Добросъвестно владение и добросъвестни подобрители

Университет за национално и световно стопанство
Юридически факултет

Курсова работа по Вещно право
на тема:

Добросъвестно владение и добросъвестни подобрители- разграничение и практическо значение.

Изготвил: Теодора Нинова Дросева
Фак. № 13160058
Група: 6032
Трети курс- спец. „ Право”

гр. София
2015г.

Съдържание:

Въведение.
Характеристика на „добросъвестно владение”.
Характеристика на „добросъвестен подобрител”.
Други добросъвестни подобрители.
Видове разноски, които подлежат на обезщетение.
Съдебна защита. Предявяване на иск. Съдържание на исковата молба. Защита под формата на възражение.
Изложение на обстоятелствата, на които се основава искът.
Погасителна давност.
Заключение.

Въведение
Едно от основните видове деление на владението е на добросъвестно и недобросъвестно. По-подробно ще разгледаме явлението „добросъвестно владение” , както и отношенията във връзка с разноските , направени за чужда вещ, т.нар. „добросъвестни подобрения”. Обяснявайки и развивайки значението на двете понятия имам за цел да разясня съществените разлики между двете явления и практическото им значение в българската правна система.

2. Характеристика на „добросъвестно владение”.

Добросъвестността се предполага до доказване на противното, т.е. владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик , без да знае , че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е тази добросъвестност да е била налице при възникването на правно основание.
Правно основание за добросъвестно владение са сделките, съдебните решения и административните актове. Двустранните сделки са един добър пример – договор за покупко-продажба, замяна, дарение и др. Едностранните сделки също могат да се считат за основание по смисъла на чл. 70 от ЗС, пример за такава сделка е заветът, към другите категории основания спадат административният акт за отчуждаване на имот по чл. 205 от ЗУТ, съдебните решения, постановени по конститутивни искове, с които се упражняват потестативни , преобразуващи права.
Не се считат за правни основания – предварителният договор, защото с него не се прехвърлят вещни права, нотариалните актове, които се издават по обстоятелствена проверка въз основа на съдебна или доброволна делба, съдебните решения, които са издадени по петиторни или установителни искове , не прехвърлят, а само констатират вещни права.
Спорно е дали доброволната, както и съдебната делба имат вещно прехвърлително действие. В литературата се приемало, че делбата има само декларативен характер, защото декларира положението съществуващо при откриване на наследството (чл. 292 от ЗН от 1890г.), а в новата както и в практиката ( ППВС 7/1973г. на ВС се приема, че и при двата вида делба отношенията между собствениците се променят и затова има конститутивно действие.
Правното основание като обективен елемент на добросъвестното владение трябва да е налице , но и също така трябва да е „годно” или действително. Като за да е действителна една сделка трябва да липсват пороците споменати в чл. 26-33 от ЗЗД. При издаване на административен акт , трябва да е спазен установеният ред по АПК ( да е издаден от компетентен орган, да е в съответната форма и да е влязъл в сила), а за съдебните решения, да е влязъл в сила.
Така нищожното правно основание е липса на основание. Например договор за дарение на недвижим имот, сключен в обикновена писмена форма, е нищожна поради липса на форма (чл. 26 ал. 2 ЗЗД). Но ако е сключена при наличието на всички законови изисквания , но липсва само подписа на нотариус е нищожен самият нотариален акт, но и самата сделка. Ако обаче, актът не е нищожен, а е унищожаем , той е годно основание , докато не е унищожен, т.е. владелецът се счита за добросъвестен. Не е необходимо правно основание, вписването. Той има значение само спрямо трети лица , които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот.
Остана само субективният признак според , който владелецът не трябва да знае недостатъците към момента на възникване на основанието. Тези недостатъци не водят до нищожност. Според чл. 70 от ЗС недостатъците са два:
праводателят не е собственик;
неспазена форма- процесуални грешки;

Характеристика на „ добросъвестен подобрител”.

Подобрение на е налице, когато владетеля вложи в него труд, средства и материали, които водят до увеличаване на неговата стойност. Наричат се още полезни разноски. Извършените дейности не са необходими за запазване на вещта, но водят до подобряване на функционалните й качества или повишаване на нейната стойност. Такива са например смяната на стара дървена дограма с алуминиева, полагане на подова настилка, изграждане на постройка и др. За да са налице подобрения, е необходимо владелецът да не може да отделя добавеното без да се увреди съществено имотът, а останалите движими вещи, които могат да бъдат отстранени без увреждане на имота- например, климатик , не подлежат на заплащане, защото не представляват подобрение, понеже могат да се пренасят и съответно да бъдат върнати. Подобренията се различават като необходими и луксозни разноски:
Необходими разноски са разходите, които владелецът извършва, за да запази имота в годно за ползване състояние, т.е. тези, без които вещта би се повредила или би погинала. Такива са разходите по дребни ремонти на водопровода, на покрива, укрепителните дейности и др.;
Луксозните разноски обикновено са израз на разточителство. Те не подобряват функционалността на имота, а се свързват с добавяне на някакви екстри- например, позлатен парапет;
Не всяко влагане на материали, труд и средства представлява подобрение. Това може да са само разноски за вещта, но не и подобрения. Това не означава, че извършилият ги няма право на вземане за тях. Но означава, че ще бъде обезщетен по различен начин. От изложеното следва, че подобрение има когато са извършени такива работи по вещта, които съществено изменят нейната стойност по посока на нейното увеличение. За да се прецени дали има увеличение, трябва да се определи към един и същи момент каква би била стойността на вещта с извършените ремонтни работи, както и каква би била и без извършените работи. Да се извърши остойностяване в двата варианта и да се съпоставят. Едва след като се установи, че има увеличение на стойността на вещта с оглед на извършените ремонтни работи, ще се присъди именно това увеличение, а не отделните разноски. Не може да има подобрение, ако въпреки извършването на разходи и увеличение стойността на вещта, към момента на извършването им не съществува увеличаване на стойността на вещта към момента на уреждане на отношенията между собственика и владелеца. Дали съществува увеличение се определя по действителни пазарни цени към момента на постановяване на съдебното решение.
Добросъвестният владелец има правата да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Увеличението се определя към деня на постановяване на съдебното решение. А също така има право и на необходимите разноски. Добросъвестният владелец има право да получи сумата, с която се е увеличила стойността на имота към момента на постановяване на съдебното решение. С решение № 1167 от 02.08.1999 г. по гражд. д. № 2062/98 г, IV г.о. Върховният касационен съд е приел, че само добросъвестният владелец има право на заплащане на необходимите разноски. Кой владелец е добросъвестен определя закона и разясненията, дадени в ППВС № 6/74 г., а именно, че добросъвестен е този владелец, който е осъществил фактическата власт на основание вещно- прехвърлителна сделка като замяна, дарение, завет и административен акт с вещно правни последици. Ако фактическата власт не е осъществена на такова основание, то владелецът е недобросъвестен. Това са нормите на чл. 72 и 74 . От тях следва, че право на подобрение имат винаги добросъвестният владелец, а недобросъвестният владелец само ако се установи, че собственикът на вещта е знаел за извършването на тези подобрения. Държателят няма право на заплащане на подобрения.

Други добросъвестни подобрители.

Това са лицата придобили владението по силата на предварителен договор. Отношенията свързани с предварителния договор се уреждат в чл. 19 от ЗЗД, в който изрично е споменато, че не прехвърля вещни права и затова не е годно правно основание по смисъла на чл. 70 от ЗС. Въпреки това владението е получено на някакво основание, за разлика от недобросъвестния владелец и законът го приравнява на добросъвестен. Друга група недобросъвестни владелци , ползващи се по отношение на подобренията с права на добросъвестни са тези , които са направили промени в чужд имот със знанието и одобрението на собственика ( чл. 74, ал. 2 от ЗС). Според съдебната практика ( ППВС № 6 от 1974г.) посочва случай, в който собственици са придобили имот на правно основание, което е било унищожено или отменено. ВС определя, че трябва да се обезщетят като добросъвестни подобрители , ако до момента на извършване на подобренията не са узнали обстоятелството, послужило за отпадане на обстоятелството и др.
Видове разноски, които подлежат на обезщетение.
Обезщетение се дължи на добросъвестния владелец, за необходимите и полезните разноски. За разноските за добив (плодовете) не подлежат на обезщетение. Това са разноски, извършени от владелеца , без които не биха се получили добиви от вещта. Те не са свързани нито със запазване, нито с увеличаване на стойността на вещта, затова не подлежат на обезщетение. Такива са торове, семена и др. Липсва обезщетение и за т. нар. луксозни разноски.

5.Съдебна защита. Предявяване на иск. Съдържание на исковата молба. Защита под формата на възражение.

Съществуват множество спорове между субектите по повод възникналите между тях правоотношения. Понякога тези спорове се уреждат извънсъдебно, но много често те биват отнасяни до съд, поради това, че собственикът на вещта не желае да изпълни възникналите за него задължения. На държателя или владелеца се налага да поиска съдебна защита чрез предявяване на иск.
Предявяването на иска става чрез подаване на искова молба до компетентния съд. По правилата на родовата подсъдност, ако цената на иска е до 50 000 лв., компетентен да разгледа иска е районният съд, ако е над 50 000 лв. компетентен е окръжният съд. Цената на всеки иск поотделно, а не на всички искове е меродавна за определяне на компетентния съд. По правилата на местната подсъдност искът трябва да се предяви съобразно нормата на пред съда, в който е местожителството на ответника.
Исковата молба трябва да отговаря на изискванията на . В нея трябва да се посочи съдът, до който се подава, по правилата, посочени по-горе, името, по-точно цялото име, състоящо се от лично, бащино и фамилно име, адресът на ищеца, постоянен адрес, съдебен адрес на ищеца, ответникът, законни представители, ако има такива, пълномощници, ако исковата молба се подава чрез пълномощник или ако ответникът ще бъде представляван от пълномощник, както и единен граждански номер на ищеца, номер на факс, телекс, цената на иска, когато е оценяем, изложение на обстоятелствата, в какво се състои искането и подпис на лицето, което подава молбата.

5.1.Изложение на обстоятелствата, на които се основава искът.

Това е една от най-важните части на исковата молба, която ще бъде разгледана във връзка с изложеното по-горе за правата на държателя и владелеца за извършените подобрения в имота. Много и изключително важно е ищецът подробно да посочи всички факти, които са от значение за определяне на правото му, дали той го притежава и дали може да бъде защитено срещу посочения от него ответник. Обстоятелствата, на които се основава искът, са именно изложението на фактите, които са от значение да се определи дали ищецът има право на заплащане на обезщетение за извършените от него подобрения. Следователно той трябва ясно и точно да изложи фактите, които според него му дават право да иска от ответника заплащане на това обезщетение.
Ако се позовава на правата си на добросъве