Лекарства, действащи върху ренин-ангиотензин-алдостероновата система

Тема №35: „Лекарства, действащи върху ренин-ангиотензин-алдостероновата система.”

АСЕ инхибитори. Това са пролекарства (с изкл. на Каптоприл и Лизиноприл), които в черния дроб се превръщат в метаболити, които са фармакологично активни. ФД: АСЕ инхибиторите потискат синтеза на АТ II, като така повлияват РААС. Също намаляват разграждането на вазодилатиращите кинини (брадикинин) увеличават брадикинина. АСЕ инхибиторите имат органопротективен ефект върху кръвоносните съдове, миокарда, бъбреците, панкреаса. Влияят благоприятно на миокардната хипертрофия и бъбречната функция. Отстраняват протеинурията, като разширяват отводящите съдове на нефрона и понижават вътрегломерулното налягане.
АСЕ инхибиторите са използват за: есенциална хипертония, хронична СН, ИБС, атеросклероза, захарен диабет. Няма рефлекторна тахикардия – не реагират барорецепторите в сърцето. Екскретират се с урината, приемат се 2 пъти дневно!
Лекарствени взаимодействия:
АСЕ инхибитори + калий-запазващи диуретици хиперкалиемия, особено при БН;
АСЕ инхибитори + невролептици ортостатична хипотония!;
АСЕ инхибитори + НСПВЛ намалява се антихипертензивния ефект на АСЕ инхибиторите, защото НСПВЛ инхибират синтеза на съдоразширяващите простагландини, вкл. и брадикинин;
АСЕ инхибитори + диуретици силно понижаване на артериалното налягане.
НЛР: суха кашлица в 25% от случаите; обриви, сърбеж, еозинофилия, бронхоспазъм. Дължи се на натрупване на брадикинин (и др. кинини) в белия дроб и други органи. При предозиране – ретростернални болки и стенокардни пристъпи. АСЕ инхибитори преминават през плацентата и предизвикват тежки увреди на плода АСЕ инхибитор не се дава при бременност. При продължителна употреба на АСЕ инхибитори, ефективността им се понижава (след няколко години) трябва да се заменят със сартани (АТ1 блокери) – Valsartan, Losartan.
AT1-блокери (сартани). Блокират АТ1-рецепторите и инхибират вазоконстрикторното действие на АТ II предизвикват вазодилатация. Понижават по-силно систолното артериално налягане и намаляват следнатоварването на сърцето. Имат по-добра поносимост от АСЕ инхибиторите, защото не повлияват метаболизма на кинините (не увеличават брадикинина)! Екскрецията е с жлъчката и урината. Сартаните имат дълъг плазмен полуживот дневната доза е веднъж дневно, което улеснява съучастието на пациента.
Клинично приложение. Не се дават на бременни! Използват се за лечение на артериална хипертония, намаляват риска от мозъчен инсулт, протективни са за бъбреците на болни със захарен диабет с протеинурия; за лечение на диабетна нефропатия.
НЛР. АТ1-блокери + калий-запазващи диуретици хиперкалиемия. Наблюдават се още главоболие, световъртеж, болки в епигастриума и повръщане. При предозиране – артериална хипотония и тахикардия.
Директни ренинови инхибитори. Aliskiren инхибира ензима ренин и потиска РААС. Предотвратява превръщането на ангиотензиногена в ангиотензин I. Ако АСЕ инхибиторите и АТ1-блокерите увеличават плазмената активност на ренина, то Aliskiren понижава плазмената активност на ренина с 60-80%! Aliskiren има интихипертензивно действие. Орално активен е и е с ниска бионаличност. Дови до повишаване на калия. Не се дава при бременност!
Алдостеронови антагонисти. Неселективен е Spironolactone, селективен Eplerenone. Орално активни са. Метаболизмът на Spironolactone е до активни метаболити и има по-дълъг плазмен полуживот. При Eplerenone метаболизмът е до неактивни метаболити по-кратък полуживот. Тези медикаменти предотвратяват задръжката на сол слаб до умерен диуретичен ефект. Инхибират миокардната и васкуларна хипертрофия и фиброза. Предотвратяват хипокалиемията.
НЛР: хипокалиемия, особено при бъбречна недостатъчност, при прием на БАБ, на АСЕ инхибитори или АТ1-блокери. Spironolactone може да доведе до нарушения в сърдечната честота, ендокринни нарушения (гинекомастия, менструални смущения, намалено либидо), ЦНС – летаргия и обърканост. Клинично приложение – хронична СН, хипертония – в комбинация с калий-губещи дируретици, при първичен хипералдостеронизъм (синдром на Conn), вторичен хипералдостеронизъм, нефрозен синдром, цироза с асцит (първи избор).