Формиране на волята в учебно-възпитателния процес

Формиране на волята в учебно-възпитателния процес

Волята като изразител на активната страна на човешката психика и личност
Волята е действената и регулиращата страна на съзнанието, насочена към реализиране на съзнателно поставени цели. Тя отразява степента на активност на човека, насочена към промени на околната природна и социална среда и себе си. Процесът на тези промени е свързан с пречки от най-различно естество, които изискват волево усилие за тяхното преодоляване. Резултатите от тези усилия зависят от степента на развитие на волевите качества: упоритост, настойчивост, организираност, решителност, сдържаност, самостоятелност, дисциплинираност и т.н.
Едно шеговито твърдение на философа Фойербах се оказва много точно за мястото на волята в структурата на човешката личност. Според това твърдение волята не е майстор, а калфа на човешкото поведение, но без този калфа, майсторът нищо не може да направи. Ако „майсторът” е училищната и семейната среда, както и биологичният потенциал, то този „майстор” наистина нищо не може да направи без волята, т.е. без този „калфа” на поведението. Но в това твърдение има подтекст, който също отговаря на действителността - волята е еднакво необходима, както на просоциално, така и на антисоциално насочената личност. И на бога и на дявола е необходима воля, за да управляват съдбините на хората. И на демократичния лидер, и на лидера на престъпната банда е необходима воля, за да осъществи своите цели.
Както беше казано в един от предходните параграфи, волята има решаваща роля не само за активността на човека към промени в природната и социалната среда, но и за саморазвитие на собственото си тяло и дух. Странно, но важно е обстоятелството, че волята, подобно на езика, обслужва личности с противоположни убеждения, ценности и ориентации. За съжаление, не всички просоциално насочени и високо развити личности имат и силна воля. Затова си заслужава да се подкрепя възгледът и практиката, които поставят волевия фактор за формиране на личността наравно с биологичния и социалния. Защото само този възглед може да осигури по-ефективно и по-хармонично развитие на хората, в контекста на което волята осъществява тяхната активност, както за промени, “навън”, така и за промени “вътре”. Така образователната практика ще изпълни и уплътни дефиницията за личността като саморегулираща се, самосъзнаваща се, самоинтегрираща се и саморазвиваща се система.
Общоприето е схващането за същността на волята, като „съзнателна саморегулация от субекта на своята дейност и поведение, което осигурява преодоляване на трудности за достигане на поставени цели”. Волята винаги се е разглеждала в единство с подбуда, за иницииране на дейността, т.е. такава функция, която по-късно се анализира в контекста на мотивационните процеси. Сам Сеченов посочва, че функцията на волята във всички теории е една и съща: „да предизвиква, да прекратява, усилва и отслабва движенията”.
Много от направленията в психологията изучават настойчивостта като главно съдържание на волевото поведение. Всъщност, изследователите различават настойчивостта като характеристика на поведението и като ниво на изпълнение. Насочеността на активността представлява важна поведенческа проява на мотива. Експерименталните изследвания разглеждат връзката между настойчивостта и индивидуалните различия по отношение локализацията на контрола.. Изследвания на настойчивостта показват, че влияят по силно върху формираните очаквания за успех /неуспех/, отколкото различията но скалата интерналност - екстерналност.
Мнозина автори от миналото разглеждат волята, свързани с борбата на мотивите, която стои в основата на мотивацията. Формирането на волята те свързват с развитието на представите на човека за собствените му динамически сили, т.е. силите на потребностите и осъзнаването на мотивите. Днес този възглед с основание се смята за неточен, защото свързването на волята с борбата на мотивите, означава силно подценяване ролята на личността на човека. Ето защо сега мотивацията се дефинира така: състояние на личността, при което тя отдава предпочитание на един или друг мотив, на един или друг начини на поведение.

Волевите качества и мотивите за активност
Прието е, че до тригодишна възраст детето няма воля. От три до шест години са възможни волеви действия и начало на волеви качества. Започва „волевизирането” на детската психика, т. е. волята започва да регулира запомнянето, възприемането, вниманието. В началната училищна възраст се стига до равновесие на волевите и неволевите действия в поведението и дейността на учениците. Някои от волевите качества достигат високо развитие. След тази възраст развитието на волята силно се индивидуализира - според силата на мотивите, темперамента, физическото състояние и др. индивидуални особености на учениците. Във възрастов план заслужават внимание някои отклонения от нормалното развитие на волята:
Инатът е познат като демонстративен отказ на детето да изпълни поръка на възрастните и се поражда тогава, когато то се наказва много строго /лишаване от храна, игра, затваряне на тъмно/ и несправедливо. На тези унижаващи личността му наказания то отвръща с отказ, защото е забелязало че това нервира неговия “мъчител”. Това “оръжие” детето използва и срещу други възрастни, които не удовлетворяват неговите искания. Изходът е във възстановяване на нормалните взаимоотношения между възрастните и детето. Ако отношенията на възрастните и детето не се възстановят трайно, външните „детински” прояви на инат изчезват, но негативните прояви се запазват като отрицателни черти на характера.
Капризността е отклонение в развитието на волята, което се появява и развива у деца, които растат като единствени в семейството и обикновено им се задоволяват всички прищевки. Изкушението на двама родители, две баби и двама дядовци е наистина голямо - всичко се дава на единственото дете, а то не получава истинска радост от нищо и капризничи. Проблемите в училищна възраст с тези ученици се усложняват, особено когато се съчетаят с острите проблеми на пубертета.
Слабоволието е друго често срещащо се отклонение или по-скоро изоставане в развитието на волята. То се дължи на “оранжерийните” условия, които някои родители създават за децата си. На практика те държат детето си далеч от всякакви пречки в неговия живот и по този начин го лишават от възможност да полага усилия и следователно - да „калява” своите волеви качества.
Понеже качествата на волята са същевременно и качества на характера, то слабостите на волята стават слабости и на характера. Тези слабости /отклонения/ обаче трябва да бъдат забелязани от педагога и отстранени с помощта на семейството.
Важна предпоставка и най-широка основа за разгръщане на волеви действия и формиране на волеви качества е развитието на произволността. Тя се появява и развива в индивидуалния живот на човека като негова психо-физиологическа способност за съзнателна регулация и саморегулация на собствените му движения и действия. Продуктивен и конструктивен е подходът, при който проблемът за развитието на произволността се разглежда в контекста на развитието на средствата за овладяване на себе си и развитието на волята в ядрото на мотивационната сфера на личността В своите развити форми произволността и волята могат да не съвпадат, защото последната притежава устойчива йерархия на собствена структура, съставена от качества като настойчивост, решителност, организираност, упоритост и т.н. И обратно - човек с развита произволност, който добре владее себе си, организирано и съзнателно управлява своето поведение, може да не притежава устойчива система от мотиви и ценности. Общото в структурата на волята и произволността е целта. Целта е неразривно свързана с мотива така, че насочеността на целта и нейната осъзнатост е централна характеристика на волевото и произволното действие. Волевото действие предполага осъзнаване на целите по отношение на мотива на дейността. В произволното действие централно е отношението на целта към средството за нейното постигане и съзнаването на целта се осъществява чрез нейното съотношение със средствата на дейността.
Обективно волята се изразява в осъществяване на преобразования, преодоляване на препятствия, затруднения, а субективно - в самопринуждение. Волята би могла да се разглежда като едно от средства за саморегулация на личността, което се образува в процеса на овладяване на различни видове дейности.
Формирането и развитието на волята е тясно свързано и зависи от цялостното развитие на личността на детето. Същността и съдържанието на учебния процес помагат развитието на волевото внимание, волевата памет и активното въображение, като едновременно с това определя, налага известни ограничения в поведението на детето по време на учебните занятия. Така под влиянието на учебната дейност, волевите действия придобиват все повече личностен характер.
За формирането и развитието на волевите действия от голямо значение е ролята на речта, нейната регулативна функция. Така например, урокът на учителя, неговите словесни инструкции представляват този сигнал, който заставя ученика да приема съответни решения и действия. С развитието на личността на детето, с ръста на развитие на самосъзнанието в процеса на учебната дейност, реализирането на волевия акт се извършва не само под влияние на инструкциите, но и в съответствие с потребностите, мотивите, интересите на учащите се.
Възпитанието и формирането на потребности, мотиви, интереси, съответстващи на определени волеви качества, представлява и главната задача на учителя от първите години на обучение на децата. Волевите действия, които се наблюдават в ситуация на избора на равни по значение мотиви и цели, поражда борбата на мотивите, която е източника на развитието на личността.
Във всяка една проява на волята се отделят три нейни структурни компоненти: познавателен, емоционален и изпълнителен. Тези три компонента в по-малка или в по-голяма степен присъстват при всеки един волеви акт. Проявата на волевите действия, и по-точно на техните структурни компоненти, зависи и от възрастовото развитие на личността. При по-ниските възрасти и особено за децата от началната училищна възраст, волевите действия се разгръщат в цялостна верига от посочените три компонента. Тази особеност на волевите действия дава възможност на учителя да се намесва, да управлява дейността на детето, като по този начин формира съответни волеви черти на неговата личност.

Формиране на волеви качества в училището и семейството
Анализът на волевото поведение позволява да се отделят редица волеви качества, които характеризират отделни волеви прояви на волеви качества.
Волевите качества на личността са основна страна на характера на човека. В учебната дейност, в играта, в колектива у учениците се формират редица волеви качества като самостоятелност, целенасоченост, настойчивост, сдържаност, инициативност, плановост, решителност и др.