УЧР

11.Пазарна природа на труда. Специфика на трудовия пазар – основни характеристики:
Пазарът е безалтернативна, универсална и ефективна форма на организация на икономическия обмен. Като форма на обществена организация пазарът на труда е механизъм за разпределение на един от производствените фактори – труда. Според съвременните теории на класическата и неокласическата школа новата, добавената стойност се създава не само от труда, а от стойността на всички производствени фактори. На трудовия пазар се разменя специфична „стока” – работна сила. на пазара на труда възникват и се реализират специфични пазарни отношения – наемане на работна сила. трудовите отношения, които възникват и функционират на пазарна основа се дефинират като наемни отношения. Пазарните отношения се реализират на или при определена цена. Форма на проявление на цената на наемането на работната сила е работната заплата. Цената на труда освен работната заплата включва и пазарната оценка на условията, при които се използва работната сила. При изясняване на връзката стойност – цена, ще се спрем на основните положения на неокласическа икономическа теория, на която се основава съвременната икономическа теория и практика. Според Алфред Маршал стойността на стоката, която той приема за цена, зависи както от факторите на предлагането, така също и от факторите на търсенето. Стойността на работната сила се формира на основата на разходите по нейното създаване, поддържане и възпроизводство. За отправна позиция за определяне на тези разходи се използва социалния минимум, чието удовлетворяване осигурява съществуване на индивида на минимално, но дъстатъчно потребление за поддържане и възпроизводство на неговия жизнен, трудов и социален потенциал. Теорията за пределната полезност на работната сила намира проявление в процеса на нейното производително използване.
В сравнение с другите пазари, на пазара на труда търсенето „идва” от производството, от предприятията и организациите, а предлагането от населението, по – конкретно от икономически активното население. Трудовият пазар не е капсулиран и изолиран от конюнктурата на стоковите и другите пазари на производствени фактори. Пазарните отношения, тоест наемането и използването на работна сила се реализират чрез адекватни пазарни механизми, каквито са договорите – индивидуални и колективни.
Конкуренцията е друг фактор или движеща сила на пазара на труда, чиито механизми на реализация отразяват както неговата специфика, така също и степента на съвършенство на пазарните отношения. Една съвършена конкуренция на пазара на труда означава да се осигури равнопоставеност на участниците, равен достъп, обективна оценка и т.н.
На пазар на труда действат и редица неикономически фактори. Тяхното нарастващо влияние се свързва със засилената намеса на държавата в регулирането на трудовите отношения, с институционализирането на дейността на професионалните организации на работниците и работодателите.
Трудовият пазар за разлика от другите пазари е подложен на сериозна социална оценка от страна на общественото мнение, на социални и политически организации. Сблъсъкът на интересите на пазарните сили поражда нееднозначни социални последици за хората на труда. За част от тях пазарът на труда им осигурява професионална реализация и социален просперитет. Други са обречени на социална несигурност, изправени са пред предизвикателството на временната заетост и непрекъсната смяна на работното място. Трети са лишени от шансове за трудова реализация. Разностранната същност на пазара на труда дава своето отражение върху методологията на неговото изследване. Днес намират приложение следните изследователски подходи:
1.Макроикономически анализ на пазара на труда.
2.Теорията за сегментирането на пазара на труда, чрез която се търсят възможности за формиране на диференцирани социални политики за регулиране на трудовите отношения.
3.Институционалната теория, на основата на която се въвеждат адекватните на икономическата и социална ситуация подходи за регулиране на трудовите отношения.

12.Микроикономически анализ на труда.

Търсене на труд: същност, параметри за оценка, фактори-детерминанти, факториални зависимости.
В неокласическата икономическа теория изследването на пазарното равновесие протича по следната логика:
На първо място като фактор детерминатор се извежда цената (цената на труда).
На второ място или като втори етап от анализа се откроява изследването на влиянието на цените на другите стоки върху търсенето и предлагането на дадена стока.
На трето място или третата фаза се свързва с изследването на дохода върху търсенето.
На четвърто място се отчита влиянието на времевия фактор върху търсенето и предлагането на труд.
Търсенето на труд се възприема като платежоспособна, фактически реализирана и потенциална готовност на работодателя да направи разходи за наемането и използването на работна сила за целите на своята предприемаческа дейност. Количествените параметри на търсенето а труд се идентифицира с показатели, разкриващи трудовата заетост в предприятието като: численост на заетите към определен момент или за определен период; броя на свободните работни места, за които работодателят има платежоспособна готовност да наеме работна сила; масата на работното време на заетите към определен момент или за определен период; масата на потенциално необходимото работно време. Фирменото решение за търсенето на труд се формира под въздействието на множество фактори. В микроикономическия анализ в съответствие със закона за търсенето и предлагането е изследвано действието на такива фактори – детерминанти, като цената на труда, цените на другите производствени фактори, ефекта на мащаба, ефекта на субституцията. В краткосрочен план фирмата влага такова количество труд, което максимизира печалба при технологичното равнище на техниката, с която разполага. Върху равнището на печалбата пряко влияние оказват следните фактори: равнище на приходите от продажби; масата на разходите за труд; масата на разходите за капитал. Фирмата може да реализира печалба и да осигурява нейното нарастване при положение, че минимизира производствените разходи. Тяхното равнище се определя от действието на следните фактори: цена на труда; количеството на вложения труд; цената на капитала или на материалните активи; количеството вложен капитал под формата на материални активи. Известно е, че в краткосрочен план оптимизирането на производствените разходи означава:
Първо, определяне на цената на наемане и използване на труда. Ако стоковият пазар на фирмата функционира при съвършен тип конкуренция и еластичност на търсенето на стоката от нейната цена, то при тези условия равнището на заплащане на труда е равно на пазарното равнище на цената на труда, коригирано с коефициента на еластичност на търсенето на стоката.
Второ, определяне на обема на производството при съществуващия производствен капацитет или фиксирано равнище на капитала. Или търсенето на допълнително количество труд зависи от производителността на пределното количество вложен труд за производството на пределното количество продукт на труда.
Трето, избор на структура на производствените разходи (на труд и капитал). Съотношението между труд и капитал зависи не само от отношението между трудови и капиталови разходи, но и от възможните параметри на разпределение и заместване на производствената функция. От една страна се търси ефекта на заместването – влагане на по-евтиния, за сметка на по-скъпия производствен фактор. От друга страна се търси ефектът на мащаба, който се свързва с други два процеса. При единия с повишаване на факториалните цени се стига до намаляване на обема на произвежданото количество продукт. Друг процес възможен при повишаване на цената на труда - да се наблюдава положителен ефект от мащаба.
Търсенето на труд в дългосрочен план е подвластно на действието на други фактори. Всички ресурси се
третират като променливи, като се търси такава комбинация от производствени фактори, която осигурява максимално равнище на производство, при минимално равнище на разходите. Или търсенето на труд в дългосрочен план зависи от: еластичността на търсенето на труд; еластичността на търсенето на капитал; ефекта на мащаба.
Предлагане на труд: същност, параметри за оценка, фактори-детерминанти, факториални зависимости.
Предлагането на пазара на труда се характеризира като фактически реализирана и заявена потенциална готовност на индивида в трудоспособна възраст да предостави срещу заплащане своята работна сила на работодател, който да я използва при определени условия в интерес на своята предприемаческа дейност. В една хипотетична пазарна среда предлагането на труд нараства при нарастване на цената на труда и обратно, или е налице правопропорционална зависимост между предлагане на труд и цената на труда.
Предлагането на труд като функция на отношението пазарно – желано заплащане.
Решението, което взема всеки индивид зависи от цената на труда на единица работно време и от полезната стойност на единица работно време (час, ден, месец).
Ако пределната полза на единица свободно време е сравнително по-висока от добавъчната полза от консумирането на единица потребителска стока, то тогава предлагането на труд намалява и обратно. Ако на потребителските пазари увеличението на цените на стоките води до намаляване на тяхната полезност, то на трудовите пазари увеличението на цената на труда води до нарастване на неговата полезност. Ефектът от увеличението на дохода от труд върху предлагането на труд не е еднозначен, защото на положителния ефект на заместването (на свободно време с работно време) отговаря отрицателен ефект на дохода.
Максимална полза на заетостта. Влиянието на дохода от труд върху предлагането на труд се моделира от действието на ограничеността на работното време. Работодателите търсят труд с различна продължителност на работното време – дневна, седмична, месечна. В този случай решението за предлагане на труд се свежда не само до избор на предпочитан, желан обем работно време в рамките на отделно предприятие, но и до избор на алтернатива между една или друга възможност или на комбинации от възможности – работа на две или три работни места.
Разходи за трудова дейност. Съществува тясна зависимост между предлагането на труд и влиянието на разходите, свързани с упражняването на трудовата дейност, върху доходите от труд. Тези разходи имат твърд характер в повечето случаи. Това са транспортни разходи, облекло, време за пътуване до работата и др.
При минимално предлагане на труд ползата от него не може да компенсира фиксираните разходи, необходими за упражнямането на труд. В този случай индивидът по-скоро ще се откаже от участие в труда, при такова минимално равнище на полезност.
Данъчно облагане на доходите от труд. Върху бюджетните ограничения рефлектират също така данъчното облагане и