Лечебно хранене - лекции

ЗЗАПИСКИ
от лекционния курс
на от лекционния кур
с
на д
оц. д-р Христо Христов, дм

учебна дисциплина ЛЕЧЕна доц. д-р Христо Христов, дм

учебна дисциплина ЛЕЧ
Е
БНО
ХРАНЕНЕ
специалност МЕДИЦИНСКА СЕСТРА
образователно-квалификационна
уучебна дисциплина ЛЕЧЕБНО ХРАНЕНЕ
специалност МЕДИЦИНСКА СЕСТРА
образователно-квалификационна степен БАКАЛАВЪР

специалност МЕДИЦИНСКА СЕСТРА
образователно-квалификационна степен БАКАЛАВЪР

образователно-квалифик
аци
онна степен
БАКАЛАВЪ
Р

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††

††††††
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††
†
†††
††††††††
†
††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††

ФИЗИОЛОГИЯ НА ХРАНЕНЕТО

ср
еда. От коли
чеството
и качествот
о на

приеманата хра
на зависи здравословното
състояние на организма, неговото дълголетие и работоспособността му. Чрез храната организмът получава необходимите му вещества – белтъци, мазнини, въглехидрати, витамини, соли и вода.

ап
ълно / без излишък и без недостатъчност / неговите енергийни и плас
т
и
чни нужди. Енергийните нужди с
е
о




а. Битов
и, за които се счита, че са почти еднакви за

хората и се пресмятат само разликите, зависещи от възрастта и пола.


б.

Професионални. Работещите са разпределени в 4 професионални категории в нормативно приети таблици.
Пластичните нужди на организма се изразяват в необходимостта организмът да образува непрекъснато живи структури на мястото на умиращите клетки. Пластичните нужди са особено високи при подрастващи, които трябва да трупат телес
на
маса, както
и във фа
зата на реко
нвал
е
сценция, когат
о след отзвучаване на за
боляването организмът трябва да възстанови загубената телесна маса /ако е загубил, разбира се!/.
Пластичните нужди на организма се изразяват в необходимостта организмът да образува непрекъснато живи структури на мястот
о
на умиращите клетки. Пластичните нужди са особено високи при подрас
т
в
ащи, които трябва да трупат те
л
ес

КВАНИЯ

И СЪСТ
АВЯНЕТО НА ХРАНИТЕЛЕН РАЦИОН

Най-лесният и универсален начи
н
пр
едставля
в
а използването на табли
Най-лесният и универсален начин представлява използването на таблици, в които хората са разпределени в четири професионални категорииНай-лесният и универсален начин представлява използването на таблици, в които хората са разпределени в четири професионални категори
и.
Таблиците на
всяка к
атегория фик
сира
т
необходимата
енергия, която трябва да
се получи с храната за 24 часа в съответствие с пола и възрастта. Таблиците се намират във всяко ръководство по хранене. Приложение 1.
физическото си развитие е необходим около
1 – 1,5 g/ kg телесна маса за 24h /белтъчен оптимум/. За растящ организъм цифрите са 3,5g и 2,5g /над 14 год/. Белтъчният миним
ум
е 0,6 – 0,8g/ kg.
Белтъчният максимум – около 180g /24h
и
ч
еството, при белтъчините от из
к
лю

ИЗ
РАБОТ
ВАНЕ НА
ХРАНИТЕЛЕН РАЦИОН
он мож
е да започне с мечти, при което се изреждат предпочитаните хран Изработването на хранителния рацион може
д
а з
апочне с

мечти, при което се изреждат предпочитаните храни, прдедпочитаните комбинации и количества. Рискат е от големи разочарования и големи корекции когато започнат изчисленията. Впрочем, те се налагат и когато подходим рационално, разчитайки на собствения си опит и знания.
в з
акуската. Ср
ещу всяк
а от тях се
отбе
л
язват: грамаж,
количество на белтъците
, мазнините и въглехидратите в съответния грамаж, както и количеството енергия, която носят в ксаl или kJ.
ен
и ли са необходимите калории, б. спазени ли са белтъчния, мастния и

в
ъглехидратния оптимум, в. прав
и
лн

Офо
рмяне на
хапка
Храноп
ровод
перисталтика
Стомах - Гълтане – волево и рефлексно
Хранопровод перисталтика
Стома
х
-


Пълнене
Перисталтика на гладно
Хранопровод перисталтика
Стомах - Пълнене
Перисталтика на гладно
Стомах - Пълнене
Перисталтика на гладно
Непропу Пер
ист
алтика на гл
адно




Непро
пулсивна и пропулсивна
Тънки черва - перисталтични движения
Непропулсивна и пропулсивна
Тънки черва - перисталтични движения
Сегментни
Махаловидни
Дебели че Изпразване
Тънки ч
ер
ва - перисталтични движени Повръщане
Тънки черва -
п
е
ристалтични движения



Д
уоде
нум
-

Панкреатичен сок – Трипсиногин
Ендо и екзо

Пептидази





Ендо и екзо
Пептидази
Лактаза








Холестерол
за
Амилаза
Лактаза
Холестерол
нк
леас без Тр.
Тънки черна – като Захараза
Жлъчка –

ВВИДОВЕ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ

– мляк
о и млечни продукти
у
па
– яйца,
р
иба, месо и месни продукти
За
хар и сладка
рски про
изведения.
4 гр
у
па - варива и
ядкови плодове
– хранителни мазнини

ОСНОВНШ ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА
Белтъци
Мазнини
Въглехидрати

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА
Витамини – водно и мастно разтворими
Макроелементи и микроелементи
Баластни вещесгва – влакнини
Физиологичноактивни в 4 група - варива и ядкови плодове
–
плодове

ОСНОВНШ ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА
Белтъци 5 група – хранителни м
а
з
нини
р
уп
ООСН
ОВН
Ш ХРА
НИТЕЛНИ
ВЕЩЕСТВА
Белтъци
Мазнини
Въглехидрати

ДОПЪЛНИТЕЛНИ
ХРАНИТ
ЕЛНИ ВЕЩЕСТВА
Витамини – водно и Белтъци
Мазнини
Въглехидрати

Мазнини
Въглехидрати

ДОПЪЛНИТВъглехидрати
ДО
ПЪЛНИТЕЛ
Н
И ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА
Вит
ДДОПЪЛНИТЕЛНИ ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА
Витамини – водно и мастно разтворими
Макроелементи и микроелементи
Баластни вещесгва – влакнини
Витамини – водно и мастно разтворими
Макроелементи и микроелементи
Баластни вещесгва – влакнини
Физиологичноактивни вещества
Антиоксиданти

ФИЗИМакроелементи и микроелементи
Б
ала
стни вещесгв
а – влак
нини
Физиоло
гичн
о
активни вещест
ва
Антиоксиданти

ФИЗИО
ЛОГИЧНИ Баластни вещесгва – влакнини
Физиологичноактивни вещества
Антиоксиданти

ФИЗИОЛОГИЧНИ НОРМИ ЗА ХРАНЕНЕ
Норми за хранФизиологичноактивни вещества
Антиоксиданти

ФИЗИОЛОГИЧНИ НОРМИ ЗА ХРАНЕНЕ
Норми за хранене в детската възраст
Норми зАнтиоксиданти

ФИЗИОЛОГИЧНИ НОРМИ ЗА ХРАНЕНЕ
Норми за
ФФИЗИОЛОГИЧНИ НОРМИ ЗА ХРАНЕНЕ
Норми за хранене в детската възраст
Но
рм
и за хранене при четирите професионални групи
/тНорми за хранене в
д
е
тската възраст
Норми за хранен
е
п
ООБЩ
И И
ЗИСКВ
АНИЯ КЪМ
ДИЕТИЧНОТО ХРАНЕНЕ
Възможно максимално задоволяван
е на н
уждите на организма от хранителни вещества и енергия
Съобразяване с функционалнотВъзможно максимално задо
в
оля
ване на
н
уждите на организма от хранителни вещества и енергия
Съобразяване с функционалното състояние на увредените органи

ВЪПРОС №2 МЕТОДИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА ХРАНЕНЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО. ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ПРЕЦЕНКА НА МЕНЮ – РАЗКЛАДКА

І. Анкетни методи на терен от екип нутриционисти, при
представителна извадка дава картината на храненСъобразяване с
фу
нкционалното
състоян
ие на увреде
ните

органи

ВЪПР
ОС №2 МЕТОДИ ЗА ИЗУЧАВАН
Е НА ХРАНЕНЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО. ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ПРЕЦЕНКА НА МЕНЮ – РАЗКЛАДКА

І. Анкетни методи на терен от екип нутриционисти, при
представителна извадк

ВВЪПРОС №2 МЕТОДИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА ХРАНЕНЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО. ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ПРЕЦЕНКА НА МЕНЮ – РАЗКЛАДКА

І. Анкетни методи на терен от екип нутриционисти, при
представителна извадка дава картината на храненето. На
та
зи база се правят изводи и се вземат държавни решения.
А
Л
ЕН ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ“ХРАНИ И ХР
А
НЕ
ТТен
ден
ции в
консума
цията на хранителни продукти средно на лице от насел
ението
в България
о
веж
дат от Н
а
ционалния статистически институт върху представителна извадка от населението, са база за оценка на националния модел на хранене и на тенденциите за неговите прДДанните, получени от ежегодните бюджетни проучвания на домакинствата в България, които се провеждат от Националния статистически институт върху представителна извадка от насе
лен
ието, са баз
а за оце
нка на нацио
налн
и
я модел на хра
нене и на тенденциите за
неговите промени. Икономическият преход в страната след 1989 г. доведе до много позитивни промени, но и до някои важни неблагоприятни тенденции в модела на хранене на населението.
Наблюдава се положителна тенденция за увеличаване консумацията на боб и леща (с 30% за
Данните от бюд
же
тните проучвания на домакинствата показват положителна тенденция и
з
а
намаляване консумацията на за
х
ар
ООсн
овн
ите н
еблагопр
иятни тенденции и характеристики на храненето на наш
ето на
селение
• Увеличаване общо консумацията на мазнини, до 35-45% от енергийната стойност на храната;
• Значи
т
елн
о увелич
а
ване приема на наситени мастни киселини, свързан главно с повишена консумация на червени меса (свинско, телешко, говеждо, овче и др.) и месни п• Увеличаване общо консумацията на мазнини, до 35-45% от енергийната стойност на храната;
• Значително увеличаване приема на наситени мастни киселини, свързан главно с повишена консумация на ч
ерв
ени меса (св
инско, т
елешко, гове
ждо,

овче и др.) и
месни продукти;
• Висока
консумация на растителни мазнини, източници на полиненаситени мастни киселини (ПНМК), к• Значително увеличаване приема на наситени мастни киселини, свързан главно с повишена консумация на червени меса (свинско, телешко, говеждо, овче и др.) и месни продукти;
• Висока консумация на растителни мазнини, източници на полиненаситени мастни киселини (ПНМК), която води до
п
рием на ПНМК над препоръчителните стойности;
• Повишаване консумаци
я
т
а на маргарини и продукти, съд
ъ
рж
Д
иабе
т т
ип 2
бележи т
енденция за непрекъснато увеличение. За периода 1980
- 200
2
Остеопорозата стана сериозен проблем за българските жени през последните 10-15 години
Зъбният кариес е
с
мн
ого голя
м
а честота сред всички възрастови групи на българското население.
Туберкулозата, чиято честота също значително се увеличи презОстеопорозата стана сериозен проблем за българските жени през последните 10-15 години
Зъбният кариес е с много голяма честота сред всички възрастови групи на българското население.
Туберкулозата, чиято честота
същ
о значително
се увел
ичи през пос
ледн
и
те години.
Де
тската смъртност, тя ост
ава една от най-високите в Европа – през 2002 г. за БъЗъбният кариес е с много голяма честота сред всички възрастови групи на българското население.
Туберкулозата, чиято честота също значително се увеличи през последните години.
Детската смъртност, тя остава една от най-високите в Европа – през 2002 г. за България тя е била 13.2/1000 живородени деца, докато за стра
ни
те на ЕС е 4.6/1000
Проблеми на организираното хранене при деТубер
к
у
лозата, чиято честота също зна
ч
ит

…
………
……………
……………………
…………………………
7. Настоящи заболявания /доказани/…………………
…………
………………………………………………………………………
8. Настоящи опл7. Настоящи заболявания /доказани/……………………………
…………………
…
………
……………………
…
…………………
8. Настоящи оплаквания…………………………………………..
………………………………………………………………………
9. Как преценявате теглото си?
Нормал ………………………………………………………………………
8. Настоящи оплаквания…………………………………………..
………………………………………………………………………
9. Как преценявате теглот8. Настоящи оплаквания…………………………………………..
………………………………………………………………………
9. Как преценявате теглот
о с
и?
Нормално
,
имам
нужда да отс
лабн
а
,
имам нужда
на напълнея
же…………………………
……………………………………………
9. Как преценявате теглото си?
Нормално,
имам нужда да отслабна,
имам нужда на 9. Как преценявате теглото си?
Нормално,
имам нужда да отслабна,
имам нужда на напълнея
желая по-здравословно да се храня

Нормално,
имам нужда да отслабна,
имам нимам нужда да отслабна,
имам нужда на напълнея
желая по-здравословно да се храня

10. Начин на хрим
ам
нужда на напълнея
желая по-здравословно да се храня

10. Начин на
х
р
анене:
Предпочитажелая по-здра
в
ос




зел
енчуци – картофи, зеле, краставици,


домати, патладжани, моркови
зърнени – ориз, ядки





салати – пресни, консервирани
зърнени – ориз, ядки
салати – пресни, консервирани
алкохол – концентрати, вина, б

з
ърнени –
ориз, ядки



салати – пресни,
консервирани
алкохол – концент салати – пресни, консервирани
алкохол – концентрати, вина, бира
безалкохолни напитки – какви………………


алкохол – концентрати, вина, бира
т
о