Физиология на нервната система

12. Физиология на малкия мозък
Малкият мозък заедно с мостът са част от крайния мозък. Малкият мозък играе съществена роля в регулирането на двигателната активност на тялото. Основната му функция е да участва в поддържане и преразпределение на мускулния тонус и така да координира движенията и да поддържа позата на тялото в пространството!!! Малкият мозък получава сигнали от проприрецептори (мускулно вретено, сухожилни телца на Голджи), вестибуларни рецептори и мозъчната кора, и в същото време влияе на еферентната информация на различни мозъчни двигателни центрове (пирамидални и екстрапирамидни пътища).
1. Структура – състои се от червей (VERMIS - нечифтна част) и 2 хемисфери , като червеят е филогенетично най-старата част на малкия мозък, а задната част на хемисферите- най-младата (т.нар. нов малък мозък). Вермисът контролира равновесието на тялото по рефлекторен път чрез импулси, които постъпват от вестибуларния апарат, пътищата на Гол и Бурдах. Двете хемисфери осигуряват координация на фините движения (китката и пръстите), като всяко полукълбо контролира телесната половина от същата страна.
1.2. вътрешна структура: сивото в-во образува кората на малкия мозък, а бялото е разположено отвътре и в него се намират струпвания на сиво в-во (ядра на ММ). Кората и ядрата (т.е. сивото в-во) са изградени от нервни клетки, а бялото в-во от нервни влакна.
! Всяка хемисфера има по 3 ядра.
1.3. Сиво в-во
МАЛКОМОЗЪЧНАТА КОРА - изградена от структури, подредени в три слоя: 1) Външен молекулярен слой - най-външният на кората, съдържащ клетки, подредени в два слоя. Повърхностният слой съдържа звездовидни клетки, а дълбокият слой съдържа кошнични клетки. 2) Среден слой (клетки на Пуркиние) - разположен между външния молекулярен слой и вътрешния зърнест слой. Това е най-тънкият слой, съставен от един слой клетки на Пуркиние (най-големите неврони в тялото). Аксоните на пуркиниевите клетки се наричат „краен общ път" на малкомозъчната кора. Това е така, защото импулсите от различни части на малкомозъчната кора се предават в други части на малкия мозък само чрез тези аксони.
!!!! Функциите на малкия мозък се изпълняват главно от импулсите от ядрата. Малкомозъчната кора КОНТРОЛИРА тези импулси постоянно през аксоните на клетките на Пуркиние.
!!! Клетките на Пуркиние предизвикват процеси на задържане в невроните на ядрата чрез гама аминомаслената к-на. По този начин контролират силата на възбудата, протичаща по церебеларните неврони. Също инхибират активността на вестибуларните ядра на продълговатия мозък.
3) Вътрешен зърнест слой - най-вътрешният слой от сиво мозъчно вещество и се намира между слоя Пуркиние и бялото вещество на малкия мозък. Образува се от интерневрони - гранулирани клетки и Голджи клетки.
МАЛКОМОЗЪЧНИ ЯДРА 1. Шатровидно ядро - филогенетично е най-старото мозъчно ядро. Разположено е близо до средната линия на покрива на IV мозъчна камера. 2. Кълбовидно ядро - разположено е странично на шатровидното ядро 3. Запушалковидно ядро - под първите две ядра 4. Зъбчато ядро - най-голямото по размери, разположено странично от останалите.
1.4. Бяло в-во на ММ: образувано от аферентни и еферентни нервни влакна, класифицирани в три групи.
Асоциативни влакна - свързват различни региони на едно и също полукълбо на ММ.
Комисурални влакна - свързват двете половини на малкомозъчната кора
Проекционни влакна - свързват ММ с други части на ЦНС. Те са подредени в 3 снопчета, наречени „крачета“. Крачетата биват задни, средни и предни.
Каудални (задни) „крачета“ - м/у ММ и продълговатия мозък; съдържат предимно аферентни влакна, които предават импулсите от тактилни рецептори, проприоцептори, рецептори във вестибуларния апарат до малкия мозък. Средни „крачета“ - м/у ММ и моста; съдържат също предимно аферентни влакна, които носят импулси от мозъчната кора. Горни (предни) - м/у ММ и средния мозък .Съдържат главно еферентни влакна, които започват от малкомозъчните ядра, минават през предните крачета и завършват в червеното ядро, вестибуларните и ретикуларните ядра на мозъчния ствол.
2. Части и функционално разпределение на ММ: Спиноцеребелум, Кортикоцеребелум, Вестибулоцеребелум
2.1. СПИНОЦЕРЕБЕЛУМ - свързан е с гръбначния мозък и оттам идва и името. Той формира основната приемна зона на малкия мозък за афрентна (сетивна) информация. Спиноцеребелумът регулира тонуса, стойката и равновесието като получава импулси от тактилни, проприорецептори, визуални и слухови рецептори.
Аферентни връзки на спиноцеребелума: 1) Дорзален спиноцеребеларен път - от клетките на Кларк в дорзалния сив рог на гръбначния мозък до спиноцеребелума. Непресечен път, който предава проприоцептивната информация за положението и движенията на крайниците от същата страна. 2) Вентрален спиноцеребеларен път - от дорзалния сив рог на гръбначния мозък, изкачват се по противоположната страна и достигат до спиноцеребелума. Предава информацията за положението и движенията на противоположните крайници. 3) Кунеоцеребеларен път - предава проприоцептивна информация от горния крайник, торса и шията до спиноцеребелума. 4) Оливоцеребеларен път - образува се от катерещи влакна, произтичащи от долното оливарно ядро. 5) Понтоцеребеларен път - възниква от понтинните ядра. Понтоцеребеларния път предава информацията на спиноцеребелума за моторните сигнали, излъчени от мозъчната кора 6) Тектоцеребеларен път – предава зрителни импулси от висшия коликулус и слухови импулси от долния коликулус към спиноцеребелума. 7) Тригеминоцеребеларен път - предава проприоцептивна информация от челюстните мускули и темпоромандибуларната става до спиноцеребелума. Също така пренася сетивните импулси от тъканите на пародонта.
Еферентни връзки на спиноцеребелума:
1) Фастигиобулбарен път - от фастигиалното ядро, преминава през висшия мозъчен стълб от същата страна и завършва в ретикуларната формация. 2) Церебелоретикуларен – от запушалковидното и кълбовидното ядра, преминават през връхната дръжка от същата страна и завършват в ретикуларната формация. От ретикуларната формация възниква ретикулоспиналния път и завършва върху гама-моторните неврони на гръбначния мозък. 3) Церебелооливарен път - от запушалковидните и кълбовидните ядра и достига до долното оливарно ядро от същата страна, преминавайки през висшия мозъчен стълб. От оливарното ядро възниква оливоспиналният път и влакната на този път завършват върху алфа-моторните неврони на гръбначния мозък.
2.2. ВЕСТИБУЛОЦЕРЕБЕЛУМ - координира движенията на торса, шията и крайниците, чрез промяна на мускулния тонус.При увреждане на вестибулоцеребелума се наблюдава намаляване на мускулния тонус (хипотония) и невъзможност за поддържане на стойката на тялото и нарушение в равновесието.
2.3. КОРТИКОЦЕРЕБЕЛУМ – свързан с мозъчната кора, откъдето идва и името. Той е филогенетично най-новата част от малкия мозък.
Функции: 1. Инхибиращи влияния – коригиране на мускулните съкращения чрез изпращане на импулси до мозъчната кора. Това помага да се направят волевите движения гладки и точни. 2. Сверяване на програмиранте (заучени) движения 3. Сервомеханизъм - коригирането на смущение или смущения при извършване на квалифицирана работа. След като се изучат квалифицираните дейности, последователните движения се изпълняват без прекъсване. 4. Сравнителна функция - от една страна, малкият мозък получава информацията от мозъчната кора по отношение на кортикалните импулси, които се изпращат до мускулите. От другата страна, тя получава информацията за обратна връзка (проприоцептивни импулси) от мускулите по отношение на действията им по инструкция на мозъчната кора. Получавайки съобщенията от двата края, кортикоцеребелумът сравнява кортикалните команди за мускулна активност и действителните движения, извършвани от мускулите. Ако трябва да се извърши някаква корекция, тогава кортикоцеребелумът изпраща импулси към моторната кора която да коригира импулсиите си ккъм мотоневроните и оттам към мускулите.
Аферентни връзки: 1. Понтоцеребеларен път - от понтинните ядра. Това е най-големият път в тялото, имащ около 20 милиона нервни влакна. Понтоцеребеларният тракт се нарича още кортикопонтоцеребеларна верига. Защото той получава сигнали от двигателната зона на мозъчната кора и предава тези сигнали на кортикоцеребелума. Той помага на малкия мозък да координира движенията, инициирани от мозъчната кора. 2. Оливоцеребеларен път
Еферентни връзки: Изходните сигнали от кортикоцеребелума се предават главно през зъбчатото ядро. Влакна от него преминават през горния мозъчен стълб, пресичат средната линия и образуват прекръстосване (декусация) с влакната на противоположната страна. След формирането на декусацията тези влакна се разделят в два пътя: 1. Дентоталамичен път - влакната преминават през червено ядро, без да образуват синапс и завършват в странично вентрално ядро на таламуса. 2. Денторубрален път - влакната завършват в червеното ядро от противоположната страна. От *червеното ядро* излизат три пътя:
Руброталамичен път - завършва в странично вентрално ядро на таламуса. От тук възникват таламокортикални влакна и достигат до мозъчната кора. Руброретикуларен - спуска се надолу и завършва в ретикуларна формация. Ретикуларната формация изпраща влакна до гръбначния мозък през ретикулоспиналния тракт. Руброспинален път - червеното ядро също се проектира директно в гръбначния мозък през руброспиналния тракт ! При поражения на ММ възникват нарушения:

13. Физиология на мозъчната кора – най-сложния и най-висшия отдел на ЦНС
Церебралната кора се състои от външно разположено сиво вещество, което заобикаля бялото вещество, разположено във вътрешността. Oбразувана от шест слоя - отвън навътре са следните:
Молекулярен слой - съставен от вретеновидни клетки
Външен зърнист слой - съставен от голям брой звездовидни клетки
Външен пирамидален слой - съставен от пирамидални клетки
Вътрешен зърнист слой - звездовидни клетки, но нервните влакна са повече в този слой, отколкото във външния гранулиран. Съдържа много хоризонтални влакна, които изглеждат като бяла ивица, известна като външна лента.
Слой на ганглиевите клетки или вътрешен пирамидален слой - от пирамидални клетки. Аксоните на пирамидалните клетки образуват пирамидалния път, свързващ мозъчната кора с алфа- мотоневроните в гръбначния мозък и по който като основен еферентен проводен път се предават импулсите за волевите мускулни съкращения от мястото на тяхната инициация (моторната зона на кората) до алфа-мотоневроните и оттам до ефекторните органи – скелетните мускули
Мултиформен (полиморфен) клетъчен слой - в контакт с бяло вещество на мозъчното полукълбо и е съставен от малки вретеновидни клетки.
1.Части на мозъчната кора 1.1. Neocortex (само при бозайници) - най-младата филогенетично структура на мозъчната кора и образува най-голямата част от нея. Притежава всички шест слоя клетки. Свързан е с по-висши мозъчни функции, като съзнателно поведение и активност. Най-добре развит при хората. 1.2. Allocortex - н