Логика - учебник

ivan89.docНЕДЯЛКОМЕРДЖАНОВВЪВЕДЕНИЕВЛОГИКАТАУчебникза9класСофия,1994г.ИК"СВЯТ-НАУКА"ПРЕДГОВОРКЪМПЪРВОТОИЗДАНИЕОдобренотМНО"Вмисленетозамисленетохарактерътнаизучаванияпредметизискваоснованаизложениетодаелогическатавръзка".Хегел"Мисленетозамисленето",кактоточносеизразявавеликиятфилософ,енаукаталогика.Имаголемиучебниципологика.Втяхобстойносеразглеждатпроблемитенатазинаука,нанейнатаисторияисъвременнотойсъстояние.Тозиучебникемалък.Тойесамовъведениевлогиката,тъйкатопредназначениетомуедаподпомогнеученицитевизучаванеосновитенатазинаука.Товавъвежданенепредполаганикаквипредварителнипознания.Единственото,накоетосеразчита,еестественаталогичност,коятоученикътпритежава,съединенасжеланиетомудавниквавсобственитесимислиивразсъждениятанадругите.Позоваваниятанаавториинатехнитрудове,коитосанаправенинаотделниместа,несапредназначенизаученици.Тесамопоказват,чепроблемитенатазинаукасазанимавалиумоветенахоратаотдревносттадонашидни.Вкраяимакратъксписъкнадостъпналитература,коятопожеланиеможедабъдеизползвана.Учениците,коитопристъпваткъмзапознаванеседнановазатяхнаука,трябвадазнаят,чеосновитенаразработванетойунасбяхапоставениотпроф.АнгелБънков.Тойбешенай-ревностниятзащитникнаизучаванетонапредметалогикавучилището.Припо-специаленинтерескъмпроблемите,неговитетрудовемогатдабъдатособенополезни.ЗОХІ1992г.Авторът(c)НедялкоМерджанов,1994ISBN954-8223-18-хПРЕДГОВОРКЪМВТОРОТОИЗДАНИЕТоваизданиесеотличаваотпредишнотовдвеотношения.Първо,промененаеструктуратанаизложението.Основнитеглависаразделенинапараграфи,коитонасочваткъмглавнитемоментинацелостта,коятопредстоидабъдеизучена.Тазиразчлененостнацялото,бездасегубипогледвърхунего,имаметодическозначение.Такасъмсеопиталдасесъобразяспрепоръкитенарецензиитенапървотоизданиенадои.ДимитърДенковик.ф.н.ЗахариЗахариев.Занепо-малкозначимосчитамсъдържателноторазличиемеждудветеиздания.Всегашнотоевключеноразглежданенанай-общипонятиявтеориятанаотношенията,коятостоивосноватаналогиката.Освентоваеотделеноспециалномястозасъщественоторазличиемеждулогическияипсихологическияаспектнамисленето.Стовасъмсеопиталдасесъобразяспрепоръкатанарецензентапроф.ДобринСпасов.Естественое,чешевентуалнинедостатъцинатоваизданиенесавиновнирецензентите,аединственоаз.Надявамсе,чекактоструктурните,тикаисъдържателнитеразличиянановотоизданиещедопринесатзапо-лекоипо-задълбоченоусвояваненалогическиположенияотучениците.ПЪРВИРАЗДЕЛОБЩОЛОГИЧЕСКИПРОБЛЕМИ

11.Х1.1994г.АвторътГЛАВАПЪРВАПРЕДМЕТНАЛОГИКАТА§1.Предметътнанауките-основазаразграничениетоим.Човешкотознаниезамногообразнатадействителностерезултатнадългоисторическоразвитие.Неговитеглавнипостижениясавъплътенивмножествонауки.Всякаеднаоттяхпредставлявасистемаотзнания,коятоможедабъдеприравненанаосъзнаваненатрайни,същественивзаимовръзкивдействителниясвят,съществуващсъвсемнезависимоотпроцесананеговотопознаванеиотфакта,далитойепознатилине.Знаниетоенеобходимоначовека,задасеприспособяваиизменявжеланапосоканезависимияотнегосвят.Втоваенеговотовисшепредназначение.Порадитовастепентанаразвитиеназнаниетосъответстванастепента,вкояточовекътможедасеразпореждасприроднитенещаивтозисмисълда"властва"върхутях."Човешкотознаниеичовешкотомогъществонадприродатасъвпадат"-еказалвзоратанаНовотовремевеликиятфилософилогикфренсисБейкън.Тъйкато"наука"еобщиятзнаменателнаразличнитеелементинаспоменатотомножествоотразличничовешкизнания,тотоваестественонинасочвакъмразкриванекактонаобщото,такаинаразличнотовнауките.Близкодоумае,чеобщотомеждутяхевоснованиетонасамияфактнакатегоризиранетоимкатонауки.Тойпроизтичапредивсичкоотналичиетонапредметнанауката.Такасенаричадействителността,коятосеизучаваоттях.Обективноневъзможноесъществуванетоназнание,коетоелишеноотпредмет.Таковасъчетаниеевътрешнопротиворечивоизатоваелишеноотсмисъл,тъйкатоеравносилнона"знание"за...нищо.Различиетомеждунаукитеестественопроизтичаотразличиетомеждутехнитепредмети,т.е.отразличиетовдействителността,накоятотесамисловенизраз.Оттукследва,чееневъзможносъществуванетонадвеилиповеченауки,коитодаиматединисъщпредмет.Акопредметътнаистинаеединисъщ,тотенямадабъдатдвереалноразличнинауки,асамодверазличниназваниянаеднаисъщанаука.Акопъкнаукитесареалноразлични,твърдението,чеизучаватедноисъщонещопроизтичаотсмесванетонаслож-натацялостотдействителността,къмкоятосанасочени,среалноразличнитейстрани,коитосаспецифичниятпредметнавсякаеднаоттях.Напримермедицинскатаанатомияифизиологияизучаватчовешкототяло,норазличнистранинаизучаванатацялостсаспецифичниятпредметнатезиразличнинауки.Разкриванетонасъщественитевзаимовръзкивпредметанавсяканаукаставачрезизползваненанаучниметоди.Методитесатясносвързанисестествотонаизследванияпредметипредставляватзнание,взетовъвфункциятамунасредствозадостиганедоновизнания.Разликатавметодите,коитоизползватнауките,произтичаотразликатавтехнитепредмети.Реалниятанализ,напримердействителноторазделяненахимическатамолекуланасъставнитейчасти,едвалиеприложимприизследваненаявленияотполитическатаикономияилипсихологията.Норазличиетовизползванитеметодиотнаукитенеможедаслужикатодемаркационналиниямеждутях,най-малкопорадифакта,чемногоотметодитесаобщизавсичкинауки.Всяканаука,независимоотнейнияпредмет,фиксираосновнитесипознавателнирезултативпонятияитехниопределения.Тепредставляватмисловникристализациинадостигнатавечесъщностилисъщностнизависимостивизследванияпредмет.Новсичкитесапознавателенрезултатнаобщологическитеметодинаанализ,синтез,абстракцияилиобобщение,съответноконкретизираниспоредспецифичнатаприроданапредметанасъответнатанаука.Затованевметодите,апредивсичковпредметитенанаукитесекриеобщотоиразличнотомеждутях.§2.Логическипъткъмразкриваненанякоинай-общичертинанаукаталогика.Казанотовпредишнияпараграфнидававъзможностбезпредварителнодасмеизучавалинаукаталогика,дастигнемдонякоинаистинанай-общи,носъщественинейнихарактеристики.Вслучаящеизползвамеедноосновнонейноположение,че"това,коетоважиизобщо,важиивчастнитеслучаи".Логикатанесамоформулиратованай-общоположение,което,кактощесеопитамедавидим,представлявагръбнакътначовешкатаспособностзаумозак-лючаване,ноигоприлагакъмсебеси.Товадавалогическавъзможностбездасмеизучавалилогика,дастигнемдонай-общикоординати,коитоялокализиратсредмножествотонаостаналитенауки.Тованапръвпогледизглежда

странноиможедапородивъпроса:"Кактакамогадазнамнещозанаука,коятонесъмизучавал?".Новиенестеотвчеравучилищеистеизучаваликатоучебнипредметидругинауки.Отучебнотосъдържаниенафизикатастеразбраликаквисазаконитенамеханическотодвижениеикакваескоросттаназвука,отхимиятазнаетекаксеизвършватхимическитереакции,отбиологиятастенаучиликаксеизменятживотинскитеирастителнитевидове.Всичкитесазнаниязасвета.Товаотсвета,коетосеразкриваотнауките,етехниятпредмет.Всяканаука,коятостеизучавали,имасвойпредмет.Тогаваеестественодасчитаме,чеакологикатаенаука,тясъщотрябвадаимасвойпредмет.Тозипредмет,кактоипридругитенаукищепредставлявадействителността,коятотяизучава.Нотоваотдействителността,коетосеизследваотнауките,еразлично.Къмеднанейнастрананапримерсеотнасятзаконитезаотражениенасветлината,акъмдруга-изменениетонабиологическитевидове.Предметътнаразличнитенаукиеразличен.Следователно,акологикатаенаука,нейниятпредметтрябвадасеотличаваотпредметитенаостаналитенауки.Товаотдействителността,коетотяизучава,трябвадаеразличноотоноваотнея,коетосеразкриваотдругитенауки.Катопродължимнашитеразсъждения,щеустановимновисвойствазанауката,къмизучаванетонакоятоправимпървикрачки.Напримерзнаниятанипопознатитеучебнипредметисенамиратвнякаквапоследователност,следватопределенред,койтосенаричасистема.Виенапримернеможетедарешаватеуравнениясдвенеизвестни,аконезнаетекаксерешавауравнениеседнонеизвестно.Оттукщенаправимизвода,чезадапричислимлогикатакъмнауките,трябвасистематичнатавръзканазнанията,коитотяобхваща,дайеприсъщатака,кактотяеприсъщанапознатитенинауки.Накраяможемдакажем,чевсяконаучнознание,скоетовечесмезапознати,представлявазадълбочаваневсвояпредмет.Внегосеразкриватразличнизависимостимеждунещата.По-трайните,по-основнитеоттяхнаричамезакони.Тесасъщественизависимостивпредметананауките.Различиетомеждутяхпроизтичаотестествотонапредмета-физически,химически,биологическизависимости.Щомприемем,челогикатаенаука,тотяразкриванякаквиЛОГИЧЕСКИЗАВИСИМОСТИ.Вразсъжденията,коитонаправихме,ниеизползвахмевечееднатакавазависимост.Несмеизучавалинаукаталогика,ноказахменякоиважнинещазанея.Възосновананауките,коитосмеизучавали,смедостигналидоеднопо-общознаниезабелезитенатова,коетонаричаменаукаипологическипътпренесохметовазнаниевърхунаукаталогика,коятопредстоидаизучаваме.Разбирасе,знанието,докоетодостигнахмезанея,емногообщо.По-конкретнознаниезанеящеполучимкатосеопитамепоследователнодаизследваменейнияпредмет.Направенитеразсъждениянинасочваткъмизвода,челогика-таимазапредметчовешкотознаниеивъзможносттатовазнаниедасепренасяотпознативеченещакъмнеща,коитоощенесапознати.Човешкитезнаниясаширокотополе,вчииторамкищетърсимлогическитезависимости.Възможносттазапренасяненазнаниятащениограничивтърсенетонатакивапризнациназнанията,коитосаспецифичниятпредметналогиката.Изучаванетонаусловиятазатаковапренасяненазнанияесъщественазадачаналогиката.Предварителноопределение:Логикатаенауказанякаквизависимостимеждузнания,коитодаватвъзможностзапренасянетоимотеднинещакъмдруги.Къмстаритезнания,коитоимаме,щеотнесемиубеденосттаси,чесъссвоитесетиваисмисълтасисмевсъстояниедаразкриемпредсебесикартинатанасвета,такъв,какъвтоетой.§3.Умозаключението-същественапроблеманалогиката.Предпоставкииизводи.Впредишниятпараграф,възоснованаобщознаниезатоващоенаука,стигнахмедознаниезанякоичертинанаукаталогика,коятопредстоидаизучаваме.Очевидное,честавадумазадостигане"посредствомума",т.е.чрезумозаключаване,доновознаниезанещоощенепознато(логиката)възоснованавечепознатото(изучаванитевечеотнаснауки).Способносттазаумозаключаванеесъщественахарактеристиканачовекаиследователносъщественпроблемнанаукаталогика,коятоизучавачовешкотомислене.Товаепредварителноипорадитовапредпазливотвърдение,макардаедостатъчнодобреобоснованоотпредшестващияанализ.По-нататькщесеопитамедавидим,чеумозаключениетонеепростоеднаотсъщественитепроблеминалогиката,коитотяразглежда"междудругото",нонейнатасъщественостеотпървостепеннаважност,т.е.проблематазаумозаключениетопритежавалогическиприоритетпредвсичкиостаналилогическипроблеми.Разглежданетонаумозаключениетоподчинявалогическицялотоостаналологическосъдържание.Процесътначовешкотопознаниезапочвасусещанията.Предметитеотсветавъздействатнасетивнит