Хипертонична болест – класификация, етиология, патогенеза, степени.

Тема №13: „Хипертонична болест – класификация, етиология, патогенеза, степени.”

Артериалната хипертония при лица над 18 г. възраст е налице при систолно налягане над 140 mmHg и диастолично налягане над 90 mmHg като средни стойности при най-малко два различни по време прегледа.
Класификация. Нормално АН – систолно <120, диастолно <80; прехипертония: 120-139 на 80-89 mmHg; I степен 140-159 на 90-99 mmHg; II степен >160 на >100; изолирана систолна хипертония - >140 на <90; III степен хипертония - >180 на >110 mmHg.
Когато стойностите на систоличното и диастоличното налягане са в различни категории, се приема по-високата категория. В зависимост от етиологията, АХ се разделя на първична (есенциална) хипертония и вторична. При първичната, причината за повишението е неустановено заболяване. При вторичната АХ, причината е бъбречно, ендокринно и др. заболяване.
Етиология. Причините за появата на ХБ са неизвестни. Известни са рискови фактори, които увеличават вероятността от появата на ХБ и влияят върху протичането й:
1) Наследствена обремененост – децата на родители с ХБ боледуват 3 пъти по-често в сравнение с останалите;
2) Злоупотреба с готварска сол – за възрастен човек дневната дажба готварска сол е 2 г, но реално се консумира 10 до 30 г дневно;
3) Наднормено телесно тегло – при такива индивиди честотата на АХ е 6 пъти по-висока в сравнение с тези с нормално телесно тегло. Намалението на телесното тегло води до понижаване на АН;
4) Намалена физическа активност – води до съдова дистония и нарушения в АН с поява на АХ. Физическата активност намалява симпатиковия тонус и периферното съдово съпротивление и увеличава натриурезата;
5) Употреба на алкохол – дори в малки количества води до повишаване на симпатиковата активност, СЧ и минутния систолен обем (МСО);
6) Психическото напрежение и неблагоприятни условия на труд водят до нарушение на звената в ЦНС за контрол на АН;
7) Възраст и пол – най-голяма е честотата на АХ при лицата между 40 и 60 г. До 50 г. по-често АХ има при мъжете. След 50 г. по-често АХ се установява при жените.
Патогенеза. Не е напълно изяснена. При физиологични условия АН е променлива величина, която се определя от съотношението между МСО и ПСС. Тези показатели търпят въздействие от ЦНС, ВНС, хуморални пресорни и депресорни фактори и др.
Роля на нервната система. Нервно-хуморалното пренапрежение и често повтарящите се стресови ситуации водят до невроза на съдодвигателните центрове с повишаване на АН. В началните стадии на ХБ има данни за повишена симпатикова активност. Увеличената активност на алфа-рецепторите води до повишаване на СЧ и миокардния контрактилитет. Установяват се повишени нива на плазмения норадреналин и повишена пропускливост на съдовите стени спрямо катехоламините.
В хода на ХБ се установяват промени в барорецепторите в каротидния синус и дъгата на аортата. Те имат отношение към бързата регулация на АН. При ХБ намалява броят им, което води до значителни нарушения на АН.
Бъбречният фактор има ключова роля в регулацията на АН чрез ренин-ангиотензин-алдостероновата система. Ангиотензин II има мощен вазоконстрикторен ефект, който се осъществява чрез директно въздействие върху гладката мускулатура на артериолите. АТ II също активира алдостероновия синтез в кората на надбъбрека. Алдостеронът увеличава Na+ реабсорбция в дисталните бъбречни тубули.
При лицата със захарен диабет и затлъстяване много често има и ХБ. Връзката между тези заболявания е инсулиновата резистентност и хиперинсулинемията.
Простациклините и кинините формират вазопресорната система, която антагонизира ефектите на РААС. При болни с ХБ са установени случаи с дефицит на простациклини и кинини.
Предсърдният натриуретичен пептид се образува в миокардните клетки на предсърдията. Има силен диуретичен и натриуретичен ефект. Има релаксиращо действие върху гладката съдова мускулатура. При есенциална хипертония се установява дефицит на този фактор.
Клиничната картина при ХБ зависи от степента и давността й:
I степен: сутрешно главоболие, световъртеж, замайване, нарушение в равновесието, зрителни наруешения (летящи мушици);
II степен: към проявите от I степен се прибавят стенокардия, аритмии, преходни нарушения на мозъчното кръвообращение;
III степен: оплакванията на болните са свързани с декомпенсацията на функциите на увредените от АХ органи – инфаркт на миокарда, СН, хипертонична енцефалопатия, мозъчен инсулт, ХБН.