Доц.д-р Теодора Димитрова, ДМ
Катедра Хигиена
Медицински университет Варна
10.02.2015 г
Лечебни заведения (съгл. Закона за лечебните
заведения – Д.в. бр.62/1999 г.) са организационно
обособени структури на функционален принцип, в
които лекари или стоматолози самостоятелно или с
помоща на други медицински и немедицински
специалисти осъществяват всички или някои от
следните видове дейности:
Диагностика, лечение и рехабилитация на болни;
Наблюдение на бременни жени и оказване на
родилна помощ;
Наблюдение на хронично болни и застрашени от
заболявания лица;
Профилактика на болести и ранно откриване на
заболявания;
Мерки за укрепване и опазване на здравето.
Лечебното заведение по своето устройство, оборудване и
съдържание трябва да отговаря на най-строги хигиенни
изисквания, тъй като това:
Позволява да се създадат най-добри за болните условия;
Способства за провеждане на лечебно-предпазен режим;
Предпазва от възможността да възникне ВБИ у болен при
пребиваването му в стационар или при посещение на
амбулаторно заведение;
Облекчава обслужването на болните, лечебната работа на
медицинския персонал, осигурява здравословни условия
на труд;
Спомага за по-бързото оздравяване на болните и
възстановяване на тяхната трудоспособност;
Превръща лечебното заведение в място за създаване на
хигиенни навици на болните.
Видове лечебни заведения
(съгл.ЗЛЗ)
I.Лечебни заведения за извънболнична помощ
1. Амбулатории за първична медицинска помощ
а) за индивидуална практика
б) за групова практика
2. Амбулатории за специализирана медицинска помощ
а) индивидуална практика
б) групова практика
в) медицински център, дентален център,медико-
дентален център
г) диагностично консултативен център
3. Самостоятелен медико-диагностични и медико-
технически лаборатории
II. Лечебни заведения за болнична помощ
1. Болница за активно лечение
2. Болница за долекуване и продължително лечение
3. Болница за рехабилитация
III. Други лечебни заведения
1. Център за спешна медицинска помощ
2. Център за трансфузионна хематология
3. Диспансер
4. Дом за медико-социални грижи
5. Хоспис
Древен Рим – т.нар. валетудинарии (от лат.дума
валетудо – здраве), т.е. заведения за здраве.
В древна Гърция – три вида: хосписи, ятреи (ятрос-
лечител), асклепиони.
Средновековието – два вида болници: ксенодохии и
лазарети (убежища на св. Лазар.
По-късно в Европа възникват църковни болници от
павилионен тип, а по-късно болници от смесен тип.
Основни задачи на болничната
хигиена:
Оптимизиране на обкръжаващия болния среда –
строителство, планировка, обзавеждане, борба с ВБИ.
Създаване на благоприятни условия на труд за
медицинския персонал.
Болнично строителство – разположение – зониране,
изграждане на болничните заведения. Системи на
болнично строителство.
Избор на терен за строителство
Мястото – максимално да удовлетворява
многобройните условия:
здравно-хигиенни,
строително-инженерни,
противопожарни,
експлоатационни,
икономически условия
Болничните заведения се изграждат в жилищната зона на
населените места и в извънселищна територия.
В жилищната зона се строят болници от общ тип,
обединени с ДКЦ или самостоятелно ДКЦ. В периферията
на жилищната зона се разкриват самостоятелни
инфекциозни болници, а в около градската зона и извън
нея се изграждат самостоятелни туб- и психиатрични
болници. Озеленяването трябва да бъде не по-малко от
40-60% от площта. Шумът в района не трябва да
надвишава 45 децибела през деня и 35 децибела през
нощта.
Структурни зони:
Амбулаторна
Стационар
Административно-стопански сектор
Научно-изследователски център (за университетските
болници)
Застроената част от болничната площадка до 12-15%
Схема за движение
1. Външен основен път – пътят на посетителите,
амбулаторно болните и пострадалите при нещастни
случаи болни до болничните заведения и обратно;
2. Вътрешен –
пътят на болните от приемното отделение до
стационара,
от стационара до лечебно-спомагателния корпус
(операционни, физиотерапия, рентген и др.)
пътят на персонала и учащите се;
3. Стопански:
Чист – храна, чисто бельо, дезинфектанти, стерилни
материали, медикаменти, превързочни материали
Нечист –замърсено бельо,
недезинфекцирани дрехи, отпадъци и др.
Основно правило за всяко лечебно заведение е
схемата на хоризонталните и вертикални пътища де на
допуска пресичане на трите вида потоци.
Системи на болнично
строителство
Децентрализирана (павилионна);
Централизирана (корпусна);
Смесена и централизирана блокова система
Всяка болница се състои от четири функционално
обособени структурни блока:
1.Консултативно-диагностичен, който включва:
приемно-консултативно кабинети;
медико-диагностични и медико-технически
лаборатории;
Отделения без легла или кабинети за функционална и
образна диагностика;
2.Стационарен, който включва клиники и/или отделения с
легла;
3.Болнична аптека;
4.Административно-стопански.
Основно диагностично-лечебно структурно звено в
лечебните заведения за болнична помощ е отделението
(клиниката), което се състои от:
болнични стаи;
диагностични кабинети;
манипулационни зали;
помощни помещения.
Хигиенни изисквания към планировката,
устройството, обзавеждането, санитарно-техническите
съоръжения на болничните сгради и помещения
Входно-изходните и комуникационните елементи на
болничната сграда - входове, стълбища и асансьори,
трябва:
- да позволяват лесно пренасяне на болните с
носилка, на храната, материалите и апаратурата; - да
предпазват от проникване на студен външен въздух;
- да защищават от шума и осигуряват бързо
придвижване на персонала.
Главният вход за болни, посетители и персонал се
устройва като въздушен шлюз
Стационар
Болничното отделение, което се състои от една или
две клинични единици, е основното функционално
звено на стационара.
Клиничната единица включва:- болнични стаи;-
коридор ;- други болнични помещения (столова,
дневна, кухненски бокс, санитарен възел, лекарски
кабинети, манипулационни, складови помещения и
др.).
Във всяка клинична единица влизат 25-32 легла, като с
разрешение на МЗ могат да се допуснат отклонения от
този брой.
Болнична стая
Тя е с площ 4 — 12 m
2
на легло (в зависимост от броя на
леглата за възрастни или деца).
Минималната светла височина трябва да бъде 2,6 m.
Изложението на болничната стая се препоръчва да
бъде юг или югоизток (не се допуска западно
изложение на стаите за деца до 3-годишна възраст и за
интензивно лечение и реанимация).
Вентилация и климатизация
Устройва се естествена, приточно-аспирационна вентилация
(аерация), най-добре от низходящ тип, посредством фрамуги.
Естествена вентилация – осъществявва е за сметка н
естествената разлика между относителната маса (налягането) на
външни и вътрешния въздух през порите на стените и
цепнатините на затворените врати и прозорци (инфилтрация и
ексфилтрация)
Допълнителна аерация – системно проветряване без рязко
охлаждане на въздуха, което се постига посредством отваряне
на високо разположените малки крила на прозорците
Изкуствена – посредством механични вентилационни
устройства – за кухни, бани, тоалетни, перални,
стерилизационни
Микроклимат
Хигиенната норма за температура в болничните
стаи е 22
о
С, относителна влажност 40 – 60 % и скорост
на движение на въздуха 0,2 м/сек.
За детски стаи температурата е от 22
о
С до 25
о
С;
За новородени и недоносени е от 22
о
С до 25
о
С;
В операционни и родилни зали е 25
о
С.
Осветление
Изкуствено осветление бива
Общо - да не е много силно, да е индиректно - с
млечни или матови светлинни тела и да осигурява
осветеност на 0,8 m от пода 100 lх при луминесцентно
осветление (50 lх при лампи с нажежаема жичка).
Локално - при всеки болен да има настолна лампа
съобразно нуждите му за четене и писане.
Комбинирано
Лечебно-диагностичен сектор
- Операционен блок
Операционните блокове могат да се разполагат
централизирано на един етаж (не в сутеренен, а по
възможност в по-горен) на болничната сграда или
децентрализирано по вертикала един над друг на
различни етажи.
Те трябва да бъдат удобно свързани с хирургичното
отделение, с отделението за анестезия, интензивно
лечение и реанимация, с функционално-
диагностичните лаборатории.
Операционният блок включва два самостоятелни
сектора: асептичен и септичен.
Стопански сектор
1. Хранителен блок (болнична кухня)
2. Пералня и дезинфекционно отделение
Пералнята и дезинфекционното отделение се обединяват функционално, тъй
като в инфекциозни, кожно-венерически и туберкулозни болници и отделения
цялото бельо се дезинфекцира преди изпиране, а в другите болници и
отделения 30 % от бельото подлежи на предварителна дезинфекция.
Пералнята и дезинфекционното отделение се устройват в отделна сграда
(може и в общата стопанска сграда).
Дезинфекционното отделение се състои от две части -мръсна и чиста,
разделени от дезинфекционните устройства.
Чистата част се свързва с пералното помещение, където бельото се изпира при
температура 95°С.
Дезинфекцията на одеяла, дюшеци, дрехи и др. се извършва в
дезинфекционните камери с пара под налягане или в пароформалинови
камери, без пране.
Дезинфекцията на бельото се извършва с дезинфекциозни разтвори още в
самото болнично отделение (чрез напръскване) н в дезинфекционното
отделение в специални съдове
0 коментара
За да коментирате, трябва да сте влезли в профила си.
Влезте