Графично представяне на данни- видове диаграми

Графично представяне на данни- видове диаграми. (Тема 48)

Графично представяне на данни:
Когато честотните разпределения трябва да бъдат представени във форма „лесна за
възприемане“, обикновено е препоръчително те да се представят графично. Една от причините за
графично представяне на данните е да се провери дали в тези данни няма грешки. Естествено е в
данните да има грешки, но целта на графичното им представяне е да се намали до минимум
броят на тези грешки. Понякога проблемът не е в самите грешки като такива. Друга причина за
графичното представяне на данните е да се види дали те са подходящи за прилагане на
планирания статистически тест. Например някои тестове изискват реазпределението на данните
да има подходяща геометрична форма. Ето защо един бърз поглед върху графичното представяне
на данните дава по – ясна представа за тях отколкото куп цифри, събрани в таблица. С помощта на
геометрични средства (чертежи, фигури) се съсздава възможност да се види обемът на дадено
явление, неговата структура, динамиката или разпределението в пространството. Тези техники
намират все по-широко разпространение във връзка с навлизането на компютри и създадения
софтуер за сложни графични изобразявания на данни:
Основни елементи на графичните изображения са : заглавие (кратко и ясно определя
представеното явление, ограничено по място и време), мащаб (определя на каква част от
изучаваното явление отговаря дадена отсечка от съответната ос или изобщо от размера на
графичното изображение), скали (образуват, основите, върху които се нанасят статистическите
данни при построяване на графичните изображения.), легенда(обяснение на условните знаци.
Чрез нея допълнително и подробно се пояснява съдържание на графичното изображение.),
съдържание (дава представа за обема, структурата и развитието на явлението, което се
изобразява – то е всъщност самият графичен образ).
Видове диаграми:
1. Линейни диаграми – графичният образ се изразява чрез линия. Обикновено се представя
върху правоъгълна координатна система. На абсцисата – независимата величина, а на
ординатата – се нанасят стойностите на зависимата променлива. Скалата по двете оси
може да бъде аритметична или логаритмична. При аритметичната всяко деление по
ординатната ос отговаря на определен размер от представяните статистически величини в
съответствие с възприетия мащаб. При тези сакли се отчитат абсолютните разлики между
статистическите величини. При логаритмични скали, диаграмите се наричат логаритмични.
Те се използват обикновено за изобразяване на относителните разлики между
статистическите величини. Съществува вариант на кръгово-линейна диаграма, която се
построява на полярна координатна система и се нарича радиална или полярна линейна
диаграма. Подходяща е е за изобразяване на цикличност, сезонни колебания и др.
2. Диаграми с плоскостни изображениия – представят графичния образ посредством
правоъгълници, квадрати, триъгълници, кръгове и др. Използват се за изобразяване на
развитието на явлението, на тяхната структура, сравняване на две и повече явления и др.
Най – често се използват стълбови и лентови диаграми. Стълбови диаграми – този вид
диаграми се използва при категорийни данни. При номинални данни плоскостните

изображения могат да се разположат във всякакъв ред, който изглежда разумен за
изследователя, но при ординални данни те следва да се подредят от най – малкото към
най – голямото (или обратно). Дължината на лентата е пропорционална на броя случаи.
Изображенията могат да бъдат : вертикални и хоризонтални ( при дълги имена на
категориите).
3. Стереограми- изразяват се в геометрични тела с три измерения.
4. Диаграми със секторни изображения – тези диаграми се използват най – често за
представяне на структура на явление, което като цяло е равно на 100%. Всеки сектор е
пропорционален на размера на съответните честоти или проценти. Разпределението може
да бъде представено в: кръг (кръгово-секторна диаграма), правоъгълник (правоъгълна
секторна) – като целият правоъгълник представлява 100%
5. Хистограми – са може би най – използваните графични изображения. Те обикновено се
използват при непрекъснати данни. Лентите се допират една до друга. При пренасяне на
данните от таблицата в хистограма върху абсицасат се нанасят средите на интервалите, а
не границите на истинските класове, а върху ординатата – броят случаи и съответния
интервал. Честотната ос (ординатата) започва от нула. КОгато класовите интервали са
равни по ширина, колконите са с една и съща ширина. Всички варинти на хистограми и
стълбови диаграми са традиционно методи, чрез които куп неясни данни могат да се
представят в графика.
6. Диаграма тип стъбло и листо- този тип диаграма обобщава информацията за формат на
разпределението на една метрична променлива. Ако се обърне таблицата наляво, вижда
се, че формата на днните в таблицата изключително много наподобяват хистограмата.
(Създава се нова таблица, която прилича на хистограма, но включва всички оргинални
данни.)
7. Честотен и кулминативен полигон – Честотният полигон широко използван метод за
графично преставяне на интервални и пропорционални данни. Той е много полезен за
поставяне на две и повече разпределения върху една и съща координатна система с цел
да се сравнят. Например, да се покаже разликата между резултатите на експерименталнат
а и контролната групи на една и съща координатна система (Честотен полигон - Построяват
се точки в средата на интевалите, които се съединяват с прави линиий, може да бъде
използван при номинални и ординални данни, всеки случаи има стойност, отгваряща на
средата на интервала, честотния полигон започва и завършва допирайки се до
абсцисатата). Кулминативният полигон се използва по – рядко от честотния, но се
предпочита, когато трябва да се посочи позицията на даден резултат по отношение на
разпределението. Ординатната ос е съставена от кумулативни проценти, а не от честоти.
Точките са поставени в долния край на интервала. Абсцисата е същата както при
хистограмата, т.е. точките в основите са истинските класови интервали. За да се определи
какъв процент от резултатите попада под даден резултат, трябва да се проследи
вертикално от резултата до линията на кумулативния процент и от тях хоризонтално от
тази точка до ориентираната ос. Кумулативни честотни полигони се изпозлват за
представяне на различни антропологични характеристики – ръст, тегло, обиколки и т.н. и
посочват в кой персентил попада конкретният случай. Кумулативният честотен полигон се
нарича още огива, а кумулативният относителен честотен полигон се нарича процентна
огива и е показан на Фигура 2.11.

8. Картограми и картодиаграми- това са стилизирани карти на територията, върху която е
разположено изобразяваното явление, разделена на държави, области и т.н. т.е., те
представляват териториалното разпределение на дадено явление. Използват се различни
цветове и защриховки според интензитета на явлението. Картодиаграмите са съчетание на
картограми с друг вид диаграми.