Логика и психотерапия

ЛОГИКА И ПСИХОТЕРАПИЯ

Елка Божкова

В Страсбургската декларация за психотерапия от 1990 г. е записано: “Психотерапията е независима научна дисциплина, практикуването на която представлява свободна и независима професия.”
Естествено възниква въпросът каква е теорията й, къде се преподава и изучава, с кои други науки е свързана. Отговорът принадлежи на непосредственото бъдеще. Теоретичните основи на психотерапията се изграждат от практикуващи и учени от различни области.
Едно от най-важните основания за отграничаване от медицината е значението на решенията, които взема клиентът/пациентът. Хипертонията, неврозата и зависимостите са обект на медицински изследвания и лечение. Решенията (в същия ред) да сдържаш гнева си, да живееш заедно с тъщата, да се “боцкаш” – не са. Както и решението да отидеш на лекар, да смениш лекаря и дали да си пиеш хапчетата. Ето един фрапиращ случай за лечение чрез решение: Бивша наркоманка пише до в. “24 часа” (от 13.10.2000г.): “Отидох и си купих белезници от сексшопа на “Славейков” и се заключих за парното вкъщи. Един месец изкарах абстиненцията без никакви лекарства. Казах си: или ще мреш, или ще се оправиш. И се оправих. Вече съм чиста.”
През 80-те години в САЩ се създадава Фокусираната към решения кратка терапия (ФРКТ). Нейни автори са философът Стив де Шейзър, Инсу Ким Берг и техния екип от BFTC, Милуоки, Уисконсин. Тя се основава на приемането, че: “Не е нужно да знаеш какъв е проблемът, за да го решиш” и “Проблемът или оплакването не са непременно свързани с решението”. Само на пръв поглед това е ненаучно и дори алогично. Всъщност, именно някои идеи от математическата логика дават основание за признаването на този метод.
За да разгледаме този въпрос по-подробно, ще ни бъдат необходими някои означения и дефиниции:
А, В, С, D (формули) - изречения на български език
<Object: word/embeddings/oleObject1.bin>А - не-А
А<Object: word/embeddings/oleObject2.bin>В - А или В
А&В - А и В
А<Object: word/embeddings/oleObject3.bin>В - от А следва В
А<Object: word/embeddings/oleObject4.bin>В (еквивалентност) - А тогава и само тогава, когато В
Примери:
А = Вали дъжд. В = Аз съм лош. С = Имам чадър. D = Нямам сили за нищо.
Е = Аз съм навън. F = Къпя се. G = Мокър съм.
<Object: word/embeddings/oleObject5.bin>А = Не вали дъжд. <Object: word/embeddings/oleObject6.bin>В = Аз не съм лош. <Object: word/embeddings/oleObject7.bin>С = Нямам чадър.
<Object: word/embeddings/oleObject8.bin>D = Съществува поне едно нещо, за което имам сили.
А & С = Вали дъжд и имам чадър.
А & <Object: word/embeddings/oleObject9.bin>С = Вали дъжд и нямам чадър.
В <Object: word/embeddings/oleObject10.bin> <Object: word/embeddings/oleObject11.bin>В = Аз съм лош или аз не съм лош.
D <Object: word/embeddings/oleObject12.bin> В = Ако нямам сили за нищо, то аз съм лош.
<Object: word/embeddings/oleObject13.bin>F <Object: word/embeddings/oleObject14.bin> В = Ако не се къпя, то аз съм лош.
E & А & <Object: word/embeddings/oleObject15.bin>С = Аз съм навън и вали дъжд и нямам чадър.
E & А & <Object: word/embeddings/oleObject16.bin>С <Object: word/embeddings/oleObject17.bin> G = Ако аз съм навън и вали дъжд и нямам чадър, то аз съм мокър.
(E & А & <Object: word/embeddings/oleObject18.bin>С) <Object: word/embeddings/oleObject19.bin> F <Object: word/embeddings/oleObject20.bin> G = Ако аз съм навън и вали дъжд и нямам чадър, или ако се къпя, то аз съм мокър.
А <Object: word/embeddings/oleObject21.bin><Object: word/embeddings/oleObject22.bin>С = Вали дъжд тогава и само тогава, когато нямам чадър.
Една формула В се нарича логическо следствие на формулите А1, А2, … и Аn, ако от верността на А1, А2, … и Аn следва верността на В. В горния пример, <Object: word/embeddings/oleObject23.bin>А (Не вали дъжд) е логическо следствие на А <Object: word/embeddings/oleObject24.bin><Object: word/embeddings/oleObject25.bin>С (Вали дъжд тогава и само тогава, когато нямам чадър) и С (Имам чадър).
Теория Т ще наричаме множество от формули, които се приемат без доказателство (аксиоми) и формули, които са логическо следствие на аксиомите. Формулите, които принадлежат на Т, се наричат теореми на Т. Всяка теорема А има своето доказателство в Т. Това е редица от формули, всяка от които е или аксиома, или логическо следствие на предшестващите я формули. Последна в тази редица е формулата А.
Ако А, Е и <Object: word/embeddings/oleObject26.bin>С от горния пример са аксиоми на една теория Т, то формулата G е теорема на Т. Нейното доказателство е:
А (Вали дъжд) – аксиома.
Е (Аз съм навън) – аксиома.
<Object: word/embeddings/oleObject27.bin>С (Нямам чадър) – аксиома.
G (Мокър съм) – логическо следвствие на А, Е и <Object: word/embeddings/oleObject28.bin>С.
Ще разгледаме два най-обобщени модела на психотерапия.
Модел (1): Клиентът има проблем В. Той е породен от причината А, т.е. А<Object: word/embeddings/oleObject29.bin>В. За да премахнем В, трябва да премахнем А.
Този принцип идва от медицината: “Всяка болест има етиопатогенеза т.е. причина, механизъм на развитие и оттам логическата връзка за поставяне на диагнозата и съответното лечение.”
По същия начин работи например психоанализата: “Психичните явления само изглеждат случайни и независими. Те не правят изключение от явленията във физическия свят и също като тях са причинно свързани помежду си.” Усилията се съсредоточават върху изследването на причината А. Нейното най-пълно разбиране е предпоставка за успеха на анализата.
Когнитивно-поведенческата терапия също се базира на този модел.
Модел (2) Клиентът има проблем В. За да го премахнем, не е необходимо да разберем причината, която го поражда. Този принцип се приема във ФРКТ.
По-точно, във ФРКТ не се работи за премахване на В, а за формулиране и постигане на нова цел С, при което клиентът да приеме, че заявката му е удовлетворена. При това В може да се отстрани или да остане, но да загуби значението си за клиента.
На първо място трябва да отбележим, че (1) и (2) не си противоречат. Съображения за това ни дават законите на логиката: двата модела не съдържат противоположни твърдения. Противоречие щеше се получи, ако модел (1) съдържаше и твърдението: “Не можем да отстраним причината А, ако не я разберем.” Последното не е вярно и това лесно може да се докаже. Например при спонтанна ремисия или успешна краткосрочна терапия (документирани са многобройни такива случаи), проблемът вече не съществува без да е била установена причината за него. Но според законите на логиката от (А<Object: word/embeddings/oleObject30.bin>В) следва (<Object: word/embeddings/oleObject31.bin>В<Object: word/embeddings/oleObject32.bin><Object: word/embeddings/oleObject33.bin>А). <Object: word/embeddings/oleObject34.bin>В е налице, следователно <Object: word/embeddings/oleObject35.bin>А също е налице, т.е. причината А е отстранена без да сме я разбрали.
И така, разсъждението “модел (1) е правилен и научен, следователно модел (2) е несериозен и ненаучен” всъщност представлява логическа грешка.
Друг аргумент в подкрепа на модел (2) е основната хипотеза на психоанализата: “съзнателната психична дейност е по-скоро изключение, отколкото правило при психичните процеси.” Как при това положение терапевтът може да е сигурен, че е разбрал А на 100%? Как да се застрахова срещу погрешна интерпретация и нанасяне на вреда на клиента?
Всъщност, причината А може да е конюнкция от причини: А = А1&А2&…&Аn. А може да има алтернативни причини, които водят до един и същ резултат:
А = D1<Object: word/embeddings/oleObject36.bin>D2<Object: word/embeddings/oleObject37.bin>…<Object: word/embeddings/oleObject38.bin>Dm. От своя страна, А1, А2,…, Аn, D1, D2, … и Dm също могат да са конюнкции и дизюнкции. Могат и да зависят една от друга. Освен това всяка от тях има своето процентно участие. И т. н…
Понякога привидно е намерена причината, но това не ни доближава до решението. Да разгледаме например твърдението: “Тя има анорексия, защото е тренирала художествена гимнастика.” Това е обяснение, което много хора биха приели за основателно. При това то не е нито напълно вярно, нито напълно погрешно – в него има някакъв процент истина. Съвсем неясно е обаче как това обяснение може да се използва за разрешаване на проблема на клиентката.
Практиката на Фройд и много негови последователи доказва, че модел (1) е полезен и ефективен. В същото време, не би трябвало да се твърди, че той е единственият възможен научен метод.
Каква е другата възможност?
Човек отива на терапия със своята теория, която включва знанията и обясненията му за света и в частност за проблемната ситуация и всичко свързано с нея. Според американския терапевт Милтън Ериксон, клиентът знае решението на своя проблем, но не знае, че го знае. Тази идея се приема във ФРКТ. На езика на логиката: решението е логическо следствие от аксиомите на клиента, но той не знае доказателството му. Ролята на терапевта е да намери това доказателство – използвайки езика и теорията на клиента. Тук се използва идеята на теоремата за компактност - за доказването на конкретна формула не е необходимо използването на цялата информация от безкрайната теория. Достатъчен е само краен брой аксиоми. В терапията не се събират пълни сведения за детството и родителите на клиента, интимния му живот, професията, приятелите, доходите и т.н. Нито за диагнозата, лечението и използваните медикаменти. Задават се въпроси за минималното, което е достатъчно за намиране на решение. Стив де Шейзър казва за себе си: “Аз съм максимално минималистичен”. Затова понякога разговорът изглежда странен и като че ли откъснат от проблема.
Какви са все пак правилата за провеждане на такъв разговор, за да е наистина ефективен?
Коректността на компютърните програми се доказва чрез метода верификация. Подобно изследване може да се приложи към стандартното интервю във ФРКТ. Това е описано подробно в статията “Логиката на стандартното интервю” и дава представа как на практика да се отдели минимума от информация, от който се получава решението. При неточна “верификация” терапевтът няма да помогне и клиентът няма да дойде повече.
***
Интересна тема е прилагането на логически операции върху използваните съждения по време на терапия. Ето един пример от практиката на д-р Вл. Бостанджиев:
Клиент: “Нямам сили за нищо.”, “Не мога да си наложа да не се ядосвам.”
Терапевт: “Ти имаш сили да се ядосваш!”
Думите се приемат буквално и се оперира с тях, вместо да влагаме предполагаем смисъл – какво ли означава “нямам сили за нищо”, след като е станала, облякла се е, дошла е на психотерапия, говори и т.н.
Интересен похват използва Агнета Кастенберг от Швеция по време на семинар в София. Клиентката се оплакваше от “демон”, който й краде психичния живот.
На въпрос: “По какво ще познаеш, че си вземаш обратно нещата от демона?”, тя отговори: “аз знам много добре, когато си ги вземам обратно”. По-късно й беше поставена задача да наблюдава моментите, когато успява да си взема нещата от демона. Тя възрази, че това не се случва и скоро демонът ще й вземе всичко. Тогава терапевтката каза: “О, ти можеш да наблюдаваш тези моменти, понеже знаеш много добре кога си вземаш нещата обратно.” Всъщност, между двете твърдения на момичето имаше противоречие и то беше уловено и използвано за формулиране на задачата. В този случай отново терапевтът не знае (и слава Богу!) какво означава демон да ти краде психичния живот, но борави със съжденията на клиента за намиране на подходящо решение.
***
Ще разгледаме накратко някои други области, където идиете на логиката могат да бъдат полезни.
През 1956 г. Грегъри Бейтсън създава своята теория за двойната свързаност (double-bind theory):
“Важен фактор в развитието на разстройството на мисленето при шизофрения e постоянното подчинение на един индивид на така наречената double-bind ситуация, която включва следните елементи:
i) Индивидът има силна връзка с друг, толкова силна, че е много важно да бъде способен да ра