Главен мозък

КРАЕКРАЕН МОЗЪК

Най-добре развитата част на главния

ННай-добре развитата част на главния мозък у човека. Състои се от 2 полукълба, съединени с дебела пластинка (мазолесто тяло); изградени са от сива мозъчна кора и бяла централна част, в която се намират големи (подкорови) нервни ядра и снопове нервни влакна - връзки към и от кората.

МОЗЪЧНА КОРА
Повърхностният слой на крайния мозък,
изграден от сиво мозъчно вещество. У
човека с дебелина 2-5 mm. Съдържа различни
по форма нервни клетки (неврони), подредени
в 6 слоя. В мозъчната кора се разграничават
около 200 полета - интеграционни центрове
на различните жизнени функции.
ХИПОТАЛАМУС

Част от междинния мозък. Състои се от 32 чифтни ядра, свързани с почти всички отдели на централната нервна система. Контролира вегетативните и хомеостатичните процеси в организма, поведението и емоциите на човека и животните. Хипоталамусът осъществява връзката между нервната и ендокринната система. Клетките му секретират хормони, които регулират дейността на хипофизата (стимулиращи - либерини, и потискащи - статини), водната обмяна (вазопресин) и тонуса на маточната мускулатура (окситоцин).

ХОРМОНИ
Биологично активни ве
ММОЗЪЧНА КОРА
Повърхностният слой на крайния мозък,
иПовърхностният слой на крайния мозък,
изграден от сиво мозъчно вещество. У
човека с дебелина 2-5 mm. Съдържа различни
по форма нервни клетки (неврони),изграден от сиво мозъчно вещество. У
човека с дебелина 2-5 mm. Съдържа различни
по форма нервни клетки (неврони), подредени
в 6 слоя. В мозъчната кчовека с дебелина 2-5 mm. Съдържа различни
по форма нервни клетки (неврони), подредени
в 6 слоя. В мозъчната кора се разграничават
около 200 полета - интеграционни центров
по форма нервни клетки (неврони), подредени
в 6 слоя. В мозъчната кора се разграничават
около 200 полета - интеграционни центрове
на различните жизнени функции.
ХИПОТАЛАМУС в 6 слоя. В мозъчната кора се разграничават
около 200 полета - интеграционни центрове
на различните жизнени функции.
ХИПОТАЛАМУС

Част от междинния мозък. Състои се от 32 чоколо 200 полета - интеграционни центрове
на различните жизнени функции.
ХИПОТАЛАМУС

Част от междинния мозък. Състои се от 32 чифтни ядра, свързани с почти всички она различните жизнени функции.
ХИПОТАЛАМУС

Част от междинния мозък. Състои се от 32 чифтни ядра, свързани с почти вси
ХИПОХИПОТАЛАМУС

Част от междинния мозък. Състои се

ЧЧаст от междинния мозък. Състои се от 32 чифтни ядра, свързани с почти всички отдели на централната нервна система. Контролира вегетативните и хомеостатичните процеси в организма, поведението и емоциите на човека и животните. Хипоталамусът осъществява връзката между нервната и ендокринната система. Клетките му секретират хормони, които регулират дейността на хипофизата (стимулиращи - либерини, и потискащи - статини), водната обмяна (вазопресин) и тонуса на маточната мускулатура (окситоцин).

ХОРМОНИ
Биологично активни вещества, продукти на органите на ендокринната
система и на специализирани жлезни клетки в други органи на гръбначните
и човека (виж вътрешна секреция). Хормоните са носители на информация, която
се предава на клетките по кръвен път, като те взаимодействат с клетъчни
рецептори (мембранни, ядрени) и чрез втори клетъчни посредници
осъществяват своите специфични ефекти (обмяна на веществата, хомеостаза,
повлияване на нервната система, растеж, развитие, размножаване). Добре развити
жлези имат и някои безгръбначни - главоноги мекотели, ракообразни и н
асекоми. Техните хормони контролират растежа, метаморфозата, половото
размножаване и адаптацията. По химична природа хормоните са амино-
киселини, пептиди и стероиди; почти всички хормони са получени по
синтетичен път. Централно място в ендокринната регулация заема хипоталамо-
аденохипофизната система. Хипоталамусът с хормоните си контролира дейността
на аденохипофизата, а нейните хормони - хормоналната активност на почти всички
други ендокринни жлези. Заедно с нервната система хормоните направляват
дейността на организма като единно цяло. Някои се използват като лечебни средства.
Терминът хормони е въведен през 1905 от Ъ. Старлинг, който (заедно с У. Бейлис)
изолира първия хормон - секретин. Виж тъканни хормони. Хормонална
система имат и растенията (виж растежни регулатори).
ХИПОФИЗА

Централен орган на ендокринната система у гръбначните и човека. Разположена в основата н
ХХОРМОНИ
Биологично активни вещестБиологично активни вещества, продукти на органите на ендокринната
система и на специализирани жлезни клетки в други органи на гръбначните
и човека (виж вътрешна секреция). Хормоните са носители на информация, която
се предава на клетките по кръвен път, като те взсистема и на специализирани жлезни клетки в други органи на гръбначните
и човека (виж вътрешна секреция). Хормоните са носители на информация, която
се предава н
а клетките по кръвен път, като те взаимодействат с клетъчни
рецептори (мембранни, ядрени) и чрез втори клетъчни посредници
оси човека (виж вътрешна секреция). Хормоните са носители на информация, която
се предава на клетките по кръвен път, като те взаимодействат с клетъчни
рецептори (мембранни, ядрени) и чрез втори клетъчни посредници
осъществяват своите специфични ефекти (обмяна на веществата, хомеостаза,
повлияване на нервнатсе предава на клетките по кръвен път, като те взаимодействат с клетъчни
рецептори (мембранни, ядрени) и чрез втори клетъчни посредници
осъществяват своите специфични ефекти (обмяна на веществата, хомеостаза,
повлияване на нервната система, растеж, развитие, размножаване). Добре развити рецептори (мембранни, ядрени) и чрез втори клетъчни посредници
осъществяват своите специфични ефекти (обмяна на веществата, хомеостаза,
повлияване на нервната система, растеж, развитие, размножаване). Добре развити
жлези имат и някои безгръбначни - глосъществяват своите специфични ефекти (обмяна на веществата, хомеостаза,
повлияване на нервната система, растеж, развитие, размножаване). Добре развити
жлези имат и някои безгръбначни - главоноги мекотели, ракообразни и н
асекоми. Техните хормони контролират растежа, метаморфозата, половото
повлияване на нервната система, растеж, развитие, размножаване). Добре развити
жлези имат и някои безгръбначни - главоноги мекотели, ракообразни и н
асекоми. Техните хормони контролират растежа, метаморфозата, половото
размножаване и адаптацията. По химична природа хормоните са амино-
киселини, пептиди и стероиди; жлези имат и някои безгръбначни - главоноги мекотели, ракообразни и н
асекоми. Техните хормони контролират растежа, метаморфозата, половото
размножаване и адаптацията. По химична природа хормоните са амино-
киселини, пептиди и стероиди; почти всички хормони са получени по
синасекоми. Техните хормони контролират растежа, метаморфозата, половото
размножаване и адаптаци
ята. По химична природа хормоните са амино-
киселини, пептиди и стероиди; почти всички хормони са получени по
синтетичен път. Централно място в ендокринната регулация заема хипоталамо размножаване и адаптацията. По химична природа хормоните са амино-
киселини, пептиди и стероиди; почти всички хормони са получени по
синтетичен път. Централно място в ендокринната регулация заема хипоталамо-
аденохипофизната система. Хипоталамусът с хормоните си контркиселини, пептиди и стероиди; почти всички хормони са получени по
синтетичен път. Централно място в ендокринната регулация заема хипоталамо-
аденохипофизната система. Хипоталамусът с хормоните си контролира дейността
на аденохипофизата, а нейните хормони - хормонасинтетичен път. Централно място в ендокринната регулация заема хипоталамо-
аденохипофизната система. Хипоталамусът с хормоните си контролира дейността
на аденохипофизата, а нейните хормони - хормоналната активност на почти всички
други ендокринни жлези. Заедно с нервната система хормоните направаденохипофизната система. Хипоталамусът с хормоните си контролира дейността
на аденохипофизата, а нейните хормони - хормоналната активност на почти всички
други ендокринни жлези. Заедно с нервната система хормоните направляват
дейността на организма като единно цяло. Някои се използват като лечебни срена аденохипофизата, а нейните хормони - хормоналната активност на почти всички
други ендокринни жлези. Заедно с нервната система хормоните направляват
дейността на организма като единно цяло. Някои се използват като лечебни средства.
Терминът хормони е въведен през 1905 от Ъ. Старлинг, който (заедно с У. Бейлис)
други ендокринни жлези. Заедно с нервната система хормоните направляват
дейността на организма като единно цяло. Някои се използват като лечебни средства.
Терминът хормони е въведен през 1905 от Ъ. Старлинг, който (заедно с У. Бейлис)
изолира първия хормон - секретин. Виж тъканни хормондейността на организма като единно цяло. Някои се използват като лечебни средства.
Терминът хормони е въведен през 1905 от Ъ. Старлинг, който (заедно с У. Бейлис)
изолира първия хормон - секретин. Виж тъканни хормони. Хормонална
система имат и растенията (виж растежни регулатори).
ХИПОФИЗА

Централен орган на ендокринната сисТерминът хормони е въведен през 1905 от Ъ. Старлинг, който (заедно с У. Бейлис)
изолира първия хормон - секретин. Виж тъканни хормони. Хормонална
система имат и растенията (виж растежни регулатори).
ХИПОФИЗА

Централен орган на ендокринната система у гръбначните и човека. Разположена в основата на черепа и свързанаизолира първия хормон - секретин. Виж тъканни хормони. Хормонална
система имат и растенията (виж растежни регулатори).
ХИПОФИЗА

Централен орган на ендокринната система у гръбначните и човека. Разположена в основата на черепа и свързана с главния мозък. Тежи ок
система имат и растенията (виж растежни регулатори).
ХИПОФИЗА

Централен орган на ендокринната система у гръбначните и човека. Разположена в основата на черепа и свързана с главния мозък. Тежи около 0,6 g.
ХИПОХИПОФИЗА

Централен орган на ендокри

ЦЦентрален орган на ендокринната система у гръбначните и човека. Разположена в основата на черепа и свързана с главния мозък. Тежи около 0,6 g. Състои се от 2 дяла: преден, жлезист (аденохипофиза) и заден (неврохипофиза). Клетките на аденохипофизата отделят

ДИА
ДДИАБЕТ
1) Захарен диабет, зах1) Захарен диабет, захарна болест: нарушение на обмяната на веществата поради намалено образуване на инсулин от задстомашната жлеза. По-често внапреднала, нерядко в млада и детска възраст. Причини - наследствено предразположение, нервно пренапрежение, затлъстяване и др. Смутено е използването на глюкозата в тъканите - води до повишаване на кръвната захар, нарушава се обмяната