Имунизации

ИМУНИЗАЦИИ И РЕИМУНИЗАЦИИ
Имунизация се нарича поставянето на ваксина за постигане на достатъчно високо ниво на имунна защита срещу определена болест. Реимунизацията е поставянето след определен период на допълнителна доза от същата ваксина за подържане на имунитета на високо ниво .
Ваксините представляват живи или умъртвени бактерии или вируси , които се преработват по начин , че са загубили свойствата си да причиняват заболяване , но със запазена способност да предизвикат изработването на антитела в организма, които унищожават микроорганизмите , за които са предназначени.
Имунизациите са най-сигурното средство за предпазване на организма от заболяване. *Действието на всяка имунизация е специфично срещу причинителите на определено заболяване.
Чрез имунизацията се получава изкуствен имунитет.Детето може да придобие и естествен имунитет след , като преболедува от определено заболяване – например морбили , варицела , коклюш, заушка и др..Естественият имунитет сепридобива за цял живот , докато изкуствения се запазва за няколко години , след което се налага реимунизация .Естественият и изкуствения имунитет се наричат още активни , защото антителата се изработват в организма.Съществува и пасивен имунитет , които се получава при вкарването на серуми в организма с готови антитела , но действието им е краткотрайно.
Министерството на здравеопазването определя задължителните имунизации и реимунизации, възрастта на която се правят , начините на приложение на използваните ваксини , като издават така наречения имунизационен календар, който през няколко години се осъвременява. Валидният понастоящем Имунизационен календар за Република България е от 31.05.2005г
По преценка на лекаря и при епидемични показания , почти всички ваксини могат да се комбинират / да се поставят едновременно/, с изключение на морбили , паротит и рубеола, които винаги трябва да се поставят самостоятелно.Преди всяка имунизация или реимунизация детето трябва да се прегледа от лекар, които преценява дали детето е здраво и разрешава поставянето на ваксината.
СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ
Като правило имунизациите са безвредни , но все пак някои предизвикват странични реакции,които трябва да се знаят , за да не се безпокоят родителите.
При хепатит реакциите се проявяват до 5 ден след инжектирането с краткотрайна болезненост, зачервяване и подуване на мястото на имунизацията , по-рядко с повишена температура, отпадналост и безпокойство.
Имунизацията против туберкулоза се прави вътрекожно във лявото рамо . След 7-10 ден , а понякога и по-късно на мястото на имунизацията се появява червена пъпка , която след няколко седмици образува подутина от която изтича бяла гноевидна течност.Образува се рана на мястото на имунизиране. След зарастването на раната остава белег за цял живот.Наличието на белег означава , че имунизацията е сполучлива.
Имунизацията против полиомиелит обикновенно не дава странични явления.Може много рядко да се появи диария ,отпадналост и безапетитие за няколко дни.
При имунизацията от дифтерия , тетанус и коклюш може да се появи подутина на мястото , зачервяване и болезненост, а така също и безапетитие , температура , безпокоиство.
При имунизацията против морбили , паротит и рубеола може да се появи суха кашлица и лек дребнопетнист обрив, а също така слаб оток слюнчените жлези около ушите.
Реимунизациите по правило не дават странични ефекти.