Литературата на елинизма , авт. Б. Богданов

СЪДЪРЖАНИЕ






ВЪВЕДЕНИЕ………………………………………………………………….3

ИСТОРИЧЕСКА ЕПОХА И ОБЩЕСТВО…………………………………..8

ЕЛИНИСТИЧЕСКАТА КУЛТУРА………………………………………....19

ЛИТЕРАТУРА И ЛИТЕРАТУРЕН ЖИВОТ……………………………….40

ТЕАТЪРЪТ И ДРАМАТА…………………………………………………...53

МАЛКИТЕ ПОЕТИЧЕСКИ ФОРМИ………………………………………78

ЕПОСЪТ…………………………………………………………………….119

ПРОЗАТА…………………………………………………………………...136

ЗАКЛЮЧЕНИЕ…………………………………………………………….158

ИНДЕКС НА АВТОРИТЕ, ЦИТИРАНИ В БЕЛЕЖКИТЕ……………...166

ПОСЛЕСЛОВ………………………………………………………………170

















2

ВЪВЕДЕНИЕ

Понятието елинизъм * Задачи и обхват на книгата


Думата елинизъм, която се среща често на следващите страници, не е
неологизъм. Древногръцките ритори и граматици означават с нея чистата атическа
реч, а в по-широк смисъл - правилното ползване на литературния гръцки език
1
.
Този смисъл обаче не е включен в съдържанието на термина, който употребява за
пръв път немският историк Йохан Густав Дройзен
2
в четиридесетте години на
миналия век, за да обозначи откъслека от елинската история между смъртта на
Александър Македонски (323 г. пр. н. е.) и падането на Египет под римска власт
(30 г. пр. н. е.). Идея за названието Дройзен взима от едно място в Новия завет,
дето се говори за т.нар. елинисти. Като смята неправилно, че става дума за
ориентализирани елини
3
, за контакт на елинската култура с Изтока, той пуска в
обращение термина елинизъм, изпълвайки го с този нов смисъл.
Дройзен има заслуга не само за названието. В своя тритомен труд, посветен
на елинизма, той пръв обръща внимание на този подценяван период в античната
история и отмества погледа от предпочитаните дотогава в историческата наука
епохи на класическия гръцки полис и римската република. Най-важното - създава
се основа за наблюдения върху културна епоха, различна от класическата, поставя
се въпрос за развитието на елинската култура от едни към други идеали. От своя
страна това довежда до решителна промяна в отношението към античния свят -
идеализиращото обожание започва да отстъпва пред конкретното историческо
проникване.
В науката съществува спор за границите на периода. Според едни автори
елинизмът започва още в първата половина на четвърти век пр. н. е., според други
завършва много преди падането на Египет под римска власт - още с началото на
римската експанзия на Изток
4
. Според трети в елинизма влиза и културата на
императорския Рим
5
, особено първите два века от новата ера. Спорът за точните
граници на периода може да приеме абсурдна насока, тъй като никоя епоха не

1
В.ж. Volkmann.
2
Johan Gustav Droysen (1808-1884). Като продължение на своята
Geschichte Alexanders des Grossen той пише Geschichte des Hellenismus. Hamburg, I (1836), посветен
на диадохите, II (1836) – на епигоните; разгледани са събитията до 222 г. пр. н. е. В 1877 г . Драйзен
ги свързва с „Историята на Александър Велики”, като запазва заглавието „История на елинизма”.
Днес терминът елинизъм за означаване на този исторически период е повсеместно приет. Твърде
рядко той се употребява от някои учени за означаване на цялата
елинска цивилизация - напр. от историка Arnold Toynbee
∗
(Hellenism London, 1959).
3
Acta apostol. 6, 1. Вж. и 9, 29
**
. На тия места става дума всъщност за елинизирани юдеи.
4
Различните мнения са изложени у Lesky, 691, и у Volkmann. Особено авторитетно е мнението на
Bengston, който взима за историческо начало на периода 360 г . пр. н. е. - вж. у него с. 285. Според
Christ-Schmid като културна епоха елинизмът завършва в средата на втори век пр. н. е. Най-често за
край на историческата епоха елинизъм се взимат годините 146 г . пр. н . е. или 31 г . пр. н. е. Вж.
Ранович, 11.
5
Примерно Grönbech разбира под елинизъм времето от Аристотел (IV век пр. н. е.) до Юлиан
Отстъпник (IV век от н. е.).

3

започва и не свършва на определена дата, независимо че има събития, способни да
символизират начало и край. Но този спор представлява всъщност скрито
разногласие по въпроса за критерия, който определя цялостността на дадена епоха.
Границите между 323 и 30 г. пр. н. е. са добри символи за начало и край, тъй
като обозначават елинизма като историческа епоха, като откъслек от елинската
история със свои икономически и политически особености. Трите века в края на
старата ера, от разпадането на „нереалната” държава на Александър до
образуването на реалната империя на Август, действително представляват
цялостна епоха, време на продължителни експерименти по заздравяването на
стопанската система, в политическо отношение по създаване на държава, в която да
бъде включен целият обитаван свят.
От друга страна, когато се говори за елинизъм, обикновено се има предвид
елинистическата култура
6
. Разногласията по границите се пораждат най-напред от
това, че културната епоха не съвпада точно с историческата. Като цялост културата
продължава да действа и след приключването на историческата епоха. Освен това
началото не може да се определи лесно, тъй като идеите и изразните средства на
елинистическата култура се подготвят много време преди измененията в
политическата карта на елинското общество от края на четвърти век пр. н. е.
Разбира се, не в появата на отделните елементи би трябвало да се търси началото
на културната епоха, а в момента, когато се свързват в комплекс, когато се
скрепяват в цялостна мислителна атмосфера. Във всеки случай това не става по-
рано от разпадането на Александровата държава.
По същество споровете около границите на периода възникват от
разногласие по въпроса за отношението на културата към обществената основа,
оттук и към историческия период, ограничен в трите последни века на старата ера.
Ако културата се схваща като духовна формация, независима от обществената
основа, обяснимо е защо в обсега на елинистическата култура попада явление като
трагедията на Еврипид, целият четвърти век пр. н. е. и римското време. За нас
елинизмът е културна епоха със своя специфика, отделима от останалите културни
епохи в античността. Коренът на тази специфика, респективно критерият, са
особеностите на елинистическото общество, преобразувани в
социалнопсихологическа атмосфера. Понеже тази атмосфера е преходна, както е
преходно елинистическото общество, и елинистическата култура престава да бъде
витално явление, независимо че редица идеали и възгледи, изработени в нея,
минават в следващото време. Само че там те не са нещо цялостно. Именно поради
това смятаме, че границите на историческата епоха между 323 и 30 г. пр. н. е.
служат за добро ограничение и на културната епоха елинизъм.
Когато се характеризира епохата, всички автори са единодушни, че
елинизмът е нов етап в културното развитие на древна Елада, своеобразно
отрицание на класическата полисна култура. Съществува единодушие по въпроса,

6
Съществува възглед, че в епохата на елинизма елинството се превръща от политически в културен
фактор. Този възглед тръгва от античността (вж. Isocrates IV, 50). В ново време го лансира
Burckhardt (вж. с. 984 и сл.). Подобен възглед Schneider I, 5. Всъщност елинизмът не е само
културна епоха и културна експанзия на елинството, а и нов социален и политически статус. Този
възглед се застъпва в марксистката историческа наука (срв. Ранович, 16 и сл.). Същата позиция и
при М. J. Rostovzev. The Social and Economic History of the Hellenistic World. 3 vols. Oxford, 1941.

4

че основните поведенчески и мислителни реакции, които характеризират това
време, са индивидуализмът и универсализмът. Те доста точно изразяват
елинистическата обществена ситуация - човекът с много по-свободна инициатива,
изправен срещу универсалната елинистическа държава. Друга характерна проява е
динамиката на времето. Елинизмът е епоха на контакти, на смесване, на преноси и
движение. Понякога смесването се сочи за основна черта на елинистическата
култура, преди всичко смесването на елински и източни елементи, като се спори
каква е степента на гръцкото и негръцкото в тази смес.
Днес знаем със сигурност, че и микенската култура, и културата на
елинската архаика носят в себе си белезите на негръцкото и по-специално на
източното влияние
7
. Но все пак носителят на културното самосъзнание в тия по-
ранни епохи е елинският елемент. В епохата на елинизма въпросът за носителя е
по-комплексен. От една широка гледна точка гръцките и източните елементи,
които участват в амалгамата на елинистическата култура, имат като че ли равен
принос. В този смисъл елинистическата култура излиза извън границите на
елинската културна традиция. Само че това равенство е сумативно положение. Не
бива да се забравя, че в отделните области на културния живот отношението
елински - източни елементи има своя пропорция. Примерно в областта на
литературата превесът е на гръцка страна, докато в сферата на религиозното
вярване преднина има източното начало. А и друго - еволюцията показва, че в края
на краищата елинското и източното начало не успяват да се съединят истински
8
.
В тесния елиноцентричен ъгъл на зрение елинистическата култура също
попада в рубриката смесване и пренос. Елинизмът може да се разглежда и като
експанзия на културата на атическата класика. Същевременно в Александрия
намират почва за развитие тенденции, които в епохата на класиката са един вид
провинциални - йонийската експресивност и сицилийската монументалност
например. Т. е. и в този по-тесен ъгъл на зрение елинистическото време може да се
характеризира като пренасящо, смесващо и преобразуващо.
Две основни съставки се наблюдават в системата на елинистическата
култура - те са и регионално отделими. Най-напред една градска култура, обща за
всички елинистически градове. Неин носител е гръцкото начало и обикновено тя се
има предвид, когато се говори за елинистическа култура. Другата съставка са
местните култури. Първоначално засегнати от градската цивилизация, по-късно те
се отделят и се развиват самостоятелно
9
. Превес в тия култури, за които знаем
сравнително по-малко, има негръцкото начало.
Така че в един по-тесен смисъл на думата под елинистическа култура се
разбира културата на определени слоеве от градското население, обща за всички
граждани в широкото пространство на елинистическия свят. Нещо, което е
естествено за една градска култура, свързана със струпването на много хора -
откриваме в нея низова тенденция, развитие на масов вкус. От друга страна, като че

7
Изобщо много време преди епохата на елинизма гърците конципират достиженията на негръцката
култура и дори се опитват да