Кариерата в жизнените стратегии в МВР

КАРИЕРАТА В ЖИЗНЕНИТЕ СТРАТЕГИИ НА ПОЛИЦЕЙСКИТЕ
СЛУЖИТЕЛИ В МВР

Станчева Блага,
Психолог - Институт по психология – МВР, докторантка

Статията е посветена на проучване на някои от основните теоретични принципи на взаимовръзката
между кариерната насоченост и жизнените стратегии. Акцентът е поставен върху осмисляне на
съответствието между предпочитаната котва на кариерата и жизнената стратегия. Разбирането на
визираните феномени позволява съпоставяне на индивидуалните предпочитания и организационните
потребности в полицията.
Основната цел на настоящото изследване е проучване и анализиране на възможностите за
приложение на модела за котви на кариерата в полицейската организация. Методологичната основа е
теорията на Едгар Шейн за котвите на кариерното развитие. В изследването участват 300 служители
на МВР. Използвана е адаптирана за български условия версия на Въпросника за кариерна
ориентация. Представени са резултати и изводи относно възможностите за управление на кариерното
развитие. В процеса на анализиране на аспектите на темата се налагат два основни извода – за
необходимостта от изследване в сферата на кариерата за полицейски служители и за приложимостта
на този въпросник в хода на планиране на кариерата, развитието, обучението и консултирането.
Ключови думи: котви на кариерата, жизнени стратегии, въпросник за кариерна ориентация

The article gains an insight into some of the theoretical principles of the relationship between career
orientation and living strategies. The emphasis is placed on identifying the correspondence between the
preferred career anchor and the living strategy. Gaining un understanding of these factors permits to
compare the individual preferences with the organizational needs in the police organization.
Based on the theoretical findings the main objective of the present study is to investigate the possibilities to
apply the career anchor model when studying the police organization. The research is methodologically based
on Edgar Schein’s theory of career anchors. The sample includes 300 employees who are currently working
in the Ministry of Interior in Bulgaria. In the study is used Bulgarian adapted version of The Career
Orientations Inventory (COI). The paper presents the results of the study along with a discussion of some
implications for management of career development. The author highlights the importance of two main
factors - the necessity to investigate the career problems of police officers and the application of the
questionnaire when it comes to career planning, as well as for the internal processes of personnel
development, coaching and consulting.
Keywords: career anchors, living strategy, police organization, Career Orientations Inventory


Проблемът за психологичните аспекти на полицейската дейност все по-трайно
надхвърля границите на тясно специализираните източници и присъства не само в
психологичната литература, но и в обществения живот. Интересът към темата за
кариерното развитие и жизнените стратегии на служителите в МВР е продиктуван от
нарастващите предизвикателства, пред които се изправя съвременната полицията в
процеса на осъществяване на реформи. Изследването и анализирането на кариерната
ориентация на служителите в МВР е процес от ключово значение за успешното
подпомагане и усъвършенстване на цялата професионална дейност. Кариерната
насоченост визира един от емблематичните компоненти за осмисляне не само на
организационното функциониране, но и на индивидуалните жизнени стратегии.

Кариерата и жизнената стратегия на личността са взаимосвързани конструкти,
които в хода на онтогенезата се развиват и допълват, формирайки личностния инегритет.
Терминът “котва на кариерата” е въведен от американския учен Едгар Шейн през 60-те
години на ХХ век за означаване на устойчивите предпочитания към типа работа и към
стила на извършването й [15]. Котвата на кариерата визира областта на особена важност
за личността и е израз на ценностите, потребностите, мотивите, личностните
характеристики, осмисления житейски опит и др. Съставните компоненти на
кариерната котва са три - способностите на личността, базисните ценности и
произтичащите потребности и мотиви, отнасящи се към кариерата.

Кариерната котва се обособява като резултат от взаимодействието между
личностните характеристики и условията на трудовата среда, т.е. тя се развива и
установява в процеса на работа, а не е предпоставка за избор на определена професия. Е.
Шейн определя кариерната котва като константна величина, т.е. след формирането си
тя остава непроменена в хода на кариерното развитие на личността (оттук и метафората за
“котва”).
В теорията на Е. Шейн се откриват осем различни котви на кариерното развитие,
чрез които се описват предпочитанията на хората, а не типа работа [18, 19]. В такъв
аспект хора с различни кариерни котви могат да изпълняват една и съща длъжност, но по
различен начин, поради своеобразни причини и с оглед на специфични цели. C. Evans
предлага оригинален поглед за осмисляне на кариерните котви, описвайки ги чрез онова,
от което представителите на всеки тип няма да се откажат, независимо от особеностите на
работата си [14].
Техническа и функционална компетентност - способността да се прилагат и
развиват непрекъснато уменията в дадена област;
Обща управленска компетентност - възможността за управление на хората в
организацията за постигане на резултати.
Автономия и независимост - желанието за свобода при определяне на задачите и
дейностите.
Сигурност и стабилност - възможността за финансова сигурност и сигурност в
работата.
Творческо предприемачество - предизвикателството за създаване и развиване на
собствено начинание.
Посветеност на кауза - способността да се постига нещо в полза на другите.
Чисто предизвикателство - възможността да се постига привидно невъзможното.
Стил на живот - хармоничен баланс между личните, семейните и трудови
потребности.

Изборът на кариерен път до голяма степен се обяславя от същността на жизнената
стратегия на личността. Стандартите за жизнени стратегии са тясно свързани със
стандартите за кариера, регламентирани от организацията, в която функционира система
за професионална кариера (длъжностна йерархия, характеристики, изисквания и др.).
Включването на кариерата в жизнената стратегия на личността е продиктувано от
ключовата роля на целите и мотивацията, които са емблематично значещи и за двата
конструкта [3]. “Кариерата свежда интересите на организацията до жизнените стратегии
на индивида” [пак там]. В този смисъл познаването на преобладаващия тип кариерна
насоченост е необходимо условие за съгласуваност и консистентност между аспектите на
жизнената стратегия на личността.
В качеството си на относително устойчива категория, визираща взаимодействието
на личността със заобикалящата я социална среда, жизнената стратегия е основа в
личностните ориентации на индивида.
Жизнената стратегия може да бъде осмислена и посредством проучване на
същността, и спецификата на предпочитаната кариерна котва. В такъв смисъл възниква
идеята за настоящото изследване, в което се анализират особеностите на кариерната
ориентация на служители на МВР.

Цели на изследването

В контекста на така обоснованата идея на изследването се обособяват
специфичните цели, въз основа на които се реализира проектът и се интерпретират
получените резултати. Основните цели на изследването са:

(1) Адаптиране на Въпросника за кариерна ориентация в български условия за полицейски
служители
(2) Проучване и анализиране на котвите на кариерното развитие сред служители на МВР
(3) Извеждане на заключения за разпределението на котвите на кариерата, в зависимост от
типа служба в МВР и йерархичния ранг на служителите

Хипотези
Въз основа на литературен обзор [6, 14, 15] и данни от емпирични изследвания [8,
9, 11] се допуска, наличието на значими различия в предпочитаните котви на
кариерата сред представителите на различни служби в МВР, в зависимост от вида
на службаат, в която работят. Основанията за подобно допускане се базират на
нееднородния характер на работата на служителите от различните направления на
дейност.
Втората хипотеза се отнася до предположението за наличието на
статистически значима разлика в предпочитаните кариерни котви от курсантите
и действащите служители (офицери и пожарникари).
Според постулатите в теорията на Е. Шейн котвата на кариерата се установява
окончателно едва в трудовия процес, като резултат от взаимодействието на личностните
особености (способности, ценности, потребности и мотиви) и условията на работната
среда [17, 20]. В такъв аспект за котвата на кариерата не може да се мисли като за
катализатор при първоначалния избор на професия.

Участници в изследването

В изследването взеха участие 300 служители на МВР, разпределени по равно в три
групи - курсанти в Академията на МВР, полицейски служители (офицери) и пожарникари.
Всички изследвани лица са мъже на възраст между 20 и 50 години (средна възраст - 30 г.;
стандартно отклонение = 6,36).



Методи и процедура

За провеждане на изследването е използвана българска адаптация на въпросника
Career Orientations Inventory (СОI), разработен от Едгар Шейн. Въпросникът съдържа
четирдесет твърдения, обединени в осем скали, които отразяват котвите на кариерата.
Процедурата на изследване предполага всеки участник да оцени доколко всяко от
предложените твърдения се отнася за него, използвайки шест бална скала. За всяка от
скалите се получава отделен резултат, който може да варира от 5 т. до 30 т., като скалата,
по която е получен най-висок бал отразява индивидуалната кариерна котва. Е. Шейн
посочва, че при получаване на равен резултат по две или повече скали следва да се
проведе допълнително интервю за конкретизиране на предпочитаната котва [19].
За целите на настоящото изследване Въпросникът за кариерта ориентация се
адаптира в български условия за полицейски служители. Основен принцип при
адаптирането на българската форма е търсенето на максимално психологично и езиково
съответствие с оригинала. Общата формулировка на инструкцията и твърденията в
оригиналната форма позволява въпросникът да бъде прилаган сред различни
професионални групи без да се налагат съществени изменения. Въпреки това за
българската форма се използва специфична промяна в инструкцията, свързана с
конкретизиране й за системата на МВР. Подобна промяна се наложи след първоначално
проведените пилотни изследвания, в които голяма част от изследваните лица срещаха

затруднения при оценяването
1.
Други две спецификации, характерни за предложената
адаптацията, се отнасят до конкретизиране на шест степенната скала и до заместването на
някои понятия с други, релевантни за полицейските структури, без да се променя
смисълът им
2
.

Резултати и обсъждане

В първото изследване, проведено сред 300 служители на МВР, се използва
адаптирана версия на въпросника, в която не са заложени препратките към полицейската
организация, коефициентът α на Кронбах е равен на 0, 78. При второт