И. М. Тронски - История на античната литература

ИИСТОРИЯ НА АНТИЧНАТА ЛИТЕРАТУРА
ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ ПРОФ. Г Е О Р Г И М И Х А Й Л О В

НАУКА И ИЗКУСТВО СОФИЯ – 1965

“ИсторияПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ ПРОФ. Г Е О Р Г И М И Х А Й Л О В

НАУКА И ИЗКУСТВО СОФИЯ – 1965

“История на античната литература”, написана от един от най-добрите съветски специалисти в областта на класическа
ННАУКА И ИЗКУСТВО СОФИЯ – 1965

“История на античната литература”, написана от един от най-добрите съветски специал

“Истор
““История на античната литература”, написана от един от най-добрите съветски специалисти в областта на класическата филология, е предназначена за нуждите на университетското образование. Нейните големи достойнства обаче – богатата материя, дълбокият и тънък анализ на литературните факти, увлекателното изложение и чудесният стил – я правят интересна и за по-широк кръг читатели. В книгата са разгледани в достатъчен обем както гръцката, така и римската литература през отделните им периоди от началото до настъпването на средновековието.

ПРОФ. И. М. ТРОНСКИЙ
Издание 2-е

Учебно-педагогическое издательство Министерства просвещения РСФСР Ленинградское отделение Ленинград, 1951

УВОД
Предмет на курса по антична литература е литературата на гръко-римското робовладелско общество. С това се определят хронологичните и териториалните рамки, които отделят античната литература от художественото творчество на докласовото общество, от една страна, от литературата на средните векове, от друга, както и от останалите литератури на древния свят, каквито са литературите на древния Изток. Специалното изтъкване на гръко-римската античност като специфично единство, различно от другите древни общества, не е произволно; пълното си научно обоснование то получи в учението на Маркс и Енгелс за “античното общество” като особено стъпало на развитие в историята на човечеството.1 Що се отнася до термините “античност”, “античен”, произлизащи от латинската дума antiquus – “древен”, то тяхното изключително прилагане към гръко-римското общество и към неговата култура е условно и може да бъде признато за справедливо само от ограничено “европейско” гледище. Наистина гръко-римската цивилизация е най-старата цивилизация на Европа, но тя се е развила много по-късно от цивилизацията на Изтока. Същото съотношение намираме и в областта на литературата: литературата на Египет, Вавилония или Китай е много по-“древна” от “античната”, гръко-римската литература. Ограничителното употребяване на термините “античност”, “античен” е установено у народите на Европа поради това, че гръко-римското общество е било единственото древно общество, с което те са били свърз
ППРОФ. И. М. ТРОНСКИЙ
Издание 2-е

Учебно-педагогическое издательство Министерства Издание 2-е

Учебно-педагогическое издательств
УУчебно-педагогическое издательство Министерства просвещения РСФСР Ленинградское отделение Ленинград, 1951

УВОД
Предмет на курса по антична литература е литературата на гръко-римското робовладелско общество. С това се определят хронологичните и териториалните рамки, които отделят античната литература от художественото творчество на докласовото общество, от една страна, от литературата на средните векове, от друга,

УВОД
П
УУВОД
Предмет на куПредмет на курса по антична литература е литературата на гръко-римското робовладелско общество. С това се определят хронологичните и териториалните рамки, които отделят античната литература от художественото творчество на докласовото общество, от една страна, от литературата на средните векове, от друга, както и от останалите литератури на древния свят, каквито са литературите на древния Изток. Специалното изтъкване на гръко-римската античност като специфично единство, различно от другите древни общества, не е произволно; пълното си научно обоснование то получи в учението на Маркс и Енгелс за “античното общество” като особено стъпало на развитие в историята на човечеството.1 Що се отнася до термините “античност”, “античен”, произлизащи от латинската дума antiquus – “древен”, то тяхното изключително прилагане към гръко-римското общество и към неговата култура е условно и може да бъде признато за справедливо само от ограничено “европейско” гледище. Наистина гръко-римската цивилизация е най-старата цивилизация на Европа, но тя се е развила много по-късно от цивилизацията на Изтока. Същото съотношение намираме и в областта на литературата: литературата на Египет, Вавилония или Китай е много по-“древна” от “античната”, гръко-римската литература. Ограничителното употребяване на термините “античност”, “античен” е установено у народите на Европа поради това, че гръко-римското общество е било единственото древно общество, с което те са били свързани чрез пряка културна приемственост; ние продължаваме да си служим с тия установени вече термини, като кратки обозначения на социалното и културното единство на гръко-римското робовладелско общество.

І. ПОНЯТИЕТО АНТИЧНО ОБЩЕСТВО
Маркс и Енгелс характеризират античното общество като робовладелско общество; античният начин на производство почивал върху експлоатацията на робския труд, първата по своето историческо възникване форма на експлоатация. С възникването на робството”възникнало и първото голямо разделение на обществото на две класи – господари и роби, експлоататори и експлоатирани”2. Робовладелското общество не се предшества от никоя друга форма на класово общество; то се развива непосредствено в процеса на разпадането на докласовото, родовото общество
-----------------------1 К. М а р к с, Наемный труд и капитал, Соч., т. V, 1929, с. 429. 2 Фр. Э н г е л ь с, Происхождение семьи, частной собственности и государства. Соч., т. VІ, І, 1937, с. 137.

-----------------------1 Фр. Э н г е л ь с, Анти-Дюринг, Соч., т. ХІV, 1931, с. 183. 2 П а к т а м, с. 183-184. 3 П а к т а м, с. 183. 4 К. М а р к с, Капитал, т. 1, Соч., т. ХVІІ, 1937. 368, прим. 24.

ІІ. ПОНЯТИЕТО АНТИЧНО ОБЩЕСТВО
Маркс и Енгелс характеризират античното общество като робовладелско общество; античният Маркс и Енгелс характеризират античното общество като робовладелско общество; античният начин на производство почивал върху експлоатацията на робския труд, първата по своето историческо възникване форма на експлоатация. С възникването на робството”възникнало и първото голямо разделение на обществото на две класи – господари и роби, експлоататори и експлоатирани”2. Робовладелското общество не се предшества от никоя друга форма на класово общество; то се развива непосредствено в процеса на разпадането на докласовото, родовото общество
-----------------------1 К. М а р к с, Наемный труд и капитал, Соч., т. V, 1929, с. 429. 2 Фр. Э н г е л ь с, Происхождение семьи, частной собственности и государства. Соч., т. VІ, І, 1937, с. 137.

-----------------------1 Фр. Э н г е л ь с, Анти-Дюринг, Соч., т. ХІV, 1931, с. 183. 2 П а к т а м, с. 183-184. 3 П а к т а м, с. 183. 4 К. М а р к с, Капитал, т. 1, Соч., т. ХVІІ, 1937. 368, прим. 24.

-----------------------1 К. М а р к с, Капитал, т. І, Соч., т. ХVІІ, 1937, с. 217, заб. 17. 2 Фр. Э н г е л ь с, Диалектика природы, Соч., т. ХІV, 1931, с. 450. 3 К. М а р к с, Немецкая идеология, Соч., т. ІV, 1933, с. 12-13. Ръкописът на “ Grundriss d. Kritik d. politischen Ökonomie”, обнародван в 1939 г.; преводът на главата от тоя ръкопис – “Формы, предшествующие капиталистическому производству”, е напечатан в сп. “Пролетарская революция”, 1939, № 3, и частично е препечатан в сп. “Вестник древней истории”, 1940, № 1 (по-нататък се цитира по “Вестник древней истории”).

-----------------------1 К. М а р к с, Передовица в № 179 “Кельнской газеты”, Соч., т. І, 1938, с. 180.

В това отношение между индивида и общината
-----------------------1 К. М а р к с, Капитал, т. І, Соч., т. ХVІІ, 1937, с. 217, заб. 17. 2 Фр. Э н г е л ь с, Диалектика природы, Соч., т. ХІV, 1931, с. 450. 3 К. М а р к с, Немецкая идеология, Соч., т. ІV, 1933, с. 12-13. Ръкописът на “ Grundriss d. Kritik d. politischen Ökonomie”, обнародван в 1939 г.; преводът на главата от тоя ръкопис – “Формы, предшествующие капиталистическому производству”, е напечатан в сп. “Пролетарская революция”, 1939, № 3, и частично е препечатан в сп. “Вестник древней истории”, 1940, № 1 (по-нататък се цитира по “Вестник древней истории”).

-----------------------1 К. М а р к с, Передовица в № 179 “Кельнской газеты”, Соч., т. І, 1938, с. 180.

-----------------------1 В. И. Л е н и н, Философские тетради, 1947, с. 232.

ІІ. ИСТОРИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА АНТИЧНАТА ЛИТЕРАТУРА
Както дълбоко забелязва М. Горки, “за материал на художествената литература служи човекът”. Горки дори определя литературата като “човекознание”. Античното общество, което за пръв път в историята установило идеала на човека, създало и богата литература с изключително значение. Гръцката литература е най-старата от литературите на Европа и единствено тя се е развила напълно самостоятелно, без да се опира непосредствено върху опита на други литератури. С по-старите литератури на Изтока гърците се запознали отблизо едва тогава, когато разцветът на собствената им литература оставал вече далеч назад. Това не значи, че източните елементи не са прониквали и в пораншната гръцка литература, но те са прониквали по устен, “фолклорен” път; гръцкият фолклор, подобно на фолклора на всеки народ, се обогатявал от допира с фолклора на съседите, но гръцката литература, израствайки върху почвата на тоя обогатен фолклор, се създавала вече без прякото въздействие на литературите на Изтока. А по богатство и разнообразие, по художествена значимост тя далеч изпреварила литературите на обществата на стария Изток, чийто строй не откривал такива широки възможности за развитието на човека. Римската литература започва да се развива много по-късно от гръцката. Тя е приемствено свързана с гръцката, чийто опит и постижения тя използвала, но заедно с това си поставила и нови задачи, които възниквали на по-късния етап на развитие на античното общество. Античната литература заедно с античното изобразително изкуство “надживяла времето си”. Такива паметници на античната литерату
-----------------------1 К. М а р к с, Капитал, т. І, Соч., т. ХVІІ, 1937, с. 217, заб. 17. 2 Фр. Э н г е л ь с, Диалектика природы, Соч., т. ХІV, 1931, с. 450. 3 К. М а р к с, Немецкая идеология, Соч., т. ІV, 1933, с. 12-13. Ръкописът на “ Grundriss d. Kritik d. politischen Ökonomie”, обнародван в 1939 г.; преводът на главата от тоя ръкопис – “Формы, предшествующие капиталистическому производству”, е напечатан в сп. “Пролетарская революция”, 1939, № 3, и частично е препечатан в сп. “Вестник древней истории”, 1940, № 1 (по-нататък се цитира по “Вестник древней истории”).

-----------------------1 К. М а р к с, Передовица в № 179 “Кельнской газеты”, Соч., т. І, 1938, с. 180.

-----------------------1 В. И. Л е н и н, Философские тетради, 1947, с. 232.

ІІ. ИСТОРИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА АНТИЧНАТА ЛИТЕРАТУРА
Както дълбоко забелязва М. Горки, “за материал на художествената литература служи човекът”. Горки дори определя литературата като “човекознание”. Античното общество, което за пръв път в историята установило идеала на човека, създало и богата литература с изключително значение. Гръцката литература е най-старата от литературите на Европа и единствено тя се е развила напълно самостоятелно, без да се опира непосредствено върху опита на други литератури. С по-старите литератури на Изтока гърците се запознали отблизо едва тогава, когато разцветът на собствената им литература оставал вече далеч назад. Това не значи, че източните елементи не са прониквали и в пораншната гръцка литература, но те са прониквали по устен, “фолклорен” път; гръцкият фолклор, подобно на фолклора на всеки народ, се обогатявал от допира с фолклора на съседите, но гръцката литература, израствайки върху почвата на тоя обогатен фолклор, се създавала вече без прякото въздействие на литературите на Изтока. А по богатство и разнообразие, по художествена значимост тя далеч изпреварила литературите на обществата на стария Изток, чийто строй не откривал такива широки възможности за развитието на човека. Римската литература започва да се ра