Хипертонична криза – определение и лечение

Тема №15: „Хипертонична криза – определение и лечение”

Хипертонична криза. Състояние, при което рязко и внезапно се покачва АН. Може да е резултат от значително повишаване на периферното съдово съпротивление (ПСС). Може де се реализира при несъответно по-голямо повишаване на мозъчно-съдовото съпротивление. Краен ефект намалено мозъчно оросяване, водещо до хипертонична енцефалопатия.
Тежестта и развитието на хипертонична криза се определя от скоростта на повишаване на АН (а не толкова от актуалното АН) и от съдовия и органен статус. Има 2 форми на хипертонична криза:
Хипертонична спешно: животозастрашаващо състояние с тежка неконтролируема хипертония, усложнена с неизбежна или прогресивна увреда на таргетните органи;
Хипертонична неотложност: тежко състояние, без да е животозастрашаващо, без прогресия на органната увреда.

При хипертонична криза се изисква незабавно намаляване на артериалното налягане с цел профилактика или ограничение на органните увреждания като хипертонична енцефалопатия, интракраниална хеморагия, инфаркт на миокарда, остра ЛК недостатъчност с белодробен оток, дисекация на аортата и др. При неотложните хипертензивни състояния се изисква понижение на артериалното налягане в течение на няколко часа при:
Оток на папилата на зрителния нерв;
Програсиращо увреждане на таргетните органи;
Тежка периоперативна артериална хипертония.
Целта е намаление на артериалната хипертония с 25% от изходното, което да бъде постигнато за минути или максимум 2 часа. В следващите 2 до 4 часа АН трябва да се поддържа около 160/100 mmHg. Неотложните хипертензивни състояния могат да се третират с бързодействащи перорални хипотензивни средства. Такива са бримкови диуретици, бета блокери, АСЕ инхибитори, алфа2- агонисти, калциеви антагонисти. Трябва да се избягва рязкото понижение на АН поради опасност от бъбречна, мозъчна или коронарна исхемия. Не се препоръчва сублингвалното приложение на Nifedipin, поради регистрирани сериозни церебрални инциденти и невъзможност за контрол на бързо понижаващото се АН.
Може да се приложи сублингвално Nitroglycerin, но по-добре е да се приложи под формата на спрей (Изокет). За минути се сваля кръвното налягане. При хипертензивна криза се прилага Clonidine i.v. В голям процент от случаите се прилага i.m. Не е груба грешка, но ефектът е по-бавен и може да започне да действа тогава, когато вече не е нужно. При остра лявокамерна слабост (за острото състояние се разбира, когато кухините са малки), се появяват розови храчки, задух. Тогав по-удачно е да се приложи Furosemide i.v. Може и мускулно, но не е желателно.
Nitroprusside – най-високо ефективен! Действа на „върха на иглата”. Пациентът задължително трябва да бъде мониториран и под наблюдение, поради опасност от хипотония. Прилага се най-често в интензивни отделения. Светлочувствителен е – използват се затъмнени банки, защото в противен случай се губи ефекта му. Дозира се в мг/кг/мин. Използва се и при операции на феохромоцитом.
Нитронал – венозен нитрат. Включва се в инжектомат с обичайна доза 2-3 мл на час. Няма много бърз ефект.