Естествено движение на населението: раждаемост, плодовитост, възпроизводство

Естествено движение на населението: раждаемост, плодовитост,
възпроизводство – показатели и фактори. Тенденции в България.
Международни сравнения. (Тема 8)

Естествено движение на населението:
Източник на информация за раждаемостта е медицинският документ „ Съобщение за
раждане“, който попълва за всяко новородено дете (според Закон за гражданската регистрация).
Документът съдържа основни характеристики на новороденото и майката, които при обработка
дават ценна информация за репродуктивните процеси.
Раждаемост:
Коефициент за раждаемост (Birth rate) – характеризира честотата на раждане на живи
деца на 1000 души от населението в определена територия дадена година.
Раждаемост = (брой живородени деца през дадена година и територия)/(
средногодишен брой неселение в същата територия ) х 1000
Живродено дете според критеиите на СЗО е: „всеки продукт от зачатие изталаскан или изваден от
тялото на майката, независимо от продължителността на бременността, който показва признаци
на живот – дишане, сърцебиене, ...“
Плодовитост:
Коефициент за обща плодовитост (Fertility rate) – показател, който дава по-изчистена
вредстава за интензитета на ражданията, тъй като отнася броя на живородените деца само на
жените във фертилна възраст от (15 – 44 / 49 г ), а не към цялото население. ПРедимството на този
показател е, че по – малко се влияе от възрастовата структура на населението.
Обща плодовитост = (брой живородени деца през дадена година и територия) / ( брой жени
във фертилната възраст 15 – 44 / 49 г ) х 1000
Повъзрастова плодовитост – показва какъв е интензитетът на плодовитост в отделните
възрасти
Повъзрастова плодовитост = ( брой живородени деца от майки в определена възрастова група
) / (брой жени в същата възрастова група ) х 1000
Възпроизводство – показатели и фактори:
Възпроизводство на населението – постоянно обновяваване на поколенията и показва
дали процесите раждаемост и смъртност осигуряват прираст на населението.
Спецефични показатели за оценка на възпроизводството:
Сумарна плодовитост ( Total fertility rate ) – средният брой живородени деца, които би
родила една жена през целия си фертилен период при запазване на установената повъзрастова
плодовитост. Той представлява сума от повъзрастовата и показва колко деца има една жена
средно за дадена страна или регион. За България сумарната плодовитост е ниска (1.4 за 2008 г).

Бруто коефициент за възпроизводство - е средният брой момичета, които би родила
една жена през целия си детороден период, при запазване на повъзрастовата плодовитост и
смъртност (отчита и вероятността за умиране на жените в репродуктивна възраст). Нето
коефициентът на възпроиздство показва каква е потенциалната възможност за възпроизводство
на едно население в бъдеще.
Фактори:
Детерминантите на плодовитостта могат да бъдат разделени на групи:
Биологични детерминанти на плодовитостта
1. Време на настъване на менархе и ненопауза
2. Честота на овулация
3. Възраст в репродуктивния период
4. Спонтанни аборти/интраутеринна смърт
5. Нежелан инфертилитет
Поведенченски детерминанти на плодовитостта
1. Честота на брачност или сексуален съюз
2. Честота на сексуалните контакти
3. Използване на контрацепция
4. Желана стерилизация
5. Социални и религиозни вярвания и отношение към аборта по желание
6. Време на кърмене
7. Трудова ангажираност на жената
8. Образование на жените
Социално-икономически и политически детерминанти на плодовитостта
1. Дъжавна политика
2. Достъпност до семейно планиране
3. Икономически просперитет (икономически парадокс – намялване на плодовитостта с
увеличаване на икономическия просперитет)
4. Бедност – децата се приемат като ресурс за печелене на пари
5. Ниво на детска смъртност
6. Урбанизация
Тенденции на раждаемостта у нас и по света
Плодовитостта в световен мащаб намалява. Най – значително намаляване на плодовитостта се
наблюдава през периода 1950 – 1980 г, съответно от 4.99 на 3.54 ( с 29% ). Намалението е най –
значително в Източна Азия ( Китай ) – с 50%, вследствие на осъществяваната демографска
политика. Снижението на плодовитостта в Африка е само с 2%. В САЩ за периода 1960 – 1991 г
раждаемостта е снижена с 41%, а плодовитостта с 31% ( средно ниво на раждаемостта за света
1950 – 1955 г 37.2 ‰; 1980 – 1985 г 27.9 ‰ ; 2005 – 2010 г 20.3 ‰ ). Раждаемостта по света
варира в широки граници. Различието между най-ниските и най-високи стойности на
раждаемостта и плодовитостта в света е 4-5 пъти. Нивото на сумарна плодовитост е най –
високо в Африка ( 6.0 – 7.0 ), а най – ниско в Източноевропейските страни, Австрия,

Швейцария, Испания, Португалия (1.0 – 1.5). Ниската раждаемост става норма за Европа –
раждаемост под минималната, която осигурява просто възпроизводство. Изключение правят
Албания, Ирландия и Турция
Най важни характеристики на раждаемостта и плодовитостта в България :
1. Раждаемостта и плодовитостта в България са с дългогодишна тенденция на
намаляване, свързано със следните по – важни фактори:
 Намаляване на детеродни контингент. Например през 1946 г той е 27% от цялото
население, през 2001г – 24.5%, а през 2008г 21.2%.
 Намаляване на общата плодовитост особено в периода 1995 – 2002 г. - 35‰ , при
стойности за 1975г – 66‰. Леко завишение се наблюдава през последните
години (2008 - 42‰);
 Сумарната плодовитост намалява от 2.03 деца на една жена през 1975г на
1.11 през 1998 г и 1.48 за 2013 г (1.39 в градовете и 1.77 в селата);
 Намаляване на брачностт (напр. 1990 г – 6.9 ‰ , 2002 г – 3.7 ‰ , 2008 г – 3,6 ‰
, 2013 г – 3.03 ‰);
 Увеличаване честотата на бракоразводите – 1.8 ‰ (2008 г ). Съотношението
бракове разводи е 2.02/1.
2. Разлика в градовете и селата: до 1965 г раждаемостта е по – висока в селата , а след 1965
г – по – ниска. Общата плодовитост винаги е била по – висока в слеата.
3. Относителна висока плодовитост във възрастта 15-19г – (всяко 5-то родено). България е
на първо място по относителен дял на майки под 19г. След 2005 г плодовитостта се
повишава в по – високите възрастови групи – на първо място излиза възрастта 25 – 29 г, а
възрастта 30-34 г навдишава плодовитостта във възрастта под 20г
4. Ориентация към малодетно семейство – двудетно семейство е репродуктивен идеал на
българина ( определя се от по – големите изисквания към отглеждането и образуването
на децата)
5. От 1991 – 1992 г започна да се формира тенденция на увеличаванае на абсолютния брой
и относителния дял на извънбрачни раждания. Техният отностителен дял непрекъснато
нараства от 12.4 % през 1990 г той достига 38.4 % през 2000 и 51.1% през 2008 г. За 2009 г
броят на живородениете извънбрачни деца е 53.4%, като от тях 18% с неизвестен баща .
Тенденцията продължава – 56.5% за 2011г.
6. Висока честота на абортите като средство за регулиране на раждаемостта. До 2000 г броят
на абортите надвишава ражданията (120.8 аборта на 100 раждания за 1980г и съответно
136.7 за 1990г). През последните години съотношението е по благоприятно – 45.2
раждания и 18.7 аборта на 1000 жени от 15 до 49 години за 2009
7. Стеснено възпрозводство на населението, водещо до депопулация.