Какви са измеренията на социалните неравенства в България?

ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“ ГР. ПЛОВДИВ
ФАКУЛТЕТ ПО ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ НАУКИ

КУРСОВ ПРОЕКТ
На тема: „Какви са измеренията на социалните неравенства в България?“

Изготвил: Светла Маринова
Фак. Номер: 2008311032
Специалност: Икономика и бизнес, 2 курс

2022г.
Курсовият проект има за цел да представи ключовата дефиниция на термина „социални неравенства“, да покаже техните източници. Избрах тази тема, тъй като силно вярвам и смятам, че социалните неравенства са една от основните проблемни ситуации касаещи нашето общество и България, като страна, в която живеят редица млади хора, който в повечето случаи опитват да намерят своято спасение като напуснат красивата си родина. Трябва да бъде направен опит, да бъдат положени всички усилия, за успешно справяне с този така нашумял проблем, който до голяма степен разединява нацията ни.
Социално неравенство
Социалното неравенство е известно и като икономическо неравенство. Възниква, когато ресурсите в едно общество се разпределят неравномерно, чрез норми на разпределението, които пораждат различни специфични модели по линия на социално определени категории лица.То е форма на господство и доминация на едни върху други членове на дадено общество. Социалното неравенство възниква в слаборазвити или неразвити страни, но може даа възникне и в такива с високо ниво на развитие, в резултат на липса на добро образование, липса на добри възможности на пазара на труда, поради труден достъп до кутурни ценности или здравни услуги, от което страдаа по-голямата част от населението.
Социалните неравенства се забелязват още през Древността. Редица социолози са показвали и доказвали, че в обществото не съществува равенство - едни индивиди не са били равни на други.
Когато говорим за стратификационни модели, се има напредвид, модел, който е съвкупност от обществено произведени неравенства между хората, като и съвкупност от природно обусловени качества, които в дадено време и място имат социално значение. В света винаги се е наблюдава и ще продължава често да се среща йерархията в обществото, под една или друга форма, в една или друга сфера.
Социалното неравенство много често се проявява в ежедневието на индивидите, отразява се върху тяхното мислене, възгледи, форми на поведение, разбирания. Примери за това могат да бъдат:
във възприемането и определянето на вече съществуващите различия, тоест в качеството на индивидите като справедливи или несправедливи в дадена ситуация или дори към даден човек;
в политическите доктрини и програми, които акцентират върху неизбежните форми на неравенства и дори са утвърждавали неговите социални функции;
в сравнително развитите философски концепции, включващи търсенето на източници на неравенство в основополагащите признаци на човешкия род;
проблемите свързани с неравенството са в основата на редица избухнали във времето бунтове, революции, социални движениня. Социалното неравенство е проблем, който се среща във всички крайща на света, но има места на които е много по-видно и явно изразено. Пример за това саа страните от третия свят, по-бедните Европейски страни, който се считат за такива с най-висок индекс на социално и икономическо неравенство в целия свят.
Марксистките идеологи потвърждават, че социалното неравенство полага свойте основи и се заражда с капитализма, икономическата система осъществява идета за натрупване на капитал и частна собственост, в същото време се подбужда и принципа на по-голяма конкуренция, разграничаване на „класи“ и „касти“ в обществото въз основа на техните възможности, собствености и потребителкси капацитет.
Когато става въпрос за социално неравенство, не се има предвид неравенство между личностните характеристики на отделните индивидим, като пол, възраст и т.н. , а по-скоро неравенство, което има социален характер. Примери за такива социални признаци са:
характера на групата от обществото, към която спада индивида;
характера на позициите в обществото, които той заема;

Причини за поява на социалното неравенство
Еедин от основните източници на социални неравенства са публичните блага, към който всеки един от индивидите се стреми, но не всеки има в по-големи количества. Благата отговарят на определените потребности на хората, под една или друга форма. Те могат да бъдат материални, власт, престиж, образование и здраве. Всяка една форма на тези блага има различни плюсове, до които не всеки един член на обществото успява да се докосне.
В много случай „системата“ на държавата и различните институции, които я изграждат поставят гражданите в неравностойно положение спрямо други обществени личности. Пример за това много често са ситуации, в който трябва да бъде спазен закона. В дадена ситуация ако съпоставим политическа личност, която има имунитет и човек от обществото силите не саа равнопоставени. Обикновеният човек, без политически статут ще бъде съсед с цялата сила на законите в дадената страна, било то България или не, докато политическсата личност няма да бъде съдена, в много ситуации на такива хора им се разминава присъдата.
Трите основни блага – власт, престиж и богаство – коренят пораждането на разделение между хората, с времето те са се превърнали в генератор на социалано положение в обществото, независимо дали даденача личност има обществен принос в дадена сфера или не. Но не само те са в основата на социалното неравенство. Хората ценят и редица други фактори, които , отново, по своята същност са разпределени неправилно в обществото.
Една от най-колоритните теми в нашата страна е правото на обучение, което би трябвало всички деца и млади хора (студенти) да получат. Често в ежедневието си всеки един човек може да чуе как родителите използват израза „учи за да успееш и да се махнеш от тук“, „учи за да изкарваш някой ден много пари“, благодарение на което образованието придобива друга форма на смисъл. Обучението на младите хора започва да придобива важност едва през ХХ век. Ценността на образованието има два основни апекта. Първият е свързан с неговото притежание, което отговаря на способността на хората за любознателност. Вторият аспект е свързан с факта, че образованието от своя страна притежава съществена инструментална ценност, която се явява като допълнение на всички ценности, които посочих до момента вкурсовата работа, то подпомага най-силно постигането на всички останали ценности и цели, към които се стреми човек. Обучението към днешна дата е един от най-важните механизми за успех, който се изразява в придобиване на по-добра работа, високо възнаграждение, с което може да бъде придобит по-висок стандарт на живот и място в обществото. Много фирми в България, при обявяването на свободна позиция, поставят своите кандидати в неравностойно положение. Тоест разбираемо е че предпочитани са тези с придобито висше образование, но това не може да бъде гаранция, че кандидатът, който притежава такава е по-добър от този без. Не се оставя възможността на младите хора, който например не са имали финансовата възможност да продължат своето образование, да попкажат своя потенциал и умения.
Източници на неравенство в България
Коефициентът на Джини, още наричан Индекс на Джини, се използва за статистическата характеристика на разпределението на благата в едно общество, паричната разликамежду благосъстоянието на бедните и богатите в едно общество. Приема се че в следствие на използването на този индекс се отразява тяхното „неравенство“. Стойността „0“ показва пълно равенство на доходите между членовете на обществото, а стойност „1“ (или 100) би показала максималния размер на неравенството. За изминалата 2021г. Коефициентът на Джини в България е 40.8%, което го прави най-високият в Европейския съюз.
В страната ни един от основните източници на социално неравенство е размеът на доходите. В следствие на пандемията от COVID-19 много хора останаха без никакви финансови средства, прибегнаха към кредити или други опити за придобиване на доходи, но и много от гражданите на страната ни бяха облагодетелствани по една или друга форма от създала се ситуация. Редица статии, писани от икономически коментатори, посочват, че нашата страна е на едно от първите места в световен мащаб по неравномерно разпределение на доходите, между отделните членове на обществото. Създават се и много конфликти от размера на политическите заплати и размера на минималната заплата в страната, размера на пенсиите на възрастните хора, помощите, които родитителите получават за отглеждането на своите малчугани. Сред обществото, по отношение на доходите, се получава разделение на групи „богати “ и „бедни“.
Социалното неравенство в България се проявява и в различните области на страната. Всеизвестно е че едни от най-бедните райони са в северната част на държавата ни. Неравенството отново се проявява от гледна точка на паричните средства. Неравенство е факта, че там няма възможност за разивитие на младите, няма шанс за реализация, за успех, за това и много от тях „бягат“ към по-големите ни градове, които са икономически по-развити. Може да се твърди, че средствата отново са неправилно разпределени. Тъй като последните няколко години в България се наблюдав липсата на масова урбанизация. Поради неравномерното разпределение на средствата се стига до запустяване на едни райони и пренаселване на други.
Друга форма на социално неравенство в България е свързана със здравеопазването. Здравето е благо към което всеки един човек винаги се стреми. Това е ценност, която сама по себе си има значение за: по-голямото самочувствие на индивида, което е източник на силно и пълно удовлетворение. Също така здравето е едно от най-важните условия в процеса на придобиването на всички останали блага и ценности, като богатство, власт, престиж и дори образование. Все по-малко са организациите и институциите, които поемат отговорност за грижата към здравеопазването, такива да: болниците в страната ни, които от своя страна са недостатъчни; лични лекари, тъй като все по-малко хора избират тази професия за свое кариерно развитие; аптеки; ДКЦ; рехабилитационни центрове, към днешна дата много хора, който имат нужда от тази „услуга“, избират лечение извън страната, защото в центровете, които се намират на територията на страната са неравнопоставени, а и защото в някой от тях формата на лечение е под критика. Неправилното бюджетно разпределение води до разруха на държавните болници и засилване желанието на гражданите да се лекуват в частните болнични звена. Различните общества и групи оказват културно влияние върху поддържането на физическата пълнощенна форма и здраве на индивида. Придават значение на средства и приспособления като физичексата активност, правилното хранене, периодични медицински прегреди, хигиена и чистота, състояние на околната среда, фактори които са основополагащи за нивото на физическа култура на едно оществп.
България води своя социална политика, с която опитва да се справи със социално-икономи