ГРАЖДАНСКО ПРАВО

Гражданско право - обща част

доц. д-р Иван Русчев
4 семестър, 2 курс
1. Понятие за гражданско право. Система на гражданското право. Предмет и система на общата част.
2. Съпоставяне и отграничаване на гражданското право от търговското, трудовото, гражданскопроцесуалното и международното частно право.
3. Основни принципи на гражданското право. Развитие на българското гражданско право.
4. Източници на гражданското право – понятие, видове. Нормативните актове и правните обичаи като източник. Тълкувателни решения на ВКС и ВАС.
5. Съдебната практика. Значение на правилата на морала за гражданското право. Справедливостта.
6. Видове гражданскоправни норми.
7. Действие на гражданскоправните норми по време. Обратно действие и действие спрямо заварени правоотношения. Действие по място и спрямо лицата.
8. Тълкуване на гражданския закон – понятие, правна уредба. Предмет и цел на тълкуването. Тълкувателни теории.
9. Видове тълкуване на гражданския закон.
10. Нисша и висша критика на гражданския закон. Правоприлагане.
11. Правоприлагане по аналогия, по аргументот противното и за по-силното основание.
12. Гражданско правоотношение – понятие, обща характеристика, видове.
13. Субективно право – теории за същността му, понятие, значението на интереса.
14. Притезание и право на иск.
15. Правно задължение.
16. Видове субективни права. Възражение.
17. Преобразуващи субективни права.
18. Упражняване на субектинви права и изпълнение на правни задължения. Колизия при упражняването. Граници на упражняването. Злоупотреба с право.
19. Защита на субективните права – понятие и видове. Самозащита и самопомощ.
20. Субекти на гражданското право – понятие и видове. Правоспособност на физическите лица – понятие, начало и край, съдържание, същност. Ограничаване на правоспособността.
21. Дееспособност на физическите лица – понятие и степени.
22. Поставяне под запрещение – ред и правно действие. Настойничество и попечителство. Прекратяване на запрещението.
23. Правна индивидуализация на физическите лица.
24. Актове на гражданско състояние – понятие и видове. Съставяне на актове въз основа на съдебно решение. Отбелязвания. Правно действие на актовете за гражданско състояние.
25. Безвестно отсъствие и обявяване на смърт.
26. Юридически лица – понятие, историческо развитие, теории за същността му. Видове юридически лица.
27. Възникване, системи за възникване, преобразуване и прекратяване на юридическите лица. Ликвидация.
28. Правоспособност и органи на юридическите лица.
29. Държавата като субект на гражданското право. Гражданскоправен режим на учрежденията.
30. Жилищностроителна кооперация – понятие, възникване, членство. Органи. Контрол за законосъобразност на актовете на органите й. Отговорност на кооператорите.
31. Юридически лица с нестопанска цел – понятие и видове. Сдружения – понятие, възникване, членство, органи, прекратяване. Фондации.
32. Обекти на гражданските правоотношения – понятие и видове. Вещи, доход и плодове.
33. Ценни книжа, пари и нематериални блага.
34. Имущество – понятие, съдържание, правно положение.
35. Юридически факти на гражданското право – понятие и видове.
36. Фактически състави – понятие и видове. Смесени гражданскоправни фактически състави.
37. Придобиване на права. Правопримство – видове, правно значение. Съпоставяне и изгубване на права.
38. Правна сделка – произход и сравнителноправна уредба. Понятие. Съпоставяне и ограничаване от юридическите постъпки.
39. Видове сделки: едностранни, двустранни, многостранни. Между живи и с оглед на смърт. Предстоящи имотни облаги. Възмездни и безвъзмездни. Сделки на управление и сделки на разпореждане. Казуални и абстрактни. Консесуални и реални. Главни и зависими. Фидуциарни.
40. Сключване на сделките. Значение на мълчанието и конклудентните действия. Разрешение и одобрение на сделката.
41. Форма на сделките – понятие и видове. Видове форми за действителност на сделките.
42. Съдържание на сделката – видове и начини за определянето му. Тълкуване на сделките.
43. Сделки, сключени под условие, срок и тежест.
44. Недействителност на сделките – правна уредба, понятие и видове. Частична недействителност.
Икономическата система в Бъл
г
а
рия се опира на частн
а
та инициатива и соб
ст
веност (неприкосновенна). Те са необходими предпоставки за разрешаването на основните въпроси – С
в
ободен ли е граждански апарат Принципите не са формулирани точно, а се извличат: 1.Самостоятелност (автономност на “гражданските правни

субекти”) – свобода на поведение на гражданско правните субекти. Гражданско правните
с
убекти се определят по своята персоналност и имущество. Те свободно (субективно) изразяват воля, като се съобразяват с икономическите условия
и
своите интереси. Те сами свободно определят как точно да участват в гражданския апарат. 2.Спра
в
едливост – тя трябва да се опира н
а
закона (мярка пречупена през правната оценка) не по-силно, но и не по-слабо. В системата на Гражданските правоотношения е намесен и държавния ин
т
ерес. 3.Равнопоставеност – нормите на Гражданското право дават равни права на гражданските субекти. 4.Правна си
г
урност (регистрация на гражданско правно
с
ъстояние). Гражданското право, като наука и отрасъл (еволюция):
Според …………………………. се подхожда по два различни начина: Френския и Немския. започва д
а
се разработва от юристи, теоритици, които четат древните текстове, та
к
а възниква Романо-Германската правна система. Тя преди всичко реципира Римското
Ч
астно право и го корегира, допъ
л
ва и развива с оглед на

правни обичаи на тези Френско –Германски
п
лемена. В Англия развитието на Гражд
а
нското право минава покрай Римското право. Англо-Саксонското право се опира предимно на Англо-Саксонските обичаи. “Правото е онова, което съдията

казва.” Изходното за Англо-Саксонското право е съдебното решение. Световното

Гражданско право е ориентирано основно към Европейската система.
4. ИЗТОЧНИЦИ НА ГП – ПОНЯТИЕ, ВИДОВЕ. НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ И ПРАВНИТЕ ОБИЧАИ КАТО ИЗТОЧНИК. ТЪЛКУВАТЕЛНИ РЕШ
Е
НИЯ НА ВКС И ВАС.
Видове: Източник на обективното право е е
д
но от основните понятия на общата теория на правото. Източниците на правото са особен вид юридически факти. Техен сп
е
цифичен белег е правното им действие.То се състои

най-често в установяване на нови правни норми или в изменение или отмяна на действащи такива. Източникът на гражданско право следва да се определи като юридически факт, ко
й
то според установения правен ред има за послед
и
ца поставяне в действие на нови гражданс-коправни норми и/или изменение, отмяна, тълкуване или спиран
е
действието на преди това влезли в сила гражданскоправни норми. Източниците на гражданското право се
о
тличават от юридическите факти на гражданското пра
в
о по това, че последните пораждат, изменят или прекратяват граждански правоотношения, а
н
е правни норми. Докато едни от източниците се създават целенасочено въз основа на правни актове на държавни органи, други се формират непринудено, стихийно, но

държавата им признава качеството на източници. Източниците на гражданското право биха могли да бъдат разграничени според това как

се формират и откъде черпят своята правна сила в пет вида: нормативни актове, правен

обичай, тълкувателни решения и постановления

на Върховния касационен съд, правила на морала и справ
е
дливост. Източниците на правото биват преки и косвени. Преки из
т
очници са само нормативните актове и правният обичай, защото само те установяват правн
и
норми. Към косвените източници той причислява съдебната практика, правната наука, практиката в обме
н
а й справедливостта. Нормативните актове като източник на гражданско право. 1. Понятие и видове: Гражданското законодат
е
лство е основен източник на гражданско право. То представлява съвкупност от нормативните актове, които съдържат гражданскоправни норми. За нормативния акт като източник на право е характерно това, че той е волеизявление, което се извършва от овластени от закона
л
ица при съблюдаване на определен ред и има за последица поставяне в действие на нови правни норми и/или изменени
е
, отмяна, тълкуване или спиране действието на влезли в сила преди това правни норми.
Ч
рез нормативните актове се установява писаното обективно гражданско право. По принцип н
о
рмативните актове се издават от държавни органи
с
призната в Конституцията или в законите нормотворческа компетентност или въз основа на устано
16. ВИДОВЕ СУБЕКТИВНИ ПРАВА.

В
ЪЗРАЖЕНИЕ.
Разграничи
т
елният критерий при
т
ова деление е дали за осъществяване на субективното право е необходимо определено поведенРазграни
ч
ителният критерий при това деление е дали за осъществяване на субективното право е необходимо определено поведение от задълженото лице.

За упражняване на притезателните права е необходимо носителят на аздължението да осъщ
е
стви или да спазва продължително време дължимото поведение. В съдържанието на тези права се включва възможност да се изисква от задълженото ли
ц
е определено поведение. Например поръчващият по договор за изработка следва да получи от изпълн
и
теля осъществения от него трудов р
е
зултат съобразно уговореното между тях. При правото на собственост. На едни от притезателните права съответстват задължения на определени лица –
т
ова са относителните притезателни права, а при други задължените лица са неограничен кръг – такива са абсолютни
т
е притезателни права. Облигационни договор
и
, могат да се уговорят свободно. По-голямата част от субективнит
е
права са притезателни. Непритезателните субективни права са уредени и гарантирани о
т
закона възможности носителят им едностранно да въздейства върху чужда

правна сфера, като предизвика пораждане, изменение, погасяване или прекратяване
н
а субективни права или правни к
а
чества на гражданскопра
в
ни субекти или вещи. Към непритезателните

субективни права се отнасят преобраз
у
ващите права и овластяването на едно лице да действа от името на друго като негов представител. Носителят на притезателното право е зависим при у
п
ражняването му от задълженото лице и ако то не изпълнява дължимото, защитата
н
а правото се осъществява чрез установителни и осъдителни искове. При липса на доброволно изпълнение притезателното право може да бъде осъществено принудително или ако това
н
е е възможно, може да се получи от правоимащия паричният ек
в
ивалент на дължимия резултат. Упражняването на непритезателните права зависи от волята на носителя. С упражняването
и
м се постига целеният с тях резултат, което не мо
ж
е да се осуети от задълженото лице. В едни случаи тези права се упражняват извънсъдебно с волеизявление наносителя, а в други – законът изисква да се предяви иск, който е ко
н
ститутивен, или възражение. Съдебното решение,

с което се уважават, поражда правна промяна и има действие спрямо всички правни субекти. Критерият за

това деление е колко правни възможности се включват всъдържанието на субективното право. Според някои
а
втори това разграничение се провежда според вида на
д
ействията ,които правоимащият може да извършва. Чрез тези действия се характеризират прав
о
мощията, включени в съдържанието на субективното право. При простите субективни права носителят може да извършва единвид действие и поради това има едно правомо
щ
ие. Просто е например вземането зацената, което продавачът придобива въз основа на продажбата спрямо купувача. Според проф.Таджер тов
а
право има за предмет поведението на задълженото лице, а възможността на продавача е
д
а иска осъществяването на това поведение. Но

това не е единственото действие, което може да извърши
п
родавачът. Той може да прехвърли вземането си възмездно, безвъз
м
едно или като даване вместо изпълнение, да го опрости, да се откаже от него. Ако видът н
а
действията които носителят на правото може да извършва, е критерий за определяне на правомощията, в
д
адения пример ще бъде налице сложно право с множество правомощия. При сложните субективни права отделните правомощия съ
щ
о се упражняват чрез различни повид правни и фактически действия,