КАКВО СЕ ПРОМЕНИ С НОВОТО СЧЕТОВОДНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

СЧЕТОВОДСТВО бр. 3/2016, година XX
1
КАКВО СЕ ПРОМЕНИ С НОВОТО СЧЕТОВОДНО
ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
д-р Антон Свраков
Дипломиран експерт-счетоводител,
Регистриран одитор
„Est modus in rebus“.
Quintus Horatius Flaccus
1


Ключови думи:
Европейска директива
Англосаксонски счетоводни
принципи
Закон за счетоводството
Национални счетоводни
стандарти
Международни стандарти за
финансови отчети
Публични дружества
Резюме
В статията се разглеждат някои
концептуални въпроси в новия Закон за
счетоводството и Националните
счетоводни стандарти. На основата на
сравнителен анализ между европейските
и англосаксонските счетоводни принципи
се правят някои изводи за
необходимостта от приложението на
различните счетоводни бази в България.

На фона на преди всичко политическите новини промените, които
настъпиха в счетоводното законодателство от началото на 2016 г., едва ли
представляват интерес освен за една сравнително малка професионална
общност. Имаме предвид регистрираните одитори и част от счетоводната гилдия
в страната. Много отдавна в България, за разликата от страните, които
справедливо наричаме развити, счетоводното законодателство представлява
интерес само за тези, за които то е професия. Най-малкото това е странно, като
се има предвид, че предназначението на счетоводството е да обслужва други
дейности. Все едно от превоза на пътници с автобусен транспорт да се
интересуват само шофьорите. Защото счетоводството не може да съществува
самò за себе си, както няма никакъв смисъл по пътищата да пътуват автобуси, в
които единствените пътници да бъдат техните шофьори. Само че у нас поне по
отношение на счетоводното законодателство е точно така – неговото развитие,
което е насочено към подобряване на условията за бизнеса и на държавната
администрация, не предизвиква необходимия обществен интерес, а си остава
вътрешен, професионален въпрос. Съществуващата изолираност на
счетоводството и на свързаните с него финансови отчети от управлението и
собствеността на предприятията не е нещо ново в нашата страна. По-голямата
част от собствениците, менажерите и работещите в администрацията ги приемат

1
„Има мярка в нещата“. Думи, преписвани на Хорацио, римски поет от 65 г. пр. Хр. – 8 г. пр. Хр.
Всеки сам ще разбере значението им за конкретния случай, ако се замисли върху написаното по-нататък
в статията.

СЧЕТОВОДСТВО бр. 3/2016, година XX
2
като някаква притурка към дейността на предприятието, просто като нещо, без
което не може. Това е чисто административен подход, при който всичко се
свежда до изготвяне на дневниците по ДДС и обявяване на годишните
финансови отчети в срок в Агенцията по вписванията. Нищо повече. Може би не
е удобно да си признаем тази отчужденост, която е налице между бизнеса и
счетоводството, но от много години това е факт. В следващите редове ще
направим опит да разсъждаваме върху този въпрос, пречупен през промените,
които влязоха в сила в счетоводното законодателство от началото на 2016 г.
Статията не е изчерпателна, а е по-скоро провокативна към редицата въпроси,
които не бяха решени с новото счетоводно законодателство.
След около 14 години съществуване на предхождащия го у нас влезе в сила
поредният нов Закон за счетоводството. Той е третият поред след началото на
промените от 1991 г. На фона на законодателните традиции в развитите
западноевропейски страни това не е добър атестат. Ако погледнем обаче нашата
действителност, може да се окаже, че това не е толкова лошо постижение.
Спомнете си споровете през пролетта и началото на лятото около Избирателния
кодекс, по отношение на който депутатите взеха решение, че ще започнат да
правят промени още преди той да бъде публикуван в Държавен вестник. Това
трябва да бъде отчетено като рекорд! При това да отбележим, че последните
сериозни промени в него бяха само от преди по-малко от две години, разбира се
при друго правителство, за да не се връщаме по-назад. И докато в нашата страна
избирателното право, по разбираеми причини, е изцяло политизирана област,
същото съвсем не се отнася до счетоводството. Напротив, точно обратно, чести
промени се правят и в него, въпреки че обществен интерес почти не съществува.
Така че колкото и да ни се иска да се сравняваме със страните с демократични
законодателни традиции, просъществували по няколко стотин години, по-добре
ще бъде да се опитаме просто да подобряваме собствената си работа. Дай боже
да успеем поне това да превърнем в традиция, няма да бъде толкова малко на
фона на скромните ни успехи.
Приемането на Закона за счетоводството от 1991 г. имаше за основен мотив
смяната на административно-контролната система в счетоводството, което беше
абсолютно наложително предвид очакването за установяване на нов обществен
строй. Придружен от много лъкатушещи между различните съвременни
концепции последващи изменения и допълнения, този закон все пак свърши
своята работа. Това беше времето, през което в икономиката все още битуваше
едрата държавна собственост, постепенно свиваща се за сметка на набиращия
сили частен капитал. Навсякъде се търсеха счетоводители и данъчни
консултанти. Наблюдаваше се ежегодно увеличение на чуждестранните
инвестиции, така че всички тези фактори съдействаха за един по-голям интерес
към счетоводството. След като стопанските субекти все повече се превръщаха в
реални собственици, повечето от тях започнаха да разбират значението на добре
организираното счетоводство за развитието на бизнеса им. Допълнителен принос
към тези благоприятни процеси внесе работата на голяма част от създадената
институция на дипломираните експерт-счетоводители. И то не толкова с
одиторските доклади върху финансовите отчети със сертификат за вярно и
честно представяне, които в повечето случаи оставаха неразбрани от
потребителите им, а преди всичко с консултантската си помощ в областта на

СЧЕТОВОДСТВО бр. 3/2016, година XX
3
счетоводството, данъците и социалното осигуряване. В общи линии това беше
един период на уважение към счетоводната професия, а оттам и към
законодателството, защото в онези години бизнесът схващаше необходимостта
от това.
2

С приемането на Закона за счетоводството от 2002 г. основно се целеше да
бъдат въведени за широко задължително приложение Международните
стандарти за финансова отчетност/Международните счетоводни стандарти
(МСФО/МСС). Ние дори изпреварихме Европейския съюз, чийто Регламент
1606 за задължително прилагане на МСС по отношение на консолидираните
финансови отчети на публичните дружества на държавите членки е от 2002 г., с
начално прилагане от 1 януари 2005 г. И тук успяхме, независимо от начина, по
който се приложиха тези счетоводни стандарти от много голяма част от
предприятията у нас. Въвеждането на количествени критерии, при това твърде
ниски, за прилагане на МСС, извън от предприятията от обществен интерес,
изигра лоша шега на иначе ентусиазирания замисъл. Началото на ХХI век беше
изключително благоприятно като условия за развитието на бизнеса у нас.
Установи се относително политическо спокойствие и равномерен икономически
растеж. Очакваше се страната ни да бъде приета в НАТО и в Европейския съюз,
а това бяха фактори, които имаха смисъл на общонародна цел, дори идеал. В
подобна обстановка се надявахме, че широкото прилагане на МСС ще доведе до
подобряване на финансовата и като цяло на корпоративната култура на
българския бизнес. Още повече че виждахме благоприятното действие на този
фактор в предприятията на чуждестранните инвеститори, особено в индустрията
и в търговските банки. Това беше еуфорията от възможността да бъдат
прилагани МСС и в същото време на голямата заблуда, че тази счетоводно-
правна концепция е подходяща за икономиката на страна като нашата.
3

Плодовете от това красиво, но не добре обмислено законодателно решение се
оказаха абсолютно безвкусни. Нито голямата част от българския бизнес, нито
преобладаващата част от счетоводителите и одиторите можаха да приемат, да
осмислят и да приложат философията на МСС. Само че тук има два фактора за
този впечатляващ неуспех. На първо място, това е нежеланието да се положат
усилия, за да се научи нещо ново. Да, то е достатъчно обемно и никак не е лесно
за разбиране, но е по силите на всеки специалист, който осъзнае нуждата да знае
повече. Този първи фактор е напълно личен или, както е прието да се казва, той е
от субективно естество. Вторият фактор обаче е много по-съществен и много по-
интересен за изследване. Същността му е в твърде чуждата за традиционните
български разбирания концепция, върху която се изграждат МСФО/МСС.
Защото въпросът с нежеланието на мнозина те да бъдат разбрани се засилваше
точно от този втори фактор. Необходимо ли е да се изучават принципи, които
нямат аналози и подкрепа в нашата стопанска среда? Нека да си зададем въпроса
защо българските счетоводители се справят достатъчно добре с твърде сложния
и обемен Закон за данъка върху добавената стойност и Правилника за неговото

2
Разбира се, тези изводи, както и всички направени по-нататък по отношение на бизнеса, не се отнасят
до неговата обратна страна – сивия сектор. За съжаление, той представлява една много голяма част от
българската икономика, но ние дори не знаем приблизителните му мащаби.
3
Към тази група от „наивници на средна възраст” принадлежеше и авторът на настоящата статия.
Заблудата не може да бъде изкупена, но пречистването е задължително, ако стремежът е да бъде
разбрана истината.

СЧЕТОВОДСТВО бр. 3/2016, година XX
4
приложение, а не успяват с МСФО/МСС? Или защо нямат проблем да схванат
приложението на временните данъчни разлики по изискванията на Закона за
корпоративното подоходно облагане, а отказват да разберат логиката на МСС 12
Данъци върху дохода при тяхното счетоводно отчитане и представяне във
финансовите отчети? Вероятно във всеки читател отговорът се е появил много
лесно – защото имат нужда от материята в тези два закона, а в същото време не
виждат особен смисъл в достатъчно мъглявите принципи на МСФО/МСС, когато
те трябва да бъдат приложени в нашата стопанска среда. Затова те си остават
като една кръпка, която, колкото и да е добре направена, все пак е пришита към
дрехата. Разбира се, имаме предвид само дрехата на българската икономика.
Нека все пак да защитим прилагането на МСФО/МСС, както и хората,
които правят това в тези области, в които това има смисъл. Това са преди всичко
кредитните институции, дъщерните дружества на големи международни
компании, застрахователните, инвестиционните, пенсионните и част от
предприятията от обществен интерес. Характерното за всички тях е, че
дейността им е от интерес за определени потребит ели, поради което
използваните от тях счетоводни стандарти трябва да бъдат същите, каквито се
прилагат към подобни търговски дружества поне в Европейския съюз. Нали в
крайна сметка и ние изграждаме същия демократичен обществен строй и
свободна, пазарна икономика! Макар и в един доста дълго продължил период на
първоначално натрупване и не особено прозрачно преразпределение на
капитала. Но дори и сред изброените по-горе предприятия МСФО/МСС имат
различна тежест и възможности за пълноценното им приложение. Ако приемем,
че за една търговска банка или застрахователно дружество те имат 100% смисъл,
то за едно публично предприятие, без дъщерни дружества, което има минимален
free float на борсата, смисълът от прилагането на МСФО/МСС е по-скоро нулев.
Става дума за една голяма част от регистрираните на Българска фондова борса –
АД предприятия, към които няма, а и няма как да има публичен интерес.
Обърнете внимание в колко дни от годината оборотът на нашия роден фондов
пазар се измерва само в няколко стотици хиляди левове и е сравним с този на по-
голям хранителен магазин. Ето за това става дума – не самите МСФО/МСС или
тяхната трудност са ни виновни за посредственото им приложение, а средата, в
която те насила са вкарани. Ако бизнесът и администрацията не чувстват
тяхната необходимост, натрапването им води до съществуващото сег