Кортикостероиди – класификация, механизъм на действие, клинично приложение

Тема №46: „Кортикостероиди – класификация, механизъм
на действие, клинично приложение и странични ефекти.”

Глюкокортикостероидите (ГКС) са хормонални средства, аналози на хормоните на надбъбречната жлеза – кортизон и хидрокортизон (кортизол). Използват се за заместителна хормонална терапия след хипофункция на надбъбречната жлеза, за лечението на възпалителни, автоимунни и алергични заболявания и като имуносупресивни средства.
Класификация:
1) Хидрокортизонови лекарства: Hydrocortisone;
2) Преднизонови лекарства: Prednisone;
3) Нефлуорирани преднизолони: Prednisolone, Methylprednisolone;
4) Флуорирани преднизолони: Betamethasone, Dexamethasone и др.
Механизъм на действие. ГКС имат рецепторен механизъм на действие и са агонисти на рецептори, разположени в цитоплазмата на клетката. ГКС се свързват с тези рецептори и образуват комплекс (ГКС-Р), който прониква в ядрото на клетката и предизвиква стимулиране или потискане на транскрипцията на различни гени. Резултат от това е активиране или потискане на експресията на протеини в клетките.
Противовъзпалително действие. ГКС инхибират фосфолипаза А2. Така спират каскадата на арахидоновата киселина до образуването на простагландини и левкотриени (някои от които са медиатори на възпалението).
Имуносупресивно действие. ГКС повлияват функциите на широк спектър имунокомпетентни клетки. Потискат Т-хелперните левкоцити и намаляват цитотоксичната им активност.
Остеопоротичен ефект. ГКС блокират вит. D стимулираната индукция на остеобластен ген в остеобластите. В резултат се развива остеопороза след продължително лечение с ГКС.
Клинично приложение. ГКС имат широко приложение, което се дължи на техните силни терапевтични ефекти. Водещи приложения на ГКС са:
1) Лечение на надбъбречна недостатъчност: прилага се заместителна терапия с ГКС и минералкортикостероиди;
2) Лечение на възпаление на ставите: освен системно приложение, се прилагат и локално, инжекционно в големите засегнати стави;
3) Лечение и терапия на автоимунни заболявания: използват се при колагенози – ревматизъм, лупус, склеродермия и др.;
4) Лечение на животозастрашаващи алергични състояния. Такива са анафилактичния шок, оток на Квинке и др. Също се прилагат при бронхиална астма, хранителни и др. алергии;
5) Лечение на кожни заболявания: екземи, псориазис, дерматити, себорея и др.
6) Лечение на чернодробни заболявания: холестатичен хепатит и чернодробна кома;
7) Лечение на миокарден и белодробен инфаркт: използват се ГКС в комплексната терапия на заболяванията и др.
Странични ефекти:
1) Имуносупресивен ефект с риск да се развият различни инфекции (вирусни, паразитни, бактериални, гъбичкови). При някои пациенти, лечението с ГКС е необходимо да се съчетае с противогъбичкови лекарства;
2) Метаболитни НЛР: най-честите нежелани прояви! Може да се наблюдава синдром на Кушинг, хипергликемия, нарушения в репродукцията, затлъстяване, остеопороза и др. При деца може да се потисне растежа, нарушава се кръвоснабдяването на костите с риск от некроза на главата на бедрената кост;
3) СС нарушения: хипертензия;
4) Очни нарушения: катаракта;
5) Развитие на язвена болест на стомаха с хеморагични усложнения;
6) Потискане на ендогенната продукция на ГКС и др.;
7) Повишено вътречерепно налягане с главоболие – при мигренозни прояви, при чувствителни пациенти.