Екологична епидемиология

ЕКОЛОГИЧНА ЕПИДЕМИОЛОГИЯ
ПРИРОДО-КЛИМАТИЧНИ И СОЦИАЛНИ УСЛОВИЯ И
ЕПИДЕМИЧЕН ПРОЦЕС. ЕПИДЕМИОЛОГИЧНА
ГЕОГРАФИЯ.
ОБЩА ЕПИДЕМИОЛОГИЯ НА ЗООНОЗИТЕ.
ЕПИДЕМИОЛОГИЧНА КЛАСИФИКАЦИЯ НА
ИНФЕКЦИОЗНИТЕ БОЛЕСТИ
ВИДОВЕ И ТИПОВЕ ЕПИДЕМИИ –ХАРАКТЕРИСТИКА
НА ЕПИДЕМИИТЕ ПРИ ДИХАТЕЛНИ, ЧРЕВНИ,
ПОКРИВНИ И ТРАНСМИСИВНИ ИНФЕКЦИИ.
СЕЗОНОСТ И ЦИКЛИЧНОСТ В ДИНАМИКАТА НА
ЕПИДЕМИЧНИЯ ПРОЦЕС
Доц. д-р Р. Константинов д.м.
УНС по епидемиология–МУ -Варна

ПРИРОДО –КЛИМАТИЧНИ УСЛОВИЯ И
ЕПИДЕМИЧЕН ПРОЦЕС
Според класическата епидемиология от природните процеси
върху хода на епидемиите мога да се отразят само тези, които са
способни количествено и качествено да изменят
непосредствените движещи сили на епидемичния процес:
•Източника на инфекция
•Механизма на предаване
•Възприемчивостта на населението
Ако е забелязана връзка между природно явление и някаква
промяна в хода на епидемичния процес, то задача на
съвременната наука е да обясни механизма на тази връзка
Количествените и качествени изменения в хода на епидемичния
процес се определят от лабилните социално-икономически и
природни фактори чрез въздействието им върху стабилните
непосредствени биологични движещи сили на епидемичния
процес.
Л.В. Громашевский

ПРИРОДО –КЛИМАТИЧНИ УСЛОВИЯ И
ЕПИДЕМИЧЕН ПРОЦЕС
Към природния фактор в
епидемиологията се отнасят такива
ландшафтни, биоценотични,
климатични и други условия, които
оказват въздействие на проявлението на
биологичните свойства на причинителите
на епидемични заболявания. Тези моменти
са определили различията в географското
разпространение на отделните
инфекциозни болести

ВЛИЯНИЕ НА ПРИРОДНИЯ ФАКТОР ВЪРХУ
ИЗТОЧНИКА НА ИНФЕКЦИЯ
•При източник на инфекция животни и
вектори –инсекти, природо-климатичните
условия определят плътността и видовия
състав на популациите, съотв.
интензивността на епизоотичния и
епидемичен процес.
•Сложното съчетание на географски,
климатични условия обуславя природната
огнищност на инфекциозните болести.

ВЛИЯНИЕ НА ПРИРОДНИЯ ФАКТОР ВЪРХУ
ИЗТОЧНИКА НА ИНФЕКЦИЯ
•Природните и климатични условия определят типа
на жилището, материалите за строежа и начина на
ползването
•Примитивни жилища в бедни страни с тропичен
климат са места заселени с гризачи и инсекти
(резервоари и преносители на инфекции)
•Видът на облеклотозависи от географската ширина
и сезона
•Поведението също се определя от сезона
•Професиите зависят в известна степен от
местоположението на района

ВЛИЯНИЕ НА ПРИРОДНИЯ ФАКТОР ВЪРХУ
МЕХАНИЗМА НА ПРЕДАВАНЕ НА ИНФЕКЦИЯТА
•Най-изявено е въздействието на природните
фактори върху биологичните преносители на
причинители на инфекциозни болести (комари,
кърлежи, мухи) –географска ширина (температура,
влажност) и сезони
•Неживите фактори –въздух, вода, храна, почва се
повлияват от природо-климатичните условия –
самоочистващаспособност на водите, наводнения,
консумация на немити зеленчуци и плодове през
топлите месеци; благоприятни условия за
съхранение и размножаване на патогенни
микроорганизми; използване на съоръжения за
охлаждане и затопляне на въздуха, овлажнители и
т.н.

ВЛИЯНИЕ НА ПРИРОДНИЯ ФАКТОР ВЪРХУ
ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА
•Снижение на имунобиологичната резистентност
(неспецифична резистентност на външните
покривки) и специфичния имунитет при ниски
температури, повишена влажност, пясъчни бури и
др. въздействия на околната среда
•Повишена възприемчивост към причинители от
групата на условно-патогенните микроорганизми
(простуда –заболявания на дихателните пътища)
•Изостряне на хронични инфекциозни процеси –
туберкулоза, амебна дизентерия) или различен
клиничен ход на заболяванията

ВЛИЯНИЕ НА МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ФАКТОРИ
•Температура
•Влажност
•Валежи
•Ветрове
•Ултравиолетови лъчи
•Гама лъчи

СОЦИАЛНИТЕ УСЛОВИЯ И ЕПИДЕМИЧНИЯ
ПРОЦЕС
Под социални условия в
епидемиологията се разбира
съвкупността от условия на живот на
хората:
•Плътност на населението
•Вид на селището –град, село
•Жилищни условия
•Комунално благоустройство на
населените места
•Професия
•Характер на труда и
производствена обстановка
•Хранене на населението
•Медицинско обслужване
•Здравна култура
•Миграционни процеси
•Комуникации и транспорт
ВЛИЯНИЕ НА СОЦИАЛНИТЕ УСЛОВИЯ ПРЕЗ
ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ОБЩЕСТВОТО
БЕДСТВИЯ –ГЛАД, НАВОДНЕНИЯ, СУША,
ВОЙНИ,
ОРГАНИЗИРАНИ КОЛЕКТИВИ
ЗДРАВНА КУЛТУРА, ЛИЧНА И ОБЩЕСТВЕНА
ХИГИЕНА
Влияние върху трите звена на
епидемичния процес:
•Източник на инфекция
•Механизъм на предаване
•Възприемчивост на населението
Влияние на социалните условия върху
епидемиологията на:
•Инфекции на дихателните пътища
•Чревни инфекции
•Кръвно-трансмисивни
•Инфекции на външните покривки

Закон на общата епидемиология
Епидемиологията на всяка заразна болест в
хода на човешката история може да
претърпи съответни изменения, ако в
социалния живот на обществото настъпят
промени, способни да въздействат
стимулиращо или потискащо върху
непосредствените движещи сили на
движещи сили на епидемичния процес;
За което не се изисква да настъпят промени
в биологичната основа на съответната
болест?

•Социалните и природни условия,
необходими за развитието на
епидемичния процес като правило са
многокомпонентни.
•Задачата на епидемиолога се състои в
това, да намери в многозвенната верига от
причинно-следствени отношения такива
променливи, върху които може да се
повлияе с наличните средства за
въздействие в интересите на
профилактиката.
В.Д. Беляков, 1989 г.

ЕКОЛОГИЧНА ЕПИДЕМИОЛОГИЯ
•Научна дисциплина изучаваща влиянието на
неблагоприятните фактори на окръжаващата среда върху
различните показатели на здравето на възрастното и детско
население
•Бързоразвиващо се междудисциплинарнонаправление на
съвременнатаепидемиология и екология.
•Тяизучававлияниетона природните, антропогенните,
техногеннитеи социалнитефакторина окръжаващатасреда
върхуздраветои благополучиетона населението.
•Предмет на екологичната епидемиология са масовите
екологично обусловени болести сред населението.
Следователно, екологичната епидемиология представлява
част от науката епидемиология, а не «самостоятелна наука», и
не «методология на хигиената» или «екология», или
«обществено здравеопазване», както се формулира от редица
автори (РевичБ. А. и др., 2004; ПриваловаЛ. И. и др., 2003).

МЕДИЦИНСКА ГЕОГРАФИЯ
ЕПИДЕМИОЛОГИЧНА ГЕОГРАФИЯ
•изучава закономерностите на влиянието на комплекса от
природни и социално-икономически фактори на
географската среда(околна среда) върху здравето на
населението, върху възникването и географското
разпространение на болестите и върху организацията на
здравеопазването.
•Тя се превърна в наука за пространствената диференциация
на здравето и заболяемостта на хората.
•Изучаването на медико-географските пространствени системи
(санекосистеми) се извършва с помощана медико-
екологичен структурен подход и пространствено-времеви
системен многофакторенанализ.

ЕПИДЕМИОЛОГИЧНА ГЕОГРАФИЯ
•Историко-логичната концепция за развитието на
пространствената епидемиология, отразява позициите на
общата пространствена епидемиологична теория за
динамиката на паразитарните цикли (системи), следва да
включва според нас, изложените закономерности в научната
еволюция на медицинската география, едновременно със
задълбочено проучване на биологичните, екологичните и
социални нива на паразитарните цикли (системи)в
генезис и развитие. Така се реализира възможността за
интегрално епидемиологично познаниекато синтезиран
израз на системно-структурния екологичен подход.
Процесите в динамичните паразитарницикли (системи) се
изучават и анализират в тяхното развитиепод
въздействието на соцекосистемнитеусловия.

Терминът „зоонози”като означаващ „болести на животните” е
използван още от Р. Вирхов.
Двузначно тълкуване:
първо: заболяване само на животните
второ-заболяване на човека предадено от контакт с животните.
Според Л.В.Громашевский медицинското понятие „зоонозни болести”
отразява необичаен случай на заболяване на човека от „животинска
болест”
Зоонози-запаразити са адаптирани само към животни, а човек към тези
причинители е генетически (видово) невъзприемчив. Следователно тези
причинители не представляват епидемична опасност
Зооантропонози -болести общи за животните и човека
Антропозоонози -заболявания, които се предават от човек на животни
ЗООНОЗИ
ЕПИДЕМИОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА
ТЕРМИНОЛОГИЯ

Становище на експертен комитет към
СЗО-термините антропозоонозии
зооантропонозиследва да се изоставят и се
препоръчва термина”зоонози” като „
болести и инфекции, които естествено
се предават между гръбначните
животни и хората”.
създава обща основа за медицинската и
ветеринарната професияот гледната
точка на епидемиологията на болестите
поразяващи дивите и домашни животни, от
които се заразяват хората. Този термин се
използва в процеса на разработване на
методи за борба с тези заболявания.

Биоценоз-съвкупност от растения и животни,
населяващи определен участък от външната среда с
повече или по-малко еднородни условия на
съществуване, образувани естествено или под
влияние дейността на човека
Биотоп-участък от средата, характеризиращ се с
еднородни условия за съществуване.
Резервоарът на инфекцията осигуряващ
съществуването на патогенния вид, често включва
множество животински видове намиращи се в
разнообразни взаимоотношения помежду си и спрямо
околната среда: бозайници, птици, влечуги, риби и др.
ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

природната огнищност на трансмисивните
болести е явление, при което причинителят,
специфичния му преносител и животните –
резервоар на причинителя в течение на смяната
на своите поколения, неограничено дълго време
съществуват в природните условия в състава на
различни биоценози, независимо от човека както
по време на своята вече минала еволюция, така и
внастоящия период
Е.Н.Павловский
ТЕОРИЯ ЗА ПРИРОДНАТА ОГНИЩНОСТ
НА ТРАНСМИСИВНИТЕ БОЛЕСТИ
(ЛАНДШАФТНА ЕПИДЕМИОЛОГИЯ)

Гризачите-резервоари в природните огнища на чума,
туларемия, ханта вирусни инфекции, арбовирусни инфекции и
др.