Интерактивни методи и групова работа в съвременното образование - книга

Румен Вълчев




Интерактивни методи и групова работа
в съвременното образование
Книга на водещия




Център “Отворено образование”
София 2006г.

2 страница
Интерактивни методи и групова работа в съвременното образование
Книга на водещия
@ Румен Вълчев
ISBN

4 страница
Книгата е посветена на методите и техниките за постигане на едно по-различно
общуване, на търсенето на път към другия човек и към себе си, но и на изследване на
условията, в които всичко това ще бъде възможно – условията на развитие на
собствената личност, условията в клас и в действителността около нас.
Голямата популярност на темата за интерактивните методи и груповата работа е
израз преди всичко на необходимостта от нови отношения в образованието, но и от
неудовлетвореността от един все по стерилен свят, който не носи удовлетворение на
никой от обитателите му.
Не случайно в започналата широка квалификация на учители темата за интерактивни
методи е водеща – не само като част от квалификационната програма, но и като заявен
интерес на учители и на педагогически колективи.

Тази книга изследва прилагането на интерактивните методи в гражданското
образование, но нейна цел е осмислянето им като основа на съвременния учебен
процес, като съществен елемент от образователните промени и като модел на
взаимодействие във всяка предметна област.
Съдържание
Въведение
Първа глава. Интерактивни методи и групова работа в съвременния образователен
модел
Втора глава. Подготовка за работа
Трета глава. Аз започвам работа
Четвърта глава. Групата работи

Пета глава. Аз и участниците оценяваме дейността на групата
Шеста глава. Водещият
Вместо заключение.


Въведение
Една относително нова техника при изследването на даден проблем е достигането до
същността му чрез определянето му с помощта на метафори от участниците в групата.
Нека да опитаме да приложим този подход към съвременното българско училище.
Кои метафори могат да бъдат подходящи? По-възрастните сред нас могат да предложат
тази на профсъюзно събрание, където събраните по принуда членове едва удържат
скуката си и се занимават с какво ли не, а говорещите нито вярват в думите си, нито
могат да сменят темата или се стремят да променят формата на събранието.
Друга метафора може да бъде тази на фабриката, където първа цел на всеки е да
изкара прехраната си и да прекара осемте работни часа без да се замисля за
устройството и на работното си място и на нещата, които прави; без да се ангажира
сериозно в случващото се и да е погълнат от постоянния сблъсък с началниците-
надзиратели, които от своя страна гледат само показателите да бъдат изпълнени и
нехаят за подчинените в безличния свят на машините. И още във фабриката работникът
обработва по един същ начин материала – ден след ден изпълнява познати до
втръсване движения и произнася или изпълнява едни и същи команди.
Или метафората на гранична застава в планината, високо над облян в светлините
град, където службата преминава бавно и скучно всеки ден, а безсмислените ритуали
по опазване на границата отдавна са изместили каквато и да е грижа за потребностите
на хората край граничната бразда; където заповедта и принудата са това, което
отличава войника от началника; където всеки, далеч от близки и приятели, гледа да
стопи времето, което е негова участ и където границата означава деления, изолиране
от останалия свят и хората в него.

Както всяка метафора и тези са непълни и несправедливи, но много пъти в груповата
работа и с учители и с ученици сме стигали до подобни образи и заключения -
училищната действителност става все по-мъртъв, вкаменен свят, откъснат от живота,
без очевиден смисъл, без оживяващ го диалог, без развитие за хората в нея.
Интерактивните методи и груповата работа са един от опитите този свят да бъде
оживен, да бъде върната радостта от общуването, възпитатели и възпитаници да
погледнат по-различно и себе си и хората и събитията около тях, да изявяват и
развиват личността си, да се събуди чисто човешкият интерес към това толкова просто
и сложно нещо – да учиш и да възпитаваш и да се учиш и да се възпитаваш.
Книгата е посветена на методите и техниките за постигане на едно по-различно
общуване, на търсенето на път към другия човек и към себе си, но и на изследване на
условията, в които всичко това ще бъде възможно – условията на развитие на
собствената личност, условията в клас и в действителността около нас.
Голямата популярност на темата за интерактивните методи и груповата работа е
израз преди всичко на необходимостта от нови отношения в образованието, но и от
неудовлетвореността от един все по стерилен свят, който не носи удовлетворение на
никой от обитателите му.
Не случайно в започналата широка квалификация на учители темата за интерактивни
методи е водеща – не само като част от квалификационната програма, но и като заявен
интерес на учители и на педагогически колективи.
Тази книга изследва прилагането на интерактивните методи в гражданското
образование, но нейна цел е осмислянето им като основа на съвременния учебен
процес, като съществен елемент от образователните промени и като модел на
взаимодействие във всяка предметна област.
Затова и приемането на тези методи, превръщането им в част от училищния диалог и
всекидневие, ще бъде и едно от главните свидетелства за преобразуването на
поовехтелия и поомръзнал традиционен образователен свят.


Първа глава
Интерактивни методи и групова работа в съвременния
образователен модел

Учителят и ученикът в обществото на знанието

Преди да изследваме същността на интерактивните методи нека огледаме някои
промени в обществото и в съвременното образование.
Живеем в общество на знанието – като за пръв път знанието определя всички наши
действия – традицията, навикът, опитът на поколенията престават да бъдат водачи в
този свят на алгоритми, на начини за справяне с нещата и на подреждане на живота,
основани на все по-заплашително трупащото се знание.
Пред неговото море образованието подхожда с изпитаните рецепти от изминалите
векове. Класическото социализиране на младия човек се гради върху разчленяването на

това знание, на предметното му раздробяване, на опростяването му под формата на
готови истини и формули.
Това каталогизиране на знанието на пръв поглед води до една всеобхватна /даваща
представа за всичко/ и рационална/ обясняваща всичко/ образователна система. От
друга страна се оказва, че тази система става все по-неспособна да подготви човека на
съвременното общество и парадоксално тя отстъпва място на стихийното
социализиране: училището, макар времево да продължава да заема основното място в
живота на младите, влияе несъразмерно малко в сравнение с ученето от живота –
средствата за масови развлечения и осведомяване, улицата, приятелите. .
Така в обществото на знанието става проблематична ролята на образованието: то
няма съществен принос за разбирането на вътрешния свят на личността и трудно
обяснява външния свят; все повече представя опростена, но чужда на отделния
обучаващ се схема, която от своя страна го отчуждава от себе си /от своя вътрешен
свят/, от хората , като не може да разбере постъпките им или да изгради здрава основа
за общуване с тях и със света като цяло.
Господството на знанието означава още учене през целия живот, а не само
усвояването на примитивни истини за определен отрязък от време. В обществото на
ученето за първи път говорим за потребност не от усвояване на определен обем от
знания и получаване на дадена квалификация, а за “развитие, за изграждане на
способности, облекчаващи търсенето и придобиването на нови знания, нагласи и мета
когнитивни качества.
На затвореността на процесите в класната стая противостои необходимостта млади и
отворени към света и развитията хора да търсят истините за този свят, но и за себе си в
него.
Знанието повече от всякога е ключ към себе си и към света и в индивидуален и в
групов план. Ценността на отделния човек зависи от неговата способност да
придобива и да прилага знания, а същевременно формалните пътища за
усвояване на знания са не само непроменени през последното столетие, но и
определено ялови.
Същевременно съвременният идеал за образован човек днес се основава на идеята за
съчетаване на социални умения, познавателни способности и цялостна
емоционална и интелектуална компетентност, на способността му да схваща нещата
в цялост, да търси равновесие между различните начала, да интерпретира и да
преобразува, да поема отговорност за собствените си действия – невъзможна идея в
парадигмата на традиционното образование.
Така днес знанието е неизбродно, а освен това на човек му трябва по-различно знание
– за живота, за проблемите, знание, което включва емоционалната страна и нагласите
му – с една дума знанието, което не може да се придобие по стария начин на поднасяне
и заучаване на факти. Необходим е диалог и пълно включване на цялостната
личност и на ученика и на учителя, необходими са нови начини на изграждане на
образователното отношение.
***
Постмодерното общество и новата социална чувствителност
Новата икономика е “икономика на познанието, на мисълта, на многократната
употреба, на рециклирането, на широкото използване на информационни ресурси,
които дават възможността да се преодолее относителната ограниченост на
материалните”.
Съвременното общество поражда и нови изисквания към образователната система -
за многообразие, за плурализъм, за толерантност, за индивидуален път на
обучение, за овластяване на образователните изпълнители.

В обществото се наблюдава преход от производството / правят го машините/ към
потреблението и идентичността.
Аналогът в училище е в отказа от подчиняване на потребностите на въображаемия
“среден” ученик, в търсенето на образователни решения, подчинени на развитието на
индивидуалността на всеки или на малцинствени групи от учещи се.
Развива се постмодернизмът като идеология на новата чувствителност в
съвременното общество. Постмодернизмът освен идеология на скептицизма, на
разочарованието, но не само от даденото общество /капиталистическото/, а и от
възможностите на цивилизацията с оглед планетарните изисквания и проблеми е и
"критичен метод за анализ, който набляга на необходимостта да се деконструират
нашите концепции за реалността, включително и самата основа за истина и знание.
Преди всичко постодернизмът е надмощие на индивидуалните/свобода,личен израз/ <