Характеристика на парите. Парични системи.

Причините за генезиса на парите, обосновавани от различните школи и автори, основно се свързват със закономерностите в развитието на стоковото производство и размяна и ролята на държавата като “създател” на парите.
В историческото си развитие парите са извършили много голяма еволю
ция, в рамките на която те преминават различни етапи на развитие и се използват различни видове пари.
Истори
ята на възникването на парите започва от натуралната размяна / бартерът /, когато е налице една отво
рена система на обществено разделение на труда и множество частни производители, които осъществяват отчуждаването н
а продуктите на своя труд. При тази натурална размяна / бартер / една стока / благо / се заменя непосредствено за друга. В епохата на натуралното стопанство, размяната на излишъците от произведените продукти е имала случаен, епизодичен характер. ПървоначВ историческото си развитие парите са извършили много голяма еволюция, в рамките на която те преминават различни етапи на развитие и се използват различни видове пари.
Историята на възникването на парите започва от натуралната размяна / бартерът /, когато е налице една отворена система на обществено разделение на труда и множество частни производите
ли, които осъществяват отчужд
аването на продуктите на своя труд. При тази натурална размяна / бартер / една стока / благо / се заменя непосредствено за друга. В епохата на натуралното стопанство, размяната на излишъците от произведените продукти е имала случаен, епизодичен характер. Първоначално всеки продукт, който еИсторията на възникването на парите започва от натуралната размяна / бартерът /, когато е налице една отворена систем
а
на общ
е
ствено разделени
е
на тру
д
а и м
н
ожество

частни пр
о
изводит
ел
и
, които осъществяват отчуждаването на продуктите на своя труд. При тази
натурална размяна / бартер / една стока / благо / се заменя непосредствено за друга. В епохата на натуралното стопанство, размяната на излишъците от произведе
н
ите продукти е имала случаен, епизодичен характер. Първоначално всеки продукт, който е предлаган за размяна се
е превръщал в стока, която служи за еквивалент на другата стока / продукт /, с която се разменя.
Когато производителят е искал
да продаде своят продукт и да получи в замяна друг продукт, е трябвало да търси съответстващия купувач / контрагент /. На този най-ранен етап размяната е съществувала в най-проста и случайна форма на стойността, когато Х стоки А се разменят за У стоки Б или Х стоки А струват У стоки Б. Именно тук се намира стадият, тук е периодът на зараждането на парите.
При това просто разменно съотношение, което е характерно за всяко стоково производство стоката А изразява стойността си в потребителната стойност на стоката Б. При актът на покупко-продажбата, която е под формата “стока-стока” /С-С/, стоката Б е еквивалент на стоката А. Стоката, чиято потребителна стойност служи за измерване на стойността на друга или други стоки изпълнява ролята на еквивалент.
При натуралната /бартерна/ размяна, която е съществувала дълъг исторически период, не е съществувала някаква единица, чрез която да се установи и изрази количествено стойността на разменяните стоки / и услуги /. При тази размяна стойността на всяка стока, предлагана за продажба може да се установи само като се съпостави с всички предлагани за размяна стоки. При бартерът често н
е съвпадат потребностите на хорат
а, участващи в размяната. Нерядко притежателите на съответни стоки трябва да извършат множество бартерни размени, за да полу
чат желаната от тях стока. Възможно е дори да не може да се осъществи сделка, ако няма съвпадение на желаната потребителна стойност на стоката, която се тъ
рси или предлага.
При натуралната размяна не е възможно да се осъществи натрупване, като процес на съхраняване и пренасяне
на стойността тъй като нито една от стоките не е приета кат
о всеобщо покупателно средство. Преодоляването на т
е
зи и други неудобства на бартерните сделки става чрез

парите. В зависимост от степента на развитие на стоковото производство и размяната стихийно и постепенноКогато производителят е искал да продаде своят продукт и да получи в замяна друг продукт, е трябвало да търси съответстващия купу
вач / контрагент
/. На този най-ранен етап
размяната е съществ
у
вала в н
ай-проста и случайна фор
ма на стой
ността, когато Х стоки А се разменят за У стоки Б или Х стоки
А струват У стоки Б. Именно тук се намира стадият, тук е периодът на зараждането на парите.
При това про
ст
о
разменно съотношение, което е характерно за всяко стоково производство стоката А изразява стойността си в потребителната сто
йност на стоката Б. При актът на покупко
-продажбата, която е под формата “стока-стока” /С-С/, стоката Б е еквивалент на стоката А. Стоката, чиято потребителна стойност служи за измерване на стойността на друга или други стоки изпълнява ролята на еквивалент.
При натуралната /бартерна/ размяна, която е съществувала дълъг исторически период, не е съществувала някаква единица, чрез която да се установи и изрази количествено стойността на разменяните стоки / и услуги /. При тази размяна стойността на всяка стока, предлагана за продажба може да се установи само като се съпостави с всички предлагани за размяна стоки. При бартерът често не съвпадат потребностите на хората, участващи в размяната. Нерядко притежателите на съответни стоки трябва да извършат
множеств
о бартерни размени, за да получат желаната от тях стока. Възможно е дори да не може да се осъществи сделка, ако няма съ
в
падение на желаната
потребителна стойно
ст на стоката, която се търси или предлага.
При натуралната размяна не е възможно да се осъществи При това просто разменно съотношение, което е характерн
о за всяко стоково произ
во
дство стоката А изразява стойността си
в потреби
т
Независимо от обстоятелство, че при биметализма има формална равнопоставеност между златото и среброто, в действителност единият от тях се проявява като всеобщ еквивалент. Това особено проличава при системата на двойните пари, при която в Англия се установява съотношение между зла
тото и среброто 1:15,2. Под влияние обаче на повишаването на производителността на труда, това съотношение с
е променя и оказва негативно въздействие на цялостното парично обръщение и ценообразуване. Ако напри
мер цената на среброто се намали до съотношение 1:20 / при законоустановена пропорция между златото и среброто 1:15
,2/, става по-доходно /изгодно/ разплащанията да се извършват със сребърни монети. Така сребърните монети изтласкват от обръщението златните монети, които ако се претопят на кюлчета, с тях могат да се купят не 15,2 а 20 единици сребро. По този начин от обръщението се отстраняват по качествените златни пари. В икономическата литература тези действия характерни за биметализма са формулирани от английския финансист Томас Грешъм през XVI век и са известни като законът на Грешъм, който гласи, че лошите пари изтласкват от паричното обръщение добрите пари.
Вследствие на увеличаването на производството на
сребро и намаляването на него
вата стойност през XIX век, страни като Германия, САЩ и др., прекратяват свободното сечене на сребърни монети. Противоречивостта и нетрайността на биметализма се обуславя и от редица други фактори като, увеличаване на стокооборота и все по ясното проявление на златото като паричен материал, в сравнение със среброто.
За да се избегнат посочените и редица други противоречия в биметалната парична система и
да
се въ
в
еде стабилност,
в
края н
а
XIX
в
ек се в
ъ
вежда мон
о
метализ
ма

т.е. златният монометализъм /златният стандарт/. Той е парична система,
при която един метал изпълнява ролята на всеобщ еквивалент и е в основата на паричното обръщение. Според това кой метал изпълнява тази роля монометализмът мож
е
да е меден, сребърен или златен. Меден монометализъм е съществувал в древния Рим от III до II век п. н. е.. Ср
ебърен монометализъм е съществувал в редица страни като Холандия, Русия, Индия, Китай и др. през различни години на XIX век и н
ачалото на XX век. Златният монометализъм за първи път като такъв е бил въведен във Великобритания в края на XIX век, а от втората половина на XIX век в страни като Германия, Франция, Белгия, Русия, Япония, САЩ /1900г./ и др..
Златният монометализъм / златният стандарт/, е съществувал в различни форми като: златномонетен, златнокюлчев и златнодевизен стандарти.
За класическата форма на златния монометализъм - златно-монетният стандарт, е характерно, че в обръщение се намират златни монети, с определено тегло и проба и различни други парични знаци като медни и сребърни монети, банкноти, книжни пари и др., които свободно се обменят за златни монети /пълна конвертируемост/. Златномонетният стандарт за времето си в значително висока степен отговаря на изискванията на производството, кредитната система и международната търговия.
Постепенно започва да намалява сеченето на златни монети и изземването им от обръщението. Към края на Първата световна война /1914-1918/, в повечето страни се преустановява размяната на злато за банкноти. Широко разпространение получават книжните пари.
При златно-кюлчевият стандарт обмяната на банк
ноти за злато е можело да се осъщ
ествява само в кюлчета, а не за златни монети. При това са поставяни редица ограничения, като са продавани само кюлчета с те
гло около 12кг. което не е било по възможностите много субекти. Периодът, в който се прилага този стандарт е свързан с частичната стабилизация след Първата
световна война от 1923 до 1928г..
Златно-девизният стандарт HYPERLINK "http://www.cet-vtu.com/data/pub/521/1800/index.h
tml" \l "down1#down1" 1 се въвежда от редица страни като Г
ермания, Норвегия, Австрия, Дания и др., които имат

ограничени златни запаси. При този стандарт банкнотит
е
се обменят не срещу злато, а срещу валутите на други страни, които на свой ред е могло да се обърнат / да се обменят / срещу злато. Тази обмяна обаче е могла да се извърши само косвено, срещу такава валута, с която е могло да се пол
учи злато на кюлч
ета.
Златно-кюлчевият и зл
атно-девизният стан
д
арт са и
звестни в икономическата
литератур
а като непълни или орязани форми на златния монетализъм. Напр
имер във Великобритания минималната сума от лири стерлинги в банкноти, която е можело да се обмени срещу
кю
л
чета злато е била в размер на 1700 британски лири, които са били равни на 12,4 кг. злато, а във Франция са били необходими ми
нимум 215 хил.френски франка, които били
равни на 12,7 кг. злато. При златно девизният сВследствие на увеличаването на производството на сребро и намаляването на неговата стойност през XIX век, страни като Германия, САЩ и др., прекратяват свободното сечене на сребърни монети. Противоре