Обща характеристика на връзката промяна - риск

Обща характеристика на връзката промяна- риск.
В стопанската дейност се извършват различни видове промяна. Те са свързани с преминаване на една организация от едно състояние към друго. За иВ стопанската дейност се извършват различни видове промяна. Те са свързани с преминаване на една организация от едно състояние към друго. За извършването на основните видове промяна се посочват 2 групи сили за промяната.
Първа група външни сили- тези сили не са в компетенцията на стопанският ръководител. Той не влияе върху тях а се съобразява с тяхното действие върху фирмата. Към тази група се отнасят: пазарът и свързаните с него цена на стоката, реклама, завладяване на нови пазарни низши. Друга външна сила която влияе това е промяна в технологиите- ново производство водещо до повишаване производителността на труда. Тук важно значение има и начинът за осигуряване на необходимата информация за така наречените високо технологичните производства. От значение е и вземането на своевременни решения за промяна в предмета на дейност разкриване на нови съобразени с прогресивните теПърва група външни сили- тези сили не са в компетенцията на стопанският ръководител. Той не
влияе върху тях а се съобразява с тяхното действие върху фирмата. Към тази група се отнасят: пазарът и свързаните с него цена на стоката, реклама, завладяване на нови пазарни низши. Друга външна сила която влияе това е промяна в технологии
т
е- ново производство водещо до повишаване производителността на труда. Тук важно значение има и начинът за осигуряване на необходимата информация за така наречените високо технологичните производства. От значение е и вземането на своевременни решения за промяна в предмета на дейност разкриване на нови съобразени с прогресивните технологии дейности. Това е така наречената иновационна политика. Промяна в външната или в бизнес средата( промени в икономическите, политическите, демографските, регионалните и други фактори.
2 група са вътрешни сили- те са в компетенцията на стопанският ръководител, тоест той влияе върху тях. Към тях отнася:
- вземане на подходящо управленско решение, ако решенията са неадекватни на управленската ситуация това води до непредвидими проблеми и голям риск за всяка фирма и организация.
- ниво на комуникации в фирмите- те могат да бъдат прекалени или излишни, или да бъдат в много тесен кръг. Нарушаването на ритама на комуникиране влияе върх
у поведението на фирмата което се изразява в по лошо обслужване на клиентите, намаляване на оборота и загуба на клиенти. Това води до потребност от промяна в начина на организиране и функциониране на системата от информационни връзки в фирмата
- степента на междуличностните отношения- определят социалния климат, разглеждат се в средните направления. Ръководител-подчинен, подчинен-подчинен, подчинен-ръководител. За ограничаване на риска не би следвало да се сместват формалните с неформалните отношения в организацията. Независимо от това какви сили пораждат промените те винаги са източник на неопределеност. Това е така защото промяната се свързва с напускане на едно относително устойчиво състояние на фирмената дейност и стремеж на реализация на друго по добро състояние. Този случаи риска може

да се разглежда като пряко свързан с фирменото поведение което пак е в тясна връзка със силите за промяна и с външната и вътрешната нормативна база. За отстраняване на по- голям процент риск в една организация ръководителите е необходимо да проведат така наречен диагностичен анализ. Той вклю
чв
а
диагностика на симптомите на възникналия проблем който е обект на дадения вид промяна. За целта се сформира екип който се запознава с проблемите и е необходимо да излезе с обща позиция като се даде отговор на следните въпроси:
- какъв е всъщност проблема както е очертан от проявените симптоми.
- какво е необходимо да се направи за да се реши проблемът- изграждане на алтернативна програма включваща определени етапи
- какви рискове се очакват от извършването на промяната и как последствията от тях ще бъдат оценени.
Най общо диагностичния анализ определят реалните обективи на промяната. Те могат да бъдат срокове от финансови и производствени данни, увел
ичаване на персонала, допълнителна квалификация на отделни или група
служители и всичко това в крайна сметка трябва да доведе до рентабилност, конкурентно способност, гъвкавост и адаптивност. Характера на промяната зависи от природата на проблема. В практиката са обособени три основни вида промени:
структурна промяна- тя започва от промяната ни към 2 група са вътрешни сили- те са в компетенцията на стопанският ръководител, тоест той влияе върху тях. Към тях отнася:
- вземане на подходящо управленско решение, ако решенията са неадекватни на управленската ситуация това води до непредвидими проблеми и голям риск за всяка фирма
и организация.
- ниво на комуникации в фирми
т
е- те могат да бъдат прекалени или излишни, или да бъдат в много тесен кръг. Нарушаването на ритама на комуникиране влияе върху поведението на фирма- вземане на подходящо управленско решение, ако решенията са неадекватни на управленската ситуация това во
ди до непредв
идими проблеми и голям риск
за всяка фирма и организация.
- ниво на комуникации в фирмите- те могат да бъдат прекалени или излишни, или да бъдат в много тесен кръг. Нарушаването на ритама на комуникиране влияе върху п
о
ведението на фирмата което се изразява в по лошо обслужване на клиентите, намаляване на оборота и загуба на клиенти. Това води до потребност от промяна в начина на организиране и функциониране на системата от информационни връзки в фирмата
- степента на междуличностните отношения- определят социалния климат, разглеждат се в средните направления. Ръководител-подчинен,- ниво на комуникации в фирмите- те могат да бъдат прекалени или излишни, или да бъдат в много
тесен кръг. Нарушаването на ритама на комуникиране влияе върху поведението на фирмата което се изразява в по лошо обслужване на клиентите, намаляване на оборота и загуба на клиенти. Това води до потребност от промяна в начина на организиране и функциониране на системата от информационни връзки в фирмата
- степента на междуличностните отношения- определят социалния климат, разглеждат се в средните направления. Ръководител-подчинен, подчинен-подчинен, подчинен-ръководител. За ограничаване на риска не би следвало да се сместват формалните с неформалните отношения в организацията. Независимо от това какви сили пораждат промените те винаги са източник на неопределеност. Това е така защото промяната се свързва с напускане на едно относително устойчиво състояние на фирмената дейност и стремеж на реализация на друго по добро състояние. Този случаи риска може да се разглежда като пряко свързан с фирменото поведение което пак е в тясна връзка със силите за промяна и с външната и вътрешната нормативна база. За отстраняване на по- голям процент риск в една ор
ганизация ръководителите е необходимо да проведат така наречен диагностичен анализ. Той включва диагностика на симптомите на възн
и
кналия проблем който е обект на дадения вид промяна. За целта се сформира екип който се запознава с проблемите и е необходимо да излезе с обща позиция като се даде отговор на следните въпроси:
- какъв е всъщност проблема както е очертан от проявените симптоми.
- какво е необходимо да се направи за да се реши- степента на междуличностните отношения- определят социалния климат, разглеждат се в средните направления. Ръководител-подчинен, подчинен-подчинен, подчинен-ръководител. За ограничаване на риска не би следвало да се сместват формалните с неформалните отношения в организацията. Независимо от това какви сили пораждат промените те винаги са източник на неопределеност. Това е така защото промяната се свързва с напускане на едно относително устойчиво състояние на фирмената дейност и стремеж на реализация на друго по добро състояние. Този случаи
р
и
ска може да се разглежда като пряко свързан с фирменото поведение което пак е в тясна връзка със силите за промяна и с външната и вътрешната нормативна база. За отстраняване на по- голям процент риск в една организация ръководителите е необходимо да проведат така наречен диагностичен анализ. Той включва диагностика на симптомите на възникналия проблем който е обект на дадения вид промяна. За ц
елта се сформира екип който се запознава с проблемите и е необходимо да излезе с обща позиция като се даде отговор на следните въпроси:
- какъв е всъщност проблема както е очертан от проявените симптоми.
- какво е необх
одимо да се направи за да се реши проблемът- изграждане на алтернативна програма включваща определени етапи
- какви рискове се очакват от извършването на промяната и как последствията от тях ще бъдат оценени.
Най общо диагностичния анализ определят реалните обективи на промяната. Те могат да бъдат срокове от финансови и производствени данни, увеличаване на персонала, допълнителна квалификация на отделни или група служители и всичко това в крайна сметка трябва да доведе до рентабилност, конкурентно способност, гъвкавост и адаптивност. Характера на промяната зависи от природата на проблема. В практиката са обособени три основни вида промени:
структурна промяна- тя започва от промяната ни към пазарна икономика. Тази промяна е свързана с обединяване на отдели и звена, съкращаване на такива, изграждане на нови или тя засяга персоналът в фирмата и организацията.
Технологична промяна- тя трябва да намали рискът в производството.
Поведенческа промяна- тя е свързана с промяна в мотивацията на персонала, промяна в самия перс
онал от гледна точка на неговата ангажираност към стопанската дейност.
За преодоляване на съпротивата срещу промяната се използват различни методи и способи. Най важният от тях е обучението на персонала. Това обучение бива вътрешно обучение, външно обучение, постигане на съгласие от ръководството с под
чинените, различни компенсации или използването на така наречената компенсационна власт, принудителна промяна която е свързана с налагане мнението на ръководния екип. В практиката се използват и следните способи:
промяна от горе на долу- малка вероятност за риск, инициатор е висшето ръководство
промяна от ядрото към периферията- средна степен за риск инициатор е средният ешелон
промяна от долу на горе- рискът е най голям в този случай, инициатор на промените са изпълнителите

2 въпрос управление и риск- функциите които характеризират управленския процес са универсални и са включени във всяка фирма или организация. Те са : целеполагане, планиране, организиране, контролиран
е
и регулиране.
- целеполагането е свързано с определяне или с поставяне на главните или стратегически цели на фирмата. То определя и мисията на съответната стопанска организация. На практика изпълнението на главната цел се осъществява чрез реализи