История на педагогиката и българското образование

Историянапедагогикатаибългарскотообразование
Дялпърви
Историянапедагогиката.
Темапърва:МетодологиченуводвИсториянапедагогиката
Методологичниятуводведнанаукавключвавсебесинай-важнитевъпроси
относнохарактеранаеднанаука–тезизанейнияпредмет,задачи,източници,
връзкасдругитенауки,периодизация,методинаизследване.Напръвпоглед,
историятанапедагогикатаизглеждаисторическанаукаиможедасесгрешив
товаотношение.Да,принеяставадумазаистория,нотоваеисторияна
възпитаниетоиобразованието,катообщественапрактика.Товаеисторияина
идеитезавъзпитаниетоиобучението.Историятапоказва,чедългивекове
всичкинаукисасенамираливрамкитенафилософията.Тяеразглеждала
въпроситезачовекаинеговотобитие,заблизкатаидалечнаприрода.Затова
можедасекаже,чеисториятанапедагогикатаприличанафилософията,която
даваосновнитеметодизапознания,валиднизавсичкинауки.Затова
философиятаеметодология(науказанай-общитеметодинапознание)на
Историятанапедагогиката.Ощедревнитефилософисазнаели,чевсичкое
диалектическисвързаноисепроменявъввреметоивпространството.„Панта
рей”,т.е.”Всичкотече,всичкосепроменя”,едревнатамисъл,коятонакратко
представячовешкатаистория.ВИсториятанапедагогикатаесъщото-миналото
трябвадасепознава,защототонепрекъснатосеепроменяло.Познаниетое
необходимонасъвремието,задасеспестятгрешкииразочарованияидамусе

помогнесдобрияопитидобритеидеи.
1.ПредметнаИсториятанапедагогиката.
Историятанапедагогикатаепедагогическанаука.Нейниятпредмете
заражданетоиразвитиетонавъзпитаниетокатообщественоявление,на
възпитателнитеинститутиинапедагогическитевъзгледи.Етозащопроблемите
навъзпитаниетоиобразованиетовминалотосачастотусилиятанаисториците
напедагогикатаипредметнатехнитеизследванияпоправо,въпреки,чекъмтях
иматособенинтересиисториците.
2.ЗадачинаИсториятанапедагогиката.
-Дасеразкриятзакономерноститевразвитиетонавъзпитаниетои
образованиетопрезразличнитеобществено-икономическиформации.
-Дасеразгледатидеитеотпедагогическотонаследствонапедагозите-класиции
чрезанализаимдасепомогнеприрешаванетонасъвременнитепроблемивъв
възпитаниетоиобразованието.
3.ПериодизациянаИсториятанапедагогиката.
ПериодизациятанаИсториятанапедагогикатасъвпадаисторическите
периоди,презкоитоепреминалочовечеството.1.Възпитаниетовпериодана
първобитнотообщество.2.Възпитаниетопрезепохатанаробовладелскиястрой.
3.Възпитаниетоиобразованиетопрезепохатанафеодализма
(Средновековието).4.Възпитаниетоиобразованиетовпо-нововреме.
4.ВръзкасдругитенаукииизточницинаИсториятанапедагогиката.
Връзкатасдругинаукитрябвадасетърсипопосоканавъзможноститеда
сепроучвачовекаинеговотовъзпитаниеиобразование.Най-тясноИсториятана
педагогикатаесвързанасисторията,педагогиката,философията,етнографията
илитературата,катовярноотражениенадействителността.
ИзточницитенаИсториятанапедагогикатасапаметницитенадревната
писменост,съчинениятанадревнифилософиипедагози,архивниматериалиот
систематанаобразованието,официалнидокументизаобразованието,училищна
документация,педагогическипечатипедагогическисъчинения,етнографски
съчинения.
ИзточницитенаИсториятанапедагогиката,наречени„извори”санай-ценни
заизследователя-историкнапедагогикатаиобразованието.

5.МетодинаИсториятанапедагогиката.
Товасаметодитезаисторико-педагогическитеизследвания.Чрезтях,
определенпроблемсеизучававнеобходиматадълбочина,сцелдаседостигне
дообективнатаистина–биографичнияметод,проучваненапървоизточниците,
селективнияметод.Ръководенпринципепринципътзаисторизъм,споредкойто
–всякоисторическосъбитиеилифакттрябвадасеразглеждатиоценяват
съобразновремето,вкоетосасеслучили.
Темавтора:Възпитаниеиобразованиевпървобитнияиробовладелскиястрой
1.Възпитаниетопрезтритестадиянапървобитнотообщество.
Историцитеопределятпървобитнотообществокатобезкласово–т.е.внего
несъществуваткласи.Възпитаниетовъзникваощепрезнего,взоратана
човешкотообщество.Последнитеархеологическинаходкипоказват,че
човешкотообществоемногопо-древно,отколкотосеприемашедоскоро.Ощес
появатасиназемята,човекътзапочвадасеобединявавгрупи,коитостават
основатаначовешкотообщество,оформилосепо-късно.Първобитното
обществопреминавапрезтристадиянаразвитие,коитоопределятихарактера
навъзпитаниетовтях.
-Първият,най-ранниятстадий,ехарактеренстова,чеобединенитевгрупихора
савпостояннодвижение,задатърсятинамиратхрана,прикоетоползват
дървотоинеогладенияткамъкзапървиоръдиянатруда.Съдържаниетона
възпитаниетопрезтозинай-раненпериодначовечествотобимоглодасетърси
вконтекстанаживота,койтоводигрупата,откоятодецатасачаст.Тесподелят
трудноститенаживотасвъзрастнитеиусвояватпоподражаниеосновнии
необходимизаживотазнанияиумения.Товаевремето,вкоетосепоявяваи
оформячовешкатаречиснеясесъздаватпредпоставкитезакачественонов
ръствразвитиетоначовешкотомисленеиинтелект.Засъщинсковъзпитание
тукнеможедасеговори.Базирайкисеотновонанаходкитенаархеолозите,
ученитепредлагатсвоятакартинананай-старотовремеотразвитиетона
човечеството,коятоможедапретърпиипромени,коиточовектрябвадаеготов
даприеме.
-Вториятстадийеизвестенсиметоматриархат.Постепенно,хоратазапочват

дасеобединяватпороднинскипризнак,вървящполиниянамайката,затова
първобитниятстройсенаричаощеродовообщинен.Хоратавечеживеят
заседналживот,познаватогъняигоизползватзаприготвяненахранатаси.
Познаватиелементарнитеформиназемеделиетоискотовъдството.Затози
периодехарактеренединпо-богатдуховенживот.Хоратаобожествяват
природнитесилиисестрахуватоттях.Начелонародастоинай-възрастната
жена,коятопазиогъняисъщевременнонаправляваживотаврода.Огромна
роляиграеитаканаречениятшаман,койтовладеескрититезнанияиръководи
духовнияживотнахората.Тойеилечителятвродаиизвършватазидейностс
помощтанавярваниятаионова,коетоприродатадава.Именопрезразцветана
първобитнотообщество-презматриархатасепоявяватипървитеорганизирани
форминаобучениевтаканаречените„младежкидомове”.Втях,под
ръководствотонаопитенвъзрастенмъжотрода,младежитекоитонавършват
определенавъзрастинакоитопредстоидасепричисляткъмгрупатана
възрастнитемъжепреминаватподготовкатасизапубличнияизпит,чрезкойто
щестанетова.Нанего,предочитенацелиярод,тепоказватумения,физически
възможностиизнания.Втовачислоиколкоиздържатнафизическаболка.Така
целиятродсепроизнасязарезултатаотизпита.Ощепрезтозипериод,важна
ролязапочватдаиграятразличнифолкфлорниформииособеноприказкитеи
песните.Особеноважноусловиезасъществуванетонародаесвързаноисъс
спазваненаморалнитенормиизанарушителитеенямалокомпромиси.Товае
билонеобходимозаоцеляванетонародаизатовавсеки,койтогинарушавалбил
наказванжестоко,дориепрогонванотрода.
-Третиятстадийсенаричапатриархат.Товаестадиятнаразложениена
родовитеобщини.Родоветезапочватдасесъюзяватпомеждусизапо-голяма
сигурностипо-добропротиводействиенамноготовраговеитакасесъздават
племената.Товаевремето,вкоетосепоявяватметалните-бронзовитеоръдия
натруда,коитоувеличаватзначителнодоходитеотземеделието.Племената
воюватчестопомеждусиитазидългаепохаехарактернаснепрекъснативойни.
Етозащоосвенфизическаитрудоваподготовкапопътянаподражанието,
познатизапредишнияпериод,тукособеносенабляганавоеннатаподготовкана
момчетата.Товаепериода,презкойточовекътопитомяваконяизапочвадаго
използва.
Духовниятживотнахоратасеиздиганапо-високетап.Тевярватв
различнибожестваимитологичнисъздания.Фолклорътиграеособеноважна
ролявъввъзпитаниетонадетето.Ръководнатаролявживотаиграемъжа.Той
ръководиплеметоизаслугатазаоцеляванетоепредимнонамъжетеотнего.И
сега,кактоипреди,децатасеподготвятзаживотавсъвместнадейностс
възрастнитеикатоучастватвтехниядуховенживот.

Последниятстадийнапървобитнотообществобележиинеговото
разложение.Запървипът,откактосъществувачовечеството,принегосе
наблюдаваимущественонеравенство.Вождоветеитехнитеприближени
присвояватпо-голямачастотзаграбенотоповременавойнитеитакасе
създаватпредпоставкитезаразслоениетонаобществотонакласи.Човешкото
развитиекатоцялоеплоднаеволюциятанаразличнитеобществениформации.
2.Учебно-възпитателнатапрактикавробовладелскотообщество.
Робовладелскотообществозаменяпървобитнотоихарактернотозанегое
наличиетонадветеосновникласи-робииробовладелци.Възникватиголемите
робовладелскидържавивБлизкияиДалеченИзток.Обединениетовъввсепо-
големигрупи,задатърсисигурност,довеждадосъздаванетонадържавата.
Робовладелскатадържаваедържаванамалцинството,коетопритежава
всичкоидруги,коитопритежаватсамофизическатасисила.Междутяхе
прослойкатаотхора,коитонесароби.Теиматсобственостидорироби,които
изпълняватопределенидомакинскифункции.
Тазиобщественаструктуравробовладелскотообществоосигуряваразлика
вобразованиетоивъзпитаниетонамладите.Робитевъзпитаватдецатасина
това,коетоимпредстоидавършатвбъдеще,тъйкатородениятотробесъщо
роб.
Децатанауправляващите,средкоитосанесамоцарете,фараоните,
императорите,ноитези,коиторъководятдуховнияживот–жреците,получават
друговъзпитаниеиобразование,затяхсъществуватдворцовишколи,училища,в
коитопоразличниначинисеусвояватзнаниятазаизбраните.Вдругиучилищасе
усвояватпредимноумениязаопределенадейност.
ЕтозащоивЕгипет,ивПерсия,иШумержреците,коитопритежаватнаучни
знанияпоастрономия,математикаидруги,можелидаманипулиратуспешно
населението,чрезпредсказванетонаразличниприродниявления-наводнения,
слънчевизатъмненияидр.
Задаможедасесъхраняватзнаниятаидасепредаватотпоколениена
поколениевъзниквануждатаотписменост.Тясепоявяватам,къдетоима
държава.Древнатаписменостпозволявадасеподдържавръзкамежду
администрациитевразличнирайонинаогромнитедържави.Атезидържависа
билиуредениразлично.Втяхималопътища,вПерсияебилапознатапощатаис
неяразпорежданиятанацентралнатавластставалидостояниенанаселението
отвсичкикрайща.Първитеучилищасеоформятоколопривлекателнииначетени
хора-поети,певците,философите,раздаващитеправосъдие,религиозните

водачи.Тепазелизнаниетонанародаигопопуляризирали.
3.ВъзпитаниетоиобразованиетовдревнаГърция.
Тяечастотробовладелскиясвят,коятодавацивилизационнитерамкина
европейскатаобщност.Нейнотогеографскоположениеспомагазаоживени
контактисБлизкияипо-далеченИзток,главнопоморе.Товаводидосвързване
накултуритеивзаимодействиетоим.
ВпознататаниднесГърция,вробовладелскатаепохасъществуват
независимоеднаотдругадверобовладелскидържав-АтинаиСпарта.Теса
образцинанапълноразличнипосвоетоустройствоисъщностдържави,
различнисаисистемитеимнавъзпитаниеиобразование.
Атинскатадържава(град-държава)имаобществениприоритетивлицетона
социалнатаорганизация,накултурата,нанауката,наизкуствата,водитърговияс
целияСредиземноморскисвятипо-далече.Внеяимапо-голямачастсвободни
граждани,политикатаиграесъщественароля.Отобразованиесалишенисамо
робитеитовасаглавнохората,родениробииливоенноплениците.Децатана
свободнитегражданипосещаватучилищеиробът,койтогипридружавадотами
гивръщаудомасенарича„пайдагогос”-педагог(детеводител).ВАтина
съществуватразличниучилища,даващиразличнаподготовка.
УчилищетонаграматИкадаваначалнотообучение–писанеисмятане,
училищетонакитариста–музикални,певческиипоетичниумения.Учителитев
тяхсаглавновоенниинвалидиилиосвободенироби.Обучениетосезаплаща.
Тезидвавидаучилищасазадецатамежду7и14години.Следтяхеучилището
погимнастика,нареченоПалестра.Замладежитеотдобрисемейства,самбиция
дазаематръководнидлъжностивобществото,сапредназначенивисшитешколи
наПлатониАристотел–академиятаилицеят.Между18–20г.младежитесе
причисляватвгрупитенаЕфебитеиполучаватвоеннаподготовка.Женитев
Атинасалишениотобразование.Атинаемястото,къдетоврамкитена
философскитеидеисепоявяватипървитеидеизавъзпитаниетои
образованиетоначовека.Етозащодревногръцкитефилософипоставятначалото
инапедагогическататеория.ТовасаДемокрит,ПлатонАристотел,Сократ.
Спартанскатадържаваевоеннадържава,вкоятодоридевойкитеполучават
необходимияминимумвоеннаподготовка.Децатаимладежитесадържавна
собственост.Напървомястосамъжете,защотодържаватасекрепии
разширяванепрекъснато,благодарениенавойните,коитоводят.Покореното
население,таканареченитеилоти,несаробивистинскиясмисълнадумата,то
плащасолидниданъци,коитоподдържатспартанскотообществоидържава.

Дететоот7-18г.евдържавновъзпитателнозаведениеизвестносъсстрог
режим.От18-20г.сеподготвязавойник.От20-30г.евойникиедваследтова
можедасъздадесемейство.
Тематрета:ВъзпитаниетоиобразованиетопрезепохатанаСредновековието
1.ОбщахарактеристиканаСредновековието.
Феодализмът,сдруготоимеСредновековие,започвавЕвропаспадането
наРимскатаимперияпрезVвек.Дветеосновниобщественикласисафеодалите
икрепостнитеселяни.Феодалитепритежаватпочтицялатаземя,заеднос
населението,коетоживеенане