Лекции по микроикономика

1
МИКРОИКОНОМИКА

1. ПРЕДМЕТ И РАЗВИТИЕ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ТЕОРИ Я
Икономическата теория е система от научни знания за същността, принципите, структурата и
механизмите на функциониране и развитие на икономиката.
Обект и предмет
Икономическата теория изучава как — при наличие на множество алтернативи - се
разпределят ограничените ресурси за придобиване на различни блага и как те се присвояват,
така че да се минимизират разходите и да се максимизират ползите.
Икономическата теория се интересува от поведението на всички икономически субекти, в това
число собствениците на ресурсите; производителите., които преобразуват ресурсите в блага;
търговците, придвижващи благата от производителите до потребителите; потребителите.
Икономическата теория дава понятията, принципите и механизмите, а с това - и
методологическите основи на икономическото знание изобщо.
Микроикономика, Макроикономика и Международна икономика
Микроикономиката е дял на икономическата теория, изучаващ поведението на т. нар. малки
икономики — на домакинствата, фирмите, банките и пр. Тя дефинира основните понятия,
подходи, принципи и механизми на икономическия анализ.
В структурно отношение включва:
- теорията на потребителското търсене и потребителския избор;
- теорията на фирменото производство и предлагане при съвършено и при несъвършено
конкурентни пазари;
- теорията на ресурсните (факторни) пазари и на разпредлението на доходите между притежателите
иа производствените фактори;
- теорията на общото пазарно равновесие и на благосъстоянието, включително на ролята на
държавата.
Макроикономиката е дял на и кономическата теория, изучаващ функционирането и
развитието на икономиката като национална система.
Тя търси решения:
- на влиянието на съвкупното търсене и предлагане върху растежа на брутния продукт и
макроикономическото равновесие:
- на макроикономическото неравновесие (нестабилност/, в т.ч. на икономическия цикъл,
безработицата, инфлацията,социалното неравенство;
- на макроикономическото регулиране с инструментите на паричната и на бюджетната политика;
- на влиянието на външните икономически отношения върху състоянието и развитието на
националната икономика.
Международната икономика е дял от икономическата теория, изучаващ функционирането и
развитието на международните ико номически отношения и отражението им върху
националните икономики.
Като учебна дисциплина тя се интересува:
- от международния търговски обмен и политиката на свободна търговия и на протекционизъм;
- от функционирането и взаимодействието на международно ниво на продуктовия, капиталовия,
трудовия и паричния пазар;
- от международните валутни, кредитни и разплащателни отношения и политика при отворена
икономика;
- от ролята на наднационалните международни организации, на многонационалните корпорации и
на регионалналните интеграционно-икономически общности;
- от глобалните икономически проблеми на човечеството;
- от отражението на международните икономически отношения върху икономическия растеж,
икономическото равновесие и платежните баланси на страните.
В единство Микроикономиката, Макроикоиомиката и Международната икономика дават облика на
съвременната икономическа теория, която се стреми да отговори от какво се обуславят
състоянието и перспективите за развитие както на макроикономическите единици (дома-
кинствата, фирмите), така и на националната и международната икономика.

2

2. АНАЛИТИЧНИ ИНСТРУМЕНТИ
Икономическата теория си служи с понятия (категории) икономически променливи, икономически
модели, графики и др.
Икономически понятия (категории)
Икономическите понятия са абстракция на реално съществуващи икономически явления,
процеси, и отношения, които формират езика на икономиката.
Например продукт, цена, приход, разход, печалба, загуба, потребление, инвестиции, износ, внос и
др.
Обикновено икономическите понятия изразяват променлива величина, която в едно отношение е
независима, а в друго - зависима, което се дължи на съществуващата всеобща взаимна зависимост
на явленията и процесите в икономиката.
Пределни величини
Като икономически участници (собствениците, производителите, дистрибуторите, потребителите)
хората винаги предпочитат повече ресурси, блага, приходи, доходи и пр., т.е. те имат т. нар.
максимизиращо поведение. Изучаването на това икономическо поведение се осъществява чрез т.
нар. пределни величини - пределна производителност, предлен разход, пределен приход, пределна
полезност и др.
Пределните величини са поредни положителни или отрицателни прирасти (увеличаване или
намаляване), от една страна -на вложения и, от друга - на получени резултати, във физически
или в стойностни единици.
Например, с колко би нараснал продуктът, ако увеличим броя на работниците с още един.
Икономически модели
Икономическият модел е опростено, почиващо на факти ло гическо, математическо или
графично описание на изучаваното явление, процес или система.
— Според това, да;ш се моделира структурата на обекта или неговото поведение, се разграничават
структурни и функционални модели;
— Според обхвата си моделите биват микро- и макроикономически.
— Ако се изразяват връзки в посока от обекта към субекта, моделите са познавателни (евристични).
— Ако се изразява въздействие на субекта върху обекта моделите са управленски.
Моделирането предполага:
- моделът да съответства на реалността и да е полезен; з> обектът да се схаща като съвкупност от
елементи, които формир някаква цялост;
- функционирането на обекта да се характерзира с прави и обра връзки, т.е. с вияние на входа върху
процеса и изхода и с обратно възде£ твие на изхода върху входа на системата.
3. Графики
Графиката изразява чрез права или крива линия зависимост между две или повече
икономчески променливи, представени числа.
Графиката се построява въз основа на данни за променливи величш в таблична форма. На
вертикалната ос (Y) са данните на независ, мата променлива (например цената), а на
хоризонталната ос (X) данните за зависимата променлива (например предлаганото количе тво
продукт). Зависимостта между две променливи може да е линей (когато се описва с права линия)
или нелинейна (когато се представя крива с променлив наклон).
В икономическата теория има значение наклонът на линия който се изразява като ъглов
коефициент.
— Когато измененията в променливите величини са еднопосочни, зависимостта между тях е
положителна.

— Когато те са разнопосочни (например цената пада, а търсенето расте), зависимостта е
отрицателна.
Наклонът на линията се установява като се проследи изменението на променливата-аргумент на
вертикалната ос. След това се установява предизвиканото от това изменение на променливата -
функция по хоризонталната ос.

3

Методологически заблуждения
При икономическия анализ се срещат три вида заблуждения.
1. Ако дадено явление предхожда друго, то не е непременно причина на второто, т.е. "след това"
не винаги означава "поради това".
2. Изразът "при равни други условия" е абстракция. Реално често те не са равни, т.е. не са дадени.

Например покачването на цените "при други равни условия" води до СВИВАНЕ на потребителското
търсене. Но не е така, ако в същия момент номинали доходи нарастват със същия, или с по-бърз
темп от цените.
3. Заблуждение е да се смята, че свойствата на отделно явление са хактерни и за цялото (например
индивид - общество).
Тези съждения, използвани понякога в икономическия анализ, имат важно методологическо
значение.
4. ОСНОВНИ ВЪПРОСИ НА СИСТЕМАТА НА ИКОНОМИКАТА
ЩО Е ИКОНОМИКА ?
Понятия
За да се изясни какво е икономика, трябва да се разгледат няколко възлови понятия, които са в
основата на иконочимеската теория, в т.ч.
• Потребности - те са двигателят; по природа постоянно изпитваме потребности (нужди) от най-
различно естество. С оглед на това работим, потребяваме, пътуваме, почиваме и пр.
Потребностите са наложителна необходимост, за да си осигурим определени условия за
съществуване.
• Ресурси - в икономиката ресурсите - трудът, земята (природните дадености) и капиталът -
съзнателно и целенасочено се комбинират чрез определена технология и организация и се
превръщат в продукти. Така ресурсите стават производствени фактори, а комбинацията им -
производствен процес.
. Продукти. Продукт е всичко, което е резултат на човешки усилия във вид на материални и
нематнериални полезности, за шито хората изпитват потребност.
• Пари. Парите са също ресурс. Пълноценни (от злато) или символни (книжни, безналични),
те са сметна единица, всеобщо щзменно и разплащателно средство и средство за спестяване.
Следователно икономиката е система, която динамично съгласува ресурсните възможности
на хората и обществото с техните потребности.
На практика реалните икономически взаимоотношения се осъществя-в.т в стойностно-парична
форма и се представят като парични отношения.
Същностна характеристика
В основата на икономическия процес са потребностите на хората, които постоянно се насищат,
възобновяват, умножават и разнообразяват. Но ресурсите, с които се задоволяват потребностите
са ограничени (оскъдни, недостигат и са рядкост), набавят си чрез други ресурси (усилия, пари,
време) и. следователно, трябва да се икономисват.
Това налага постоянно да се прави избор между различните възможности (алтернативи) за
използване на ресурсите, като целта е отдадени ресурси да се получи максимална полезност или
дадени потребности да се задоволят с минимални ресурси.
Структурна характеристика
Икономическият процес включва производството, размяната, разпределението и накрая
потреблението на благата.
Производството и потреблението са двата "полюса"на икономиката - няма потребление без
производство, но няма и производство без потребление.
 Производството е сфера на икономиката, в която съзнател но и целенасочено се
комбинират материални или нематериални ресурси, които се преобразуват в блага.
 Потреблението е използване на благата от хората за възстановяване и умножаване на
жизнените им сили и възможности или за по-нататъшно производство. Разграничават се
блага за лично (домакинско) и блага за производствено потребление.
При пазарната икономика продаваме ресур си (труд, земя, капитал, знания) или
продукти (стоки и услуги) и формираме доходи. С доходите си купуваме онова, от
което се нуждаем. Така се включваме в пазара.

4
 Пазарът е връзкта между производството и потреблението. Той уравновесява чрез
изменение на