Слайд 1
ХРАНА, ХРАНЕНЕ И ЗДРАВЕ
ЗДРАВОСЛОВНО ХРАНЕНЕ
ДОЦ. Д-Р Д. НАЙДЕНОВА. ДМ
Слайд 2
Храненето е основен жизнен процес, свързан с приемането, преработването и усвояването на храна от околната среда, необходима за изграждане и обновяване на клетките и тъканите, осъществяване и регулиране на жизнените функции на организма, както и компенсиране на изразходената от него енергия.
Храненето е един от инстинктите за оцеляване
Храненето има и хедонистична функция (трябва да носи удоволствие)
Слайд 3
Вкусът към сладко е генетично заложен. Любовта към сладкия вкус датира от времената, когато предците ни са живеели в горите и са били плодоядни примати. Те са се отделили от плодоядните видове преди около 45 млн. г. и са развили сетивни приспособления (стереоскопично , 3D и трихроматично, цветно зрение) за да виждат зрелите и ярки на цвят плодове сред гъстат растителност
Сладкия вкус преминава по неврални пътища, подобни на използваните при употреба на пристрастяващи наркотици
Слайд 4
ЗНАЧЕНИЕ НА ХРАНЕНЕТО
фактор за здравето
растеж, развитие
поддържане на функциите на организма
работоспособност
психическо функциониране и самочувствие
връзка с качеството на живота
Слайд 5
НУТРИЦИОЛОГИЯ
Наука за храната и храненето на човека
С клинична и профилактична насоченост
Връзка с физиология, биохимия, токсикология и др.
ХИГИЕНА НА ХРАНЕНЕТО
Много близка до нутрициологията
Насочена предимно към храненето на здравия човек
Слайд 6
НУТРИЦИОЛОГИЯ
Физиология на храненето
Лечебно хранене (диететика)
Патология на храненето
Алтернативно хранене
ФХ и хранителни добавки
Технология на храните
Слайд 7
НУТРИЦИОЛОГИЯ
Консервиране и кулинарна обработка
Хигиенен контрол на храните
ГМО
Психология на храненето
Нутригеномика
Нутригенетика
Слайд 8
НУТРИГЕНЕТИКА
Изучава уникалния метаболизъм (реакция) на всеки спрямо конкретна храна
НУТРИГЕНОМИКА
храна – геном – заболяване
ЦЕЛ: да маркира храните, съвместими с генотипа и със здравето на индивида
Слайд 9
ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА
МАКРОНУТРИЕНТИ – белтъчини, мазнини, въглехидрати
МИКРОНУТРИЕНТИ – витамини, минерали
ФУНКЦИИ – пластична, енергийна, регулаторна
Слайд 10
ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ
РАСТИТЕЛНИ
зърнени
варива и ядки
зеленчуци
плодове
Слайд 11
ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ
ЖИВОТИНСКИ
Месо
Риба
Мляко, млечни
Яйца
Слайд 12
ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ
ХРАНИТЕЛНА СТ-СТ: оптимално съотношение на нутриентите
БИОЛОГИЧНА СТ-СТ: съдържание на есенциални нутриенти (микронутриенти)
ЕНЕРГИЙНА СТ-СТ: енергията, която се освобождава при храносмилането
Слайд 13
МОДЕЛИ НА ХРАНЕНЕ
Здравословно
Профилактично
Лечебно (диетично)
Алтернативно
Слайд 14
ЗДРАВОСЛОВНО ХРАНЕНЕ (ЗХ)
Предназначено за здравия човек, вкл. здрави жени в период на бременност и кърмене
За всяка възраст (от раждането до старостта)
Задоволява оптимално потребностите от хранителни вещества и енергия
Спомага за поддържане на здравословно тегло
Подкрепя имунната система
Слайд 15
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЗХ
1. Балансираност
по енергийна стойност (енергиен баланс)
по хранителни вещества
2. Разнообразие
3. Засищащ обем
4. Ежедневна консумация на пресни плодове и зеленчуци
5. Режим на хранене
6. Висококачествени продукти
7. Подходяща кулинарна обработка
8. Храната да бъде съобразена с националните традиции и да носи удоволствие
Слайд 16
Препоръчителни интервали за прием на хранителни вещества на лица над 19 г.
Слайд 17
ЕНЕРГИЯ И ЕНЕРГИЕН БАЛАНС
ЕНЕРГИЕН ЕКВИВАЛЕНТ на МАКРОНУТРИЕНТИТЕ
1 г. Б – 4 ккал
1 г. ВХ – 4 ккал
1 г. М – 9 ккал
1 г. А – 7 ккал
Слайд 19
ЕНЕРГИЕН БАЛАНС
Енергийните нужди са най-големи в кърмаческия период и след това бавно намаляват през детската възраст, достигайки постепенно до стойностите за възрастни
Балансът на енергия се равнява на вноса на енергия с храната минус разхода на енергия за основната обмяна, двигателната дейност, растежа и топлинните загуби (енергоразход)
Слайд 20
ЕНЕРГОРАЗХОД
ОСНОВНА ОБМЯНА
/енергията, необходима за поддържане на жизнените процеси, когато тялото е в пълен покой, около 1 ккал/1 кг. тегло/ 1 час/
енергия, изразходвана за различни видове дейност /трудови, битови, спорт/
100 до 3000 ккал. /24 часа
енергия за смилане и усвояване на храната
Слайд 21
ПОЛОЖИТЕЛЕН ЕН. БАЛАНС
повишен енергоприем /прехранване/
намален енергоразход /намалена ФА/
намалена основна обмяна
Слайд 22
ОСНОВНА ОБМЯНА
пол, възраст, гени
телесен състав (мускули/ мазнини)
ФА
хормонален статус (полови, щитовидни хормони, соматотропин и др.)
режим на хранене
климат
Слайд 23
Може ли да се ускори метаболизмът?
ДА!
Слайд 24
КАК ДА УСКОРИМ МЕТАБОЛИЗМА?
ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ
мускулна маса, изгаряне на мазнини
ХРАНИТЕЛЕН РЕЖИМ
Слайд 25
РЕЖИМ НА ХРАНЕНЕ
Кратност на хранителния прием. Зависи от:
възраст
физиолог състояние
Режим на труд и почивка
Вид на приеманата храна
Интервали между храненията
Разпределение на енергията по приеми
разнообразие
Слайд 26
ХРАНИТЕЛЕН РЕЖИМ И МЕТАБОЛИЗЪМ
Режим на хранене – не по-малко важен от това колко и какво се яде.
Т. нар. дробно хранене – ускорява основната обмяна и дори в покои тялото гори повече калории.
Слайд 27
ГРЕШКИ В РЕЖИМА НА ХРАНЕНЕ
хаотично /непрекъснато/ безразборно хранене с последица положителен енергиен баланс
еднократно /до двукратно/ хранене на ден, обичайно се пропуска закуската, обилна вечеря
Слайд 28
ГРЕШКИ В РЕЖИМА НА ХРАНЕНЕ
липса на сутрешната закуска + натоварен ден = прегладняване, неконтролируем апетит
Рефлектира върху избора на храна
Зависимост между липсващата (оскъдна) закуска и риска от затлъстяване
Слайд 29
МЕТАБОЛИТНА КОМПЕНСАЦИЯ ПРИ ГЛАДУВАНЕ
забавяне на метаболизма
преминаване на „пестящ” режим
съхраняване на „дълбоките резерви” – мазнините
Слайд 30
КЪСНА ВЕЧЕРЯ - ПОСЛЕДИЦИ
По време на сън - процеси на растеж, съхранение, синтез на хормон на растежа.
Метаболизмът се забавя, непреработената храна се складира под формата на мазнини.
Яденето непосредствено преди лягане подканва организма да трупа току-що погълнатите калории около талията
0 коментара
За да коментирате, трябва да сте влезли в профила си.
Влезте