Инфекция и имунитет

Медицина Лекция

Слайд 1

Инфекция и имунитет

Слайд 2

Имунитет
- защита на външната среда от чужди носители на генетична информация.
Видове имунитет:
Естествена резистентност (вроден имунитет):
кожа и лигавици
нормална микрофлора
хуморални фактори – лизозим, комплемент
клетъчни фактори – фагоцити и др.
Придобит специфичен или адаптивен имунитет:
активен – след контакт с инфекциозен причинител (може и имунизация)
пасивен – внасяне на готови АТ в макроорганизма

Слайд 3

Имунитет
1. Естествена
резистентност
2. Придобит
имунитет

абсолютна
относителна

естествен
изкуствен

активен
пасивен

Слайд 4

Антигени (АГ) – генетично чужди вещества, които предизвикват специфичен имунен отговор (хуморален, клетъчен)
Антитела (АТ) – наричат се още имуноглобулини (Ig) – специфични серумни белтъци, които се образуват след проникване на антигена и могат специфично да се свържат с него.

Епитопа на АГ строго съвпада с паратопа на АТ!
При свързването им се образува комплекс Антиген-Антитяло

Слайд 5

Само пълно специфично съответствие между епитопа на АГ и паратопа на АТ може да доведе до образуването на комплекс Антиген-Антитяло!

Слайд 6

Комплекс от всички биологични процеси, които се извършват при проникването и размножаването на МО в тъканите и органите на макроорганизма, независимо от това дали се развива или не се развива инфекциозна болест.
Инфекция

Слайд 7

Клиничен термин, изразяващ възможността при инфекция да се стигне до развитие на особен комплекс от клинични симптоми.
Инфекциозна болест

Слайд 8

Подходящи материали за изследване при съответната инфекция.
Микроскопиране на материала, в случаите когато това има информативна стойност (ликвор, храчка, раневи секрет, влагалищен секрет).
Посявка на материала в подходящ набор от хранителни среди и култивиране при съответстващи условия и продължителност (евентуално микроскопиране на препарат от порастналите съмнителни колонии).
Изолиране на чиста култура, чрез пресявка на единична колония в чиста хранителна среда.
Идентификация на чистата култура – биохимична, серологична, фаготипиране и др.
Интерпретация на резултата и антибиограма.
Серологична диагностика.

Ход на микробиологично изследване

Слайд 9

Имунни реакции

Слайд 10

Аглутинация - имунна реакция, при която се извършва слепване и утаяване на суспендирани бактериални или други клетки, под въздействие на хомоложните им АТ в присъствие на електролит. (аглутиногени+аглутинини=аглутинати)
Преципитация – имунна реакция, сходна с аглутинацията, но АГ са с големината на белтъчни молекули, намиращи се в дисперсно колоидно състояние. (преципитогени+преципитини=преципитати)

1.Електролитзависими реакции
АГ-АТ

Слайд 11

О- и Н- аглутинация
Във всяка бактериална структура могат да се съдържат АГ. Тези в клетъчната стена се наричат О-антигени, в ресните – Н-антигени.
Бактериите без ресни имат само О-антигени, бактериите с ресни – О- и Н-антигени.
Ако към тези бактериални култури добавим готов серум (АТ):
- култура без ресни – слепват се с телата си, с клетъчните си стени - образува се дребнозърнеста О-аглутинация (18-24 часа)
- култура с ресни – слепват се с ресните си – образува се едрозърнеста Н-аглутинация (2-4 часа).

Слайд 12

В МБ диагностика тази реакция се използва за решаване на две основни задачи:
Определяне на вида и серогрупата на изолиран неизвестен микроорганизъм, чрез доказване на неговите АГ с помощта на серуми, съдържащи извесни АТ (реакция тип Грубер).
Поставяне диагноза на инфекциозни заболявания чрез откриване в серума на болния на АТ, специфично насочени срещу АГ на известен микроорганизъм (реакция тип Видал).
Аглутинация

Слайд 13

Аглутинация тип Грубер (АГ - ?; АТ - ! )
Пробна – прилага се за бързо ориентировъчно определяне на АГ на изолиран в чиста култура микроорганизъм от клинични материали. Извършва се на предметно стъкло с различни известни диагностични серуми и с физиологичен разтвор за контрол на спонтанна аглутинация.

Степенна – налага се при съаглутинация на неизвестен микроорганизъм от 2 или повече диагностични серуми при пробна аглутинация. Съаглутинацията се дължи на факта, че родствени микроорганизми могат да съдържат освен видовоспецифични и общи за рода и семейството АГ.

E.coli
Salmonella
Shigella

Слайд 14

Изпълнение на степенна аглутинация:
Разреждания на серумите, предизвикващи съаглутинация 1:100
Нареждат се 2 редици от по 7 епр и във всички от 2-6 се разлива по 0,5 мл физ.р.
Серумът се разлива по 0,5 мл в епр 1 и 2
От 2 се взима 0,5 мл след разбъркване и се прехвърля в 3, от 3 в 4 и така до 5. От 5 се изливат о,5 мл, за да са равни всички епр. 6 остава за контрола (в нея не бива да има аглутинация)
Към всички епруветки се добавя бактериална суспензия
в 7 епр се разлива само 0,5 мл най-ниското серумно разреждане 1:100 (не бива да има утайка)
2ч/37°С и 18 ч/стайна температура
Отчитане: тази редица, при която има аглутинация с титър по близък до фабричния (по-висок титър), всъщност е серумът съответстващ на търсения МО.

Слайд 15

Аглутинация тип Видал (АГ - ! ; АТ - ?)
С тази реакция се установява липсата или наличието ( и то в какъв титър) на АТ, специфично насочени към АГ на даден микроорганизъм. Титрите на АТ, осигуряващи поставянето на диагноза , се обозначават като диагностични и са различно високи за отделните инфекции.
Salmonella

Слайд 16

Изпълнение на аглутинация тип Видал:
Серумно разреждане 1:50
От 2-5 се излива по 0,5 мл физ.р.
В 1 и 2 се излива 0,5 мл от серума
От 2-4 последователно след разбъркване се пренасят по 0,5 мл, като от 4 се изхвърля същото количество
Суспензия от познати бактерии (диагностикум) 0,1 мл се излива във всички епр
5 епр не трябва да има аглутинация
2 ч/37°С и 18 ч/стайна температура

Отчитане: за да бъде доказателен за съответното заболяване титърът на аглутинините трябва да бъде достатъчно висок. Тези титри са различни за различните инфекции и се наричат диагностични. Ако са по-ниски – прекарано в миналото заболяване/имунизация.

Слайд 17

Аглутинации за конкретни заболявания:
● Реакция на Райт.
Бруцелоза (Brucella canis) – търсят се АТ в серума на болен.
● Реакция на Вайл-Феликс.
Петнист тиф (Rickettsia prowazekii) – търсят се АТ в серума на болен. Вместо АГ от рикетсии се използвaт Proteus OX19, тъй като те са еднакви при двата вида бактерии

Brucella canis
Rickettsia prowazekii

Слайд 18

Аглутинационни реакции с адсорбирани АГ или АТ върху носители
Реакция коаглутинация.
Реакция латекс аглутинация
Реакция пасивна хемаглутинация

Слайд 19

При реакциите с адсорбирани АГ/АТ един от двата участници в аглутинацията се адсорбира върху носител – еритроцити, нехомолижни бактериални клетки, инертни частици (латекс, бентонит). По този начин реакцията е по-ясно видима. Нарича се непряка/пасивна аглутинация.
● Непряка/пасивна хемаглутинация.
Носител – Еритроцити от О гр.
За: серологична диагноза на туберколоза (р-я на Мидълбрук и Дюбо), менингит, коремен тиф, дезинтерия, вариола, херпес-вирусни инфекции и др.
● Коаглутинация.
Носител – бактериална клетка S. aureus. Тя има способността да свързва АТ и съответно може да се търси само АГ.
За: Streptococcus, Neisseria, Salmonella, Shigella, вируси и др.
● Латексаглутинация.
Носител – латекс.
За: бактериални инфекции, рядко за вирусология.

Слайд 20

Преципитация
Пръстенна термопреципитация по Асколи.
Преципитация в агаров гел:
* радиална имунодифузия по Манчини (за количествен анализ)
* двойна имунодифузия по Ухтерлони (за качествен анализ)
Имуноелектрофореза.

Слайд 21

Термопреципитация на Асколи (за антракс)
Течността с АГ се обработва термично (убиват се странични неспорообразуващи бактерии)
Добавя се 10 пъти по-голям обем физ.р.
Изваряване на водна баня 30 мин
Филтрата се минава през книжен филтър
В стерилна епр се излива противоантраксен серум и върху него на тънка струйка по стената на епр 0,2 мл термоекстракт
5-30 мин/стайна температура

Отчитане: при положителна реакция между двете течности се образува млечнобелезникав преципитационен пръстен.

Слайд 22

Преципитация в агаров гел:
● Двойна (насрещна) дифузия по Ухтерлони
В агаров слой се прави централно ямка с АТ (серум), а около нея – с различни АГ
Те дифундират и на мястото на срещата между АГ-АТ се образува преципитационна линия
Отчитане: И – сливане – идентичност
ЧИ – частично сливане
с образуване на шпора
Н – линиите се пресичат
- неидентичност

Слайд 23

● Метод на радиалната имунодифузия в гел по Манчини
Определя се количеството на АГ!
Агара съдържа определено количество серум
В резервоари се накапва АГ
АГ дифундира, взаимодейства с АТ и образува преципитационни пръстени около резервоара
Отчитане: колкото по-далеч е преципитационния пръстен от резервоара, толкова по-голяма е концентрацията на АГ

Слайд 24

● Метод на Елек (изследване на токсичност)
В средата на агар се поставя филтърна хартия (6/1,5), напоена със серум
Перпендикулярно на филтърната хартия на 1 см се правят щрихи с АГ
24 ч/37°С
Отчитане: при съответствие АГ-АТ между тях се образува преципитационна линия.

Слайд 25

● Имуноелектрофореза.
Комбинира преципитация с електрофореза.
АГ се излива в резервоар в агара и агаровия слой се поставя в електрично поле 1-2 часа
АГ се придвижват напред според електрохимичните им свойства
Срещу тях, успоредно на оста на електрофоретичната миграция се въвежда антисерум
На мястото на срещата се образува преципитационна дъга
Отчитане: пълно пресичане – неидентичност
частично пресичане с образуване на шпора – частична идентичност
сливане - идентичност

Слайд 26

2. Комплементзависими реакции
АГ-АТ
Реакция свързване на комплемента - намира приложение в доказването на неизвестни АГ или АТ. В реакцията участват АГ, АТ, комплемент, еритроцити и хемолизин. Протича на 2 етапа. За визуализация на резултата от първия етап се ползва хемолитичната система.

Слайд 28

ИФМ - доказване наличието на специфична реакция АГ-АТ, където АТ са конюгирани с флуорохром.
3.Имунни реакции с маркирани АТ

Слайд 29

Антистрептолизинов титър.
Стрептолизин О е белтък – съдържа се в S. pyogenes.
В серума и на здрави хора има известно количество стрептолизин О – 150-250 АСЕ
Но при ревматизъм стойностите се покачват постоянно до 30я ден, след това започват да спадат
Техника на изпълнение:
Инактивиране на серума – 56°С/30 мин
Разреждане на серума в различни обеми 1:100, 1:125, 1:150, 1:250, 1:333, 1:500, 1:625, 1:833
Добавяне към всяка

Преглед на началото - целият файл след изтегляне

Описание

Дисциплина: Микробиология

0 коментара

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще коментира.

За да коментирате, трябва да сте влезли в профила си.

Влезте