Хигиенни изисквания към разположението и изграждането на лечебни заведения

Доц.д-р Теодора Димитрова, ДМ
Катедра Хигиена

Медицински университет Варна

10.02.2015 г

Лечебни заведения (съгл. Закона за лечебните
заведения – Д.в. бр.62/1999 г.) са организационно
обособени структури на функционален принцип, в
които лекари или стоматолози самостоятелно или с
помоща на други медицински и немедицински
специалисти осъществяват всички или някои от
следните видове дейности:

Диагностика, лечение и рехабилитация на болни;
Наблюдение на бременни жени и оказване на
родилна помощ;
Наблюдение на хронично болни и застрашени от
заболявания лица;
Профилактика на болести и ранно откриване на
заболявания;
Мерки за укрепване и опазване на здравето.

Лечебното заведение по своето устройство, оборудване и
съдържание трябва да отговаря на най-строги хигиенни
изисквания, тъй като това:

Позволява да се създадат най-добри за болните условия;
Способства за провеждане на лечебно-предпазен режим;
Предпазва от възможността да възникне ВБИ у болен при
пребиваването му в стационар или при посещение на
амбулаторно заведение;
Облекчава обслужването на болните, лечебната работа на
медицинския персонал, осигурява здравословни условия
на труд;
Спомага за по-бързото оздравяване на болните и
възстановяване на тяхната трудоспособност;
Превръща лечебното заведение в място за създаване на
хигиенни навици на болните.

Видове лечебни заведения
(съгл.ЗЛЗ)

I.Лечебни заведения за извънболнична помощ
1. Амбулатории за първична медицинска помощ
 а) за индивидуална практика
 б) за групова практика
2. Амбулатории за специализирана медицинска помощ
 а) индивидуална практика
 б) групова практика
 в) медицински център, дентален център,медико-
дентален център
 г) диагностично консултативен център
3. Самостоятелен медико-диагностични и медико-
технически лаборатории

II. Лечебни заведения за болнична помощ
1. Болница за активно лечение
2. Болница за долекуване и продължително лечение
3. Болница за рехабилитация
III. Други лечебни заведения
1. Център за спешна медицинска помощ
2. Център за трансфузионна хематология
3. Диспансер
4. Дом за медико-социални грижи
5. Хоспис

Древен Рим – т.нар. валетудинарии (от лат.дума
валетудо – здраве), т.е. заведения за здраве.
В древна Гърция – три вида: хосписи, ятреи (ятрос-
лечител), асклепиони.
Средновековието – два вида болници: ксенодохии и
лазарети (убежища на св. Лазар.
По-късно в Европа възникват църковни болници от
павилионен тип, а по-късно болници от смесен тип.

Основни задачи на болничната
хигиена:
Оптимизиране на обкръжаващия болния среда –
строителство, планировка, обзавеждане, борба с ВБИ.
Създаване на благоприятни условия на труд за
медицинския персонал.

Болнично строителство – разположение – зониране,
изграждане на болничните заведения. Системи на
болнично строителство.
Избор на терен за строителство

Мястото – максимално да удовлетворява
многобройните условия:
здравно-хигиенни,
строително-инженерни,
противопожарни,
експлоатационни,
икономически условия

Болничните заведения се изграждат в жилищната зона на
населените места и в извънселищна територия.
В жилищната зона се строят болници от общ тип,
обединени с ДКЦ или самостоятелно ДКЦ. В периферията
на жилищната зона се разкриват самостоятелни
инфекциозни болници, а в около градската зона и извън
нея се изграждат самостоятелни туб- и психиатрични
болници. Озеленяването трябва да бъде не по-малко от
40-60% от площта. Шумът в района не трябва да
надвишава 45 децибела през деня и 35 децибела през
нощта.

Структурни зони:
Амбулаторна
Стационар
Административно-стопански сектор
Научно-изследователски център (за университетските
болници)
Застроената част от болничната площадка до 12-15%

Схема за движение

1. Външен основен път – пътят на посетителите,
амбулаторно болните и пострадалите при нещастни
случаи болни до болничните заведения и обратно;
2. Вътрешен –
пътят на болните от приемното отделение до
стационара,
от стационара до лечебно-спомагателния корпус
(операционни, физиотерапия, рентген и др.)
пътят на персонала и учащите се;

3. Стопански:
Чист – храна, чисто бельо, дезинфектанти, стерилни
материали, медикаменти, превързочни материали
 Нечист –замърсено бельо,
недезинфекцирани дрехи, отпадъци и др.

Основно правило за всяко лечебно заведение е
схемата на хоризонталните и вертикални пътища де на
допуска пресичане на трите вида потоци.

Системи на болнично
строителство
Децентрализирана (павилионна);
Централизирана (корпусна);
Смесена и централизирана блокова система

Всяка болница се състои от четири функционално
обособени структурни блока:
1.Консултативно-диагностичен, който включва:
приемно-консултативно кабинети;
медико-диагностични и медико-технически
лаборатории;
Отделения без легла или кабинети за функционална и
образна диагностика;

2.Стационарен, който включва клиники и/или отделения с
легла;
3.Болнична аптека;
4.Административно-стопански.
Основно диагностично-лечебно структурно звено в
лечебните заведения за болнична помощ е отделението
(клиниката), което се състои от:
болнични стаи;
диагностични кабинети;
манипулационни зали;
помощни помещения.

Хигиенни изисквания към планировката,
устройството, обзавеждането, санитарно-техническите
съоръжения на болничните сгради и помещения
Входно-изходните и комуникационните елементи на
болничната сграда - входове, стълбища и асансьори,
трябва:
- да позволяват лесно пренасяне на болните с
носилка, на храната, материалите и апаратурата; - да
предпазват от проникване на студен външен въздух;
- да защищават от шума и осигуряват бързо
придвижване на персонала.
Главният вход за болни, посетители и персонал се
устройва като въздушен шлюз

Стационар

Болничното отделение, което се състои от една или
две клинични единици, е основното функционално
звено на стационара.
Клиничната единица включва:- болнични стаи;-
коридор ;- други болнични помещения (столова,
дневна, кухненски бокс, санитарен възел, лекарски
кабинети, манипулационни, складови помещения и
др.).
Във всяка клинична единица влизат 25-32 легла, като с
разрешение на МЗ могат да се допуснат отклонения от
този брой.

Болнична стая

Тя е с площ 4 — 12 m
2
на легло (в зависимост от броя на
леглата за възрастни или деца).
Минималната светла височина трябва да бъде 2,6 m.
Изложението на болничната стая се препоръчва да
бъде юг или югоизток (не се допуска западно
изложение на стаите за деца до 3-годишна възраст и за
интензивно лечение и реанимация).

Вентилация и климатизация

Устройва се естествена, приточно-аспирационна вентилация
(аерация), най-добре от низходящ тип, посредством фрамуги.
Естествена вентилация – осъществявва е за сметка н
естествената разлика между относителната маса (налягането) на
външни и вътрешния въздух през порите на стените и
цепнатините на затворените врати и прозорци (инфилтрация и
ексфилтрация)
Допълнителна аерация – системно проветряване без рязко
охлаждане на въздуха, което се постига посредством отваряне
на високо разположените малки крила на прозорците
Изкуствена – посредством механични вентилационни
устройства – за кухни, бани, тоалетни, перални,
стерилизационни

Микроклимат

 Хигиенната норма за температура в болничните
стаи е 22
о
С, относителна влажност 40 – 60 % и скорост
на движение на въздуха 0,2 м/сек.
За детски стаи температурата е от 22
о
С до 25
о
С;
За новородени и недоносени е от 22
о
С до 25
о
С;
В операционни и родилни зали е 25
о
С.

Осветление
Изкуствено осветление бива
Общо - да не е много силно, да е индиректно - с
млечни или матови светлинни тела и да осигурява
осветеност на 0,8 m от пода 100 lх при луминесцентно
осветление (50 lх при лампи с нажежаема жичка).
Локално - при всеки болен да има настолна лампа
съобразно нуждите му за четене и писане.
Комбинирано

Лечебно-диагностичен сектор
- Операционен блок
Операционните блокове могат да се разполагат
централизирано на един етаж (не в сутеренен, а по
възможност в по-горен) на болничната сграда или
децентрализирано по вертикала един над друг на
различни етажи.
Те трябва да бъдат удобно свързани с хирургичното
отделение, с отделението за анестезия, интензивно
лечение и реанимация, с функционално-
диагностичните лаборатории.
Операционният блок включва два самостоятелни
сектора: асептичен и септичен.

Стопански сектор
1. Хранителен блок (болнична кухня)
2. Пералня и дезинфекционно отделение
Пералнята и дезинфекционното отделение се обединяват функционално, тъй
като в инфекциозни, кожно-венерически и туберкулозни болници и отделения
цялото бельо се дезинфекцира преди изпиране, а в другите болници и
отделения 30 % от бельото подлежи на предварителна дезинфекция.
Пералнята и дезинфекционното отделение се устройват в отделна сграда
(може и в общата стопанска сграда).
Дезинфекционното отделение се състои от две части -мръсна и чиста,
разделени от дезинфекционните устройства.
Чистата част се свързва с пералното помещение, където бельото се изпира при
температура 95°С.
Дезинфекцията на одеяла, дюшеци, дрехи и др. се извършва в
дезинфекционните камери с пара под налягане или в пароформалинови
камери, без пране.
Дезинфекцията на бельото се извършва с дезинфекциозни разтвори още в
самото болнично отделение (чрез напръскване) н в дезинфекционното
отделение в специални съдове