Пропедевтика

Тема 1. Същност и цел на пропедевтиката с клинико лабораторна диагностика
Пропедевтика (от гр. – предварително обучавам, подготвям) = специална дисциплина, която се занимава с методите, начините и средствата, които позволяват да се постави по-лесна диагноза на вътрешните болести.Най-важното условие, за да бъде поставена правилна диагноза на заболяването е изследването на животните да се извършва по строго определен план.
1. Анамнеза 2. Изследване на сегашно състояние (status praesens – обща + спец.част)3. Проследяване промените в състоянието на животните в развоя на заболяването (decursus morbi)
Диагностицирането на вътрешните болести е една от най-трудните задачи, тъй като при животните липсва втора сигнална система => те не могат да говорят, не могат да кажат какво им липсва или какво ги боли. Липсата на говор поставя вет.лекар в положение, сходно с това на педиатрите. Различното анатомично устройство при всеки животински вид също затруднява допълнително диагностиката. Например при СВ някои методи за диагностика като перкусия и аускултация са неприложими или намират ограничено приложение.
Важни условия за установяване на правилна диагностика:- животните да са отпочинали, особено при измерване на пулс, дих.движения и ВТТ- диагностициране на едри животни (ГВ, КН, биволи) се прави задължително в правостоящо положение (в легнало топографското разположение на органите се променя или стават недостъпни за изследване) Който правилно поставя диагноза, добре лекува (Qui bene diagnocit – bene curat)

Тема 2. Симптоми и синдроми на болестта, диагноза, история и прогноза на болестта.
Симптом е основния признак на болестта.
Симптомите биват субективни и обективни.
Субективните симптоми (усещанията) показват как животното чувства настъпилите промени в организма си. Външно не се проявяват или са съвсем слаби. Изразяват се в усещане за болка, слабост, тежест и др. Например гаденето е субективен симптом, а повръщането е обективен. По същия начин при ентероколит коремната болка е субективен симптом, но ускорената перисталтика, която може да се аускултира е обективен.
Обективните симптоми (видими / status localis) са тези, които биват регистрирани от ветеринаря (оток, цианоза, иктерус, алопеция, куцота, изпъкналост на югуларните вени, polyuria, polyphagia и др.)
Според начина си на проявление симптомите биват:
Постоянни симптоми – като напр. повишената ВТТ при крупозна пневмония, количния пристъп при колики с пълна непроходимост и др
Непостоянни симптоми – като припадъците при епилепсията, повишената ВТТ при бронхопневмония, носните изтечения при синузит и др.
!!! В диагностиката от най-голямо значение е класифицирането на симптомите на типични, атипични, патогномични и случайни.
Патогномични симптоми са онези, които дават основание да се постави категорична диагноза. Примери:- регургитирането при обструкция на хранопрода или парализа на глътката при КН;- движението в кръг при ценуроза при ОВ;- положителен венозен пулс при инсуфициенция на трикуспидалните клапи;- болезнена ерекция при възпаление на гръбначния мозък при КЧ;Типични симптоми –напр. жълтеницата е типичен симптомокомплекс при хепатит, докато при катарен дуоденит е атипичен.Атипични симптоми са тези, които са непостоянни и случайни
Според локализацията си симптомите могат да бъдат:
Общи симптоми – такива са ↑ВТТ, ускореният пулс, учестеното дишане и др.Местни симптоми – такива са оток в определена област, болезненост, темперираност, куцота на един от крайниците, изтечения и др.)

По отношение на прогнозата биват:
Индиферентни (безразлични)БлагоприятниНеблагоприятниЗлокачествени – пример е липсата на перисталтични шумове при инвагинация и завъртане на червата;Безнадеждни – пример е конецовидния пулс или едновременното учестяване на пулса + понижаване на ВТТ (т.нар. „кръст на смъртта“). Този симптом е характерен за стадия на агония при инфекциозни и токсични заболявания.
!!! За поставяне на диагноза по-надеждно основание е СИНДРОМЪТ, отколкото симптомът. Синдромът представлява сбор от сомптоми, които се дължат на една и съща причина и се наблюдават едновременно или един след друг.

Диагноза на болестта - поставя се въз основа на данните от анамнезата и непосредственото изследване на животните. Диагнозите се класифицират като:
Анатомична диагноза - първата диагноза, която се поставя, установява се кой е засегнатия орган и какви са промените в него.
Етиологична диагноза - поставя се след анатомичната, изясняват се причините, защото те имат значение за лекуването и профилактиката.
Функционална диагноза - допълва предходните, като чрез нея се определя функционалното състояние на засегнатия орган
Патогенетична диагноза - базира се на динамиката на болестния процес; това е най-значимият етап в диагностицирането
!!! Диагнозата е динамичен процес
Симптоматична диагноза - поставя се въз основа на определени симптоми, без да се изясни причината за появата ( такива диагнози са жълтеница, епилепсия, парези, парализи и др)
Параклинична диагноза - допълва функционалната и симптоматичната. Параклиничната промяна в колебанията в кръвните показатели имат същинско значение за поставянето на диагноза (напр: ↑ кетотела – кетоза, ↑билирубина – жълтеница, ↓хемоглобин и еритроцити – анемия)
Патологоанатомична (аутопсионна) диагноза - спомага за разяснение при масово протичащи болести; при продуктивни животни е възможно да се извърши и диагностично клане.
При някои заболявания диагнозата може да бъде поставена въз основа на лечебния ефект, предизвикан от определено лекарство, за което се знае, че действа с/у конкретен причинител (diagnosis ex juvantibus) – особено важи при прилагане на антидоти при отравяния.
Диференциална диагноза (diagnosis per exlusionem) – чрез нея се разпознава дадена нозоологична единица, която има сходни клинични и параклинични признаци с друга.
След извършване на всички изследвания се прави резюме на болестните прояви, въз основа на които се поставя диагноза. Накрая се прави анализ на болестта - епикриза или съпоставяне на клинични и параклинични данни с патологоанатомичните изследвания (ако има такива).
Поставянето на диагноза - състои се от 3 етапа:
1. Снемане на анамнезата, изследване чрез общите (инспекция, палпация, перкусия и аускултация) и специалните методи.
2. Подреждане и обработка на фактическия материал от анамнезата; отдиференцират се характерните от нехарактерните признаци
3. Потвърждаване на диагнозата чрез ефекта от приложеното лекуване
Историята на болестта – отразява се върху болнични листове. *тук се описва и какво вкл един болничен лист – както по хирургия.Епикризата представлява критичен анализ на изследванията, извършени от момента на постъпването на пациента до изхода от болестта.
Прогноза на болестта = предсказване на болестта. Най- често прогнозата се определя след или заедно с диагнозата и дава информация за бъдещото протичане на болестта и възможните изходи от нея.
Прогнозата се определя и от вида на животното, възрастта, клиничната форма на заболяването(остра, хронична), а не само от конкретното заболяване. Прогнозата може да бъде:
Благоприятна - prognosis bena
Съмнителна - prognosis dubia; може да бъде с тенденция към подобрение ( prognosis dubia vergens ad bonam) или към влошаване (prognosis dubia vergens ad malam)
Неблагопроятна - prognosis mala s. pessima, когато изходът е смърт (exitus letalis)

Тема 3. План за изследване на бозайници, болни от вътрешни болести *може да си помагаш от конспекта

Тема 4. Общи методи на изследването. Оглеждане ( Inspectio)
Клиничния преглед на болното животно има за цел да се постави правилната диагноза. При изследване се използват общи (физични), лабораторни и специални методи.
Към физичните методи спадат оглеждане, опипване, причукване и преслушване. При тези методи се използват сетивните органи, слушалки, перкусионно чукче, плесиметър. Чрез тези методи се определят големината, разположението, подвижността, консистенция, чувствителност на органи.
Оглеждане / Inspectio - метод на изследване, чрез който се получава информация за общото състояние на пациента, на органите и телесните му части, които са достъпни пряко или косвено за зрението.
1. прави се външен оглед - отначало от разстояние, а след това от близо. За предпочитане е изследването да бъде на дневна светлина, защото понякога измененията в цвета на кожата и лигавиците при icterus или слабата цианоза могат да останат незабелязани при изкуствената светлина.
!!! Понякога само външен оглед би ни дал достатъчно информация => важен диагностичен метод (напр.: бяс – парализа на долната челюст, хиперсаливация, блуждаещ поглед, хидрофоби; рахит- изкривяване на крайниците, рахитична броеница; тетанус- тоничен спазъм на тялото, изпадане на третия клепач; обструкция на хранопровод при коне - регургитация). При животни в стадий на агония дори би определил и прогнозата (летален изход). При изследване за ектопаразити трябва добре да се разгръщат космите и перата, за да се открият кожните изменения и криещи се космояди, въшки, перояди, кърлежи и др.
Инспекцията също може да се използва като метод за отдиференциране на животните (болните от здравите, тези в еструс от неразгонените)
Огледът може да бъде и вътрешен (вътрешна инспекция). Използва се за изследване на телесни кухини и органи, например устната кухина, глътка, носна кухина, синуси, въздушни мехури, стомах, влагалище и др. Вътрешно оглеждане се прави с невъоражено око и чрез специални уреди- ендоскопи, вагиноразширител, рентген и др.

Тема 5. Опипване (Palpatio)
Чрез физичния метод на палпацията се изследва повърхността на тялото, допълнителните телесни кухини, а през коремната стена и вътрешните органи. Осъществява се с върховете на пръстите, с дланта, с гърба на ръката или с юмрук. Има два вида палпация- повърхностна и дълбока.
Повърхностна палпация - чрез върховете на пръстите, поставянето на дланта или гърба на ръката. По този начин можем да установявим промените в гладкостта, темперираност, консистенцията и чувствителността на кожата. Изследването започва от здравите участъци, а след това постепенно се преминава към засегнатите. Извършва се с леки и нежни движения като предварително се обаждаме на животното, потупваме го, говорим му.
- отоци по кожата = пръстите остават отпечатъци върху подутите места и тогава говорим за тестявата консистенция на кожата върху областта на отока.
- подкожен емфизем = под пръстите се усеща крепитация( хрущене, пукане на балончета).
Чрез палпация на гръдния кош може да се установяват плеврално или перикардиално триене. Те се различават като се запуши носа и устата на животното за около 1 мин – ако триенето спре => плеврално, а ако не спре => перикардиално.
При палпацията на коремната стена можем да усетим движение на плода при бременни. Чрез метода на палпация можем да установим още промените във ВТТ и разпределението - хващане на рога, ушите, крайници и др. чрез допиране на гърба на ръката.
Дълбока палпация - има за цел изследването на вътрешните органи и разположението им в коремната или тазовата кухина. Изследва се разположение, големина, форма и консистенция, болезненост.
Бимануела дълбока палпация = с върховете на изпънати и събрани един до друг пръсти на едната или и двете ръце (напр.: в междуребреното пространство). Друг начин е с юмрук като се натиска дълбоко в областта на корема ( мрежа при говедо), глътка;
*пример за такава палпация е юмручната проба за чуждо тяло в мрежата при говедо
Дълбоката палпация може да бъде външна и вътрешна:
Дълбока външна палпация = използва се при изследване на вътрешните органи през коремната стена. Нейни разновидности:
А) Проникваща палпация - чрез значителен натиск на пръстите върху коремната стена (така тя се вдава навътре). По този начин се палпира тъбуха или каудалния край на черния дроб при ЕПЖ. Към проникващата спада и натискането с юмрук (освен споменатата ямръчна проба, това е и основен метод за определяне честотата, силата и ритъма на търбушните контракции).
При дребни животни подходящ метод е бимануелна трансабдоминална палпация = дъблока външна с две