Книга за учителя на яслена група в ДГ - поредица Ръка за ръка

ПРОСВЕТА
Основано
1945 г. 2 –3

ГОДИНИ
ПОРЕДИЦА

ПОРЕДИЦА
ПРОСВЕТА
София
Книга
за учителя
ЗА ЯСЛЕНА И ПРЕДУЧИЛИЩНА ГРУПА
В ДЕТСКАТА ГРАДИНА
2–3 ГОДИНИ

© Весела Методиева Гюрова, Любослава Димитрова Пенева, 2005 г.
© Виктор Вертер Паунов – художник на корицата, 2005 г.
© Веселин Цаков Петров – художник оформител, 2005 г.
© „Просвета – София“ АД, всички права запазени.
ISBN 978–954–01–1696–9

3
Уважаеми колеги,
Като професионалисти и възрастни ние не вярваме на твърденията, свързани
с миналото, че съдбата на детето е в границите на неговата възраст и тези граници
определят пряко тенденциите на развитието му. Ето защо чрез книжките за детето
и книгата за учителя искаме да се обърнем към най-ранните години на детството
и да му посветим нашето всекидневие на педагози и на родители, на медицински
сестри и учители или просто на възпитатели и приятели.
Представям ви тезата на авторския колектив на програмната система „Ръка
за ръка“ за общия път на педагози, родители и деца и ролята на комплекта от пома-
гала, с който искаме да ви спечелим като наши съмишленици. Ние ви провокираме
и ви помагаме да откриете точните отговори, засягащи физическото, умственото,
социалното, емоционалното и практикоприложното израстване на две-тригодиш-
ното дете. Желанието ни е да го направите в тази година на преход от семейството
към детската ясла и градина, когато малкото дете ще се отвори за външния свят,
ще се научи да преодолява желанието да бъде център в света на възрастните, ще се
вгледа в своето ново обкръжение от връстници, за да открие, че е дете като тях, че
ще трябва да изчаква реда си, да се научи да отстъпва.
Разбира се, сред другите детето ще бъде също така неповторимо и ентуси-
азирано със своите въпроси, хрумвания, постижения, както и вкъщи. Авторите
на помагалата и книгата за учителя пристъпват към него с уважение – защитават
правото му на обич, на емоционална сигурност, на внимание, на познание и себе-
утвърждаване. Децата са различни и имат различно отношение към света, затова
всяка страница от книжките е мястото, където с ваша помощ, всеки път по малко
и в различен план, ще имате щастието да споделите с тях неизразимата радост на
детството.
Пожелавам ви искрено това щастие!
С уважение към вас:
проф. д-р Димитър Гюров
зам.-ректор на СУ „Св. Кл. Охридски“

4
РАННОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ВЪЗПИТАНИЕ
И ОБУЧЕНИЕ В СИСТЕМАТА
„РЪКА ЗА РЪКА“
СЪЩНОСТ И ЦЕЛИ НА РАННОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО
ВЪЗПИТАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ
Предучилищното възпитание и обучение в своето неделимо единство
в условията на педагогическото взаимодействие стимулират развитието на детето
през първите седем години от неговия живот. Те осъществяват взаимовръзката
между общностната принадлежност (етническа, национална, религиозна и др.), ре-
чевото изразяване и комуникация и подготовката на детето за училище, гарантират
равнопоставеност на всички деца и имат за цел да осигурят:
• речева компетентност;
• социални способности за общуване и комуникация;
• социалноориентирано поведение в природата и в обществото;
• когнитивна и психомоторна компетентност;
• креативни способности;
• самостоятелност на личността.
Програмната система „Ръка за ръка“ гарантира оптималното развитие на
всяко дете в процеса на ранното предучилищно възпитание и обучение, създава-
нето на представи за заобикалящата действителност и умения за комуникация, на
самоутвърждаване на всяка индивидуалност и общността като цяло.
В процеса на социализацията се осигурява осъзнато осъществяване на пре-
дявените към детската личност изисквания – индивидуални, общностни и групови.
Систематизират се представите за същността на човека и неговите неотменни пра-
ва и отговорности към природата и обществото.
Културата на индивидуалността – развиването на тялото и ума в процеса
на взаимодействие със социалната среда придава на човека неговата духовност.
Тя е явление на социализацията, благодарение на която индивидът се интегрира в
общността или в групата.
Педагогическото взаимодействие е процес на взаимен обмен на материални
и духовни ценности между равноправни субекти в условията на техните личностни
и делови срещи и взаимоотношения, включва овладяването на система от общокул-
турни представи, умения и отношения, усвояване на основните форми на човешкия
опит при общуване главно в личностен план. Контактите на детето с възрастния
се постигат съвместно в жизнени спонтанни (нерегламентирани, непреднамерени,
непланирани) и педагогически целенасочени (регламентирани, преднамерени, пла-
нирани) задължителни ситуации. Не точното им класифициране, а преходите в тях
определят типа на взаимодействието между учителя и детето.
Многоплановата дейност, която отговаря на ценностните норми на общест-
вото, придобива за детето личностен смисъл и хармонизира проявите му в при-
родната и обществената среда. Тези личностни предпоставки се зараждат около
две-тригодишна възраст, когато детето става творец на своята самостоятелна
преобразуваща дейност – играта. Отчитането на уникалността във възпитанието

5
означава да се признаят значимостта и ценността на преживяванията на учителя
и децата при изграждането на нормите на поведение, на системите от представи и
съпътстващите ги умения и способности. Това е ново разбиране за принципната
важност на непосредствено преживените междуличностни отношения „възрастен
–дете“, системата от познавателни процеси, потребности, признаци и начини на
адаптация, образуващи детската индивидуалност.
Индивидуалността на подрастващото дете и неговата уникалност подлежат
на развитие в продължение на целия живот. Самоосъзнатата и утвърдена индиви-
дуалност е всъщност Аз-ът на всеки човешки индивид. Да се възпитава детето в
цялата пълнота на неговата индивидуалност и в своеобразието на неговите въз-
можности, означава да се преодолеят грешките за отчитане на мигновения ефект
от възпитанието. Такова възпитание е възможността да се помогне на растящия
човек, да се развият присъщи за него личностни потребности и способности, да се
установят здрави и пълноценни взаимоотношения с обществото чрез образовател-
ните институции и хармонията в семейния живот.
Детето е малък човек, който се разглежда като подрастващо биосоциално съ-
щество в живата природа. В края на третия месец то използва начини за опознава-
нето на външния свят и своето собствено тяло, които открива. Така се установява
първото различаване на Аз-а от не Аз-а. Към двегодишна възраст детето реагира
емоционално на образа си в огледалото и едва след около година започва да упот-
ребява местоимението „аз“ и да се противопоставя на другите, да утвърждава лич-
ността си.
Дейността и активността са основни общи категории на програмната сис-
тема „Ръка за ръка“, важни за педагогиката на ранното детство и предучилищната
педагогика, които често се употребяват в практиката като взаимно заместващи се.
Те се противопоставят на пасивността, тъй като активността е общо обозначаване
на съвкупност от външни или вътрешни процеси в организма. Активността в пред-
училищната педагогика служи като основен признак на детския живот в условията
на педагогическото взаимодействие. Активизирането на децата е процес на подпо-
магане за постигане насоченост на дейностите, поведението и общуването, които
изграждат педагогическото взаимодействие в неговите взаимовръзки.
Свободната активност се съпровожда от ограничения, що се отнася до необхо-
димостта да се създаде сигурно място за всеки. С оглед запазването на сигурността
и правата на другите се определят мястото и границите на свободата – разумна-
та позволеност, спазването на правила, базиращи се на постоянство, коректност и
точност. Под натиска на действителността детето постепенно се чувства заставено
да остави зад себе си егоцентричния си начин на мислене. То започва да забелязва и
асимилира различни гледни точки, а не да се съобразява само със своите собствени
потребности, постепенно осъзнава и преценява силите и възможностите си.
Детската съдържателна дейност е система от основни начини за жизнена
дейност – промяна на заобикалящата среда, в която постоянните намерения се от-
насят до собственото „Аз“ като източник и субект на действията. През първите
седем години се поставя началото на основните човешки дейности – игра, позна-
ние и предметно-практическа дейност, които трудно могат да се разграничат като
изградени образци за определена дейност, тъй като са в процес на овладяване в
условията на стихийния (житейски) и организиран (институционален) опит. Пре-
одоляно е схващането, че дейността е съвкупност от елементи, и се правят опи-
ти да се разкрие богатството на вътрешния свят на детето, преживяванията му

6
в реалните житейски ситуации. Играта, ученето и трудът като основни човешки
дейности не се сменят механично, а се осъществяват във всички етапи от развити-
ето на личността. Именно тяхната взаимна връзка като комплексна, многопланова
дейност или динамична система от дейности, всяка от които има своята специфика
като педагогическо средство, има смисъл като личностно образуваща дейност във
всеки възрастов етап. Педагогически обосновано е търсенето на комплекс от вза-
имосвързани дейности, които на основата на играта в предучилищна възраст да
осигурят усъвършенстването на мотивацията при преходите от един към друг вид
активност.
Поведението е обобщаващо понятие за обозначаване на всички разновид-
ности от активности, процеси или телесни реакции, които могат да се наблюдават
и предполагат измерване в една или друга степен. Сравнително по-ново тълкуване
на поведението е отнасянето му към вътрешни процеси, свързани със саморегули-
рането им (мисленето, волята и др.). В периода на детството се гарантират както
преходите от импулсивно към организирано, така и обратно – към спонтанно реа-
гиране, емоционален отклик или релаксация.
Общуването е вид взаимодействие между субектите, което има за цел на-
сочване към другия субект чрез делови (формални) или личностни (неформални)
контакти. Чрез тях се изменят механизмите на поведение и дейност в съответствие
с два основни плана: предварително регламентиране от обществени санкции (фор-
мален контрол) и спонтанно реагиране чрез одобрение, възторг, ирония, отказ от
контакти (неформален контрол) между участниците. В периода на предучилищно-
то детство изразяването на оценка за поведението и дейността на другия се пости-
га предимно на основата на неформалното общуване.
Детското творчество в предучилищната възраст е субективна ценност, на