Интерактивно обучение в НУВ - ръководство

ÈÍÒÅÐÀÊÒÈÂÍÈ ÌÎÄÅËÈ
ÇÀ ÐÀÇÂÈÒÈÅ ÍÀ
ËÈ×ÍÎÑÒÍÈ È ÑÎÖÈÀËÍÈ ÓÌÅÍÈß
 ÍÀ×ÀËÍÀ Ó×ÈËÈÙÍÀ
ÂÚÇÐÀÑÒ







Методическо ръководство











ВАРНА
2008

1

„Интерактивни модели за развитие на личностни и социални умения в
начална училищна възраст” е методическо ръководство, разработено с
помощта на учители – мултипликатори за приложение на интерактивни
стратегии в началното образование.

Ръководството задава основни ориентири и предлага практически модели за
конструиране на интерактивно обучение, насочено към развитие на
личностните и социални умения на малките ученици.
Предложените идеи успешно могат да се използват от началните учители за
разработване на съдържанието на културно-образователна област “Обществени
науки и гражданско образование” и другите области на общообразователния
минимум и свободноизбираемата подготовка (СИП), както и за провеждане на
часовете на класа и извънучилищните дейности.





ИНТЕРАКТИВНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТНИ
И СОЦИАЛНИ УМЕНИЯ В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА
ВЪЗРАСТ
Методическо ръководство
Второ преработено и допълнено издание

© Редактор: Илиян Ризов

© Автори:
Илиян Ризов (глави І, ІІ и ІІІ); Мариана Минчева – Ризова (глави ІІ и ІІІ);
Станислава Христова (глава ІІІ); Десислава Любенова (глава ІІІ); Марийка
Колева (глава ІІІ); Мариела Динчева (глава ІІІ); Аделина Савова (глава ІІІ);
Искра Арабаджиева (глава ІІІ); Румяна Лозева (глава ІІІ); Йордана Вичева
(глава ІІІ); Росица Йорданова (глава ІІІ); Денка Иванова (глава ІІІ).

Отговорен редактор на поредица „Умения за живот”: Илиян Ризов
Дизайн: Ивайло Георгиев

© Издател: Сдружение „Съучастие”
ISBN 954-9686-04-3
2

СЪДЪРЖАНИЕ

І. Интерактивното обучение ................................................................................
1. Кое обучение е интерактивно?
2. Интерактивни методи на обучение
3. Техники за организиране на взаимодействията в класа
5
ІІ. Личностните и социални умения като предмет на учене .........................22
ІІІ. Образователни модели за развитие на личностни
и социални умения на децата в начална училищна възраст .........................
Цели и съдържание
27
Част 1. ДА УЧИМ ЗАЕДНО .........................................................................
(1) „Да играем заедно”
(2) „Игри и правила”
(3) „Групово съчиняване на история”
(4) „Остров на съгласието”
29
Част 2. ДА ХАРЕСВАМЕ СЕБЕ СИ ...........................................................
(1) „Какво означава моето име?”
(2) „Магазин за вълшебни неща”
(3) „Какво виждам в моето огледало ...?”
(4) „По какво си приличаме и по какво се различаваме”
(5) „Познай кой е толкова добър!”
(6) „Най-доброто интервю!”
(7) „Чудновати и добри герои”
(8) „Направи комплимент!”

39
3

Част 3. ДА БЪДЕМ С ХОРАТА, КОИТО ОБИЧАМЕ ..............................
(1) „Най-важните за мен хора”
(2) „Кълбо на родовите връзки”
(3) „Домът, в който се чувствам сигурен и щастлив”
(4) „Защо децата имат нужда от семейство?”
(5) „Правила в семейството”
(6) „Отговорности в семейството”
(7) „Семеен бюджет”
(8) „Какви са качествата на добрия приятел?”
(9) „Как да запазим приятелството?”
(10) „Да изберем подходящите думи (речеви етикет)”
47
Част 4. ДА СЕ ГРИЖИМ ЗА СЕБЕ СИ И ЗА ДРУГИТЕ ..........................
(1) „С моето най-голямо богатство към остров „Сигурност”
(2) „Кое е полезно и кое е вредно за моето здраве?”
(3) „Грижи за моето тяло”
(4) „Нещата, които ме плашат – реални и фантазни”
(5) „Добри и лоши тайни”
(6) „Сигурни места и сигурни хора”
(7) „Опасни и безопасни маршрути”
(8) „Сам вкъщи ...?!”
(9) „Новият ученик”
(10) „Деца, които се нуждаят от специална помощ”
56
Част 5. ДА ПОСТИГАМЕ МЕЧТИТЕ СИ .................................................
(1) „Най-хубавото нещо за мен и най-хубавото нещо за теб!”
(2) „Желания и цели”
(3) „Кръгът на моите интереси”
(4) „Стъпала към целта”
70
Приложения ............................................................................................................
75
Литература .............................................................................................................. 87


4

Интерактивното обучение




І.

1. Кое обучение е интерактивно?
Обикновено интерактивното обучение се определя като вид обучение,
което предлага възможност за взаимодействие между обучаващ и обучавани.
Тази дефиниция за интерактивното обучение не рядко поражда съмнения по
отношение на „новото” в това понятие. Като аргумент в подобни случаи се
посочва познатото от студентската скамейка определение за обучението като
организационно-функционално единство между преподаването (дейността на
учителя) и ученето (дейността на ученика) [1,38]. Във връзка с отношенията
между страните, участващи в образователния процес, можем да отидем по-
далеч в миналото и да си припомним още, че Я.А.Коменски обяснява
предназначението на „Великата дидактика” като средство за „изследване и
откриване на метод, при който учащите се по-малко да учат и на повече да се
научават; в училищата да има по-малко шум, затъпяване, напразен труд, а
повече свободно време, радост и основателен успех” [6, 243]. Великият педагог
ни казва също, че правилно изградената дидактика е важна:
�ƒ за родителите, „които и досега в по-голямата си част са
неосведомени, какво трябва да очакват от своите деца”;
�ƒ за учителите, „мнозинството от които въобще не знаят как трябва да
обучават, в следствие на което в желанието си да изпълнят своя дълг,
се мъчат и изтощават своите сили с трудолюбие и старателност…”;
�ƒ за учениците, „за да могат да бъдат доведени до върховете на науката
без трудности, скука, викове и побой, а играейки и на шега”;
�ƒ за училищата, за да бъдат те „наистина място за игра, дом за
наслаждения и удоволствия”;
�ƒ за държавата, за да „има по-малко мрак, смут, раздори, и повече
светлина, ред, мир и спокойствие” [6, 243].
Не са малко учителите, които във връзка с понятието „интерактивно
обучение” си припомнят и т.нар. „педагогика на сътрудничеството”,
възприемана преди две десетилетия като педагогическа „перестройка” на
статуквото в образованието. Не веднъж в образованието са навлизали теории и
понятия, които представят необходимостта от сътрудничество, свободно
5

развитие, демократизъм и други значения, с които се свързва днес
интерактивното обучение.
Наред с преобладаващия скептицизъм по отношение на новото в
понятието „интерактивно обучение” се откроява и обратната тенденция, която
открива в него синоним на модерно образование и не рядко го представя като
алтернатива на самото обучение (което е логически абсурд).
От казаното до тук бихме могли да направим извода, че навлизането на
термина „интерактивно обучение” в езикова употреба се осъществява преди
всичко по силата на логиката, която предлага нови думи, когато девалвират
значенията на старите.
1
С определението „интерактивно”, като че ли, се
опитваме да реабилитираме понятието „обучение”, което, въпреки всички
разумни постулати на дидактиката, се свързва с достатъчно негативни нагласи.
Независимо от изложените аргументи по отношение на естествената
интерактивност на обучението, необходимостта от повече прагматизъм и
хуманизъм в образованието са двата основни фактора, под влиянието на които
понятието „интерактивно обучение” се възприема все повече като своеобразен
етап от развитието на представите на хората за добро обучение.
Като „интерактивно” определяме обучението, което създава условия за
повишена вътрешна и външна активност на ученика в процеса на учене.
От тази гледна точка и следвайки цивилизационните промени в
отношението към детето, изразени в Конвенцията за правата на детето, можем
да поставим за осмисляне някои основни тези (които не са нови, но въпреки
това са достатъчно реформаторски).
(1) Обучението е възможно, ако ученикът иска да бъде обучаван и за
него, по думите на Ш.Фурие, „това е проява на благоразположение” [12, 203].
Няма успешна дейност без мотивация. Ученето по принуда (под натиск)
осигурява мотивация, която не е свързана със съдържанието на самото учене и
представлява компонент на друга дейност, като например, избягването на
наказания. Обучението трябва да гарантира постижения, а не да предполага
спасяване от наказания.
Ученето трябва да получава положителна подкрепа, чрез която ученикът
да се информира за своите постижения и да разбира какво е отношението на

1
Подобно на това, което наблюдаваме днес, например с думите „приятелство” и „любов”. Ако
искаме да уточним, че става дума за автентичното им значение, задължително трябва да
прибавим прилагателни, за да се разбере, че приятелството е истинско, а любовта - духовна и
т.н.
6

постигнатите от него резултати към удовлетворяването на негови основни и
актуални потребности и интереси.
(2) Обучението трябва да бъде приятно.
„Философите, които са размишлявали върху смисъла на живота и съдбата на човека,
не са обърнали достатъчно внимание на това, че природата сама се е нагърбила с
усилието да ни просвети в това отношение. Тя ни предупреждава с точен знак, че
предназначението ни е достигнато. Този знак е радостта ... навсякъде, където има
радост, има и съзидание: колкото по-плодотворно е то, толкова радостта е по-
дълбока.” (А.Берсон)
Обучението е приятно, ако то не изисква полагането на
противоестествени усилия и напразен труд от учениците (по думите на
Я.А.Коменски), и безсмислено старание от страна на учителите. Ако ученето не
е приятно, ако чрез него се възпроизвежда нагласата, че трудът винаги е труден,
защото е неприятен, обучението се превръща в средство за наказание.
(3) Обучението трябва да бъде игра.
„С изключение на китовете, ние май сме единствените божи създания, които цял
живот си играят. И поради този факт, цял живот се учим. Денят, в който спираме да
играем, спираме и да се учим.” (У. Гласър)
Тези, които противопоставят труда и играта са забравили, че играта също
може да бъде трудна, но това не я прави неприятно занимание. Още повече, че
всяка игра може да бъде осмислена като средство за учене и, че обучението
винаги предполага играене (доколкото сме приели, че играта е симулация на
действителността), защото поне последната неговата фаза изисква трениране на
умения в симулирани ситуации.
От друга страна, ако възприемаме играта като вътрешен
(интрасубективен) синтез на мислене и емоции в образи (вътрешни или
външни), тогава играта (играенето) обладава съзнанието и ражда въображение.
Ученето винаги е съпроводено със спонтанните (автентични) образи, чрез които
познанието става достъпно и лично преживяно. Така както и самото понятие
„образован