Когнитивен подход. Жан Пиаже. Етапи на когнитивното развитие

Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски“
Педагогически факултет
Катедра „Социални дейности“

Курсова работа

Тема: Когнитивен подход. Жан Пиаже. Етапи на когнитивното развитие

Студент: Научен ръководител:
Анелия Владова Илиева доц. д-р. Кирилка Тагарева
Специалност:
Социални дейности, I курс
Фак. № 1406311037

Пловдив 2015г.
Съдържание:
Увод………………………………………………………………………стр.3
Изложение……………………………………………………………….стр.4
Когнитивен подход
Жан Пиаже
Етапи на когнитивното развитие
Сензомоторен стадий
Дооперационен интелект (2 -7 год.)
Стадий на конкретните операции (7 - 11 год.)
Стадий на формални операции (след 12-ата год.)
Заключение…………………………………………………………..…стр.14
Използвана литература……………………………………………….стр.15

Увод
Моята курсова работа е посветена на когнитивния подход и етапите на когнитивното развитие, според Жан Пиаже. Изучаването на развитието, на познанието е свързано с описването и разбирането на начините, по които интелектуалните способности на децата и тяхното познание за света се променят в плана на развитието. Познавателната способност се отнасят до умственото поведение и дейност , чрез които децата получават и „обработват” познанието.То включва учене, възприемане, памет и мислене. Концепцията за познанието е толкова широко обединяваща, че повечето от темите са необходимо свързани с проблема за развитието му. Биологичните фактори, факторите на околната среда и личния опит, социални фактори, емоции и мотивации – всички те играят роля в развитието на познанието. В основата на теорията на Пиаже стоят две идеи: идеята за развитието и идеята за интелекта.
Цел: целта на курсовата ми работа е да разгледам и анализирам различните етапи на когнитивното развитие при децата. От книгите на проф. Румен Стаматов – „Детска психология“ 2012г. и доц. Ирена Левкова – „ Психология на развитието“ 2012 г., и други различни източници ще предоставя основните и най-важни идеи за когнитивното развитие. Мои лични разсъждения ще съпътстват темата.
Задачи: като задачи за курсовата работа си поставям да разгледам обстойно всеки стадий и да изложа личното си мнение за всеки един. Като основна теза ще използвам твърдението, че светът на детето е много по-различен от света на възрастния. Детето може да бъде разбрано само в процеса на развитието, като преминава през различните стадии.

Изложение
Ще започна изложението си с разглеждане на основните понятия. След това ще продължа с разглеждане на когнитивния подход, всеки един етап от когнитивното развитие и кратка биография на Жан Пиаже. За това ще използвам класификацията на Жан Пиаже за етапите на когнитивното развитие.
Думата когнитивен идва от лат. cognitio, в превод познание. Според тълковния речник думата развитие означава постоянно преминаване от един етап в друг.

Когнитивен подход
Когнитивна поведенческа терапия е психотерапевтичен подход, насочен към решаването на проблеми, свързани с дисфункционални емоции, поведения и възприятия чрез целево-ориентирана и систематична процедура. Наименованието е използвано, за да се обозначат разнообразни практики като бихейвиористичната терапия, когнитивната терапия и да се отнесе към терапията, базирана от комбинацията бихейвиористични и когнитивни изследвания. Когнитивната поведенческа терапия произлиза от модификацията на поведението и поведенческата терапия.Тази терапия през 60-те години се опитва да обясни и третира емоционални и поведенчески разстройства, използвайки същите закони на оперантното и респондентното обуславяне, които успешно са били прилагани при по-нисши организми, деца и умствено изостанали хора. При работата с хора обаче изследователите установяват, че дори и мощни външни манипулации често пъти не успяват да предизвикат трайни промени в поведението. Целта на когнитивния подход е да разкрие функционалната значимост на продуцирането на себеизложения от определен вид и техните следствия по отношение на поведението и емоционалното състояние. Създаването на себеизложения или така наречения вътрешен диалог има като основна характеристика и функция – активацията, насочването и контрола на поведението. Психологически изследвания върху справянето със стресови ситуации разкриват ролята на вътрешния диалог в повлияването на поведенческата и емоционалната промяна.

Жан Пиаже
Жан Пиажѐ е швейцарски биолог, психолог, логик и философ. Първата си статия за научно списание по зоология Пиаже написва на 10-годишна възраст. Тя се казвала "Наблюдения върху врабчетата-албиноси", след станал доброволен помощник в местния природонаучен музей. По-късно, наблюдавайки своите деца, а след това и ученици от началното училище, в игрите и в предизвикани дейности, разговаряйки с тях, изследвайки ги с тестове, той забелязва, че развитието на мисленето и езика не се извършва по един непрекъснат начин, а преминава през определени стадии. Известен е с теорията си за етапите в развитието на детето - от стадиите на конкретните операциии към стадия на формално-логическите операции, който приключва на 15 години, разработена благодарение на прословутите му експерименти с деца, изследващи различни аспекти от детската психика. Всеки етап представлява детското разбиране за реалността по време на този период. Развитието от един период към друг е определено от натрупването на несъответствия от детското разбиране на околната среда, което в крайна сметка води до нужда реорганизация на мисловната структура. Според Пиаже детето преминава от аутизма, от миражното въображение, от логиката на съня към социализираната реч и логическото мислене, като в критичната си точка преминава през постепенно отмиращ егоцентризъм (при който всичко да се свежда до собственото аз, до личната гледна точка). Минавайки през тези различни стадии детето може да бъде разбрано. Развитието на детето може и да не премине през всичките стадии, както е при умствени изостаналите деца. Стадиите имат определени характеристики:
Стадиите се характеризират с йерархични отношения – особености на преходния стадий се снемат в следващия стадий, например конкретните операции предхождат във времето формалните операции.
Движението в стадиите се извършва в неизменна последователност.
Всеки стадий се характеризира с цялостност.
Завършеността на отделния стадий настъпва във времето – в началото всеки стадий е неустойчив, но постепенно започва да придобива устойчивост. Стадият разкрива устойчивото в неустойчивото, прекъснатото в непрекъснатостта.
Жан Пиаже вярва, че интелектът разкрива жизненото отношение на детето към света. Разбирането на езика, на перцепцията, на моралните съждения, не е възможно извън интелекта и неговото стадийно развитие. Жан Пиаже отделя в интелекта няколко фундаментални свойства:
Интелектът е свързан с биологични процеси, които изразяват самия жизнен процес;
Интелектът преодолява ограниченията на биологическите наследствени структури; интелектът получава от тази наследствена връзка способа на функциониране;
Функцията на интелекта е неизменима през целия жизнен цикъл, независимо, че се реализира с различни когнитивни структури; това постоянство на функциите на интелекта Пиаже обозначава като функционален инвариант; най-важното биологично наследство е групата функционални характеристики, а не вродените структури с техните ограничени възможности;
Интелектът се развива в пространството на взаимодействието на детето с външния свят: В противоположност на физиологическия обмен, притежаващ материален характер и предполагащ вътрешно изменение на телата, „поведението“, изучавано от психологията, носи функционален характер и се реализира на големи разстояния – в пространството (възприятие…) и във времето (паметта…), а също и по-достатъчно сложни траектории…
Интелектът структурира отношението със средата;
Интелектът притежава адаптивна функция, адаптацията се изразява в различни форми и в свързана с равновесието между асимилация и акомодация.
Така интелектът се открива с две основни функции: организация и адаптация.
Етапи на когнитивното развитие
Сензомоторен стадий (0-2 години)
През този стадий постепенно започва диференцирането на Аза от не-Аза. Взаимодействието се извършва чрез сензомоторните схеми, а не с техните знакови репрезентации. Картината на света, която детето изгражда, се определя от сензомоторните схеми. Сензомоторният интелект не е операционален интелект, тъй като действията, съставящи сензомоторните схеми, не са интериоризирани и изцяло обратими. На този стадий детето изгражда някои инварианти. То започва да разбира непрекъснатото съществуване на обектите. През този стадий започва да се преодолява ограничението, свързано с перцептивната форма на контруирането на обектите. Този стадий е представен от шест подстадия. На всеки от тези подстадии детето реализира своето отношение към света по различен начин. Ж. Пиаже отделя четири начина на реализиране на взаимодействията с обектите от света, който заобикаля детето: рефлекси, първични, вторични и третични кръгови реакции. Рефлексни действия (от раждането до 1-вия месец).Когато са стимулирани през първия месец от живота си бебетата отговарят с биологично предпрограмирани механизми или рефлекси. Рефлексите създават основата на съприкосновението на бебето с околната среда. Но средата не винаги действа, включва и изключва тези наследствени механизми. Още през първия месец бебетата променят и адаптират собствените рефлексни отговори. По-скоро децата стават нещо принципно ново, чрез взаимоотношения с околния свят.
Вторичната кръгова реакция (3-и и 4-и стадий – 4-12 месец) е една нова и по-развита форма на функционална асимилация. Това, което е характерно за тази реакция, е ориентирането към цели, отиващи зад предела на тялото. Третичните кръгови реакции са още по-сложна форма на реализиране на взаимодействията и те се появяват през 5-и стадий (12-18 месец). В края на сензомоторния стадий (6-и стадий – 18-24 месец) възникват още по-сложни координации. Възниква нещо като сензомоторна „дедукция“. Постигането на целта става чрез активно експериментиране. През сензомоторния стадий:
разбирането на нещата зависи от тяхната въвлеченост в сензомоторните схеми;
разбирането се осъществява чрез преобразуване на действителността със съществуващите сензомоторни схеми;
разбирането започва да се освобождава от зависимостта на обектите „тук и сега“ чрез тяхната символна репрезентация;
детето започва да разбира, че обектите притежават перманентно съществуване, обектът не прекратява своето съществуване когато не е даден в перспективното пространство;
детето започва да разбира отношението между причина и следствие: въздействията върху даден обект могат да породят определени следствия;
обектите се възприемат в многообразието от техните свойства: форма, размер, цвят, разстояние, дълбочина, константност, движение; възприемането на отделните свойства не съвпада с тяхното знаково обозначение;
когнитивната активност придобива интенционален характер; постепенно започва да се изгражда вътрешният план и това е свързано с откритието, че нещата могат да бъдат символно обозначени.
Според мен този стадий е най-важния защото през него детето започва да диференцира себе си от предметите; постепенно започва да осъзнава връзките между собствените си действия и ефектите им върху средата, така че то започва да действа преднамерено и да кара по-интересните събития да траят по-дълго (напр. ако детето размахва дрънкалка и се наслаждава на звуците й). Детето научава, че предметите продължават да съществуват дори когато не се виждат (постоянство на предметите). Появява се т. нар. телеграфна реч. Детето преминава от рефлексна активност към целенасочено действие. Чрез интеграция на усещания с движения се формират първите разбирания на детето за света във вид на сензомоторни схеми.
Дооперационален стадий (2-7 год.)
Това е стадият, в който се развива знаковата функция на съзнанието. Детето започва да разграничава обозначаващото от обозначаваното. Действията, с които се възпроизвежда реалността, са освободени от своята външна форма. Те са представени в знакова форма, което освобождава взаимодействията от непосредствената зависимост