Естествено движение на населението: смъртност – показатели и фактори. Тенденции

Естествено движение на населението: смъртност – показатели и
фактори. Тенденции в България. Международни сравнения. (Тема 9)

Смъртност:
Компонент на динамиката на населението и един от най – важните показатели за
общественото здраве. Лекарят установил смъртта, попълва „Съобщение за смърт“.
Показатели и фактори:

1. Коефициент за обща смъртност: представлява честотата на умирания на 1000 души от
населението през дадена година и територия. Изчислява се по формулата:
Обща смъртност = (брой умрели през дадена година и територия)/(средногодишен брой
население в същата територия)х1000
Скала за оценка на общата смъртност (ниска – 7-10‰ ; средна – 11-15‰ ; висока – 16-20‰)
2. Стандартизирани коефициенти за смъртност – използват се при сравняване на общата
смъртност на населения с различна възрастова структура. Те показват каква би била
смъртността, ако сравяваните райони или население имат еднаква структура. Изчислява се
по специална методика.
3. Специфични коефициенти за смъртност – предствлява интензитета на умиранията в
съответна група. Изчисляват се като в числителя и знаменателя се включват данни само за
съответната група (брой умрели и брой население от съответната група).

Коефициент за повъзрастова смъртност – представлява честотата на умирания в дадена
възрастова група. Изчислява се като отношение на починалите от дадена възрастова група.
Например:

Смъртността на лицата във възрастта 50 – 59 г = (брой починали лица във възрастта 50 –
59 г)/(брой население във възрастта 50-59 г)х1000

Смъртност по пол - честотата на умирания при мъжете е по - висока с изключение на
страни с висока майчина смъртност. В България смъртността на мъжете е 15.8 ‰ : жените
13.3 ‰. Най – значителна е във възрастта 40 – 69 години, което дава основание да се
говори за свърхсмъртност“ при мъжете.

Смъртност по местоживеене – Смъртността в селата е по – висока, което е свързано не
само с възрастовата структура на населението, но и с други фактори като начин на живот,
здравна култура, достъп до здравни грижи.

Смъртност по причини – представя честотата на умирания от дадена причина. Например:

Смъртността от злокачествени новообразувания = (брой починали от новообразувания
през дадена година)/(общ брой на населението)х100000

4. Структурни/екстензивни показатели – най – често те се използват за представяне на
структурата на умиранията по причини. Те се изчисляват в проценти като броят на
умиранията от дадена причина се отнесе към всички умирания и частното се умножи по
100.
5. Майчина смъртност – представлява умирания на жени във бремеността, раждането и
следродовия период. Честотата й се изчислява 100 000 живородени деца по следната
формула:
Майчина смъртност=(брой починали жени във връзка с бременността, раждането и
следродовия период в даден период и територия)/(брой живородени деца в същия
период и територия)х100 000
6. Леталитет – вероятността за болните от опредлено заболяване да умрат от него. За
определяне на леталитета са необходими данни не самоза броя на умрелите, но и за
болните от дадено заболяване, каквито не винаги са на лице. Затова леталитетът може да
бъде изчислен само за заболявания, които подлежат на пълна регистрация: заболявания,
които подлежат на задължителна регистрация или за които почти винаги се търси
медицинска помощ. Умиранията от заболявания, довели до хоспитализация, дават т.нар.
болничен леталитет. Леталитетът се изчислява в проценти.
Леталитет от рак на млечната жлеза= (починали от рак на млечната жлеза)/(брой
регистрирани слчаи)х100

Детерминанти на смъртността могат да бъдат обединени в три групи:
 Биологични ( възраст, пол, раса, етнос, причина за смърт)
 Поведенчески (хранене, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и др.)
 Социално-икономически (икономически и социален статус, състояние на
общественото здравеопазване : имунизации, скрининг, ограничение на
тютюнопушенето; развитие на медицинат: антибиотици, анестезия).
Тенденции в българия и света:
В света: Нивото на общата смръртност варира в по – тесни граници от раждаемостта.
Установява се отрицателна корелационна зависимост между социално-икономическото състояние
(брутен вътрешен продукт) и нивото на общата смъртност по някои причини. Смъртността в
развиващите се страни е по – висока от тази в развитите страни, като съществува и различие в
структурата на причните за смърт. През последните десетилетия в света моделът на умирания се
променя, като се увеличава делът на хроничните заболявания в структурата на причините за
смърт.
В България:
1. Смъртност в България бележи непрекъснато снижение от началото на 20 век до 1960 –
1965 г, когато достига най – ниските си нива.

2. Тенденцията на повишение през последните 40 г. От 2002 г. Нивото й се стабилизира
около 14,2 до 14,8 ‰ и България е сред страните с най – висока смъртност. Факторите,
допринасящи за това са:
 Застаряване на населението
 Неблагоприятни промени във възрастовата структура
 Емиграция на млади и здрави хора
 Промени в повъзрастовата смъртност
3. Значително по – висока смъртност в селата.
4. По – висока смъртност при мъжете, като разликите по пол са главно за сметка на по-
високата смъртност на мъжете във възрастта 40 – 60 години. Това дава основание да се
говори за „мъжаката свръхсмъртност“.
5. Подмладяване на смъртността – увеличаване на смъртността в активаната възраст.
6. Много висока честота на умирания от болести на органите на кръвообръщението, което е
свързано с носителство на много рискови фактори от населението.
7. Преждевременната смъртност (относителният дял на умрелите лица под 65-годишна
възраст към общия брой на умрелите) остава приблизително на същото ниво за
последните пет години – 24.4%. Преждевременната смъртност в България е два пъти по –
висока сред мъжете – 32.3 %, отколкото сред жените – 15.7%