Лекции по Управление на риска

11. Обща характеристика и постановка на връзката промяна – риск

Промяната във всяка стопанска организация е свързана с вземане на подходящо решение и с постигане на конкретен резултат. За да се прецени степента на какъвто и да е риск е необходимо д
Промяната във всяка стопанска организация е свързана с вземане на подходящо решение и с постигане на конкретен резултат. За да се прецени степента на
ка
к
ъвто и да е риск
е необходимо да се посочат и обособят основните фактори влияещи върху промени във фирмите. Тези фактори в теорията се разглеждат като 2 групи сили за промяна.
1 група – Неуправляеми сили – те не са в компетенцията на стопанските ръководители или те не могат да влияят върху тях. Към тях отнасяме пазарът и свързаните със него цена, качество, количество и други характеристики на предлаганата стока. Към неуправляемите сили се отнасят съ
що и промените в технологи
ите. И на трето място това са промените в бизнес средата (политически, икономически, регионални, демографски и други), които определят бизнес средата.
2 група – Управляеми сили за промяна – те са в компетенцията на стопанския ръководител или управленския екип оказва влияние върху тях. Към тях отнасяме: ниво на комуникациите във фирмите – в практиката могат да бъда
т понякога прекалени или излишни, а понякога могат да бъдат и в много тесен кръг. Желателно е стопанските ръководители да не отъждествяват професионалните с не професионалните комуникации. Това ги предпазва от допълнителен риск. Вторият управляем фактор е степен на междуличностните отношения във фирмите – тези отноше 1 група – Неуправляеми сили – те не са в компетенцията на стопанските ръководители или те не могат да влияят върху тях. Към тях отнасяме пазарът и свързаните със него цена, качество, количество и други характеристики на предлаганата стока. Към неуправляемите сили се отнасят също и промените в технологиите. И на трето място това са промените в бизнес средата (политически, икономически, регионални, демографски и други), които определят бизнес средата.
2 група – Управляеми сили за промяна – те са в компетенцията на стопанския ръководител или управленския екип оказва влияние върху тях. Към тях отнасяме: ниво на комуникациите във фирмите – в практиката могат да бъдат понякога прекалени или излишни, а понякога могат да бъдат и в много тесен кръг. Желателно е стопанските ръководители да не отъждествяват професионалните с не професионалните комуникации. Това ги предпазва от допълнителен риск. Вторият управляем фактор е степен на междуличностните отноше
н
ия във фирмите – тези отношения предопределят и така наречения социален климат в организациите и са в следните насоки: отнош
ения рък
о
водител – подчинен; подчинен с подчинен; подчинен с ръководител. Тези управляеми сили сее наричат още вътрешни сили и са основа за изграждане на вътрешна нормативна база, която е следствие от външната нормативна база. Независимо от това какви сили пораждат промяната тя винаги е източник на неопределеност. За фирмата това означава, че е налице следния факт: напускане на едно относително устойчиво състояние на фирмената дейност и стремеж за реализация на друго по – добро състояние. В конкретния случай риска може да се разглежда като пряко свърза с фирменото поведение, което от своя страна е резултат от характера и вида на силите за промяна. Вземането на управленско решение в практиката винаги е свързано с определена ве 2 група
– Управляеми сили за
промяна – те са в компетенцията на стопанския ръководител и
л
и
управленския

ек
ип оказва влияние върху тях. Към тях отнасяме: ниво на комуникациите във фирмите – в практиката могат да бъдат понякога прекалени или излишни, а понякога могат
да
бъдат и в много тесен кръг. Желателно е стопанските ръководители да не отъждествяват професионални
т
е
с не проф
есионалните комуникации. Това ги предпазва от допълнителен риск. Вторият управляем фактор е степен на междуличностните отношения във фирмите – тези отношения предопределят и така наречения социален климат в организациите и са в следните насоки: отношения ръководител – подчинен; подчинен с подчинен; подчинен с ръководител. Тези управляеми сили сее наричат още вътрешни сили и са основа за изграждане на вътрешна нормативна база, която е следствие от външната нормати
в
на б
аза. Независимо от това какви сили пораждат промяната тя винаги е източник на неопределеност. За фирмата това означава, че е налице следния факт: напускане на едно относително устойчиво състояние на фирмената дейност и стремеж за реализация на друго по – добро състояние. В конкретния случай риска може да се разглежда като пряко свърза с фирменото поведение, което от своя страна е резултат от характера и вида на силите за промяна. Вземането на управле
н
ск
о

р
ешение в пра
к
тиката винаги е свързано с определена вероятност за риск. За да се приведе риска в допустимите граници е необходимо да се диагностицират симптомите на в
ъ
зн
и
кн
алия проблем

и по този начин да се избере най – подходящата алтернатива. В теорията на управлението на риска се посочват следните въпроси, на които трябва да даде отговор диагностичния анализ, а именно:
- какъв всъщност е проблема очертан от проявените симптоми;
- какво е необходимо да направи у
п
равл
енския екип, за да го разреши;

- какви рискове се очакват от действието на проблема и как последствията ще бъдат количествено измерени.
Отговорът на тези въпроси трябва да даде информация, но в много случаи поради динамикат
а на

5. Регулиране – ръководителите, чрез прилагане на регулиранет
о в случаите на отклонения от желан и фактически резултат извършват промяна в организацията. Посочват се 5 вида регулиране:
1) пасивно;
2) активно;
3) съвършено;
4) по грешки;
5) цялостно.
Всяка функция на практика се реализира чрез съответно решение. От гледна точка за риска в практиката съществено значение имат 2 гру
пи

решения:
- ста
ндартни решения – при тях има високо равнище на определеност (информираност). Залага се на точни количествени и научно обосновани решения. Използват се методи от статистиката, математиката и други точни науки;
- творчески решения – те се отнасят за не програмирани управленски ситуации с висока степен на неопределеност на 1) пасивно;
2) активно;
3) съвършено;
4) по гр 2) активно;
3) съвършено;
4) по грешки;
5) цял 3) съвършено
;
4) по грешки;
5) цялостно.
Всяка функция н 4) по грешки;
5) цялостно.
Всяка функция на практика се реал 5) цялостно.
Всяка функция на практика се реализира чрез съо Всяка функция на практика се реализира чрез съответно решение. От гледна точка за риска в практиката съществено значение имат 2 групи решения:
- стандартни решения – при тях
има високо равнище на определеност (информираност). Залага се на точни количествени и научно обосновани решения. Използват се методи от статистиката, математиката и други точни науки;
- творчески решения – те се отнасят за не програмирани управленски ситуации с висока степен на неопределеност на средата, в която се вземат. Всеки управленски екип поема определен риск при тяхното изработване и взе - стандартни решения – при тях има високо равнище на определеност (информираност). Залага се на точни количествени и научно обосновани решения. Използват се методи от статистиката, математиката и други точни науки;
- творчески решения – те се отнасят за не програмирани управленски ситуации с висока степен на неопределеност на средата, в която се вземат. Всеки управленски екип поема определен риск при тяхното изработване и вземане. Те използват т.нар. евристични методи и техники. Изучават се от науката евристика, която се занимава с продуктивната логика на човешкото мислене. До голяма степен тези решения зависят от качествата и опита на ръководителите и риска, който се поема е съзнателен. В стопанската практика неопределеността включва следните елементи, а именно:
= непознаване на външните фактори определящи проблемната ситуация;
= неясно изра - творчески
р
ешения – те се отнасят за не програмирани управленски ситуации с висока степен на неопределеност на средата, в която се взем
ат. Всек
и
управленски екип поема определен риск при тяхното изработване и вземане. Те използват т.нар. евристични методи и техники. Изучават се от науката евристика, която се занимава с продуктивната логика на човешкото мислене. До голяма степен тези решения зависят от качествата и опита на ръководителите и риска, който се поема е съзнателен. В стопанската практика неопределеността включва следните елементи, а именно:
= непознаване на външните фактори определящи проблемната ситуация;
= неясно изразена представа за участие на субективните фактори при избора и реализацията на съответното решение;
= невъзможност да се определят средствата, от които зависи подхода за вземане на управленско решение и да се оцени ефекта от него.
Източниците на нео
пределеност се характеризират в 2 направления:
- информаци
о
не
н недостиг –

ли
пса на специфична информация;
- структурираност на средата – действие на управленския екип в условия на бързо променяща се пазарна среда.
В теорията на упра
вл
ението неопределеността се дефинира по различен начин и много често се използва като синоним на пон
я
ти
ето риск.
В по – конкретен план риска се разбира като неопределеност, която може да бъде количествено неопределена. В тази връзка се използват понятия и като вероятност за настъпване на определено събитие и тежина на щетите. За риск може да се говори, ако е възможно по статистически път или чрез оценка от експерти да се определят посочените параметри за настъпване на дадено събитие. В този случай рискът се разграничава от неопределеността – тя не може количествено да бъде

опис
ана. При управлението на риска във всяка фирма са налице 2 основни типа ситуации:
- закрити ситуации – при тях е налице пълна неопределеност и управляващите не могат да получат информация за параметрите на средата и за параметрите на проблема. В практиката при такива случаи е желателно да не се вземат решения и е необходимо чрез проучване на т.нар. причинно следствени връзки за възникването на проблема да се набере макар и оскъдна информация за нег
о
.
Р
и
с
кът е особен
о
голям и взиманите решения са на база инту = непознаване на външните фактори определящи проблемната ситуация;
= неясно изразена представа за учас
т
ие

на
субективнит
е
фактори при избора и реализацията на съответното решение;
= невъзможност да се определят средствата, от които зависи подхода за вземане на управленс = неясно изразена представа за участие на субективните фактори при избора и реализацията на съответното решение;