ИСТОРИЯ НА МИЛОСЪРДНИТЕ ГРИЖИ

ИСТОРИЯ НА
МИЛОСЪРДНИТЕ ГРИЖИ

Развитие на милосърдните грижи
в света
•В древността за болния човек се е грижело едно лице.
•Постепенно дейността на лекаря се отделя, а
паралелно с лекарския труд за ежедневните нужди на
болните се грижат жени.

•В древен Египетгрижи за болните полагат жените и
робите, по домовете и в храмовете.

•За първи път описание на уменията, които трябва да има
жената, грижеща се за болен, се среща в книгав древна
Индия, което е и първата дефиниция за милосърдна
сестра:
“Тя трябва да знае как да дава лекарство, да е
остроумна и предана към болния, да знае да готви
добре, да знае как да изкъпе болния, да го измие. Да е
добра масажистка, да умее да вдигне болен, да му
помага когато ходи, да знае как да чисти легла, … да е
послушна в изпълнението на назначенията на лекаря.”

•С появата на християнствотогрижи за болните се
полагат по домовете, в приютите и в първите болници.
•Свети Базил (ІV-ти век) създава нощни приюти
(наречени по-късно базилики), приюти за стари хора и
болници за прокажени.

•В манастирските болници за болните се грижат
монасите и сестрите-монахини.
•В средновековна Византия“дякониците” са вдовици,
които посвещават живота си на грижи за бедните и
болните.
•От 1228г. сестрите-августинки се грижат за болните в
и извън манастирите.

•През ХІХ-ти век милосърднитегрижи се разширяват.
•Елизабет Фрей обръща внимание на необходимостта
грижите за болните да се полагат след специализирано
обучение и през 1840г. основава Институт за
медицински сестри в Лондон.

•Нуждата от грижи за болните и ранените изпъква
особено много през войните.
•По време на Кримската война(1853-1856) от двете
страни на фронтовата линия работят две личности с
огромен принос за развитието на сестринските грижи:
–от английска страна –Флорънс Найтингейл,
–от руска страна –Николай Иванович Пирогов.

Флорънс Найтингейл (1820-1910)
•Англичанка, родена във Флоренция, която наблюдава и
анализира работата на милосърдните сестри в много
болници и приюти.
•През Кримската войнасъбира 40 жени в помощна
английската армия. Благодарение на техните грижи за
шест месеца леталитетът сред ранените войници
намалява от 42% на 2%.

•През 1860г. основава първото училище за милосърдни
сестри при болница “Свети Тома” в Лондон.
Училището е наречено “Дом Найтингейл”.
•По-късно нейният модел на организация се използва
при създаването на подобни училища в много други
страни.

•В своята книга “Бележки за болниците” (1859)
определя принципите и стандартите на грижите за
болните.
•В книгата “Бележки за сестринството” (1875) излага
своите мисли за голямата отговорност на медицинската
сестра.

•Грижи се за болните и през нощта, носейки малка
лампа в ръка, поради което е наречена
“Дамата с лампата”.
•Рождената дата на Флорънс Найтингейл 12 майсе
чества като Международен ден на сестринството.

Николай Пирогов (1810-1881)
•Лекар, завършил медицина в Москва и специализирал
в Германия, професор и член-кореспондент на Руската
академия на науките.
•Участва в Кримската войнакато военен хирург.
Отчита, че военномедицинската служба на руската
армия се затруднява в грижите за ранените и се нуждае
от допълнителен медицински персонал.

Създава женско медицинско формирование
(Крестовоздвиженска общност на милосърдните
сестри),което се обучава по програма, съставена от
него.
Обучените сестри оказват първа помощ, правят
превръзки, асистират при операции, хранят ранените,
поддържат хигиената.
Милосърдните сестри полагат еднакви грижи както за
руските, така и за пленените турски, английски и
френски войници.

•По време на Руско-турската освободителна война
(1877-1878) руският император Александър ІІ
призовава Николай Пирогов в България като главен
хирург на руската армия.
Във войната участват над 1000 руски лекари и 2300
милосърдни сестри.

•В САЩпървото сестринско училище е открито през
1872г.
Обучението на сестрите има много бързо развитие и
към 1925г. броят на сестринските училища е над 1700.

•В Белгияпрез 1887г. е основано “Училище за
помощен медицински персонал на град Брюксел”.
През 1908г. в страната с кралски указ се въвежда
“Удостоверение за сестринска правоспособност”.

•Съществен принос в утвърждаването на сестринската
професия има американската медицинска сестра
Вирджиня Хендерсън(1897-1996).
•Разработеният от Вирджиния Хендерсън модел на
сестрински грижи е в основата на моделите на много
други автори.

Развитие на милосърдните грижи
в България
•Сведения за полагане на милосърдни грижи се срещат
след покръстването на българите.
•В манастирските болници грижи за болните полагат
монасите.

•Първият курс за милосърдни сестри в Българияе
организиран по инициатива на Българския Червен
кръст (БЧК) през 1894г. в София.
Неговата продължителност е една година: девет месеца
лекции и три месеца практически стаж в
Александровска болница.

•Първото училище за милосърдни сестри е открито в
София през 1900г.по идея на БЧК.Негов първи
директор е д-р Петър Ораховац.
От Петербург са изпратени милосърдните сестри
София Висоцкая и Олга Сухонен, които са назначени
за наставнички в училището.
Обучението е с продължителност една година, а
завършилите ученички получават званието
“милосърдна сестра”.

•През 1923г. в училището на БЧК започва реорганизация.
Идват американските милосърдни сестри Рахила Торанс и
Теодора Льо Гро. Те са назначени за директорка на
училището и нейна заместничка.
Срокът на обучение е две години, плюс девет месеца
практически стаж.
•От 1927г. курсът на обучение ставатригодишен.

•През 1942г. са открити училища за милосърдни сестри в
Пловдив и Варна.
•След 1944г. сестринските училища се ръководят от
Министерството на народното здраве.
•Между 1946 и 1960г. се създават такива училища в почти
всички окръжни градове, като броят им достига 22.

•Медицинските сестри получават своята подготовка на
ниво средно специално или полувисше образование.
•През 1997г. полувисшите медицински институти се
преобразуват в медицински колежи, а медицинските
сестри получават образователно-квалификационна
степен “специалист”.
•От учебната 2006/2007г. образованието се провежда в
медицинските университети и е висше, със степен
“бакалавър”.