Исхемична болест на сърцето – лечение на неусложнен остър миокарден инфаркт

Тема №22: „Исхемична болест на сърцето –
лечение на неусложнен остър миокарден инфаркт.”

Лечение на ОМИ може да се раздели на доболнично и болнично. Активното поведение при ОМИ започва в доболничния период. След установяване на диагнозата с ЕКГ, болният трябва да се обездвижи и обезболи с морфин – 5 мг i.v. При възрастни хора е по-удачно да се използва фентанил 1 мг i.v. Ако болният не е с хипотония, трябва да приеме нитроглицерин 0,5 мг сублингвално, като се следи за внезапно понижаване на АН. Също така на болния се дава да сдъвче аспирин – 250 до 325 мг. След това се транспортира с линейка до болнично заведение, като линейката задължително трябва да е оборудвана с апаратура за преодоляване на остри усложнения и дефибрилатор.
При достигане на болничното заведение, има 2 варианта на лечение – коронарна реваскуларизация (при наличие на ангиографска лаборатория) или медикаментозно. Лечението на ОМИ се осъществява в интензивно отделение. Ако болният не е хипотония, се настанява на легло с леко издигнат гръден кош. Така се ограничава венозното пълнене на сърцето, а с това и преднатоварването и кислородната консумация. При съпътстващи белодробни заболявания и хипоксемия, болният трябва да се интубира и да се обдишва асистирано. Осигурява се венозен път, мониторира се, с цел проследяване на АН и сърдечен ритъм. Подава се кислород 4-6 l/min.
При медикаментозно лечение се използват следните медикаменти:
1) Прилага се системна фибринолиза: използва се Streptokinase 1,5 млн Е в 100 мл физиологичен серум за 30-60 мин i.v.;
2) Антикоагулация: Нефракциониран хепарин 60 U/kg болус, последван от инфузия в доза 12 U/kg/h за 24-48 часа. Целта е да се постигне аРТТ в рамките на 50-70 ms.
! При обширен преден инфаркт и потисната левокамерна помпена функция е необходимо застъпване с индиректен антикоагулант с оглед намаляване на риска от развитие на ендокавитарна тромбоза.
3) Антиагрегация: ASA се прилага в доза 250-325 мг p.o. Лечение с аспирин не се провежда само при противопоказания! Замества се с Clopidogrel! Не се провежда лечение с аспирин и при включване в терапията на индиректен антикоагулант;
4) Инхибитори на ангиотензин-превръщащия ензим: лечението започва от първия ден при всички болни, освен при контраиндикации;
5) Бета блокери i.v.: прилагат се при всички болни, освен при контраиндикации;
6) Статини: при всички болни, освен при контраиндикации;
7) Нитрати: прилагат се само при нужда. Когато е необходимо да се променят параметрите на хемодинамиката, се прилага нитроглицерин i.v. По този начин се намалява преднатоварването и следнатоварването на сърцето.
НЕ СЕ препоръчва рутинното приложение на:
Калциеви антагонисти: само при противопоказания за употреба на бета блокери и при липса на сърдечна недостатъчност (Verapamil, Diltiazem);
Магнезий: само при камерни тахикардии с удължен QT-интервал;
Lidocain: само при заплашващи камерни аритмии.

От упражнение: Ако има ST елевация, това е категоричен белег, че има миокардна исхемия, която ще доведе до некротични изменения! Проследяват се ензимите за миокардна некроза и исхемия, като се изследват през 3 до 6 часа. На същия интервал се прави и ЕКГ. Проследява се и за рецидиви на гръдна болка! Ензимите за миокардна исхемия и некроза (тропонин и mb-фракция на СК) се позитивират след 3 часа в острата фаза може още да не са покачени. Но при ОМИ със ST елевация не ги чакаме. Директно пациентът се насочва към СКАГ.