Функции на общопрактикуващия лекар. Взаимоотношения лекар-пациент

Функции на общопрактикуващия лекар. Взаимоотношения лекар-
пациент в условията на първичната медицинска помощ. Екипна
работа. (Тема 34)

Взамиоотношения лекар – апциент; фунцкии на общопрактикуващия лекар;
СЗО дава следната дефиниция за свободно практикуващ лекар: „ОПЛ осъществява лична,
първична и продължителна помощ на индивидте и техните семейства без оглед на възраст, пол и
заболяване в своя кабинет, по домовете и се опитва да вземе първоначално решение за всеки
проблем, представен пред него“. Световната организация на общопрактикуващите лекари
определя ролята на ОПЛ в няколко насоки:
 Задължения към индивида:
1. Да се оказва всеобхватна помощ (да идентифицира всички представени пред него
проблеми и да координира здравните услуги с др. Специалист);
2. Ориентирана към пациента помощ ( да идентифицира очакванията на пациента);
3. Фокъс към семейството (да отчита влиянието на семейните фактори върху
здравето);
4. Фокус върху връзката лекар-пациент (като важен аспект от здравната помощ);
 Задължения към общността:
1. Да идентифицира епидемиологичните проблеми в общността и да може да влияе
върху тях;
2. Да обединява усилията в промоция на здравето.
Екипна работа:
Общопрактикуващите лекари най – често са свободно практикуващи и осеществяват своята
дейност в самостоятелни или групови амбулатории или практики. В самостоятелните практики
общопрактикуващия лекар работи сам, като наема помощен персонал – медицинска сестра или
друг лекар. Груповите практики са доброволно обединени на няколко лекари, които използват
обща база и помощен персонал, което позволява по – рационно използване на ресурсите в
практиката. Всеки общопрактикуващ лекар работи със списък от избрали го пациенти, съответно
семейства, чийто общ брой е средно около 1500 – 2000 души. Общо практикуващият лекар
осигурява лечение както на острите заболявания, така и продължително наблюдение на хронично
болните. Продължителната работа с едни и същи пациенти и техните смейства дава възможност
на лекаря да изгради с тях взаимоотношение на доверие, да познава техния здравен статус,
рискове и обкръжение, поради което се нарича още личен или фамилен лекар. Тази специфика на
общопрактикуващия лекар му дава възможност да се ориентира бързо в проставения му проблем
и да вземе адекватно решение. ОБщопрактикуващия лекар оказва медицинскапомощ в своя
кабинет, по домовете, а при нужда посещава пациентите си в болница. Той трябва да осигури 24-
часов достъп на пациентите си , което практически е възможно при Груповите практики, или ако
сключи договор с други лекари за оказване на неотложна помощ. В повечето страни пациентите
задължително се обръщат първо към своя общопрактикуващ лекар, който трябва да вземе
първоначално решение за всеки представен му проблем. Той преценява необходимостта от

консултации и насочване към други здравни заведения, когато състояните надхвърля
компетенциите му. В тези случаи той поема кординиращата роля с другите звена.
Общопрактикуващия лекар събира и ъхранява цялата здравна информация за своите пациенти и я
пизползва стгласно изискванията на медицинската етика. Заплащането на общопрактикуващите
лекари в повечето страни е от здравноосигурителните каси на принципа на капитицията. Според
броя на записаните пациенти или според извърешената дейност.
Първична медицинска помощ в България
 Свободен избор на ОПЛ;
 Възможност за смяна на ОПЛ;
 Регулиран от ОПЛ достъп до специализирана помощ
 Национален рамков договор( МЗ, НЗОК, БЛС)
 Договор между ОПЛ и РЗОК;
 Заплащане на капитационен принцип;
 Изпълнение на общи пакети по здравни приоритети:
o Майчино здравеопазване
o Детско здравеопазване
o Здравеопазване за лица над 65г.;
 Изпълнение на специализирани програми:
- Сърдечно-съдови заболявания
- Онкологични
- Белодробни
- Ендокринни
- Психични