Ендокринна система

ХХипофизната жлеза (glandula pituitaria; hypophysis) е разположена в хипофизната ямка на sella turcica. Има овална, приплесната форма, малки размери: дължина 8-10 mm, широчина – 12-15 mm и височина – 5-6 mm. Към хипофизната жлеза се отнасят и части от хипоталамуса: infun
dibulum и средното възвишение на tuber cinereum.

Хипофизата се разделя на две части:

І. Аденохипофиза – състои се от три части.

1. Предна част (pars anterior). Изградена е от три основни типа клетки.
Ацидофилни клетки. Те произвеждат соматотропен хормон, който стимулира растежа на тялото и пролактин, който усилва про
дукцията на мляко в млечните жлези.
Базофилни клетки. Те продуцират:
- тиреотропен хормон (ТТХ), който стимулира функцията на щитовидната жлеза;
- адренокортикотропен хормон (АКТХ), стимулиращ производството на глюкокортикоиди в надбъбречната кора;
- гонадотропни хормони: фоликулостимулиращ, който стимулира растежа на яйчниковите фоликули у жената и сперматогенезата у мъжа, и лутеинизиращ хормон, който у жената предизвиква овулация и образуване на жълтото тяло, а у мъжа – отделането на тестостерон.
Хромофобни клетки. Те се смятат за резервни клетки, от които се развиват нови ацидофилни и базофилни клетки.

2. Рars intermedia. Тя е рудиментарно образувание. Представля
ХХипофизата се разделя на две части:

І. Аденохипофиза – състои се от три части.

1. Предна част (pars anterior). Изградена е от три основни ти
ІІ. Аденохипофиза – състои се от три части.

1. Предна част (pars anterior). Изградена е от три основни типа клетки.
Ацидофилни клетки. Те произвеждат соматотропен хормон,
11. Предна част (pars anterior). Изградена е от три основни типа клетки.
Ацидофилни клетки. Те произвеждат соматотропен хормон, който стимулира растежа на тялото и пролактин, който усилва продукцията на мляко в млечните жлези.
Базофилни клетки. Те продуцират:
- тиреотропен хормон (Ацидофилни клетки. Те произвеждат соматотропен хормон, който стимулира растежа на тялото и пролактин, който усилва продукцията на мляко в млечните жлези.
Базофилни клетки. Те продуцират:
- тиреотропен хормон (ТТХ), който стимулира функцията на щитовидната жлеза;
- адренокортикотропен хормон (АКТХ), стимулиращ производството на глюкокортикоиди в надбъбречната кора;
- гонадотропни хормони: фоликулостимулиращ, който стимулира растежа на яйчниковите фоликули у жената и сперматогенезата у мъжа, и лутеинизиращ хормон, който у жената предизвиква овулация и образуване на жълтото тяло, а у мъжа – отделането Базофилни клетки. Те продуцират:
- тиреотропен хормон (ТТХ), който стимулира функцията на щитовидната жлеза;
- адренокортикотро - тиреотропен хормон (ТТХ), който стимулира функцията на щитовидната жлеза;
- адренокортикотропен хормон (АКТХ), с
т
имули
ращ прои
зводството на глюкокортикоиди в надбъбречната кора;
- гонадотропни хормони: фоликулостимулиращ, който стимулира растежа на яйчниковите фоликули у жената и сперматогенезата у мъ - адренокортикотропен хормон (АКТХ), стимулиращ производството на глюкокортикоиди в надбъбречната кора;
- гонадотропни хормони: фоликулостимулиращ, който стимулира растежа на яйчниковите фоликули у жената и сперматогенезата у мъжа, и лутеинизиращ хормон, който у жената предизвиква овулация и образуване на жълтото тяло, а у мъжа – отделането на тестостерон.
Хромофобни клетки. Те се смятат за резервни клетки, от които се - гонадотропни хормони: фоликулостимулиращ, който стимулира растежа на яйчниковите фоликули у жената и сперматогенезата у мъжа, и лутеинизиращ хормон, който у жената предизвиква овулация и образуване на жълтото тяло, а у мъжа – отделането на тестостерон.
Хромофобни клетки. Те се смятат за резервни клетки, от които се развиват нови ацидофилни и базофилни клетки.

2. Рars intermedia. Тя е рудиментарно образувание. П
редставлява тясна
клетъчна пластинка, прилепена към неврохипофизата.

3. Pars tuberalis. Състои се от кубични клетки, които образуват мехурчета, изпълнени с колоид. Този колоид съдържа малко количество йод. Pars tuberalis се намира в предната част на infundibulum и tuber cinereum.

ІІ. Неврохипофиза.
Състои се от клетки, наречени питуицити. Доказано е, че тези клетки не произвеждат т.нар. хормони на неврохипофизата. Тези хормони се продуцират от невросекреторните клетки в две от ядрата на хипоталамуса и се придвижват до неврохипофизата по хода на нервни влакна. Представляват антидиуретичен хормон (вазопХромофобни клетки. Те се смятат за резервни клетки, от които се развиват нови ацидофилни и базофилни клетки.

2. Рars intermedia. Тя е рудиментарно образувание. Представлява тясна клетъчна пластинка, прилепена към неврохипофизата.

3. Pars tuberalis. Състои се от кубични клетки, които образуват мехурчета, изпълнени с колоид. Този колоид съдържа малко количество йод. Pars tuberalis се намира в предната част на infundibulum и tuber cin
22. Рars intermedia. Тя е рудиментарно образувание. Представлява тясна клетъчна пластинка, прилепена към неврохипофизата.

3. Pars tuberalis. Състои се от кубични клетки, които образуват мехурчета, изпълнени с колоид. Този колоид съдържа малко количество йод. Pars tuberalis се намира в предната част на infundibulum и tuber cinereum.

ІІ. Неврохипофиза.
Състои се от клетки, наречени питуицити. Доказано е, че тези клетки не произвеждат т.нар. хормони на неврохипофизата. Тези хор
33. Pars tuberalis. Състои се от кубични клетки, които образуват мехурчета, изпълнени с колоид. Този колоид съдържа малко количество йод. Pars tuberalis се намира в предната част на infundibulum и tuber cinereum.

ІІ. Неврохипофиза.
Състои се от клетки, наречени питуицити. Доказано е, че тези клетки
не произвеждат т.н
а
р
. хормони на неврохипофизата. Тези хормони се продуцират от невросекреторните клетки в две от ядрата на хипоталамуса и се придвижват до неврохипофизата по хода на нервни влакна. Представляват антидиуретичен хормон (вазопресин) и окситоцин. Антидиуретичният хормон стимулира резорбцията на вода в извитите бъбречни каналчета, в резултат на което първичната урина намалява. При недостатъчност на този хормон се развива безвкусен диабет, който се проявява с често и обилно уриниране. Този хормон има констриктивен ефект върху кръво
ІІІ. Неврохипофиза.
Състои се от клетки, наречени питуицити. Доказано е, че теСъстои се от клетки, наречени питуицити. Доказано е, че тези клетки не произвеждат т.нар. хормони на неврохипофизата. Тези хормони се продуцират от невросекреторните клетки в две от ядрата на хипоталамуса и се придвижват до неврохипофизата по хода на нервни влакна. Представляват антидиуретичен хормон (вазопресин) и окситоцин. Антидиуретичният хормон стимулира резорбцията на вода в извитите бъбречни каналчета, в резултат на което първичната урина намалява. При недостатъчност на този хормон се развива безвкусен диабет, който се проявява с често и обилно уриниране. Този хормон има констриктивен ефект върху кръвоносните съдове и се пови
шава кръвното налягане. Окситоцинът стимулира съкращението на гладката мускулатура на матката.

Аденохипофизата се кръвоснабдява от горната хипофизна артерия, а неврохипофизата – от долната хипофизна артерия. Кръвта от хипофизната жлеза се оттича по хипофизните вени.

Епифиза

Епифизата, наречена още шишарковидно тяло представлява част от т.нар. надхълмие – epithalamus, което се отнася към междинния мозък. С предния си край се свързва с междинния мозък чрез специални образувания, наречени поводи - habenulae. Заляга в улея, формиран от двете горни хълмчета на четирихълмието (lamina quadrigemina) на средния мозък (mesencephalon). Епифизата има триъгълна форма и е леко приплесната. Достига своето пълно развитие към седмата година от живота, след което започва бавна инволюция.
Обвита е от капсула, от която в дълбочина проникват преградки, които я разделят на делчета. Делчетата се изграждат от два вида клетки: пинеалоцити и невроглия. Епифизата съдържа калциеви зърна, наречени още мозъчен пясък.
Епифизата изработва серотонин, който се превръща в мелатонин. Продукцията на мелатонин се стимулира от тъмнината и се потиска от светлина. Мелатонинът е антигонадотропен хормон -потиска половото развитие. При хипофункция на жлезата в детска възраст настъпва преждевременен пуберт
ет – pubertas pr
ecox.

Надбъбречна жлеза

Надбъбречната жлеза е чифтен орган, който заляга върху горния полюс на съответния бъбрек.
Дясната надбъбречна жлеза тежи около 4g. и има триъгълна форма, а лявата – около 5g. и има полулунна форма. На всяка жлеза се различават: основа, чрез която залягат към бъбрека – facies renalis и две повърхности – предна и задна.
Надбъбречната жлеза се състои от две части: кортикална част или кора – cortex и медуларна част или сърцевина – medulla. Отвън жлезата е обвита с капсула.

Кортикалната част на надбъбречната жлеза се разделя на три зони:
1. Външна зона – zona glomerulosa. Състои се от клетки, които произвеждат минералкортикоиди (алдостерон). Алдостеронът регулира електролитната обмяна.
2. Средна зона – zona fasciculatа. Състои се от клетки, които произвеждат глюкокортикоиди (кортизол, кортикостерон). Те повлияват метаболизма на въглехидрати, мазнини, нуклеинови киселини, имат противовъзпалителен и хипергликемичен ефект. Секрецията на глюкокортикоиди с
ААденохипофизата се кръвоснабдява от горната хипофизна артерия, а неврохипофизата – от долната хипофизна артерия. Кръвта от хипофизната жлеза се оттича по хипофизните вени.

Епифиза

Епифизата, наречена още шишарковидно тяло представлява част от т.нар. надхълмие – epithalamus, което се отнася към междинния мозък. С предния си край се свързва с междинния мозък чрез специални образувания, наречени поводи - habenulae. Заляга в улея, формиран от двете горни хълмчета на четирихълмието (lamina quadrigemina) на средния мозък (mesencephalon). Епифизата има триъгълна форма и е леко приплесната. Достига своето пълно развитие към седмата година от живота, след което започва бавна инволюция.

Е
Епифиза

Епифизата, наречена о
ЕЕпифизата, наречена още шишарковидно тяло представлява част от т.нар. надхълмие – epithalamus, което се отнася към междинния мозък. С предния си край се свързва с междинния мозък чрез специални образувания, наречени поводи - habenulae. Заля
га в улея, формиран от двете горни хълмчета на четирихълмието (lamina quadrigemina) на средния мозък (mesencephalon). Епифизата има триъгълна форма и е леко приплесната. Достига своето пълно развитие към седмата година от живота, след което започва бавна инволюция.
Обвита е от капсула, от която в дълбочина проникват прег
радки, които я разделят на делчета.
Делчетата се изграждат от два вида клетки: пинеалоцити и невроглия. Епифизата съдържа калциеви зърна, наречени още мозъчен пясък.
Епифизата изработва серотонин, който се превръща в мелатонин. Продукцията на мелатонин се стимулира от тъмнината и се потиска от светлина. Мелатонинът е антигонадотропен хормон -потиска половото развитие. При хипофункция на жлезата в детска възраст настъпва преждевременен пубертет – pubertas precox.

Надбъбречна жлеза

Надбъбречната жлеза е чифтен орган, който заляга върху горния полюс на съответния бъбрек.