Европейски съюз

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ
ЕС е създаден през ноември 1993г. като наслед
ЕЕС е създаден през н
оември 1993г. като наследник на
Европейската общност. За официално начало на ЕО се см
ята Римският договор под
писан на 25 март 1957 г. от предс
тавители н
а Белгия, Франция, германия, Италия, Люксембург и Нидерландия. Договорът съдържа 248 члена и още 160 страници с приложения, протоколи и др.документи. той е основата на общност
та. Сега ЕС е най-динамично раз
виващо се международна икономическа структура в света. С един от най-големите пазари в световната търговия. Споменатият Римски договор предвижда вече създадени и функциони
рат съответните ръководни институци
и
и органи: ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ, СЪВЕТ НА МИНИСТРИТЕ, ЕВРО
П
ЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ, ЕВРОПЕЙС
КИ СЪД И ЕВРОПЕЙСКИ СЪВЕТ.
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ е изпълнителен орган на съюза. Състои се от 20 членове по двама от Франция, Германия, Италия, Великобритания, Испания и по един от останалите страни членки. Членовете му са с мандат от 4 години и се посочват от националното правителство. ЕК следи за спазването на клаузите на приетите договори от ЕС, внася предложения за законодателство. При установяване на нарушения на нормите на европейското право комисията може да
наложи

санкции на страната или субекта. Докато ЕК е институци
я представляваща общо
европейските интереси, то СЪВЕТЪТ НА МИНИСТРИТЕ отстоява конкретните интереси на страните членки. Това е най-влиятелният орган на ЕС. Съставен е от представители на всички държави членки – министри от правителството им и се председателства на ротационен принцип, като председателството е със срок от 6 месеца и се осъществява от мин. На външните работи на съответната страна. СМ обсъжда и гласува клаузите на европейското законодателство. Приетите решения не могат да бъдат отменени. Те са задължителни за стр
а
ните член
ки и съдейс
т
ващи. За
разлика от нац. парламент ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ не е законодателен, а съвещателен орган. Законодателните функции се изпълняват от Съвета на министрите. Европейският парламент има за задача да спомага за съществуване на демократичен контрол и отчетност пред други органи на съюза. Членовете му се избират чрез преки избори от гласоподавателите на страните членки з а 5 годишен мандат. Сега той се състои от 626 депутати. Седалището на ЕП е в Страсбург. В него един път месечно се провеждат редовните парламент
арни заседания. Др
угият основен орган на съюза е ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪД в Люксембург, който се състои от 15 съдии и 9 главни адвокати, всички те се назначават от съвета на министрите за срок от 9 години. На всеки 3 години половината от съдиите се сменят или преназначават. Договорът от Маастрихт дава право на Европейския съд да налага парични санкции на с
траните член
к
и при н
еспазване на решенията му.
Европейски
ят съве
т е създаден през 1974 година той взема висшите политически решения на ЕС. Най-важната задача на съвЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ е изпълнителен орган на съюза. Състои се от 20 членове по двама от Франция, Германия, Италия, Великобритания, Испания и по един от останалите страни членки. Членовете му са с мандат от 4 години и се посочват от националното правителство. ЕК следи за спазването на клаузите на приетите договори от ЕС, внася предложения за законодателство. При установяване на нарушения на нормите на европейското прав
о комисият
а може да наложи санкции на страната или субекта. Докато ЕК е институция представляваща общоевропейските интереси, то СЪВЕТЪТ НА МИНИСТРИТЕ отстоява конкретните интереси на страните членки. Това е най-влиятелният орган на ЕС. Съставен е от представители на всички държави членки – министри от правителството им и се председателства на ротационен принцип, като председателството е със срок от 6 месеца и се осъществява от мин. На външните работи на съответната страна. СМ обсъжда и гласува клаузит
е на европейското законодателство. Приетите решения не м
о
г
ат да бъд
ат отменени. Те са задължителни за страните членки и съдействащи. За
разлика от нац. парламент ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ не е законодателен, а съвещателен орган. Законодателните функции се изпълняват от Съвета на министрите. Европейският парламент има за задача да спом
а
га за съществуване на демократичен контрол и отчетност пред други органи на съюза. Членовете му се избират чрез преки избори от гласоподавателите на страните членки з а 5 годишен мандат. Сега той се състои от 626 депутати. Седалището на ЕП е в Страсбург. В него един път месечно се провеждат редовните парламентарни заседания. Другият основен орган на съюза е ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪД в Люксембург, който се състои от 15 съдии и 9 главни адвокати, всички те се назначават от съвета на министрите за срок от 9 години. На всеки 3 години половината от съдиите се сменят или преназначават. Договорът от Маастрихт дава право на Европейския съ
д да налага парич
ни санкции на страните членки при неспазване на решенията му. Европейският съвет е създаден през 1974 година той взема висшите политически
решения на ЕС. Най-важната зад
ача на съвета е „ да дава” импулсите за развитието на съюза и да предначертава общите политически насоки за това развитие. Европейския съвет е и институция до което съветът на министрите или Европейската комисия се обръща когато останалите институции не могат да постигнат съгласие. В ЕС членуват 27 държави. На 1 януари 2007 г. се присъединиха двете държави членки Б-я и Р-я. До 2000 година Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Португалия, Финландия, Франция, Холандия, Швеция.2004 година – Естония, Кипър, Малта, Литва, Латвия, Полша, Словакия, Унгария, Чехия. 2007 – Б-я и Р-я. ЕС осигурява на своите членове по- стабилна икономика и социален просперитет и недопускане на междудържавни конфликти. От своя страна всяка държава членки отвръща със същото тъй като общото благосъстояние и развитие на съюза е в пряка зависимост от нейните усилия и постижения. Въвеждането на общата европейска валута (евро) от 2002 г. е нова голяма крачка към по-нататъшното интегриране на съюза.

Лекция 13: ЕВРОПЕЙСКА ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА И ИНСТИТУЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Проблемът за управляемост на международните отношения и търсенето на модели за създаване на управленска система на международните процеси са познати още от класиците на политическата и правна мисъл като Хуго Гроций - с теорията си за международните отношения, Волтер, Жан-Жак Русо и др. Днес, в условията на глобализация този проблем е още по-актуален и излиза от рамките на чисто академичната проблематика. Държавите и техните политици са призвани да търсят общи и единни варианти за регулиране на световните процеси. До 1989 г. хегемонизма в управлението дава своите резултати. Но след края на Студената война, по този начин не може да се гарантира стабилизация на световната система. Необходими са нов тип институции, които да съдействат за развитие на света като единна система,

със
т
ояща се от взаимосвързани подсистеми. Европейският съюз е модел за управление на различни държави в една общност и същевременно представлява една от подсистемите на бъдещата глобална система.

Европейска политическа система
Тласък за развитие на интеграционните процеси в Европа дава тежката икономическа ситуация след Втората световна война. Търговският дефицит е огромен, дълговете в долари нарастват, поставено е началото на Студената война, а от там и на конкуренцията между капитализма и социализма в Европа. САЩ приемат инициативата по „планът Маршал” през 1947 г. да отпуснат 13 млрд. $ за стабилизиране на европейските национални икономики с условие да се търсят механизми за преразпределението им в региона като цяло. Това е и началото на икономическа полити
ческа интеграция в Западна Европа
, която да прерасне в политическа. През 1948 г. се създава Организацията за икономическото сътрудничество и развитие. Създава се НАТО (1949г.), като организация за колективна отбрана; Съвет на Европа и др. Но цялостната идея за обединена Европа има своя генезис в речта на британския министър- председател Уинстън Чърчил през 1946г. Той очертава идеята за „Обединени европейски щати”, като първа крачка да бъде създаването на т.н. Съвет на Европа с лидери Франция и Германия.
Генерал дьо Гол разширява идеята до „Обединение на Европа от Атлантика до Урал” на всички европейски държави. Първа стъпка е СЕ – основан в Хага (1948г.), втората е Европейската Общност за въглища и стомана ( идеята е на Жан Моне от Френския институт по планиране). Целта е общ регулиран пазар на въглища и стомана като база за ритмичното развитие на националните икономики. Така ще се премахне и традиционната вражда между Франция и Германия за надмощие в тези два отр
асъла, която води и до
надпревара във въоръжаването. Договорът е подписан през 1952г. но идеята е огласена от френския министър на външните работи Робер Шуман на 09.05.1950 г. На практика са положени икономическите основи на европейското икономическо обединение. (от Германия, Франция, Белгия, Италия, Люксембург, Холандия)
Следва създаването на Европейска отбранителна общност (ЕОО) през 1952 г., което е Европейска политическа общност. През 1957г. с Римския договор се създава ЕИО и ЕВРАТОМ. Те влизат в сила от 1 януари 1958 г. след ратифициране от националните парламенти. Европа все повече действа като единна система.Това налага през 1965 г. да се създаде Комисия на Европейската Общност която слага началото на политическата интеграция на Западна Европа. През 1987 г. е подписан Единният Европейски пакт, който издига ролята на Европейският парламент и гласуването в него на решения, отнасящи се до европейската общност. От 1992 г. с т.н. Маастрихски договор се повишава ефективността от интеграционните идеи като се налага тезата за единна европейска валута, защита на европейския потребител, пазара на труда и свободното движение на хората.

Европейски политически институции. На базата на
протеклите интеграционни пр
оцеси от втората половина на ХХ век , ЕС разполага с тринадесет различни инс
Законодателни фу
нкции заедно със Съвета на ЕС. Участието на Парламента в законодател
ния процес гарантира демократичн
остта на приетите текстове;
Утвърждава бюджета заедно
със Съвета на ЕС и по т
ози начин осъществява контрол вър
ху разходи
те на ЕС;
Осъществява контрол върху Европейската комисия - одобрява предложените комисари и има право да налага вето; осъществява политически контрол върху всички европейски
институции.
Седалище и структу
ра.
Осъществява дейността си във Франция, Белгия и Люксембург. Пленарните заседания, на които присъстват всички депутати, се осъщестУтвърждава бюджета заедно със Съвета на
ЕС и по този начин осъществява кон
тр
ол върху разходите на ЕС;
Осъществява контрол върху Ев
р
опейската комисия - одобряв
а предложените комисари и има право да налага вето; осъществява политически контрол върху всички европейски институции.
Седалище и структура.
Осъществява дейността си във Франция, Белгия и Люксембург. Пленарните заседания, на които присъстват всички Осъществява контрол върху Европейската комисия - одобрява предложените комисари и има право да налага вето; осъществява политически контрол върху всички европейски институции.
Седалище и структура.
Осъществява дейнос
тта си

във Франция, Белгия и Люксембург. Пленарните заседания
, на които присъстват
всички депутати, се осъществяват в Страсбург, където е седалището на Парламента. Парламентарните комисии заседават в Брюксел, докато генералният секретариат се намира в Люксембург
Европейският Парламент се състои от 732 депутати, които произлизат от транснационални политически партии и представляват политическите движения и тенденции в страните членки на Съюза.

Съвет на Европейски съюз
Съветът на ЕССедалище и структура.
Осъществява дейността си във Франция, Белгия и Люксембург. ПленаОсъществява дейн
о
стта си в
ъв Франция,

Белгия и
Люксембург. Пленарните заседания, на които присъстват всички депутати, се осъществяват в Страсбург, където е седалището на Парламента. Парламентарните комисии заседават в Брюксел, докато генералният секретариат се намира в Л