Глобални и локални здравни стратегии

Глобални и локални здравни стратегии. (Тема 26)

Глобални здравни стратегии:
Борбата за овладяване на разрастващата се глобална епидемия от хронични
неинфекциозни заболявания има комплексен и системен характер. Тя интегрира:
 Обединени усилия на международни организации, правителства, неправителствени
отганизации, бизнес, гражданско общество, научноизследователски институти, здреавни
професионалисти и други;
 Действия на глобално, регионално, национално и местно ниво.
На глобално нивот водеща роля в разработването на единна рамка на политиката и
стратегиите за профилактиката и контрол на хрноичните неинфекциозни заболявания/болести
(ХНЗ/Б) има Световната здравна организация (СЗО). Чрез приетата през 2000г. Глобална
стратегия за превенция и контрол на хроничните неинфекциозни заболявания и Плана за
действие към нея (2008-2013) СЗО поставя борбата с ХНЗ като основен
общественоздравеопазен приоритет. Като реалистично постижими глобални цели се залагат:
 2% - годишно намаление на смъртността от хронични неинфекциозни заболявания
в цял свят в продължение на следващите 10 години :
 Предотвратяване на 36 милиона случаи на преждевременни умирания в резултат
на хронични неинфекцозни заболявания до 2015 г.
През последното десетилети СЗО разработва и внедрява нови стратегии и програми, насочени
преди всичко към превенцията и кнторла на четири групи хронични неинфекциозни заболявания
– сърдечносъдови, злокачествени, хронични респираторни заболявания и диабет и намаляване
нивото на общите за тях рискови фактори – тютюнопушене, нездравословно хранене, ниска
физическа активност и злоупотреба с алкохол. Тези глобални стратегически документи
предоставят ръкводство за разработване и реализиране на системни дългосрочни политики и
стратегии за наблюдение, интегрирана профилактика и управление на хроничните
неинфекциозни болести на регионално и национално ниво.
Глобални стратегии на СЗО за превенция и контрол на хроничните неинфекциозни
заболявания:
 2000 г. – Глобална стратегия за превенция и контрол на хроничните неинфекциозни
заболявания;
 2003 г. – Рамкова конвенция за контрол на тютюнопушенето;
 2004 г. – Глобална стратегия за хранене, физическа активност и здраве;
 2007 г. – Резолюция на световната здравна асамблея за внедряване на Глобалната
стратегия за превенция и контрол на неинфекциозните и заболявания;
 2008 г. – План за действие на Глобалната стратегия за превенция и контрол на
хроничните неинфекциозни заболявания (2008-2013 г.)
 2010 г. – Глобалната стратегия з намаляване на вредата от алкохола.

Локални здравни стратегии (регионално и местно ниво):
На регионално ниво Европейската стратегия „ Здраве за всички в 21 век“ (1998 г.) поставя
превенция в контрола на ХНЗ и намаляване на въздействието на основните за тях рискови фактори
след основните стратегически цели пред Европейския регион за 21-то столетие. Конкретни цели,
заложени в регионалната стратегия, са:
 Към 2020 г. – снижение на смъртността, инвалидността и преждевременните
умирания от водещите хронични неинфекциозни заболявания до възможно най –
ниските нива в целия регион:
 Намаляване на смъртността от сърдечносъдови заболяванияпри
лицата под 65- годишна възраст с поне 40%;
 Намаляване на смъртността от злокачествени заболявания при лицата
под 65-годишна възраст с поне 15%, а от рак на блия дроб с поне 25%;
 Намаляване на честотата на усложненията от диабет с поне една
трета;
 Устойчиво и продължително снижение на смъртността и
инвалидността от хронични респираторни заболявания, болести на
опорно-двигателната система и други хронични заболявания.
 Към 2015г. – възприемане от всички хора в общността на по – здравословни модели на
живот чрез:
 Утвърждаване на здравословно поведение по отношение на хранене,
физическа активност, безопасно сексуално поведение и др.;
 Съществено подобряване на наличието и достъпността на
здравословни и безпоасни храни.
 Към 2015 г. – съществено намаляване на нвсички страни-членки на вредните за
здравето последици от употребата на водещите до пристрастяване субстанци,
като: тютюн, алкохол, психоактвини вещества:
 Делът на непушачите сред лицата над 15 години да достига поне 80%, а
сред лицата по 15 години – близо 100%
 КОнсумацията на алкохол на глава от населението да не превишава 6
литра ходишно;
 Употребата на наркотици да намалее с поне 25%, а смъртността – с
поне 50%.
През 2006г. Регионалното бюро на СЗО за Европа прие Европейската стратегия за контрол на
хроничните неинфекциозни заболявания. ОСновна цел на регионалнат стратегия е избягване на
преждевременната смъртност и значително намаляване на глобалната тежест на хроничните
неинфекциозни заболявания, повишаване качеството на живот и намаляване на различията в
очакваната продължителност на живот в добро здраве между и в рамките на отделните страни-
членки на Европейския съюз. Разработени и приети са общоевропейски стратегии и програми,
насочени към определени рискови фактори ( Европейски план за действие по храни и хранене,
2007г.) или конкретни социалнозначими заболявания (Европейската харта за сърдечносъдово
здраве, 2006 г.). На регионално ниво функционират и мрежи, обединяващи усилията на редица
страни в борбата с ХНЗ и рисковите за тях фактори, като: народната интервенцционна програма за
интегрирана профилактика на хроничните неинфекциозни болести – СИНДИ.

В интервенционната мрежа СИНДИ, участват 33 страни, включително и България. Нейнат основна
цел е подобряване на здравето на населенеито, чрез намаляване на предотвратимата смъртност,
заболявемостта и последиците за здравето от най – често срещаните хронични неинфекциозни
болести чрез интегрирани дейности, насочени към намаляване, нивото на общите за ХНЗ фактори
на риска: тютюнопушене, нездравословно хранене, намалена физическа активност, повишено
кръвно налягане, повищен холестерол, затлъстяване, злоупотреба с алкохол и други. Важна
характеристика на програмата е, че тя се базира на точни епидемиологични данни за честотат на
факторите на и риска и облестите свързани с тях, поставя си измерими цели и показатели за
мониторинг на изпълнението им, насочена е като към рискови групи така и към цялат популация и
прилага интегриран подход към интервенциите. Глобалните и регионалните стратегии и програми
за превенция и контрол на ХНЗ се основа за формулиране на политика и разработване и
внедряване на ефективни стратегии и програми на национално ниво. Борбата с хроничните
неинфекциозни заболявания е сред основните приоритети на Националната здравна стратегия
(2008-2013) на България. Нейната основна стратегическа задача е осигуряване на услови за
промоция на здравето и профилактика на болестите чрез разработването и изпълняване на
програми по социалнозначими заболявания и здравни проблеми, представляващи национални
приоритети. За някои конкретни социално значими заболявания или водещи рискови фактори у
нас им приети национални стратегии и програми, по които в страната се реализират превантивни
дейности, например: Националната стратегия и работна програма за профилактичен
онкологичен скрининг: Политика за психично здраве и национален план за действие за
осъществяване на политиката за психично здраве; Националнта програма за ограничаване на
остеопорозата; Национална програма за ограничаване на тютюнопушенето; Национален
план за действие по храни и хранене; Национален план за действие по околната среда и здраве
и др. Проблем за българия е същественото разминаване между заложените цели и планираните
дейности в стратегиите и програмите и тяхното реално изпълнение и постижение. От значение за
реализирането на системна дългосрочна политика за ограничаване на заболяемостта и
смъртността от социалнозначими заболявания в България е предстоящотот разработване и
възприемане на Националната стратегия за профилактика на незаразните заболявания, както
и на националните програми за борба със сърдечносъдовите злокачествени заболявания, диабета
и други водещи за страната ХНЗ с най – голямата тежест за българското общество.
На местно ниво: пример за успешна борба с ХНЗ е реализирането на дейностите по програма
СИНДИ във всяка една от 8-те демонстрационни зони в България – Велико Търново, Ловеч, Стара
Загора, Ямбол, Кърджали, Видин, Добрич и Борово, Русенска област. Приоритет на общинските
стратегии за развитие на здравеопазването е борбата със социалнозначимите заболявания на
местно ниво. Отделните общини в българия реализират програми и дейности за превенция, ранна
диагностика и подобрено лечение на ХНЗ- на базата на национални и регионални стратегии и
пргорами или в рамките на Европейски или български проекти.