Хронична застойна сърдечна недостатъчност – клинична картина, диагноза и лечение

Тема №4: Хронична застойна сърдечна недостатъчност – клинична картина, диагноза и лечение.”

Сърдечната недостатъчност е комплексен клиничен синдром, който е резултат от сърдечна дисфункция, поради намалена систолна или диастолна функция. Характеризира се с невъзможност на сърцето да изпомпва достатъчно количество кръв за задоволяване на метаболитните нужди на тъканите.
Главните причини за развитие на хроничната сърдечна недостатъчност, могат да бъдат обособени в 6 групи:
1) Контрактилна миокардна недостатъчност (миокарден инфаркт);
2) Тензионно обременяване на сърцето (артериална хипертония, аортна стеноза, пулмонална хипертония или стеноза, коарктация на аортата);
3) Обемно обременяване на сърцето – клапна инсуфициенция;
4) Ритъмни и проводни нарушения;
5) Задебеляване на миокарда – дилатативна кардиомиопатия и др.;
6) Ограничено диастолно пълнене на сърцето – констриктивен перикардит, сърдечни тумори, сърдечни тромби и др.
Клинична картина. Хроничната сърдечна недостатъчност протича безсимптомно или с разгърнати симптоми. Характеризира се в зависимост от основното заболяване и неговата еволюция. В основата на клиничното прогресиране на ХСН са нарушения в сърдечната функция:
1) Систолна дисфункция, дължаща се на прогресивно налягане на миокардния контрактилитет, а оттам и намаляване на помпената функцията и вторично развитие на периферна вазоконстрикция;
2) Диастолна дисфункция.
Клинични симптоми от страна на сърце и бели дробове:
Задух – проявява се при обичайни физически усилия, а с прогресиране на заболяването и в покой;
Ускорено и повърхностно дишане – тахипнея;
Ортопнея – задух в легнало положение, който намалява и изчезва 3-5 минути, след като болният заеме седнало или изправено положение. При легнало положение се увеличава венозният кръвоток към сърцето;
Пристъпен задух и белодробен оток + кашлица;
Нарушения в ритъма на дишане (Чейн-Стоксово дишане);
Сърцебиене, ритъмни нарушения – често свързани с някои компенсаторни механизми.

Клинични симптоми от други органи и системи:
Оточен синдром: периферни отоци, асцит;
Хепатомегалия: водещ белег при десностранна сърдечна недостатъчност;
Олигурия и никтурия;
Обща отпадналост и мускулна слабост + лесна уморяемост;
Бледост на кожата и цианоза;
Главоболие.

Диагноза. Осъществява се чрез неинвазивни и инвазивни методи на изследване. Неинвазивните методи са:
1) ЕКГ: установяват се отклонения, които са показателни за основните причини за СН – миокарден инфаркт, ритъмни или проводни нарушения, ЛК/ДК хипертрофия на сърцето;
2) Рентгенография на гръдна клетка: установява се кардиомегалия, съчетана с промени в белодробните полета, показателни за интерстициален и/или алвеоларен оток, както и за дилатация на венозните съдове (линии на Керли, „криле на прилеп”, „еленови рога” и др.);
3) ЕхоКГ: определя морфологичните и функционални характеристики на сърдечните клапи, размерите на сърдечните кухини, камерната хипертрофия, систолната и диастолната камерна функция.
Инвазивните методи се представени от сърдечната катетеризация, която е необходим метод за изясняване на основното заболяване, в хода на което се развива сърдечната недостатъчност, както и за определяне на терапевтичното поведение (консервативно или оперативно).
Лечение. Основни цели са постигането на симптоматично и хемодинамично подобрение, протекция на миокарда, удължаване на живота на пациентите. Повлияват се хемодинамичните нарушения и настъпилите усложнения. Основните принципи на лечение на ХСН са:
1) Намаляване на натоварването на сърцето – свързано с намаляването на физическата активност и психоемоционалния стрес, редукция на телесното тегло (достигане на идеални граници), както и контрол на хипертонията;
2) Контрол на натриевата и водната задръжка – ограничаване на натрия в храната, ограничаване на водата до 1-1,5 л/дневно, както и отстраняване на вътрекухинните течности (плеврална пункция, коремна пункция);
3) Лекарствено лечение – контрол на натрия и водната задръжка чрез диуретици. Подобряване на помпената функция на сърцето чрез дигиталисови и други инотропни лекарства, както и симпатикомиметици. Намаляване на натоварването върху сърцето чрез вазодилататори. Профилактика на тромбоемболизма и внезапната сърдечна смърт чрез антикоагуланти.