емоционална интелигентност и стилове на учене

Пловдивски университет
„Паисий Хилендарски“
Филологически факултет
Гр. Пловдив

Курсова работа

Дисциплина: Психология
Тема: Емоционална интелигентност и стилове на учене – връзки и особености.

Изготвил: Нина Иванова Нонинова
Специалност: Български език и история
Обучение: Задочно
Фак.N: 1803172017
Преподавател: Ас. Д-р Венелина Стоева

Увод В тази тема ще разгледам що е емоционална интелигентност и стилове на учене, според подбрани психолози, изследователи и техните теории. Ще открием прилики между емоционална интелигентност и стилове на учене, как спомагат за изграждане на личността като мислещ човек от ранна до зряла възраст, вървейки по пътя на ученето и собственото развитие.
Емоционална интелигентност – помага ни да осъзнаем кои сме ние отвъд особеностите на нашето мислене и как хората възприемат начина, по който ние се представяме пред тях. Емоционалната интелигентност предполага адекватно справяне с гняв, стрес, страх, безпокойство и депресия. Тя е цялост от поведения, способности, убеждения и ценности. Способността да разпознаваме, използваме, разбираме и овладяваме своите емоции. Емоционалността е индивидуална при всяка личност, придобиването и започва още от детството. В детството емоционалното съзнание се обогатява, усвояват се емоционални умения. А) Даниъл Голман създава един от най-известните модели за емоционална интелигентност с 25 компонента в 5 категории: – Себеразбиране – емоционално себеразбиране, точна себеоценка и самоувереност. – Саморегулация – самоконтрол, благонадеждност, съвестност. – Мотивация – целеустременост, отдаденост, инициатива, оптимизъм. – Съчувствие – разбиране на другите, сензитивност за услуга. – Социални умения – влияние, общуване, лидерство, създаване на връзки, способност за работа в екип, управление на конфликти. Б) Хауард Гарнър формулира идеята за множествената интелигентност, която включва едновременно: – Междуличностна интелигентност – способността да се разбират намеренията, мотивациите и желанията на другите хора. – Вътрешнолична интелигентност – способност човек да разбира себе си, своите чувства, страхове и мотивации. Въвежда понятието „спектър на интелигентността“, което включва: вербална съставка; математико-логически наклонности; пространствено мислене; кинестетически способности; музикалност; умения за междуличностно общуване; интрапсихичен капацитет (вътрешно задоволство, хармония). В) Саловей и Майер – моделът на способностите разработен от тях, описва емоционалната интелилигентност, като способност да възприемаме емоциите, да ги управляваме с цел личностно развитие. Емоционално интелигентният човек притежава четири способности: – Да възприема емоциите – (своите и чуждите), по тона на гласа, израза на лицето и други признаци. – Да използва емоциите – за разрешаване на проблеми, за улесняване на мисленето и др. – Да разбира емоциите – да разбира как се променят емоциите с времето и какви са взаимовръзките между тях. – Да управлява емоциите - ( както своите, така и на другите), за постигане на определени цели.
Стилове на учене: Терминът „стил на учене“ се използва в педагогиката и психологията още от 30-те години на XX век. Различни изследователи описват различни стилове. Изследванията са свързани с индивидуалните различия в познанието. Всеки човек развива предпочитан набор поведения или подходи към ученето. То е свързано с три процеса, които формират и различията в стиловете: – Познание – как се придобива знанието. – Осмисляне – как се обработва информацията. – Мотивация и емоции – емоционални предпочитания, ценности. След 70-те години изискванията са за модифициране на образователната среда, за да се удовлетворят индивидуалните различия в класа. През 1979 г. Националната асоциация на ръководителите на средни училища в САЩ (NASSP) установява Национална мрежа за изучаване на стиловете на учене. Тя приема за основа на модел, включващ познавателни, емоционални и психолого/средови измерения. Стилът на учене са познавателни и физиологични особености, които учениците възприемат и си взаимодействат в рамките на процеса на обучение. а) Според Каталина Алонсо можем да разделим стиловете на лични характеристики: – Активен стил: хората, които използват този стил импровизират с активни участия, те са креативни. – Рефлективен стил: хората, които използват този стил, са аналитични, наблюдателни, търпеливи, предпазливи. – Теоритичен стил: хората, които използват този стил, са методични, логични, критични, дисциплинирани. – Прагматичен стил: хората, които използват този стил, са експериментални, реалистични, ефективни, обективни. б) Дейвид Колб обяснява в своя модел, че ученето е плод на начина, по който хората възприемат и след това обработват получената информация. Той разработва теория за стила на учене с две измерения: възприятие и обработка на информация. Тези измерения описват четири стила на учене: – Дивергенти: ученици, които възприемат конкретна информация и я обработват рефлективно, и които трябва да бъдат ангажирани в познавателната дейност. – Конвергенти: възприемат абстрактна информация и я обработват рефлективно, които извършват детайлни, последователни стъпки в мисленето и ученето. – Асимилатори: възприемат абстрактна ситуация и я обработват активно и които трябва да бъдат въвлечени в прагматични решения на познавателни проблеми. – Акомодатори: възприемат конкретна информация и я обработват активно и трябва да бъдат въвлечени в рискови, експериментални познавателни дейности. в) Силверман и Фелдър диференцират стилове на учене обединявайки пет аспекта: – Какъв вид информация учащият предпочита да възприема – сетивна или интуитивна. – Чрез кои анализатори външната информация се възприема най-добре – визуално или вербално. – Коя организация от учебното съдържание е най-предпочитана – индуктивна или дедуктивна. – Как се преработва информацията – активно или рефлекторно. – Какъв е пътя на разбирането – постепенно или цялостно. Има изследвания (Riding, Pearson, 1994; Riding Agrell, 1997) които дават основание да се счита, че когнитивния стил е независим от интелекта. Други – Kaley (1997), Cody (1983), Yong (1992), Ricca (1983), Nations Miller (1993), установяват различия по значителен брой характеристики между надарени и недарени интелектуално деца. Изследвания на отношението академични достижения стигат до някои изводи: – Учениците учат по различни начини. – Ученическите достижения са свързани с начина им на учене. – Когато преподаването е съобразено с когнитивния стил на учениците, техните академични достижения са по-високи. За повечето автори ученето е свързано с трайна промяна в личността и поведението, вследствие на придобития опит, взаимодействия със средата и успешно извършване на нови дейности. Срещат се обаче и разногласия сред тях по отношение на водещите фактори, които имат значителна роля в процеса на учене, както и във връзка с особеностите на отделните му етапи.
Заключение: Както емоционалната интелигентност, така и стиловете на учене са път към израстване на личността, към себепознаване и познаване на околните. Път към изграждане и надграждане своите познания, път на обучение по който върви индивида. Стилът на учене е комбинация от интелектуални, емоционални, психически, физически, социологически елементи, които дават възможност на учащия се да възприема, да запазва, да използва знания и умения. Всички стилове на учене потвърждават, че не може да се говори за по-добър или по-лош стил, а за различни стилове на учене, всеки от който има определени предимства и недостатъци.
Съдържание:
Увод
Емоционална интелигентност А) Даниъл Голман Б) Хауард Гарднър В) Саловей и Майер
Стилове на учене а) Каталина Алонсо б) Дейвид Колб в) Силверман и Фелдър Заключение
Източници

Източници:

Гарднър Х. „Множеството интелигентности“, „Изток – Запад“ Гр. София, 2014 г.
Голман Д. „Емоционална интелигентност“, „Изток – Запад“, Гр. София, 2011 г.
Иванов И. „Стилове на познание и учене“, УИ „ Епископ Константин Преславски“, Гр. Шумен, 2004 г.
Стойков И. „Педагогическа и възрастова психология“, „Фабер“, Гр. Велико Търново, 2001 г.
Alonso A. „Los estilos de aprendizaje”, „Ediciones Mensajero”, Spain/Bilbao, 2007.
Salovey P. „Emotional Inteligence : readings on the Mayer and Salovey model” “Dude Publisher”, N.Y./Port Chester, 2004.
Kolb D. „Experiental learning”, „Pearson Education”, New Jersey, 2014.

.