Консултативна психология - Лекции

Консултативна психология - доц. М. Хаджийски

1 тема. Възникване и професионално обособяване

Човешката психика е много крехка и се нуждае от подкрепа. Първата, спонтанно възникнала форма на търсене на психологическа помощ, която съществува и до днес е споделянето. В природата на хората е да споделят и да дават съвет. Ползата е присъствието на човек, с който може да се сподели. В повечето случаи това трябва да е човек близък, житейски опитен и по-малко проблемен от нас (т.нар. неформални консултанти).
По-късно се появяват т. нар. непрофесионални консултанти – лекари, учители, свещеници. Поради своята образованост, статус в обществото и професия те имат авторитет и способност да влияят на другите. По правило добрият лекар, свещеник или учител е и добър психолог.
Трябва да се споменат и различните непрофесионални или полупрофесионални опити на ясновидци, гадатели, екстрасенси, астролози, сънотълкуватели, нумеролози и пр. да оказват психологическа помощ на хора в нужда. Въпреки тяхната несъстоятелност, тези форми са устойчиви.
Още в древна Гърция софистите са предлагали срещу заплащане помощ при меланхолия. Първите форми на професионална психологическа помощ се появяват през късния Ренесанс (XVIII в.)
През 1908 г. в САЩ Фр. Парсънс основава център за професионално насочване, с което поставя началото на организираната консултативна практика извън медицината и създава модел на професионално консултиране.
Промените в обществото водят до промени в системата на образованието. Появяват се училищни психолози.
Появата и професионалното обособяване на психологическото консултиране се дължи и на развитието и промените в психотерапията. Психотерапията се е практикувала само от лекари психиатри и била насочена към пациенти с неврози или други форми на психически разстройства. Относително здравите хора с емоционални проблеми и проблеми с приспособяването си оставали извън полезрението и. От друга страна психоанализата била твърде бавна, и на практика пренебрегвала хора от средната и долната класи на обществото. Това накарало мнозина известни психоаналитици, разочаровани от бавните и неудовлетворителни резултати да се отделят и да създадат свои школи.
Бурно се развиват психиатрията, която успява да въведе единна система и терминология, и социалната работа, която се занимава и с консултиране – групово и индивидуално. Психофармакологията се развива интензивно и това отблъсква хората от скъпите и дълги психотерапевтични терапии. Търси се нещо по-просто и насочено към по-широк кръг. Решителна крачка в тази насока прави хуманистичният подход. Приносът е на К. Роджърс.
Към средата на XX в. вече с натрупан опит се обособява консултативната психология, като равностоен дял в приложната наред с клиничната, училищната и организационно индустриалната. За това определена роля изиграва и създаденият през 1946г. 17-ти отдел на АПА.

2 тема. Същност и определение.

До днес няма общовалидно определение за психологическото консултиране. Съществуват различни определения. Дефинирането на психологическото консултиране се съобразява със субективните виждания и особености на различни направления, доминиращи в даден период. Съществуват множество определения, акцентиращи върху концептуално-теоретическата, процесуално-методическата или идеолого-целевата страни на консултирането, представяйки го като процес, дейност или отношение.
Психологическото консултиране се е наложило в практиката благодарение на своята гъвкавост, което е било възможно и заради липсата на теоретични ограничения. Но определянето на спецификата на консултативната дейност по отношение на цели, процесуални методики и особености е необходимо условие за научното легитимиране и професионалното диференциране, особено по отношение на психотерапията.
Много съвременни теоретици не виждат ясна граница между двете форми на психологическа помощ – консултиране и психотерапия. Разликите между двете са главно на практико-приложно ниво.
Обект на въздействие.
При психотерапията – хора с психопатологични проблеми и хора, които имат сериозни интрапсихически затруднения. При консултирането – хора в психическа норма, които имат проблеми в сферата на емоциите, общуването и социалната компетентност. Обектът може да е личност, семейство или група, като консултирането е по скоро индивидуално ориентирано. Често обект се явява и средата на клиента.
Цели.
И при психотерапията и при консултирането целите са в рамките на психологическата помощ. Докато при психотерапията целите са алопатични и личностно корекционни, при консултирането те са по-широки и са свързани с:
- психически проблеми – дистрес, ситуативна тревожност, скръб от загуба и пр.
- с решаването на житейски проблеми – работа, брак, общуване;
- с личностно развитие.
Методи.
Ползват едни и същи теоретични модели и методики. Консултирането е по-еклектично /вземат се предвид различни теории/.
Процесуални особености.
Основно различие е необходимото време. Психотерапията е по-продължителен процес – десетки и повече сеанси. За консултиране са достатъчни 5-6 срещи, а може и само една.
В психологическото консултиране диагностиката се насочва към събития от настоящето и близкото минало, а при психотерапията – към далечното минало и ранното детство.
Съществуват и различия, свързани с характера на влиянието. При психотерапията то е по-директивно и има характер на въздействие. При консултирането е взаимодействие.
Съществена разлика е че при консултирането се държи на съзнателното участие, докато при психотерапията се допуска манипулиране, сугестия, стесняване на съзнанието.
Професионални изисквания.
С психотерапия се занимават лекари – психиатри и психолози, които имат необходимата допълнителна квалификация. Консултиране практикуват по-широк кръг специалисти – социални работници, психолози, социални педагози, обучени специално в съответната област на помагане.
Консултирането е специализирана професионална дейност за психологическа помощ на клиенти без психически заболявания, с различни личностни или социално обусловени проблеми в емоционалната и поведенческата сфера, реализираща се по определена методика с тяхното съзнателно участие.

3 тема. Структура на консултативния процес.

Психологическото консултиране е сложен процес на общуване и междуличностно влияние, при който консултант и клиент си взаимодействат по различни начини в зависимост от поставените цеси, личностните им особености, условията и прилаганата методика. Всяко консултиране или психотерапия е насочено към въздействие върху личността в три основни плана:
Активиране и насочване.
Помощ и подкрепа.
Закрепване.
В теорията на психологическото консултиране има редица опити за създаване на общ универсален модел, обхващащ всички или повечето страни на взаимодействието на консултанта с клиента. Например:
1 етап. Запознаване с клиента и неговата потребност от помощ. Изясняване на ситуацията и договаряне. Не се прави анализ, но се провеждат диагностични процедури (тестуване) и ако се открие сериозна патология, клиентът се насочва към друг специалист. Полага се началото на отношението.
2 етап. Създаване на консултативно отношение. Успехът зависи от умението на консултанта да включи активно клиента в процеса. Клиентът трябва да види процеса като интересен, различен от ежедневието, а консултанта различен от неформалните съветници. Основни и определящи са доверието и емпатията.
3 етап. Диагностика. Освен диагностичното интервю могат да се прилагат специализирани тестови методики, както и събиране на информация от външни източници.
4 етап. Поставяне на цели и определяне на начини за тяхното постигане. На този етап, в зависимост от избраната методика се прави и грубо разпределение във времето на предвижданите дейности.
5 етап. Същинска консултативна работа. Реализиране на необходимият брой консултации за постигане на поставената цел. Консултанта следи за промените у клиента и при необходимост извършва корекции, съкращава или удължава етапа в зависимост от резултата или сменя методиката. Към края на етапа намесата от страна на консултанта намалява и се свежда до отделни забележки или препоръки. Целта е да се стимулира самостоятелността на клиента и вярата му в собствените възможности.
6 етап. Приключване на консултативното отношение. Прави се обобщение в позитивен дух. Отделя се клиента от консултанта психически, за да се премахне привързването, да приеме клиентът че отношението свършва. Да е подготвен че може сам да вярва в себе си и да не се стимулира зависимост и да не остава с негативно чувство на отхвърленост.
7 етап. Касае консултанта и се състои в самооценка на свършената работа. Обикновено трябва да даде отговор на въпроси като: променил ли се е клиентът по време на консултирането; промените в резултат на консултирането ли са; достатъчни ли са за подобряване на функционирането му в бъдеще.
В зависимост от различните виждания за консултирането могат да бъдат съставени различни структури, но при всички случаи това са основните етапи. Такава структура е необходима най-вече с обучителна цел и трябва да се разглежда като условна в общата схема активиране-помощ-закрепване.

4 тема. Личност на консултанта.

Едва ли има друга област на професионално въздействие, където технологията и резултатът да са в такава зависимост от професионалните умения и личностните качества, като при консултирането.
Професионализъм.
Освен наличието на образование и квалификация, професионализмът предполага владеене на различни методи и умение те да се прилагат отделно или в комбинация. Въпрос на професионализъм е и съчетаването на различните методики в търсене на собствен стил. Белег на професионализма е способността на психолога да диференцира служебно-професионалните от личните отношения. Успешното реализиране на помощта изисква широка обща култура и задълбочени знания в областта на психологията.
Най-често срещаните в литературата качества, очертаващи личността на ефективния консултант (психотерапевт) са чувствителност, топлота, откритост, искреност, търпимост, проницателност, емпатичност и пр. Успешният консултант или психотерапевт е невъзможен без личностна уравновесеност (т. нар. „силна личност”).
В съвременната идея за психологическа помощ се налагат като необходими и някои специфични личностни качества.
Автентичност. Консултантът да бъде себе си, а не да играе роля.
Откритост към опита. Разбира се като състояние на личността, когато човек е наясно със своите чувства, мисли и отношения, приема ги и те са реална част от неговата Аз-концепция.
Самопознаване. Колкото по-добре консултантът познава себе си, толкова по-добре може да разбере клиента.
Отговорност. В повечето консултативни ситуации консултантът ръководи, контролира процеса и взима решения. Поемането на отговорност от консултанта дава възможност за ефективност в ситуации на неоп