Изследване на стиловете на учене в МВР

ИЗСЛЕДВАНЕ НА СТИЛОВЕТЕ НА УЧЕНЕ ПРИ
КУРСАНТИ ОТ АКАДЕМИЯТА НА МВР

Хаджигеоргиева Анна
Асистент – Институт по психология - МВР

Докладът има за цел да представи преобладаващите стилове на учене сред курсанти от
Академията на МВР, изследвани чрез Въпросника за стилове на учене на Дейвид Колб.
Разгледани са основни модели за типовете подходи при учене, като специално внимание е
обърнато на теорията на Д. Колб за експериенталното учене. Описани са четирите типа
стилове на учене – акомодативен, асимилативен, конвергентен и дивергентен.
Изследването включва 70 курсанти в отделните факултети на АМВР. Данните са анализирани
със статистическата програма SPSS. Резултатите сочат, че преобладаващият стил на учене е
акомодативният.
Разбирането на предпочитания стил на учене има проекции на две плоскости. На първо място
то дава възможност да се отчитат слабите места на конкретен човек или група от хора, които
следва да бъдат туширани. На второ място това разкрива потенциала за учене на всеки
индивид и предоставя шанс за оптимално развитие на способностите за учене.
Стилът на учене има връзка с редица други фактори като академични постижения, кариерно
развитие и др. Това предоставя добри възможности за допълни изследвания в тази насока, с
цел усъвършенстване на учебния процес в Академията на МВР.


The aim of the report is to present the predominant learning styles among cadets in the Academy of
the Ministry of the Interior in Bulgaria, investigated with The Learning Style Inventory. An
overview of basic theories and models of learning styles is made with an accent on David Kolb’s
theory of experiental learning. There is a detailed description of the four learning styles –
accommodative, assimilative, convergent and divergent.
The survey includes 70 cadets in different faculties in the Academy of the Ministry of the Interior.
The data are analyzed with the statistical program SPSS. The results are indicative of the fact that
the predominant learning style among the cadets is the accommodative.
The predominant learning style is an important issue for two main aspects. On one hand it reveals
the possibility to understand the weak point of each person or a group of people in order to
neutralize them. On the other hand it shows the potential for learning and gives a chance for optimal
development of our capability for learning.
The learning style is related to other factors such as academic achievement, career development, etc.
Therefore it gives many opportunities for further investigations along these lines, which aims to
perfect the educational process in the Academy of the Ministry of the Interior in Bulgaria.


Въведение

Процесът на усвояване на нови знания и умения, както и стиловете на учене,
имат съществено значение не само за педагогическата психология, но и за области
като организационна психология, управление, психология на развитието и т.н.
Теорията за експериенталното учене на Дейвид Колб има широко приложение, тъй
като дава възможност да се разкрие връзката между опит, учене и развитие,
намиращи своята пресечна точка в индивида[2]. Изследването на
преобладаващите стилове на учене при курсанти от Академията на МВР
представлява добра база за оптималното организиране на обучението. Нещо
повече, някои автори (А. Пожарлиев, S. Cassidy) намират, че предпочитаният стил

на учене може да служи като предиктор за определени типове на поведение,
значими в организационен контекст като решаване на проблеми, работа в екип,
разрешаване на конфликти, комуникация [1]. Несъмнено това са важни аспекти от
дейността на работещите в системата на МВР, които имат отношение към
ефективността на организацията като цяло.
Докладът няма за цел да описва идеален модел а учене, а да разкрие
преобладаващата насоченост на учащите в Академията на МВР и подхода им към
усвояване на предлаганите знания и умения.

Разграничаване на основните понятия

Основното понятие “стил на учене” често не се диференцира от сходните
термини “когнитивен стил” и “стратегия за учене”. Често термините стил на
учене и когнитивен стил се използват като синоними, но някои автори ги
разглеждат като напълно различни понятия. Когнитивният стил е описан за пръв
път от G. Allport като типичен за всеки човек начин за възприемане, анализ,
запаметяване на информацията, както и за решаване на проблеми [3]. В този
контекст стилът на учене може да се дефинира като концепт, отнасящ се до
прилагането на когнивния стил в учебна ситуация [3]. На практика когнитивният
стил може да се разглежда като компонент от стила на учене. Изказано е и
противоположното мнение (Kirby, 1979) – когнитивният стил е понятие от по-висок
порядък [1].
Стратегиите за учене се описват като техниките, които човек изработва
в процеса на усвояване и на знания и умения за придобиването на такива. Това са
подходите на отделния индивид към определена задача [3]. Освен това стилът на
учене е в голяма степен несъзнаван и действа автоматично, докато стратегиите се
избират след по-прецизен анализ.
Към понятието “стил на учене” може да се подходи от две гледни точки –
като процес и като стабилно индивидуално качество. Прегледът на литературата не
дава възможност да се прибегне до едностранна дефиниция, защото несъмнено
стилът на учене съществува под някаква форма, има някаква структура, която
характеризира личността, но той е винаги динамичен, защото се хармонизира с
изискванията на конкретната учебна ситуация, за да осигури гъвкаво и адаптивно
поведение.
Като цяло изследванията в областта на ученето и индивидуалните различия,
позволяват стилът на учене да се определи като начина, по който индивидът
предпочита да подходи към дадена задача или учебна ситуация. Стилът на учене е
относително стабилно качество, което личността актуализира в ситуации, свързани
с преработка на информация и овладяване на умения [1].

Теории за стиловете на учене

Според H. Witkin в зависимост от предпочитания стил на учене се
различават зависими и независими от полето индивиди. Независимите от полето
подхождат към задачата с вътрешна мотивация и собствени цели; те сами
структурират процеса на учене и си изработват собствени стратегии. В същото

време зависимите от полето личности разчитат повече на някаква външно зададена
рамка на процеса на учене, те са обикновено външно мотивирани и имат нужда от
ръководство, както и потребност да взаимодействат с други обучаващи се в същата
ситуация. Като слабост на теорията може да се посочи пренасянето на изводи
от изпълнението на перцептивни задачи, върху личността и социалното
поведение [3].
J. Kagan описва два противостоящи си стилове на учене на базата на
характеристиките импулсивност и рефлексивност. Индивиди, които имат бързи
реакции на поставената задача и са готови с решението след кратко “сканиране” на
наличната информация, имат предимно импулсивен подход към ситуацията на
учене. В същото време рефлексивният стил се отличава с прецизен анализ на всяка
възможна алтернатива преди да се вземе окончателното решение. Може да се
направи паралел с конструкта зависимост/независимост от полето.
G. Pask определя подходите към учебната ситуация в зависимост от
ориентацията цяло-части. В този контекст някои индивиди възприемат
информацията холистично, а други, напротив – парциално. Холистичният подход
включва необходимост от значително количество информация още в началото на
процеса на учене, докато парциалният подход предполага преработка на
информацията на части. Според G. Pask парциалният подход предполага
едностранна логика и по-тесен фокус, а холистичният залага на по-широка
перспектива. Други автори (Riding и Cheema, 1991) също обръщат внимание на
дименсията цяло-части, в зависимост от подхода към наличната информация [3].
A. Pavio открива разлики в начина, по който по-лесно се преработва
информацията – вербално или чрез образи. Индивиди, които реагират бързо на
нова информация, са склонни към вербална преработка, докато личности с по-
бавни реакции, се определят като визуализиращи. Това може да има отношение
към предпочитаните занимания – склонността към визуализация се свързва с
аналитични способности, а вербализацията със способности за по-добра обработка
на текстови материали.
E. Newble и N. Entwistle разграничават стиловете на учене в зависимост от
това дали са насочени към информационнопреработващи стратегии или по-скоро
към личностни черти. При преобладаваща информационна преработка става дума
за подходите към учебната задача в зависимост от нейните особености.
Личностните черти се отнасят до относително стабилните предпочитания на
индивида да учи по определен начин [1].
Един от най-ясните теоретични модели, описващи стиловете на учене, е
създаден от L. Curry. Според него стилът на учене може да се разглежда като
съставен/изграден от три пласта – когнитивен личностен стил, преработващ
информационен стил, индивидуален избор на учебна среда. Когнитивният пласт е
най-стабилен, но за сметка на това последният е по-лесно наблюдаем. По-късно L.
Curry включва още един пласт – социална интеракция, който се отнася до
индивидуалните предпочитания за взаимодействие с другите в ситуация на учене.


Стиловете на учене според теорията на Дейвид Колб

Моделът на Д. Колб за учене чрез опита (1984) представлява солидна
концепция, която привлича интереса на много изследователи и дава заявка за
сериозно практическо приложение. Теорията на Колб представя ученето като
процес, който преминава през определени стадии, кореспондиращи с конкретни
умения. Моделът за експериенталното учене има за своя концептуална основа
идеите на К.Г. Юнг за психологическите типове, където индивидуалното развитие
се разглежда като преминаване към по-високи нива на интеграция. Влияние оказват
и вижданията на Джон Дюи, Курт Левин и Жан Пиаже. Ученето в модела на Колб
представлява цикъл, включващ четири фази. Този процес започва с конкретно
експериментиране, а то от своя страна представлява базата за наблюдение и
рефлексия над опита. Това рефлексивно наблюдение оформя концепти и
генерализации, докато доведе до едно активно експериментиране и взаимодействие
със света.
Моделът на Колб разполага процесът на учене на учене в два континуума:
подход към задачата (правя или наблюдавам) и емоционален отговор (мисля или
чувствам). Така се открояват четири предпочитания, свързани с учебната ситуация,
четири различни метода за учене:
• правене (активно експериментиране)
• гледане (рефлексивно наблюдение)
• чувстване (конкретен опит)
• мислене (абстрактно концептуализиране)

Четирите стила, описани от Колб (1985) са:
• акомодативен (конкретен опит и активно експериментиране) –
представителите на този стил учат директно от опита си, разчитат повече
на интуицията си, отколкото на логиката и анализа; те са силно
практически ориентирани, склонни да поемат риск, представят се добре
в ситуации, в които се изисква бърза реакция на непредвидени
обстоятелства.
• дивергентен (конкретен опит и рефлексивно наблюдение) – хора с
подобна ориентация са способни да преценяват наличната информация
от различни перспективи; предпочитат да наблюдават, отколкото да
правят нещата, сензитивни, събират педантично информация и използват
въображението си за решаване на задачите, лесно генерират идеи и се
интересуват от другите.
• асимилативен (рефлексивно наблюдение и абстрактно
концептуализиране) – отличаващите се с асимилативен стил се справят
добре с разбирането на най-разнообразна информация, те са логични и
прецизни; за тях идеите са по-важни от хората, предпочитат да си
обясняват нещата, отколкото да ги правят; лесно изграждат теоретични
модели.
• конвергентен (абстрактно концептуализиране и активно
експериментиране) – характеризира личности които използват ученето,
за да прилагат идеите и теориите на практика, предпочитат технически
задачи и по-малко се интересуват от интерперсоналните аспекти на

работата; не са емоционални, имат по-тесни интере