Лекции по предприемачество

1.Същност и значение на предприемачеството
1. Какво е предприемачество?
- понятие.
- еволюция на понятието и на предприемачеството: от древността до днес.
- предприемачеството в България.
- значение.
2. Видове предприемачество.
3. Условия за развитие на предприемачеството
Историческото развитие на предприемачеството като теория и практика от древността
до наши дни изминава дълга еволюция, докато се стигне до днешното им проявление и
разбиране. Какво е предприемачество? и Кой е предприемач? зависи от специификата на
съответната епоха, нивото на развитие на обществото и създадената организация на
икономическите дейности. В развитието на теорията за предприемачеството учени от
различни области правят опити за различни интерпретации на понятието с цел да го
обяснят по- добре и да дадат възможно най-точната и пълна дефиниция.
Понятието предприемачество има френски произход, от думите „entreprendre”, която
означава предприемам нещо, и „entrepreneur” – посредник или откривател на
възможности. Основната идея, заложена в понятието предприемачество е човек, който
организира и управлява дадено бизнес начинание (някаква обществена дейност) и поема
голяма част от риска, свързан с тази дейност.
За първи път терминът предприемачество (entrepreneurship) се появява в Универсален
търговски речник, издаден в Париж през 1723 г. В него предприемачът е описан като
човек, носещ отговорност за дадено производство или за строителството на обект. В
качеството на научен термин понятието entrepreneurship се въвежда в началото на XVIII в.
от Ричард Кантилон (Richard Cantillon).
Ричард Кантилон в началото на XVIII в. е един от първите автори, разглеждащи
предприемачът като индивид, поемащ (често непредсказуем) риск, който е и различен от
осигуряващия капитала индивид.
Свой принос в тълкуването на предприемаческата дейност и фигурата на
предприемача дава и известният учен-икономист Жан Батист Сей, за който

предприемачът е особен индивид, откриващ алтернативи за бизнес, притежаващ свои
присъщи характеристики, различни от тези на обикновения икономист.
Сериозен принос в разбирането на предприемачеството и ролята на предприемача дава
известният австрийски учен-икономист Йозеф Шумпетер в своя труд: „Бизнес цикли:
Теоретичен исторически и статистически анализ на капиталистическия процес”. Йозеф
Шумпетер потвърждава и доказва известната теория на дългите цикли на конюнктурата на
руския учен Николай Кондратиев. Освен техническия прогрес и наличието на капитали за
инвестиране като двигатели на икономическото развитие, както е по теорията на
Кондратиев, Шумпетер извежда на преден план фигурата на предприемача. За него
предприемачът е особен вид индивид, надарен с широк поглед за процесите и явленията,
способен да поеме разумен риск и да търси възможности за иновации на пазара.
Шумпетер въвежда едно по-широко разбиране за иновацията, като под иновация разбира
производството на нови продукти, развитие на производствената технология,
използването на нови суровини и материали, разкриването на нови пазари, използването
на нова (различна) организация на бизнеса. Именно предприемачът - иноватор е пионерът в
разкриването и използването на нови възможности за бизнес, реализирайки някои от
горепосочените иновации на пазара. За своето новаторство и пионерство, за поетия
висок риск „да бъде пръв”, предприемачът получава т. нар. от Шумпетер
„предприемаческа печалба", или свръх печалба, докато следващите го предприемачи
получават само възнаграждение за положените усилия. Следователно, иновативният
предприемач на Шумпетер, подкрепян и от други действени хора (на първо място банкера,
който го осигурява с необходимите капитали), е двигателят на икономическото
развитие.
В съвременен план за водещ изследовател в областта на предприемачеството се счита
американският учен Питър Дракър, чиято основн а книга „Новаторство и
предприемачество” бива наричана още „библията на предприемачеството”. Питър Дракър
стига до ново, по- широко разбиране на предприемача и съответно на фигурата и ролята на
предприемача.
Анализирайки характеристиките на американската икономика в края на 60- те години
на 20 век, той стига до извода, че са налице всички признаци за това, че САЩ са навлезли
в дълъг цикъл на конюнктурата по теорията на Кондратиев (имайки предвид например

западането на традиционни отрасли като въгледобива, стоманодобива и намаляването на
производството и работните места в тях). Същевременно, за този период в страната като
цяло не само не се наблюдава намаление, а напротив, има увеличение на производството и
работните места. Дракър показва, че това увеличение е за сметка на новосъздаваните
малки и средни предприятия и нарастването на заетостта в сферата на услугите.
Анализирайки причините за този „нетипичен Кондратиев цикъл”, както той нарича това
състояние на американската икономика, Питър Дракър прави няколко основни извода:
1. Американската икономика от мениджърска (доминирана от големите
предприятия) се е превърнала в „предприемаческа икономика”.
2. Налице е един социалнопсихологически феномен - вместо относителната
сигурност на работата в големите предприятия, милиони (предимно млади)
американци
предпочитат да поемат риска да основат собствен бизнес, стремейки се към
себереализация и независимост.
3. Към края на 60- те години в САЩ мениджмънтът се е наложил и като теория
и като практика, което позволява неговите достижения да се ползват от милиони хора,
включително от новите предприемачи. Родил се е, както казва Дракър,
„Предприемаческият мениджмънт”.
4. На основата на анализи на процесите в американската икономика П. Дракър
стига до едно по-широко схващане за предприемачеството - т.нар. вътрешно
(корпоративно) предприемачество. Т.е., той стига до извода, че предприемаческият
процес съществува не само в малките и средни предприятия, но и в редица големи
предприятия, където функциите на предприемача и мениджъра са разделени (за разлика
от малките и средните фирми, където те са слети в едно). В такива адаптивни, иновативно
и пазарно ориентирани фирми действуват като (вътрешни) предприемачи обикновено
ръководителите на отделите „Маркетинг”, „Иновации”, „Човешки ресурси”. Те играят
ролята на откриватели на възможности и иноватори, подкрепяйки налагането на техните
продукти на пазара, включително под формата на новосъздавани от фирмата- майка
самостоятелни малки фирми.
Питър Дракър прави важното, основно заключение, че: предприемачеството е по-
скоро социално- психологическо, отколкото икономическо явление. Тази теза се налага все
повече в научните модели, опитващи се да обяснят явлението предприемачество.

Редица учени след Дракър се опитват да развият една комплексна система (теория),
чрез която да обяснят сложната същност на предприемачеството. Досега обаче такава
комплексна общопризната теория все още не е изградена и затова се прилагат
достиженията от други научни направления.
— Според представителите на първото (икономическо) направление,
предприемачество има тогава, когато изгодата от създаването на предприятията
(намалените разходи за дейността) е по-голяма отколкото при индивидуални усилия.
— За привържениците на „мениджърското направление” един индивид се
проявява като предприемач тогава, когато чувства, че може да управлява група от хора,
които да предприемат съвместни усилия за реализацията на определена идея.
— Авторите, извеждащи социологията на преден план прие мат, че
предприемачески събития (създаване на нови и растеж на съществуващи предприятия)
има тогава, когато в обществото има подходящи за това социално- културни условия
(традиции, положително отношение към предприемача и т.н.).
— Поддръжниците на психологическото направление твърдят, че
предприемаческо събитие има, само тогава, когато са налице определени индивиди със
своите уникални характеристики: виждане в бъдещето, поемане на риск, способност за
следване на целите и т.н.

Периодът от древността до Средновековието се характеризира с липсата на
концепция за това, какво представлява предприемачеството, съвместима с днешното
разбиране на понятието. Като древни предци на съвременните предприемачи могат да се
посочат асирийските и вавилонските търговци преди новата ера,които първи създават
набор от бизнес практики. Дворецът във Вавилон отдава земя и складове под аренда и
предоставя ръчно изработени изделия на посредници, ангажирани в търговия на
отдалечени разстояния. Тези практики първоначално са внедрени с цел обмен на текстил,
метални изделия и други трудоемки продукти, липсващи в Южна Месопотамия (днешен
Ирак). В процеса на развитие на това „предприятие”, „предприемачите", в ролята на
посредници, създават необходимата организация за производство в големи мащаби, с цел
получаване на търговски излишък, който да се реинвестира за генериране на до
пълнителна печалба.

В римското право предприемачеството се разглежда като занятие, работа, търговска
дейност, а под предприемач се разбира човек, който ръководи обществено строителство.
Значими наченки на предприемаческа дейност могат да се видят по време и след
околосветските пътешествия на португалци и испанци.
Известният пътешественик и търговец Марко Поло, който в опитите си да открие
търговски път между Европа (Генуа, Италия) и Далечния Изток (Китай) междувременно
продава и стоки на търговци срещу отстъпка за себе си на основата на сключен договор.
През 1492 г. Христофор Колумб посещава испанската кралица Изабела и крал
Фердинанд с подготвен „бизнес план" за колонизация на новооткрити земи. По-голямата
част от плана всъщност е съсредоточена върху това, как да запази придобитото злато, а не
върху самите открития. Същевременно комбинацията от неговия предприемачески усет,
издръжливост и визия при следването на целта е единственият начин, по който може да се
направи такова велико за времето си откритие. Планираните от него рискови начинания
изискват значителни средства, но Колумб е много добър търговец, който „продава" идеята
си,
обещавайки неимоверни богатства на своите инвеститори и спонсори.
Забележителен е предприемаческият пример със създаването и дейността на
Остиндийската компания, доставяща ценни суровини и материали за европейските
производители и продаваща европейски продукти на новооткритите източни пазари.
Като следствие от Великите географски открития във връзка с високия риск на
начинанията, изискващи значителни финансови ресурси, се появяват и първите
корпорации.
Ренесансът в Европа бележи началото