ЛЕКЦИИ ПО ВЕЩНО ПРАВО

01.ТЕМА - Вещно право
Вещното право е част от гражданското право. То има специфичен прВещното право е част от гражданското право. То има специфичен предмет, поради което се разграничава от другите части на гражданското право. Понятието “вещно право” има няколко значения. То е съвкупност от правни норми (правила за поведение) и в този смисъл то е част от обективното ни право. Тези норми са гласувани от Народното събрание или приети в подзаконови актове на Министерския съвет или на отделни министри. Има закони, в които преобладават вещноправни норми, например ЗС, ЗДС, ЗОС. Има закони, в кои
то също се намират вещни норми например ЗТЦУ, ППЗТСУ, ЗЕК и др.
Вещното право се назовава и конкретното субективно право, което е дадено на правния субект от обективното право върху определен или определени обекти. Вещното право определ
я на кого принадлежи една вещ и очертава рамките на това право.
Същевременно вещното право е и научна дисциплина, която изследва конкретна част от обективното право, взето в неговата цялост и обособеност, и
естествено във връзка с останалите части от обективното право.
Вещното право определя видовете вещни права, тяхното съдържание, носителите на тези права и обекти, върху които те се разпростират. То регламентира и начините на придобиване на придобиване и загубване на съответните права.
Вещното право има свои характерни особености. Видовете вещни права се определят и уреждат със закон. Страните или по точно казано, правните субекти не са в състояние да създадат нови видове
вещни п
р
ава осв
ен
тези, определени от закона. Затова говорим за numerus clausus – наличие на точно определен от закона брой на вещни права. Правния субект може да избере едно от предвидените от закона вещни права. Оттук нататък той няма право да определя съдържанието на конкретното право. То е императивно определено.
Основното субективно право на вещното право е собствеността.
От една страна, държавата и общините запазват изключителна и неотчуждаема собственост върху определен вид вещи, които трябва да обслужват и задоволяват интересите на цялото общество или негова част в териториално обособен аспект. Това са вещите, включени в публичната собственост. Върху тях може да се учредява особено право на ползване по законно установен ред, за тяхното оптимално използване. При нужда държавата установява монопол върху конкретен вид вещи. При публичната собствВещното право се назовава и конкретното субективно право, което е дадено на правния субект от обективното право върху определен или определени обекти. Вещното право определя на кого принадлежи една вещ и очертава рамките на това право.
Същевременно вещното право е и научна дисциплина, която изследва конкретна част от обективното право, взето в неговата цялост и обособеност, и естествено във връзка с останалите част
и от обективното право.
Вещното право определя видовете вещ
ни права, тяхното съдържание, носителите на тези права и обекти, върху които те се разпростират. То регламентира и начините на придобиване на придобиване и загубване на съответните права.
Вещното право има свои характерни особености. Видовете вещни права се определят и уреждат със закон. Страните или по точно казано, правните субекти не са в състояние да създадат нови видове вещни права освен тези, определени от закона. Затова говорим за numeru
s clausus – наличСъщевременно вещното право е и научна дисциплина, която изследва конкретна част от обективното право, взето в неговата цялост и обособеност, и естествено във връзка с останалите части от обективното право.
Вещното право определя видовете вещни права, тяхното съдържание, носителите на тези права и обекти, върху които те се разпростират. То регламентира и начините на придобиване на придобиване и загубване на съответните права.
Вещното право има свои характерни особености. Видовете вещни права се определят и уреждат със закон. Страните или по точно казано, правните субекти не са в състояние да създадат нови видове вещни права освен тези, определени от закона. Затова говорим за numerus clausus – наличие на точно определен от закона брой на вещни права. Правния субект може да избере едно от предвидените от закона веВещното право определя видовете вещни права, тяхното съдържание, носителите на тези права и обекти, върху които те се разпростират. То регламентира и начините на придобиване на придобиване и загубване на съответните права.
Вещното право има свои характерни особености. Видовете вещни права се определят и уреждат със закон. Страните или по точно казано, правните субекти не са в състояние да създадат нови видове вещни права освен тези, определени от закона. Затова говорим за numerus clausus – наличие на точно определен от закона брой на вещни права. Правния субект може да избере едно от предвидените от закона вещни права. Оттук нататък той няма право да определя съдържанието на конкретното право. То е императивно определено.
Основното субективно право на вещното право е собствеността.
От една страна, държавата и общините запазват изключителна и неотчуждаема собственост върху опредВещното право има свои характерни особености. Видовете вещни права се определят и уреждат със закон. Страните или по точно казано, правните субекти не са в състояние да създадат нови видове вещни права освен тези, определени от закона. Затова говорим за numerus clausus – наличие на точно определен от закона брой на вещни права. Правния субект може да избере едно от предвидените от закона вещни права. Оттук нататък той няма право да определя съдържанието на конкретното право. То е императивно определено.
Основното субективно право на вещното право е собствеността.
От една страна, държавата и общините запазват изключителна и неотчуждаема собственост върху определен вид вещи, които трябва да обслужват и задоволяват интересите на цялото общество или негова част в териториално обособен аспект. Това са вещите, включени в публичната собственост. Върху тях може да се учредява особено право на ползване по законно установен ред, за тяхното оптимално използване. При нужда държавата установява монопол върху конкретен вид вещи. При публичната собственост правомощието на разпореждане на държавата и общините е почти изцяло отнета.
От друга страна, застрояването се регламентира чрез съответните норми и чрез градоустройственото планиране. То се допълва и от ограниченията за засаждане на трайни насаждения.
От трета ст
рана, данъчните закони имат също
така своята определена функция и в разглежданата област.
Предмет на вещното право са и двете ограничени вещни права върху чужди вещи. Става дума за суперфицията и за сервитутите.

02.ТЕМА – Конституционна основа на българското вещно право
Търновската конституция на Българското царство от 1879 година съдържа разпоредба за държавните имоти /чл. 51-53/, а съгласно чл. 67 “Правата на собствеността са неприкосновени”. Член 68 дава условията и предпоставките на отчуждаването. С чл. 63 се определя, че всички недвижими имоти, макар и принадлежащи на чужденци се подчиняват само на българските закони. На тази правна база идва вещноправната регламентация през първата половина на тозОсновното субективно право на вещното право е собствеността.
От една страна, държавата и общините запазват изключителна и неотчуждаема собственост върху определен вид вещи, които трябва да обслужват и задоволяват интересите на цялото обществоОт една страна, държавата и общините запазват изключителна и неотчуждаема собственост върху определен вид вещи, които трябва да обслужват и задоволяват интересите на цялото общество или негова част в териториално обособен аспект. Това са вещите, включени в публичната собственост. Върху тях може да се учредява особено право на ползване по законно установен ред, за тяхното оптимално използване. При нужда държавата установява монопол върху конкретен вид вещи. При публичната собственост правомощието на разпореждане на държавата и общините е почти изцяло отнета.
От друга страна, застрояването се регламентира чрез съответните норми и чрез градоустройственото планиране. То се допълва и от ограниченията за засаждане на трайни насаждения.
От трета страна, данъчните закони имат също така своята определена функция и в разглежданата област.
Предмет на вещното право са и двете ограничени вещни права върху чужди вещи. Става дума за суперфицията и за сервитутите.

02.ТЕМА – Конституционна основа на българското вещно право
Търновската конституция на Българското царство от 1879 година съдържа разпоредба за държавните имоти /чл. 51-53/, а съгласно чл. 67 “Правата на собствеността са неприкосновени”. Член 68 дава условията и предпоставките на отчуждаването. С чл. 63 се определя, че всички недвижими имоти, макар и принадлежащи на чужденци се подчиняват само на българските закони. На тази правна база идва вещноправната регламентация през първата половина на този век.
Конституцията от 1947 година показва голяма промяна в областта на вещното право със съдържащите се в нея правила. Съгласно нейните норми средствата за производство принадлежат на държавата /общонароден имот/, на кооперациите или на частните физически или юридически лица. Член 6 определя кои имоти са задължително общонародна собственост. Забраняват се частните монополи, съглашения и сдружения. Частната собственост може да бъде ограничаван или отчуждавана принудително само за държавна или обществена полза срещу справедливо обезщетение. Земята принадлежи на тези, които я обработват.
Конституцията от 1971 г. е израз на политиката на Българската комунистическа партия. С чл. 1 се прокламира, че НРБ е социалистическа държава на трудещите се от града и селото, начело с работничесОт друга страна, застрояването се регламентира чрез съответните норми и чрез градоустройственото планиране. То се допълва и от ограниченията за засаждане на трайни насаждения.
От трета страна, данъчните закони имат също така своята определена функция и в разглежданата област.
Предмет на вещното право са и двете ограничени вещни права върху чужди вещи. Става дума за суперфицията и за сервитутите.

02.ТЕМА – Конституционна основа на българското вещно право
Търновската конституция на Българското царство от 1879 година съдържа разпоредба за държавните имоти /чл. 51-53/, а съгласно чл. 67 “Правата на собствеността са неприкосновени”. Член 68 дава условията и предпоставките на отчуждаването. С чл. 6От трета страна, данъчните закони имат също така своята определена функция и в разглежданата област.
Предмет на вещното право са и двете ограничени вещни права върху чужди вещи. Става дума за суперфицията и за сервитутите.

02.ТЕМА – Конституционна основа на българското вещно право
Търновската конституция на Българското царство от 1879 година съдържа разпоредба за държавните имоти /чл. 51-53/, а съгПредмет на вещното право са и двете ограничени вещни права върху чужди вещи. Става дума за суперфицията и за сервитутите.

02.ТЕМА – Конституционн