Лекции по Организационно поведение

Тема №1Теория за организациите и организационно поведение. Организационното поведение като теория и практика. Предмeт. Характеристика. Основни подходи-познавателни възможности и ефекти за организационно поведенческите изследвания.

Организационното поведение като научна област и акадмична дисциплина изучава устойчивите характеристики на поведението на човека и човешките общности от гледна точка на организирания труд и управлението. Основните дисциплини,от чиито достожения ОП се ползва най-пряко,са: психологията , социологията и социалната психология. ОП не е съперник или "заместител" на психологията или социологията. Тя е подчертано прагматична управленска дисциплина,която се интересува в крайна сметка от човешките фактори. ОП се стреми да осигури практически полезни инструменти за поведенчески анализ на няколко равнища. Първо ,обект на внимание е поведението на отделната личност в организацията и факторите, които го обуславят. Второ, обект на внимание са междуличностните отношения в организацията.
Класическите теории за организацията обясняват природата на организацията предимно чрез разделението на труда и структурата на организацията, а във връзка с това извеждат на преден план нуждата от спазване на определени принципи на управление.
Неокласическите теории за организацията представят организацията предимно чрез хората. Според представителите на тези теории най-важното в организацията са нейните хора, а поведението на индивида и групите от индивиди е от решаващо значение за доброто функциониране на организацията.
Съвременните теории за организацията представят организацията като система, състояща се от отделни подсистеми и силна необходимост от адаптиране на организацията към околната си среда, за да може да е ефективна в своята дейност.
Като научна област ОП има следните основни цели:
- да осигури систематично описание на човешкото поведение в различни условия.
- да разбере наблюдаваното поведение, т.е да изведе причините, факторите за него, да го обясни.
- да предскаже бъдещо поведение на индивиди или групи с някаква степен на увереност.
- да осъществи поне частично въздействие върху поведението и да съдейства за развитието на човешката дейност в определена насока.
Основните подходи са: подход на човешките ресурси, контингентен (условен)подход и системен подход.
Подходът на човешките ресурси определя "човешката" изследователска позиция на ОП. Акцентите са: грижа за развитието и израстването на хората към по-високи нива на компетентност, творчество и себереализация и създаване на климат, в който всички заети да могат да реализират така развитите си способности за доброто на индивида и на организацията, за която той работи.
Контингентният подход отделя необходимото внимание, а обстановката, на ситуацията, на условията, като обосновава, че различната среда прави различни поведения и въздействия ефективни за организацията във всеки един момент.
Системният подход е базиран на схащането за наличието на множество променливи параметри във всяка организация, които се намират помужду си в сложни взаимоотношения. Събитието, влияещо на един индивид в дадено звено,отдел и пр., в крайна сметка влияе върху цялата система.

Тема № 2Организацията като среда за формиране и избор на модел на индивидуално и групово организационно поведение. Същност и характеристика на организацията.

Организационното поведение е научно направление с теоретична и подчертано прагматична насоченост в търсенето на обяснение и разработването на механизми за влияние върху поведението на индивидите и групите в организацията. Целта е да се разкрият характеристиките на поведение на човека, на човешките групи, човешките общности в контекста на специфичните организационни условия и разработят средства за въздействие и привеждане на това поведение в съответствие с мисията, целите, задачите и очакванията на оргаизацията.
Три основни подхода се използват при изучаването, обясняването на поведението на човека и групите в организацията : психологически, социологически и антропологически. Прилагането на тези подходи в изследването на индивидуалното и груповото организационно поведение е в активна връзка и сътрудничество с теорията /социологията/ на организациите, с теорията на организационното управление, с икономикса и политическите науки/ в зависимост от характера на организацията/.
Психологическото обяснение на поведението на човека и групите в организацията е изключително ценно и важно за организационно-поведенческото изследване, но е ограничено във възможностите си дотолкова, колкото изключва или приема за даденост "натиска" на организацията и организационното управление върху индивидуалното и груповото оргонизационно поведение.
Социолозите разглеждат индивидуалното и груповото организационно поведение в социално-институционален контекс във връзка и зависимост от средата, в която човек се социализира - семейство, образование, религия, работа; от процесите в социалната среда - произход, пол, възраст, статус. Специфичен акцент в социологическото изследване на индивидуалното и груповото организационно поведение е измерването и интерпретирането на влиянието на самата организация и на системата на организационно управление при избора и практикуването на конкретен индивидуален или групов модел на организационно поведение.
Социалната антропология/културологията/ изследва човешкото поведение в контекста на определена културна система - вярвания, традиции, обичаи, идеи, ценности, които интегрират хората в групи, в общности, в обществото като цяло.

Тема №3Организацията като организация на индивидуални, групови и общностни интереси и цели. Организационни цели. Същност. Характеристика. Интереси-цели - поведение.
Всяка организация е продукт на определени индивидуални, групови, общностни или обществени потребности, интереси и цели. Отношението на хората в организацията към нейните потребности, интереси и цели е различно във всеки конкретен случай. Интересите на работодателите са в ефективното влагане на капиталите и реализиране на печалба; интересите на работниците са в добрата цена на знанията, уменията, опита им; интересите на потребителите са в качествени и евтини стоки и услуги.
Организационните цели дават отговор на въпроса: Какво иска тя да постигне? Те са специфични видове резултати, които организацията търси да достигне. В практиката най-често се прилага следната класификация на целите: --- глобална цел.Това е формулираната причина за съществуването на организацията. Глобалната цел е условие за определяне на мисията. --- стратегически цели Те са дългосрочни, поставят се от най-високото ниво на ръководството на организацията и са в сравнително абстрактна форма. Отворени са - за тях не се определят време за изпълнение и количествено измерение. ---тактически цели. Те конкретизират стратегическите и са за по-къс период от време. За тях е отговорно средното ниво на управление на организацията. --- опреративни цели. Те конкретизират още в по-голяма детайлност тактическите цели на организацията. Тяхното предназначение е към най-ниското ниво на управление. Критериите за добре поставени цели са: ясност и конкретност; съгласуваност; определен срок за реализация на целта; трудност и достижимост.
Интересът се осъществява чрез конкретно поведение на личността, то се поражда от идеите. Идеята се свързва с проектиране върху самосъзнанието на очакване във времето, което може да донесе удовлетвореност у личността. Това поражда определени чувства, които оказват влияние върху поведението. Така в основата на конкретно поведение е определен интерес, породен като идея в самосъзнанието на личността. Идейната основа на поведението на отделната личност трябва да се търси в историята на формирането на ценностната й система. Интересите могат да бъдат краткострочни, средносрочни, дългосрочни, трайни или нетрайни. Те се определят от чувствата, чиято функция са.

Тема № 4Организацията като йерархична система. Основни модели на организация. Организационни структури и организационно поведение.

Йерархията на организацията обикновено се разглежда в структурен аспект. От тази гледна точка тя се счита за добра, когато броят на йерархичните нива съответства на спецификата на организацията и осигурява всеки ръководител да ръководи близко до оптималното количество звена.В йерархията на всяка организация съществува една постоянно действаща тенденция, която е следствие от психически характеристики на личностите, натоварени с ръководни функции. Тази тенденция разкрива още в 1955 година Сирил Норткът Паркинсън и я отразява в своя „Закон на Паркинсън”, използвайки саркастично-хумористичен си стил. Същността на тази тенденция е към набъбване откъм личен състав на управленските звена. Колкото е по-високо йерархичното ниво на управленското звено, толкова е по-силна тенденцията.
Организационен модел - Набор от критерии (оценъчни показатели, имащи вътрешни взаимовръзки и обединени в графична схема). Обикновено моделът включва 6 - 9 основни критерии, с 6 - 32 уточняващи подкритерии.
Съдържанието на критериите отразява ключови направления в бизнеса, актуални за създаване на конкурентоспособна организация с ефективна система за управление.
Организационната структура е гръбнакът на организацията и определя нагледно функционирането и връзките между отделните подразделения и звена в нея. Структурите се делят на класически и съвременни.Класически:Линейна - Притежава само вертикални връзки. Основната характеристика е, че един ръководител изпълнява всички функции. Линейната структура е първата възникнала организационна форма на управление. Днес тя се прилага главно за малки организации. Решаването на оперативните въпроси доминира над стратегическите.
Функционална - При нея управленските функции се изпълняват от няколко функционални ръководители. Всеки подчинен има няколко функционални ръководителя, като различните ръководители изпълняват и отговарят за различни функции. Всеки функционален ръководител притежава всички права на разпоредителство по въпроси, влизащи в компетенцията на неговата длъжност. В рамките на определена функция се създават различни управленски звена.
Линейно-функционална структура - Още се нарича линейно-щабна структура. Тази структура е комбинация от предишните два вида. Основната характеристика е създаването на функционални звена от специалисти, които подпомагат линейните ръководители в управленския процес. Целта е да се събира обработва и систематизира информацията и да предлага варианти за вземане на решения.
Матрична - Най-иновативната фирмена структура, целяща да реорганизира основните компоненти на управлението и да адаптира всички фирмени елементи към средата на действие.
Съвременни:

Тема №5Организацията като структура за разпределяне на властта /властова структура/.Същност на властта в