Лекции

ГЛОБАЛИЗАЦИЯ НА ИКОНОМИКАТА И РАЗВИТИЕТО
Лекции

Характеристика
Един свят, в който най-развитите държави зависят икономически и екологично от хора от целия свят.
Един свят, в който новите технологии ежедневно разпространяват идеи,тенденции,новини и продукти по целия свят.
Човешкият опит е все по-глобализиращо се явление, при което хората оказват влияние и биват повлияни от транснационални и междукултурни взаимодействия.
Съществуват много култури и актьори на глобалната сцена.
Бъдещето на човечеството е свързано с околната среда.
Настоящите социални, политически, икономически и екологични реалности могат да доведат до алтернативно бъдеще.
Съществуват много начини, чрез които гражданите могат да участват и да оказват влияние на световните дела.
Глобализация – проклятие
Макдонализация на света
Налагане на американския модел на капитализъм
Домниращо влияние от страна на СТО и МВФ
Глобализация – панацея
Свободната търговия създава богатство
Разпространението на идеи и информация съдейства за разпространението на демокрация и зачитане на човешките права
Човечеството се обогатява чрез споделянето на култури, опит, традиции.

Корените на глобализацията
Цивилизациите
Цивилизацията на Харапа – създава водопроводни системи и канализации, санскритска писменост, начало на използване на числата, въвежда стандартизирана система за мерки и теглилки;
По течението на жълтата река – открива се стъклото и коприната, въвежда се десетична система
На изток от реката Нил - неоспорими постижения в архитектурата и изкуството;
Гръцката империя - превръща гръцкия език в “Lingua franca”.

2.2 Религиите
2.2.1 Монотеистичен характер - един е бог, пред който всички сме равни;
2.2.2 Ценностите
Достъп на всеки човек до благата на Земята
Изконен стремеж към справедливо общество
Делата на всеки измерени с полезност за природата
Траен мир, ред и справедливост.
2.3 Колонизационните процеси:
- Александър Македонски – империя на три континента;
- Римската империя – установяване на единни норми на управление върху огромна територия;
- Испания, Португалия, Англия, Франция, Белгия, Холандия – “Индустриален клуб”
Последици: Тотално етнокултурно смесване на човечеството; пренасяне на общи норми и модели на развитие;нова социо-културна картина на света.

2.4 Обобщение
Цивилизациите -> Всеобщност на действия и функции в планетарен мащаб.
Религиите -> Общоисторически тенденции и
Потребности.
Колонизационните процеси -> Общо присъщ стремеж да се
взаимодейства, да се обменя опит и информация.
От “Великото преселение на народите” до днес -> Подбуди от икономически, духовно-културен и морален характер; Потребността от общуване - родово качество.

Същност на глобализацията
Основни движещи сили на глобализационния процес
информационни и комуникационни технологии (ИКТ) - скоростта за разпространение на големи обеми информация, в много пъти превишава възможността за предвижване на хора и стоки.
хегемонията на неолибералната икономика- Глобализацията е обективен процес, продиктуван от естествения ход на общественото развитие. Нейната
икономическа база се състои в транснационализацията на производството и капитала, в новите видове комуникации.
идейният й фундамент се свежда до приемането на общочовешки ориентири като пазарна икономика, идеен плурализъм, отворено общество.

Научни тези за начало на глобализацията
Теоретичното осмисляне на глобализацията започва при твърде висока степен на нейното проявление и е провокирано предимно от отрицателните й ефекти.
АКТУАЛНОСТ И ЗНАЧИМОСТ НА ПРОБЛЕМА
а) РЕАЛНО
Силна разнородност на съвременното общество;
Общо изявени разнородност и конфликтност;
След края на “Студената война” – нови “стени на разделението” – поляризация на човешките условия;
б) ТЕОРЕТИЧНО
- Твърдения за общ процес на сближаване;
- Концепции за общи норми и принципи на развитието;
- Изобилие от изследвания и публикации;
- България – активен участник в теоретичната дискусия и реалните процеси.

Теоретичната дискусия
Т. Левин -> Автор на научната категория – глобализация - 1983 г. списание “Харвард бизнес ревю”;
Римски клуб -> „за границите на растежа” - потребност от координирани действия в световен мащаб
90те години на XXв. -> Глобалната проблематика в нейната системност
Днес -> Глобализация на икономиката и развитието

Най-разпространените точки зрения за същността на глобализацията

„икономистите” – обясняват същността на глобализацията с разпространението на пазарните отношения върху цялата съвкупност от световно-икономически отношения (ТНК, СТО, МВФ и др.);
„технолозите” – акцентират върху достиженията на научно-техническото развитие, които създават предпоставки за съвременната научно-техническа динамика, обединяваща както развитите, така и развиващите се страни;
„информационисти” – считат, че планетарната мащабност на информационните процеси, обхващащи на практика всички сфери на човешкото битие (Интернет, мобилни връзки, телекомуникации и др.), определят спецификата на съвременното цивилизационно развитие;
„политолозите” – свързват същността на глобалните процеси с изменението на “геополитическите конфигурации”, оформили се след ІІ Световна война
„еколозите” – твърдят, че измененията на естествените екосистеми под въздействието на икономическите и социални дейности, придобиват такъв размах, че под реална заплха е съществуването на самото човечество;
„културолозите” – акцентират върху унификацията на социо-културните процеси;
„философите” – разглеждат глобализацията като взаимовръзка между единичното и всеобщото.
Извод: Глобализационният процес е системен феномен, изискващ комплексен подход и отчитане на различни аспекти и гледни точки.

Икономическите науки – Глобализация на икономиката и развитието

Икономиката – занимава се с решенията, които хората взимат по повод своите потребности и разполагаемите ресурси
Икономикс – обща икономическа теория за производството, размяната, разпределението и потреблението на благата;
Макроикономикса – третира поведението и динамиката на икономиката като цяло;
Мезоикономикса – третира икономиката във връзка с поведението на транснационалните компании;
Мегаикономикса – изучава регионалната икономика като съставна част на световната;
Международната икономика – изучава функционалния механизъм на световната икономика, чиито елементи са международният пазар на стоки и услуги, международният валутен пазар и международните валутни системи, международният капиталов пазар, регионалната икономическа интеграция, т.е. разглежда световното стопанство в неговата цялост;

Нов характер на икономическата активност на обществото
70-те години на м. век – отхвърлен икономическия редукционизъм (стремеж факторите и съдържанието на икономическия растеж да се търсят само в икономиката)
Наблюдава се не просто взаимодействие и взаимозависимост, а универсалност на развитието;
Устойчиво проявление на тенденциите на универсализация на икономичските, културни и политически взаимовръзки;
Едновременност и еднозначност на развитието на комуникациите, информатиката, медиите, културата, образованието;
Национално специфичното върви заедно с общопланетарното и общочовешкото развитие

Икономиката на знание е етап от икономическото развитие, при който главен икономически ресурс са знанията. Създаването на богатство посредством прилагането на човешко знание и творчество значително изпреварва създаването на богатство чрез добив и преработка на природни ресурси. В настоящия етап на развитие на обществото, знанието е жизнено важна стока за всяка държава, бизнес и отделния човек.
Знанието като производствен ресурс:
Знанията участват в производството, разпределението и потреблението. Като икономически продукт те се съдържат в създаването на всеки товар или услуга и са част от тяхната добавена стойност.
Знанията като ресурс представляват основата на съвременните технологии за производствени и управленски процеси. Те съдействат за възникването на нови производства и отрасли.
Знанията са в основата на всяка иновационна дейност, а иновациите са един от възможните фактори за конкурентоспособност.
Най-важното свойство е това, че знанието е напълно икономически възобновяем ресурс, независимо от броя актьори, които го използват – запасът от знания е неизчерпаем.
Необходими условия за развитие на икономиката на знание:
образование и обучение (наличие на образовано и професионално пригодно население, способно да създава, разпределя и използва знание);
динамична иновационна инфраструктура (ресурси, които осигуряват осъществяването на комуникации, разпространяването и обработка на информация);
икономически стимули и институционален режим (икономическа среда, стимулираща свободното движение на знание, приложение на информационно-комуникационни технологии и развитие на предприемаческата инициатива);
иновационна система (мрежа от научно-изследователски центрове, университети, частни фирми и организации, създаващи нови знания или трансфериращи знание с цел адаптация към техните нужди)
Формирането на икономиката на знание протича под влиянието на три обективни фактора: човешкия, технологичния и информационния.
П. Дракър заявява: ''Имаме нужда от икономическа теория, която да постави познанието в центъра на производството на богатства. Само така може да се обясни сегашното икономическо състояние.''
Нито една сфера на живота днес, включително и икономиката, не е изолирана и не е възможно да действа автономно. Всички процеси или явления могат да бъдат разбрани само в широкия смисъл на икономическия, политически, социален, военен, екологически, демографски и т.н контекст, отчетени в тяхната взаимна обусловеност и взаимозависимост.
Предметното поле на икономическата наука е вече тясно, за да обясни всички аспекти на сложния, взаимосвързан и взаимозависим свят, в който живеем .

Глобализацията – една от движещите сили на икономиката на знание.
Особенности на глобализацията в настоящия етап на развитието й.
Създадена е относително цялостна световна социално-икономическа система, интегрираща в една или друга степен национални и регионални структури.
Запазването на националната държава се съчетава с възприемането на глобалните отношения като доминиращи в международните взаимоотношения.
Националната държава частично “предава” част от своите пълномощия, особено в икономическата сфера, на международни организации.
Налице е процес на трансформация на центровете на влияние през ХХ век – от бицентрализъм в началото на века (Европа и САЩ) към биполярност в средата на века (САЩ и СССР), моноцентризъм в края на века (САЩ) и в